2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Митю цървула беше поетът на селото, скътано в дълбоките дебри на планината. То имаше едва няколкостотин жители, но се радваше на истински поет съселянин. За него бяха писали във вестника на окръжния град и истинска жива репортерка от малката кабелна градска телевизия бе идвала да го интервюира. С истински микрофон. Съселяните му после го скъсаха от майтап какво били правили двамата с репортерката. Какво го питала, какво й казал, как се бил представил и т.н. Хабер си нямаха за това, какво бушуваше в сърцето му. Той не се даваше лесно. Отговаряше на всичките си съселяни сдържано с лека усмивка. Всъщност на никого не му пукаше за Митю.
Пишеше по най-различни теми. Любовта към поезията се появи в него още от най-ранна детска възраст. Докато живя няколко месеца при баба си в града и ходи на детска градина. И като се върна на село, започнаха да го наричат “цървула”. Понеже те били прости селяни, а той вече гражданин. Щото живял в града. “Гражданин, ама гражданин с цървули”, отсичаше комшията му и така му тръгна. После в училище пак пишеше. Тайно, за да не слуша подигравките на съучениците си.
Митю нямаше деца. Така и не се ожени. Беше самичък. Преди време живя с Мара трактористката от ТКЗС-то. Тя го переше, готвеше му. Но веднъж използва хартия с негови стихове за разпалка на печката и той я напусна. Всички в селото разбраха за случилото се и го побъркаха от закачки. Той се усамоти и половин година не проговори никому. После му мина.
Отскоро Митю, макар и пенсионер, беше влюбен в продавачката в единствения магазин в селото. В него се продаваха вафли, хляб, ракия, вино и вестници. Митю не й разкриваше чувствата си, защото беше стеснителен по душа. И си мислеше, че ако разберат, съселяните му пак ще го скъсат от майтап. В последно време той пишеше само любовни стихове, посветени на нея.
Преди две седмици той изпрати четири стиха до единствения национален вестник, който пристигаше в селото. И зачака. Сърцето му не се успокои нито за миг. Не можеше да спи. Изгуби си апетита. Всяка сутрин, бързаше да свърши работата си и да иде до будката, за да си купи новия брой. Джиесем нямаше, беше изпратил заедно със стиховете домашния си телефон, ама пък апаратът му беше повреден отдавна. Беше оставил всичко в ръцете на съдбата...
В петък той отново отиде до магазина, взе си вестника и го разтвори. И го изтърва. Един от стиховете му беше публикуван. Продавачката, неговата муза, го попита:
– Какво става бе, Митю?
– Отпечатили са едно мое стихотворение... – измънка той.
– Пак ли бе? Тия съвсем са полудели. Не те видят к’ъв си цървул и палячо, ми стихотворения ти пускат. Дървари!
– Е, сега и ти – успя само да каже Митю и черно перде падна пред очите му.
– Ми я се погледни бе, к’ъв си смотан само... – довърши го съвсем неговата несподелена любов.
Митю цървула не можа да каже нищо повече. Излезе на улицата и там го блъсна камиона на ТКЗС-то щото не го видя.
Така селото загуби единствената си по-известна личност.
Но никой не го отчете като загуба...
В петък Митю отново отиде до магазина, взе си вестника и го разтвори. И го изтърва. Един от стиховете му беше публикуван. Продавачката, неговата муза, го попита:
– Какво става бе, Митю?
– Отпечатили са едно мое стихотворение...
– Пак ли бе? Тия съвсем са полудели. Не те видят ‘къв си цървул и палячо, ми стихотворения ти пускат. Дървари!
Митю изведнъж кипна. Събираните и таени с години болка и гняв го подлудиха до краен предел. Зашлеви й такъв силен шамар, че я събори на земята.
– Простак! Циганин! Отрепка! – занарежда неговата бивша вече любов.
– Ебавай си майката, смотана пача! – кресна й той и излезе.
Прибра се в къщи, събра набързо някакъв багаж и се качи в малката къщичка, която имаше високо в планината. Докрая на живота си остана да живее там. Хранеше се с това, което отгледа в градината, която имаше. От време на време слизаше да си купи хартия, моливи и някои други необходими неща.
Така селото загуби единствената си по-известна личност. Но селото не му липсваше. Чувстваше се отлично сам и нямаше нужда от някой, който да го потупва по рамото.
Много, много силно!
"Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих написал
на баба си на хурката! "
Браво, Янч! Добър си:)
10.02.2009 18:51
10.02.2009 19:11
За мен е особено вълнуващо.
А сега се ухапи за задника...:)))
Пък и проблемът при истинските цървули, като анонимен 7 и 8 е, че трудно осъзнават, да не кажа никак, колко са зле.
А и ти е харесало освен всичко...
:)
Проблема на света е, че глупавите са самоуверени,а умните винаги се колебаят :)
Не е трябвало да остава на село за разлика от много други.
Ако беше доснигнал до този момент, това нямаше да е края. И нямаше да е най-хубавото което се е случило на човека...
Просто се опитам да предвидя живота му нататък....
Ако го бяха харесали, душата му нямаше да се откъсне от тях. Той щеше да е за кратко успял, знаменит и т.н. , но все за своето обкръжение щеше да си мисли, щеше да се връща, при всеки повод. Щяха да се разпъват маси, да го ласкаят, да се напиват, докато пак им омръзне. Нищо, че бил "такъв си, онакъв! голямо пък чудо!" И това в по-добрият вариант, след който пак следва този край.
В по-лошият, постигнал целта си, харесал се на съселяните си, той вече не може да даде нищо повече и залязва толкова бързо, колкото е изгрял.
Много, много може да се мисли. Провокира размисли, но финала си е...
И не само финала. Рядко съм бил толкова впечатлен.
Даде отговори на въпроси зададени тук. А и не само тук.
Още веднъж ти благодаря.
Хубава притча, ако имаше и влак, можеше да стигне и до руската душа :)))
Няма влакове.
Само камиони.
:)
Или поне аз не го познавам.
В случая ме разсмя как си взел че си го уцели образа без грешка, толкова точно и проницателно.
Музата ти си прави номера с тебе, я вземи я порицай ! :))
Хубаво разказче - не спирам да си го препрочитам с все по-голям кеф и наслаждение, а коментарите към него са ми като мехлем за душата :)
Интригите по принцип не са ми на сърце.
Така че, чети си спокойно и те така.
:)
:)
11.02.2009 00:06
:)
Тук са се случили тези.
Лека нощ.
:))
11.02.2009 08:52
:))))))))))))))
Ако бяха само поетите, може да се преживее някак, но се наблюдава тотално неразбиране като цяло за всичко.
адъ, :)))
Също така не мисля и че неразбраният творец само и единствено е истински.
Е, при този така се е случило...
:)))))))))))
Неизбежно е някак...
всъщност си мисля че твоя финал е първия. отколе си падаш по камиони, бро :)
Ама нали ний си пишим, какво толкова...
:))))))
И т'ва за камьоните не го разбрах...
:))
:))))))))
11.02.2009 14:52
Поздрави!
Но не знам, дали да е жалко...
11.02.2009 15:15
От друга, докъде трябва да се простира съжалението към такива хора????
11.02.2009 15:30
Повечето правим така, а става по-лошо, не по-добро, нали?И се мултиплицира...от село на село, и от град на град! И рано или късно изпадаш в ситуацията на цървул!Това е положението, жалко, но факт, ако ми позволиш да те цитирам!
Поздрав и приятен ден:)))
11.02.2009 15:49
И понякога това търпение пречи.
Янчеффф също е поет...ама не е цървул, айде да не цитирам и други имена тука...
Тя просто обобщи малко повече.
:)))
Те така!!!
:)
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО