Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2009 12:35 - ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 11898 Коментари: 24 Гласове:
12

Последна промяна: 03.12.2009 16:36


           Тръгвам да си купя кисело мляко, прясно мляко и хляб, за да си попълня домашните запаси. Магазинът е съвсем наблизо, излизам по чехли. А в него работи една много приятна млада продавачка, която, по която съм си паднал. Образно казано! Доста често ми се падат стоки с изтекъл срок на годност, но аз си трая, защото я харесвам и не искам да я ядосвам излишно. Това, може би я впечатлява, защото много други се заяждат за щяло и не щяло. Не че не са прави, но това е друг въпрос. Понеже вече е крайно време да завържа някакъв разговор с нея, да я поканя на кафе, ресторант, кино, футболен мач, опера или там каквото предпочита, съм намислил план. А щом имам план, всичко ще е наред!
            Влизам в магазина, оглеждам се, няма никой. Всичко е подредено, с етикети, обозначения, точно както е по закон. Тя седи зад щанда (както онази героиня от онзи велик чешки сериал на времето) и си пили ноктите. Хубаво. Обичам поддържани женски нокти. Оглеждам се още малко, изваждам една бира “Загорка”, от два литра, после я връщам, като постоянно хвърлям погледи на набелязания от мен обект. Само до бира ми е! Ровя малко в хладилника със сладолед, разбира се, без да изваждам нищо, кой е луд да яде сладоледи през зимата!? След това разглеждам окачените чорапи, хвърлям един поглед на шоколадите, дъвките, бонбонките и... идва моментът на истината!
            Посягам към хляба, усещам погледа й върху мен, но не реагирам, трябва да съм железен, в днешно време лигльовци не се котират! Отбелязвам си на ум, че срокът му на годност е изтекъл преди два дни. Гол! Мислено прехвърлям няколко въпроса от така създадения от мен план. Стигам до щанда с касата. Оставям хляба пред нея, тя бавно се изправя и ме гледа странно. Очите й искрят, но сякаш не е в настроение. Дано да не съм прав!
            – Друго? – пита ме и усещам как започва да се влюбва в мен. Добре де, надявам се да е така!
                – Ами едно кисело мляко и едно прясно мляко.
                – Ами добре – повтаря тя “ами”-то. Вади ги от хладилника с млеката и ги поставя пред мен. Ама някак тежко. Даже се притеснявам от удара, да не се откачи фолиото на киселото мляко, че преди няколко дена една друга продавачка в един друг магазин, като го тресна пред мен, пък то като ме оплиска, пък аз тъкмо тръгвах за работа, мани, мани. Е, извини се жената, ама новата ми ризка отиде на въртящо се 3D кино за един час, на петдесет градуса + “Бонукс” като добавка. Без очила!
            Хващам млякото и виждам, че и то е с изтекъл срок. Преди четири дни. А прясното пък било годно до онзи ден. Супер, казвам си, още два гола, усмихвам се вътрешно, но запазвам самообладание!
            – Ами... – започвам неуверено аз, – изтекъл им е срока... то и на хляба... – и виждам как настроението на моят сърдечен обект отива директно по дяволите.
            – Какво “и на хляба”? – пак повтаря след мен тя. И сякаш ме иронизира. Хубаво. Има чувство за хумор значи.
                – Ами и на хляба му е изтекъл срока.
            – Бе, как на хляба ще му изтече срока, то това да не е крем карамел, бе!? Нищо му няма! – отсича тя и ме гледа с леден поглед. Как само ме държи в напрежение, мен, бедния, леле! И какво да правя сега?
            – Ако може да ми го смените... – и свеждам поглед виновно. Не съм виновен, ама все пак, правя се за идеята.
            – Това да не е магазин за резервни части!? Някъде да виждаш да пише над мен подмяна на гуми!? Автомивка!? Бензин да ти сипя!? – и очаквам да ме удари. Брях, много войнствена се оказва.
            – Ама, нали ви казах, то и млеката са изтекли... – продължавам да мънкам.
            – Къде са изтекли тия млека!? Ето ги тук, не ги ли виждаш!? – и се накланя заплашително към мен. И очите й блестят. Страхотна!
            – Вие се шегувате – казвам аз, осъзнал какво се случва. Тя се шегува, всичко е ясно.
            – Аз да се шегувам, ти добре ли си бе!? Аз никога не се шегувам. Ни-ко-га! – притварям очи в очакване на шамар, но такъв не се появява.
            – Аз съм... ъ-ъ-ъ, добре съм аз, просто искам нови продукти. Ако ми ги смените, ще ви заведа на кино... – едва изговарям “ки-но” и виждам, че ме гледа като Календара на маите, точно на 21.12.2012г. Явно не се справям добре. Т.е. представям се ужасно.
            – Какво кино!? – ами кино като кино, как какво? Не мога да я разбера тази жена!
            – Моля ви госпожо, откъде тръгнахме, докъде стигнахме...
            – Откъде сме тръгнали? И не съм госпожа!
            – Ами от срока на годност...
            – И докъде стигнахме?
            – Ами до киното... не, до операта. Искате ли да отидем на опера?
            – Ти сваляш ли ме? Какво само ми “амикаш”!? – ама как ми се святка само, а? Принципно харесвам думичката “святкам”, но сега някак не ми е забавно.
            – Просто искам да ви поканя...
            – Я се погледни бе, ти ли ще ме каниш!? – поглеждам се, добре съм. Вярно, че нямам “Бентли”, не съм футболист, ама какво толкова? С анцуг съм и с чехли. И с една фланела, леко поодърпана тук там, все едно съм си у дома. Бих казал “на каква се прави тази”, но няма да ми е от полза!
            “Тази” започва да заменя покупките, които аз пак чинно проверявам. Новите са пак с изтекъл срок, но с малко по-добри дати.
            – И тези са фалшиви – смутолевям и усещам как поемам цялата виновност на света. Цялата! Ушите ми пламват от притеснение. От невинен се превръщам във виновен за един миг! Така е, любовта все ще ти избие отнякъде.
            – Виж какво, ако ще ги веземаш, вземай ги и изчезвай! – и ми хвърля поглед, с който иска да ме размаже. Дали да спра да се надявам или пак да опитам. Я, пак да опитам...
            – Но аз искам да ви поканя...
            – Абе какъв си ти, бе!? – сега, ако очаква да продължа с “нямаш никакви комплекси”, ще се отчаям. Но се ослушвам, върви някакво поп парче по радиото. Въздъхвам облекчено.
            – Ами кафе... – не знам какво да кажа.
            – Ще му провериш ли срока на годност? – съска ми тя. Жената, в която съм влюбен.
            – Е, сега...
            – Следващият, моля! – оглеждам се, няма никого. А тя ми хвърля някакъв... ъ-ъ-ъ и аз не знам какъв поглед. Уж ме ненавижда, пък не е точно така. Хм...
            – Ама... – опитвам да кажа нещо аз.
            – Няма да ти се отвори парашута, сещаш ли се!? – тя не знае, че съм бил парашутист, но няма смисъл да се обяснявам сега.
            – Добре, ще ги взема тези, предишните... с изтекъл срок – и въздишам виновно.
            – Е от какъв зор!? – сега пък “от какъв зор”!? Е, от такъв! Спо-кой-но! И броя до десет...
            – Ами заради киното. Да ви направя добро впечатление...
            – Ти не ме ли чу? Няма начин!
            – Ще ви разказвам смешки.
            – Ти да не си клоун!?
            – Аз, не... – клоун не съм бил. Не знам, дали ми вярвате, драги читатели, но е истина!
            – Какви смешки тогава? Само до смешки ми е сега! Цял ден се трепя тук, разправям се с идиоти като тебе, смешки щял да ми разказва!
            – Добре де, да го кажа иначе, ще ви оправя настроението.
            – Мерси. Ако ще купуваш, купувай!
            – Отказвам се. То вие нямате и чувство за хумор... – и тръгвам бавно към изхода. Ето го “Dead Man Walking”. От ’95 година. Така се чувствам.
            – Чакай бе, къде тръгна? И стига си ми говорил на “вие”! Егати учтивия човек!
            – Ами излизам... – едва прошепвам и очаквам някой да включи електрическия стол. Или някой друг да ритне столчето. Или някой трети да натисне спусъка!
            – Ти наистина ли искаш да ме заведеш някъде? – прекъсва трагичните ми мисли тя. Сигурно пак се шегува и иска още да ми се подиграва. Да забие ножа докрай. Да го завърти! Отчаян съм!
            – Да – и бърша нос. И свеждам глава надолу. И нещо си промърморвам под носа, ама толкова тихичко, че никой по никакъв начин, дори с помощта на специални разузнавателни средства, не би могъл да чуе. И си бърша сополите насам и натам с ръка. Изглеждам като най-тъжния човек на вселената. Всъщност, изглеждам като най-тъжното човече на света, живеещо сред емотиконите на новото ICQ.
            – Я ела тук! – заповядва ми тя.
            Тръгвам аз, невярващ какво се случва, към обекта на моите въжделения, обаче се спъвам в туба с минерална вода, закачам с ръка един буркан с туршия и той се разбива в земята. Понякога съм непохватен, какво да се прави. Политам надолу, събаряйки един много висок стелаж с малки бурканченца лютеница, горчица, кетчуп, чили, пюрета, майонеза и всякакви други простотии. Парчета стъкло се впиват в крака ми, защитен само от един чорап и изпищявам от болка. Падам на пода и бивам затрупан от различни по размер платмасови тубички, шишенца, бурканчета с риба, пакети с ориз, боб, захар и един кашон с ябълки. Както и от още два пъти по толкова буркани, шишета, туби, бутилки и кашони (този път с домати) от два съседни стелажа, повлечени от първия. Оказвам се под купчина от ябълки, домати, зърнени храни и какво ли още не. За щастие, съвсем малко набоден. Сякаш цяла една консервена фабрика се стовари отгоре ми!
Моята магазинерка нещо пищи и се мотае наоколо. Аз броя пораженията по клетото ми тяло. Не са кой знае какви. Ще оцелея! Тя се успокоява. И ме гледа лукаво! Дано да е за добро! Навежда се към мен, клетия, докато се опитвам да се изправя. Осъзнавам, че ми е сърдита. Е, нормално. Докато се изправям, виждам как взема една голяма тава с баклавички (м-м-м) и ги изсипва върху мен! Какво и става на тази жена, съвсем е откачила!?
           Но в такава екстремна ситуация, гледал съм и аз разни филми, действам като за отличен! Хващам една туба с доматено пюре, бързо го отварям и го изтисквам в лицето й. Тя в първия момент се мръщи, после взема кутия с вафли и започва да ме замерва с тях. Пресягам се, вземам една буца сирене и го размазвам в лицето й. За което получавам две шепи с руска салата. Оглеждам се, виждам кутия с течен шоколад. Какво правя ли? Просто го размазвам по нея, докато тя мачка сърмички от лозови листа по мен. Една след друга. Уж гледа сърдито, но усещам, че се забавлява. Вземам голям пакет с фъстъци и го изсипвам на главата й. Тя ми залепва няколко особено сладки тригуни. Бавно, някак ритуално, вдига тавата и излива свръх сладкия им и вкусен сок, който потича по лицето и гърба ми. Отварям бутилка с “Кока кола”. Пръскам я, сякаш е спечелила кръг от Формула 1. Тя се усмихва, взема бутилка от шампанско и гръмва     тапата. След което се чува женски писък! И двамата учудено поглеждаме към изхода, където някаква жена се държи за челото. И двамата вдигаме учудено рамене. Ами какво търси насред бойното поле!? А!?
            Идва и моят ред да бъда шампион. Почивам си под пръските на пенливата течност. Моята продавачка оставя бутилката, и вече смеейки се истерично, изсипва на главата ми два плика с ориз. Аз, явно подсъзнателно си падам по сирене крема, хващам двете най-големи буци от тавата зад щанда и започвам усърдно да я омазвам навсякъде. Отвръща ми с четири парчета торта, гарнирани с огромен буркан с мед. Но аз не се предавам, вземам няколко пакетчета с майонеза, отварям ги и ги изсипвам по косата й. А тя се залива от смях, докато си поема дъх и събира сили, държейки бутилка с олио...
            Спираме за момент, тъй като усещаме, че някой ни гледа. Сякаш половината квартал е влязъл в магазина и снима с телефоните си. Усмихваме се като на фото сесия, след което аз я прегръщам и започвам да я целувам. Тя вдига бутилката с олио и я разлива по главите ни... спирам да я целувам с крайно нежелание, защото някой ме потупва по рамото. Обръщам се, а, полицай! Сигурно е влязъл да си купи нещо. Я понички, я цигари, я минерална вода. Те, полицаите, са ми ясни...
            – Трябва да дойдете с мен в районното – казва сериозно той, подхлъзва се на една горчица и се пльосва на земята. Сега тя започва да ме целува, като този път излива остатъците от олиото върху горкия униформен, опитващ се да се изправи сред руините на магазина. Маскарадът е пълен...
            Целувката ни продължава много кратко, защото, от мен да знаете, полицаите ходят винаги по двама. Вторият полицай не се подхлъзва, взема олиото от ръката й и го трясва в стената. Ядосан е, влизам му в положението и не му се сърдя. Хваща ни за раменете и ни извежда под неодобрителните погледи на съкварталците, които, пазейки се да не ги изцапаме, мислено ронят сълзи за потрошения им магазин. Е, не е кой з
нае какво...           
          Отвън има и други ченгета. Тъй както сме си оплескани, ни вкарват ни в една от колите, предвидливо постлана с вестници, и потегляме.

        Мълчаливо пътуваме, подгизнали от сиропи, сладки
ши, бобени култури и млечни продукти, държейки се за ръце, ухилени до уши. Някой ще каже, че сме пияни и надрусани, но ще сбърка ужасяващо.
            – Защо беше всичко това в началото? – питам, докато се движим сред еднакви сиви сгради.
            – Ами за разнообразие – казва ми и се усмихва, цялата омазана с какво ли не. И сивотата наоколо изведнъж изчезва. Поне така ми се струва. – Обичам да се правя на две и половина. – И ми плясва една целувка, изпълнена с майонеза, шоколад, сирене, мед, олио и фъстъци.
            – Аха – усмихвам се аз, след което ме прерязва болка от стъкло в крака ми. Изохквам, но се чувствам щастлив. Всичко ще бъде наред, сигурен съм.








Тагове:   флирт,   още,


Гласувай:
12
0



1. nicodima - До средата беше бодящо реално, п...
03.12.2009 12:47
До средата беше бодящо реално, после започнаха мечтите.
Не се ли събуди накрая : )
цитирай
2. bamby13 - свежо и вкусно
03.12.2009 13:00
и много разведряващо. ПРАС! топка сладолед в десетката от мен!
цитирай
3. анонимен - :))))))
03.12.2009 13:10
!
Още се смея...Сладурчета!!!;)
цитирай
4. ianchefff - nicodima,
03.12.2009 13:31
все още не.
;)
цитирай
5. ianchefff - бамби,
03.12.2009 13:31
пра-а-а-а-с-с-с!
:)))))))
цитирай
6. ianchefff - забавната,
03.12.2009 13:32
:))))))))))
цитирай
7. flyco - :)
03.12.2009 13:42
Това е рок-балада! Не парчето, текста.
цитирай
8. ianchefff - фли
03.12.2009 13:51
и така може да се каже, мда.
:)
цитирай
9. benra - :-)))))
03.12.2009 14:29
колко е важно да бъдеш спонтанен:-)))
цитирай
10. ianchefff - ben,
03.12.2009 14:32
нали?
Налиииии:))))))))))))))))))
цитирай
11. wonder - Вкусно, вкусно... хахахахаххх....
03.12.2009 14:35
И навъртяна в пикантерии грейна Любовта в техните очи!
Вивере! :)))
цитирай
12. ianchefff - вон,
03.12.2009 14:47
да, да.
;)))
цитирай
13. анонимен - Тия полицаи ходят по двойки само
03.12.2009 14:59
да развалят забавата!:)):))
Ама - отвори ли се един път парашутът, връщане няма!
Не съм чувала парашутист да се приземи обратно в самолета!?:))
цитирай
14. ianchefff - tit,
03.12.2009 15:26
то и аз не съм чувал, ма знае ли човек...
:))))))))
цитирай
15. doriana - Ехаааааааа, егати екшъна! Янч, ...
03.12.2009 17:41
Ехаааааааа, егати екшъна!
Янч, ти си бил много екстремен любовник!!!!!
Бравос!
Сцепи мрака! Смях се до дъно!
:))))))))))))
цитирай
16. ianchefff - дор,
03.12.2009 17:56
ами какво да ти кажа, съдба...
:)))))))))))
цитирай
17. ideikova - Хе...,
04.12.2009 20:27
...това е идеална идея за сватба.
/Нещо идеи за сватба си хрумвам./
Всичко - напудрено, нафльонджено и пр. и накрая първо ритуално, накрая истерично - бой с торти и всичко!
Уааа!
цитирай
18. ianchefff - idei,
06.12.2009 19:36
ми записвай си:))))))))))
цитирай
19. анонимен - Записвам! За-пис-вам!!! :)
06.12.2009 22:46
Записвам!
За-пис-вам!!!
:)
цитирай
20. bemberski - Много апокалиптичен хепиенд. О...
07.12.2009 20:13
Много апокалиптичен хепиенд. Очаквах да си убил/развел/изхвърлил гол през витрината някого :)
цитирай
21. anothercat - хахаха
09.12.2009 23:06
знам един такъв магазин с изтекъл срок на годност... да не би да е същия? ;-)
цитирай
22. анонимен - жената зад щанда
19.12.2009 08:28
До преди да се спънеш в буркан или каквото беше там всичко вървеше по ноти.
цитирай
23. milionche - Супер!
22.12.2009 11:13
Планът наистина проработи!;)))))Колко малко му трябва на човек да е щастлив...
цитирай
24. ianchefff - милионче,
22.12.2009 11:41
така си е.
:))))))))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3073895
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930