Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2009 17:57 - Кратката история на един поет
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 8250 Коментари: 65 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

           Митю цървула беше поетът на селото, скътано в дълбоките дебри на планината. То имаше едва няколкостотин жители, но се радваше на истински поет съселянин. За него бяха писали във вестника на окръжния град и истинска жива репортерка от малката кабелна градска телевизия бе идвала да го интервюира. С истински микрофон. Съселяните му после го скъсаха от майтап какво били правили двамата с репортерката. Какво го питала, какво й казал, как се бил представил и т.н. Хабер си нямаха за това, какво бушуваше в сърцето му. Той не се даваше лесно. Отговаряше на всичките си съселяни сдържано с лека усмивка. Всъщност на никого не му пукаше за Митю.

            Пишеше по най-различни теми. Любовта към поезията се появи в него още от най-ранна детска възраст. Докато живя няколко месеца при баба си в града и ходи на детска градина. И като се върна на село, започнаха да го наричат “цървула”. Понеже те били прости селяни, а той вече гражданин. Щото живял в града. “Гражданин, ама гражданин с цървули”, отсичаше комшията му и така му тръгна. После в училище пак пишеше. Тайно, за да не слуша подигравките на съучениците си.

            Митю нямаше деца. Така и не се ожени. Беше самичък. Преди  време живя с Мара трактористката от ТКЗС-то. Тя го переше, готвеше му. Но веднъж използва хартия с негови стихове за разпалка на печката и той я напусна. Всички в селото разбраха за случилото се и го побъркаха от закачки. Той се усамоти и половин година не проговори никому. После му мина.

            Отскоро Митю, макар и пенсионер, беше влюбен в продавачката в единствения магазин в селото. В него се продаваха вафли, хляб, ракия, вино и вестници. Митю не й разкриваше чувствата си, защото беше стеснителен по душа. И си мислеше, че ако разберат, съселяните му пак ще го скъсат от майтап. В последно време той пишеше само любовни стихове, посветени на нея.   

            Преди две седмици той изпрати четири стиха до единствения национален вестник, който пристигаше в селото. И зачака. Сърцето му не се успокои нито за миг. Не можеше да спи. Изгуби си апетита. Всяка сутрин, бързаше да свърши работата си и да иде до будката, за да си купи новия брой. Джиесем нямаше, беше изпратил заедно със стиховете домашния си телефон, ама пък апаратът му беше повреден отдавна. Беше оставил всичко в ръцете на съдбата...

           

            В петък той отново отиде до магазина, взе си вестника и го разтвори. И го изтърва. Един от стиховете му беше публикуван. Продавачката, неговата муза, го попита:

            Какво става бе, Митю?

            Отпечатили са едно мое стихотворение... – измънка той.     

            Пак ли бе? Тия съвсем са полудели. Не те видят к’ъв си цървул и палячо, ми стихотворения ти пускат. Дървари!

            Е, сега и ти – успя само да каже Митю и черно перде падна пред очите му.

            Ми я се погледни бе, к’ъв си смотан само... – довърши го съвсем неговата несподелена любов.

            Митю цървула не можа да каже нищо повече. Излезе на улицата и там го блъсна камиона на ТКЗС-то щото не го видя.

            Така селото загуби единствената си по-известна личност.

            Но никой не го отчете като загуба...

 

            В петък Митю отново отиде до магазина, взе си вестника и го разтвори. И го изтърва. Един от стиховете му беше публикуван. Продавачката, неговата муза, го попита:

            Какво става бе, Митю?

            Отпечатили са едно мое стихотворение...        

            Пак ли бе? Тия съвсем са полудели. Не те видят ‘къв си цървул и палячо, ми стихотворения ти пускат. Дървари!

            Митю изведнъж кипна. Събираните и таени с години болка и гняв го подлудиха до краен предел. Зашлеви й такъв силен шамар, че я събори на земята.

            Простак! Циганин! Отрепка! – занарежда неговата бивша вече любов.

            – Ебавай си майката, смотана пача! – кресна й той и излезе.

            Прибра се в къщи, събра набързо някакъв багаж и се качи в малката къщичка, която имаше високо в планината. Докрая на живота си остана да живее там. Хранеше се с това, което отгледа в градината, която имаше. От време на време слизаше да си купи хартия, моливи и някои други необходими неща.

            Така селото загуби единствената си по-известна личност. Но селото не му липсваше. Чувстваше се отлично сам и нямаше нужда от някой, който да го потупва по рамото.




Тагове:   поет,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - Ех, да го бях прочел по рано!
10.02.2009 18:13
Колко мъки щях да си спестя. Ти си виновен за всичките ми нещастия, отдавна трябваще да го напишеш това. А сега кво сичките ядове на мойта глава.
цитирай
2. ianchefff - красс,
10.02.2009 18:14
сори, майка.
цитирай
3. cefulesteven - Страхотно е!!! Много, много с...
10.02.2009 18:20
Страхотно е!!!
Много, много силно!
цитирай
4. ianchefff - благодаря, стеф.
10.02.2009 18:22
Благодаря.
цитирай
5. libertybell - хахах:)))
10.02.2009 18:40
лирическият герой Митю цървула ме подсети за:

"Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих написал
на баба си на хурката! "

Браво, Янч! Добър си:)
цитирай
6. ianchefff - lib,
10.02.2009 18:42
виж к'ви спомени възникват само от време на време по най-различни причини...:)))
цитирай
7. анонимен - Тъпоооооо!
10.02.2009 18:51
Пача!
цитирай
8. анонимен - Янч,
10.02.2009 19:11
кажи на онази с големите кръгли цици да слезе от токчетата, че да те видим малко по-висок :))))
цитирай
9. wildrose - Забавно, но щеше да ми хареса пов...
10.02.2009 19:33
Забавно, но щеше да ми хареса повече, ако се беше прочул и другите бяха го виждали по вестниците и му се бяха възхищавали и бяха съжалили, че са се държали така и бяха разбрали, че те са истинските цървули!!! Определено ми хареса.
цитирай
10. ianchefff - ан 7,
10.02.2009 19:57
благодаря, че пишеш коментари под мой текст.
За мен е особено вълнуващо.
цитирай
11. ianchefff - анонимен 8,
10.02.2009 19:59
що бе, в сянката на тези цици ми е много добре. Отлично бих казал.
А сега се ухапи за задника...:)))
цитирай
12. ianchefff - вилдросе,
10.02.2009 20:00
Можело е да стане по много начини, но стана в крайна сметка, така.
Пък и проблемът при истинските цървули, като анонимен 7 и 8 е, че трудно осъзнават, да не кажа никак, колко са зле.
А и ти е харесало освен всичко...
:)
цитирай
13. empire - хх
10.02.2009 20:15
С риска да прозвуча изтъркано ще си позволя да цитирам един хубав афоризъм :

Проблема на света е, че глупавите са самоуверени,а умните винаги се колебаят :)

Не е трябвало да остава на село за разлика от много други.
цитирай
14. cefulesteven - wildrose
10.02.2009 20:24
Изкусително звучи в самия живот, сюжета да продължи така, но много, много се вживях в този разказ и като се замислих.

Ако беше доснигнал до този момент, това нямаше да е края. И нямаше да е най-хубавото което се е случило на човека...

Просто се опитам да предвидя живота му нататък....

Ако го бяха харесали, душата му нямаше да се откъсне от тях. Той щеше да е за кратко успял, знаменит и т.н. , но все за своето обкръжение щеше да си мисли, щеше да се връща, при всеки повод. Щяха да се разпъват маси, да го ласкаят, да се напиват, докато пак им омръзне. Нищо, че бил "такъв си, онакъв! голямо пък чудо!" И това в по-добрият вариант, след който пак следва този край.

В по-лошият, постигнал целта си, харесал се на съселяните си, той вече не може да даде нищо повече и залязва толкова бързо, колкото е изгрял.


Много, много може да се мисли. Провокира размисли, но финала си е...

И не само финала. Рядко съм бил толкова впечатлен.
цитирай
15. ianchefff - emp,
10.02.2009 20:33
и така става.
цитирай
16. ianchefff - стеф,
10.02.2009 20:34
добре го каза.
Даде отговори на въпроси зададени тук. А и не само тук.
Още веднъж ти благодаря.
цитирай
17. valsodar - Кодошиш се с един Виден съблогър
10.02.2009 21:27
ама се чудя само дали съвпадението в имената е случайно или музата те е подвела ? ;)

Хубава притча, ако имаше и влак, можеше да стигне и до руската душа :)))
цитирай
18. ianchefff - не.
10.02.2009 21:36
С никого не се кодоша.
Няма влакове.
Само камиони.
:)
цитирай
19. valsodar - Ще ти повярвам :)))
10.02.2009 21:38
А героят много точно си го описал - едно към едно с действителният му образ ! :)))
цитирай
20. ianchefff - жалсодар,
10.02.2009 21:48
повтарям за последно: този герой, няма действителен образ.
Или поне аз не го познавам.
цитирай
21. valsodar - Добре, няма да спорим
10.02.2009 21:54
Всички прилики с действителни лица са случайни.
В случая ме разсмя как си взел че си го уцели образа без грешка, толкова точно и проницателно.
Музата ти си прави номера с тебе, я вземи я порицай ! :))

Хубаво разказче - не спирам да си го препрочитам с все по-голям кеф и наслаждение, а коментарите към него са ми като мехлем за душата :)
цитирай
22. ianchefff - радвам се,
10.02.2009 21:56
че ти харесва.
Интригите по принцип не са ми на сърце.
Така че, чети си спокойно и те така.
:)
цитирай
23. alisa - хубаво е
10.02.2009 22:17
Човек сам избира как ще приеме нещата. Положителният гняв е градивен, отрицатлният - пагубен. Животът е прекрасен, нека да го изживеем, както си можем :) Благодаря ти!
цитирай
24. ianchefff - алиса,
10.02.2009 22:19
те, за т'ва става дума.
цитирай
25. cbbect - Чудесно!
10.02.2009 22:31
Браво, много свежо, наистина много ми хареса :)
цитирай
26. ianchefff - цббест,
10.02.2009 22:38
радвам се. Това е целта, продължавам да го повтарям.
:)
цитирай
27. анонимен - От 8
11.02.2009 00:06
Истина е. Ако си нисък и си играеш с големи цици, какво от това, че си нисък :))))
цитирай
28. ianchefff - an 27,
11.02.2009 00:27
колко хубаво си се изразил, ето, че можеш.
:)
цитирай
29. ianchefff - новакс,
11.02.2009 01:16
възможни са всякакви финали.
Тук са се случили тези.
Лека нощ.
:))
цитирай
30. mamas - Хубав разказ.
11.02.2009 06:11
Истински. Такава често е съдбата на много от творците - да бъдат неразбрани от тези, които са най-близо до тях.
цитирай
31. darkenedangel - Невероятен разказ...
11.02.2009 07:50
ако в училище ни даваха да се докосваме до произведения, написани така провокативно за мислълта и от съвременни автори. Ами, никой нямаше да бяга!!!
цитирай
32. lubopitstvo - Хареса ми. Миличкият главен гер...
11.02.2009 08:03
Хареса ми.Миличкият главен герой!Дожаля ми.Колко ли такива неразбрани поети има?!
цитирай
33. marcusjunius - янч
11.02.2009 08:52
хареса ми :)
цитирай
34. ady - :))
11.02.2009 08:55
:))
цитирай
35. benra - кво,
11.02.2009 09:30
излиза,че по дифолт поетите са самотници и цървули в очите на непоетите. Ама то си е така де...неразбраният творец е истинският творец. Добре,че на края му спаси живота щото се бях напретнала леко. Поздрави-готин разказ:-))
цитирай
36. ianchefff - mamas,
11.02.2009 09:58
аха.:)))
цитирай
37. ianchefff - даркенедангеле,
11.02.2009 09:59
ами какво да ти кажа, ситуацията в БГ училището е такава и промени трудно се получават, трудно се получават...
:))))))))))))))
цитирай
38. ianchefff - лубопитстжо,
11.02.2009 10:01
не само поетите са неразбрани, има неразбиране въобще сред хората.
Ако бяха само поетите, може да се преживее някак, но се наблюдава тотално неразбиране като цяло за всичко.
цитирай
39. ianchefff - марк,
11.02.2009 10:01
радвам се, че ти е харесало.

адъ, :)))
цитирай
40. ianchefff - бенра,
11.02.2009 10:02
не, не са така по дифолт. Т.е., не мисля, че всички са така.
Също така не мисля и че неразбраният творец само и единствено е истински.
Е, при този така се е случило...
:)))))))))))
цитирай
41. lubopitstvo - Ами така е!То с този егоизъм. . .
11.02.2009 10:43
Ами така е!То с този егоизъм...
цитирай
42. ianchefff - imenно,
11.02.2009 11:03
за това става дума.
Неизбежно е някак...
цитирай
43. sowhat - на мен ми допаднаха и двата финала
11.02.2009 11:52
по презумпция в бг процъфтяващите поети са тези от преди 80тте. другите или са митьо от село или са цървули.

всъщност си мисля че твоя финал е първия. отколе си падаш по камиони, бро :)
цитирай
44. ianchefff - така е, бро.
11.02.2009 12:20
Нешшшто такова.:))
Ама нали ний си пишим, какво толкова...
:))))))
И т'ва за камьоните не го разбрах...
:))
цитирай
45. sowhat - е бро
11.02.2009 12:27
на френцки ли да ти го кажа, че да ме разбереш :))
цитирай
46. darkenedangel - ha ha...
11.02.2009 12:30
смисъл откога си падаш камиони да размазват...героите??? такива садо-мазо изпълнения аааа ... :)
цитирай
47. ianchefff - бе,
11.02.2009 12:33
кажи ми го както искаш, ама да ти се разбира...:)))
цитирай
48. ianchefff - даркенедангеле,
11.02.2009 12:33
явно отдавна.
:))))))))
цитирай
49. darkenedangel - извинете ме, моля че така нетактично се...
11.02.2009 13:36
намесих в разговора ви! Но не беше с лоши чувства, а неможах да се въздържа :)
цитирай
50. ianchefff - ангеле,
11.02.2009 13:39
аз не съм се обиждал, споко.:))
цитирай
51. анонимен - Цървул, цървул, но все таки е публикуван, и в 1, и в 2,
11.02.2009 14:52
ЖАЛКО за селото...от мен въздишка, защото е много реалистично!
Поздрави!
цитирай
52. ianchefff - жисх,
11.02.2009 14:54
мерси.
Но не знам, дали да е жалко...
цитирай
53. анонимен - Чакай, че нещо не мога да се ориентирам в новата фаца на сайта;)
11.02.2009 15:15
Ми на мен ми е жал, Ян, защото в разказа ти това ми подсказва обреченост, за всяка такава махала, село или общност, бездуховна...Творецът, дали за оня свят или към себе си, все ще върви по пътя ...
цитирай
54. ianchefff - жисх,
11.02.2009 15:19
от една страна е така.
От друга, докъде трябва да се простира съжалението към такива хора????
цитирай
55. анонимен - Ами най-лесно е да махнем с ръка,
11.02.2009 15:30
или по твоему, да им теглим по една...и да отминем!
Повечето правим така, а става по-лошо, не по-добро, нали?И се мултиплицира...от село на село, и от град на град! И рано или късно изпадаш в ситуацията на цървул!Това е положението, жалко, но факт, ако ми позволиш да те цитирам!
Поздрав и приятен ден:)))
цитирай
56. ianchefff - жисх,
11.02.2009 15:32
така де, но въпросът ми е докога да се търпи простотията? Къде е пределът?
цитирай
57. анонимен - Труден въпрос ми задаваш, Ян!
11.02.2009 15:49
Пределът е докато се изчерпе търпението ни, но уви...ние сме мноого, много търпеливи, и то тренирано!!!
цитирай
58. ianchefff - жисх,
11.02.2009 15:52
да.
И понякога това търпение пречи.
цитирай
59. palisandar - Търпение, примирение, стискане на ...
12.02.2009 13:34
Търпение, примирение, стискане на зъби - част от манипулативни предписания, подплатяваши сигурността на комфорта на безнаказаност на мустакатия стрелочник- кормчия или както ви е удобно да назовете онзи/онези, зад бюрата на които прашасва герб.
цитирай
60. koker - =)
13.02.2009 17:24
И това много кефи. Евалла, евалла! :)
цитирай
61. ianchefff - еми
13.02.2009 17:27
и пак да кажа, чи са старайм...:)))
цитирай
62. doriana - benra - 36.
20.02.2009 16:19
"кво излиза,че по дифолт поетите са самотници и цървули в очите на непоетитеизлиза,че по дифолт поетите са самотници и цървули в очите на непоетите". Не, бре, не е така, само този е така. По дифолт изобщо не е така...
Янчеффф също е поет...ама не е цървул, айде да не цитирам и други имена тука...
цитирай
63. ianchefff - дор,
20.02.2009 16:23
така е.
Тя просто обобщи малко повече.
:)))
цитирай
64. doriana - benra - 36.
20.02.2009 16:25
По дифолт цървулите не са поети!
Те така!!!
цитирай
65. ianchefff - дор,
20.02.2009 16:28
те така.
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3833213
Постинги: 595
Коментари: 12002
Гласове: 32623
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031