Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2010 12:34 - ЛЕСНИ ПАРИ ЗА ВЕРОНИКА
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 11699 Коментари: 17 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            Седя и гледам тъпо. То, насред една малка тъмна уличка, посред зима, какво да правиш?! Студено е, а не съм облечен много добре. Боли ме главата, станал съм твърде рано и ми се спи. Не съм пил от няколко месеца, което допълнително усложнява положението. Освен това, пред мен има двама олигофрени, които се канят да ми метнат много, ама много як бой!
            Ицо и Прокопи, по-точно Ицо Брадата и Прокопи Гъзара, ме подхващат и ме размазват. Строшават ми носа, а аз имам хубав нос, ех-х-х, ритат ме в слабините с все сила, посиняват и двете ми очи. Изобщо, правят ме на две стотинки. Две, три, нещо такова. Опитвам да се отбранявам, но те са двама опитни биячи. Хора от улицата, с които малцина биха се справили. Просто ме потрошават!
            След това двамата се прегръщат братски и се отдалечават. Само, дето езици не си пускат, дееба и диваците!
           Да ви обясня сега, че Ицо носи прякор “Брадата”, защото постоянно я пипа. Интелигентен е колкото брадата си. Не повече. Прокопи е “Гъзара”, защото винаги държи да е облечен с маркови дрехи от най-скъпите магазини. Купува си от най-скъпите парфюми и гелове за мазната си прическа. Познавам ги от квартала, Келеши и половина…
        Това, което ви разказвам, трябваше да ми се случи. Двамата си фантазират, както само истински пияници умеят да го правят. Седят в апартамента на Ицо и се наливат с алкохол. Слушат някаква гадна долнопробна музика и се мотаят.
           – Ето, така трябва да стане. Примерно – уточнява Ицо, докато отпива бавно, изживявайки се като герой от гангстерски филм. И поглажда с наслада брадата си, за да влее още мисъл в думите си.
            – Да, ще го размажем. Нека само да получим точните указания – подкрепя го Прокопи и си пооправя прическата. Само едни жартиери му трябват и е готов за Околовръстното. Да си изкарва с честен труд прехраната. Палячо.
            Чудите се кой съм аз ли? Аз съм най-обикновен асистент по информатика. По цял ден уча студентите на всичко, свързано с компютри, интернет, програмиране и различни компютърни езици. Отскоро съм асистент, а докога ще продължи това, не знам. Никой не знае. Криза е, майката си трака. Лудо влюбен съм в една жена, която ми е спряла тока, ако ми позволите така да се изразя. Но не както мръсниците от електрическите компании го спират. Много по-приятно е!
        Ето я и нея. Вени. Или Вероника. В нейния апартамент сме, току-що правихме любов. Навън е доста студено, но в стаята е топло, разгорещени сме и сме се отдали на това, на което повечето хора му викат “пост-ебално разпускане”. С елементи на целувки, прегръдки и мисъл за предстояща тоалетна или баня. Кой от каквото има нужда...
            – Беше страхотно – усмихва се тя и се притиска към мен.
            – Да, пак заповядай – говорим си обичайните излишни думи. Няма за ядрена физика да си говорим, я! Ъ-ъ-ъ, сигурно ми завиждате. Знам, много е готина!
            – Кога пак да заповядам? – такава е тя, с чувство за хумор. Не сме от много време заедно, но сякаш се разбираме.
            – Да идем някъде да хапнем по обед? – питам аз. Искам да съм постояно с нея.
            – Страхотно – и ме целува. М-м-м-м…
            – Да. Трябва да излизам след малко.
            – Какво ще правиш? – и не ме изпуска от прегръдките си.
           И сам не знам защо казвам следващото изречение. Както би казал Кърт Вонегът, то гръмна лайната във вентилатора и еба майката на ситуацията.
                – Трябва да изтегля 10 хиляди лева, които да дам на един приятел.
           – Добре – казва тя и погледът и се променя. – Аз ще отскоча до НАТФИЗ за малко и после ще те чакам тук.
            – Хайде, до обед – целувам я и излизам, зареден с адреналин, тестостерон и още един куп глупости.
            Сядам в малкото ми вярно “Поло” и потеглям към университета, все пак, трябва да се работи.
            Междувременно моята прекрасна Вероника не си губи времето. Освен, че е красива, освен че иска да става актриса, оказва се, че се интересува и от изкарване на пари. Колко банално е всичко, осъзнавам в движение. До края на тази история всичко се изяснява, така че, не бързайте толкова.
            Вместо да отиде в университета, Вени си уговаря бърза среща с двамата малоумници, дето се опитаха да ме пребият на ужким в началото, помните ги. Брадясалият тип с мозък на калорифер и другият, манекенът, плейбой и гъзар.
            – Не, не го бийте много. Просто вземете парите. Може би ще са в чанта – обяснява моята Вероника. Предава ме на олигофрените. Не знам дали играе в момента, дали не си се представя като герой в някакъв треторазряден боклук, сниман между другото.
            – Добре, няма да го бием много – съгласява се Ицо и поглажда брадата си. Явно е гледал много филми, в които главните герои мислят по този начин. С помощта на рядката си брада.
            – И да внимавате! – предупреждава ги пак тя и се усмихва. Предава ме с усмивка. Добре, че не съм там и да ме целуне, че всичко да стане като в Книгата на книгите!
            – Естествено, че ще внимаваме – повтаря като папагал Прокопи, докато намества нещо между чатала си с една ръка, а с другата си приглажда гелосаната прическа. Като го видя, винаги се сещам за футболист. Що не се е пробвал, не знам. Ще го питам някой път.
            – Иска ли питане! Ще внимаваме, разбира се! – изказва се Ицо.
            – Да не се надрусате преди операцията! – това е тя, моята бивша, съобразяваща всичко, любима.
            – Ние? В никакъв случай – пъчи гърди Ицо. И съвсем заприличва на бастун. От тия, смешните, дето ги дават по телевизията.
            – Ще ви пратя подробностите по мейла. И два пистолета ще ви донеса. Баща ми има няколко, той е полицай, знам къде ги крие. Сега ще отида да ги взема, докато е на работа, после ще ги върна и всичко ще е перфектно! – страхотна е, нали?
            Не, че се извинявам, но аз затова се влюбих! Бях хлътнал на два метра под земята. Около обед пак съм при нея, пак правим любов и пак всичко е невероятно.
            – Ще отида до тоалетната, миличка – казвам аз и тръгвам. И пак не знам защо продължих да си копая гроба със следващите думи. – Взех парите, срещата е при паметника на Съветската армия.
            – Аха – тихо казва Вени и поглежда към лаптопчето си. Забелязвам го това, но нищо не казвам…
            А сега ви връщам пак в началото. Там, където двамата биячи ме размазват като червей. Помните, казах ви, че всъщност им се искаше да е така…
            Ицо Брадата вдига поредна наздравица.
            – Ще го смажем.
            – Да. Ще изкараме доста кинти – подкрепя го Гъзара.
         – Ето, така трябва да стане. Както ти го разказвам, копеле. Примерно – уточнява Ицо, докато отпива бавно.
        – Да, копеле, ще го изкъртим. Нека само да получим точните указания – подкрепя го Прокопи и си пооправя прическата. Ицо поглежда в лаптопа и се радва.
            – Имаме имейл... всеки момент щяла да ни прати офертата!
            – Значи да потренираме, копеле! Ето, имам тренировъчни пистолети – сеща се Прокопи и вади два детски пистолета от шкаф до вратата.
            И започват. Не знам как да ви опиша всички движения, които двамата дръвници създават за няколко минути,. Тренировката на най-големите бандити на града е толкова комична и смешна, че е достойна за филм с участието на Мистър Бийн и Джим Кери. Изваждането на оръжието от където и да е се превръща в доста трудно упражнение. Мисля, че по-лесно би било за тях, вместо да изваждат пистолета и да го насочват, направо да се замерват с него. Приличат на главния герой от култовия филм “Давай каубой”, ако сте го гледали. Ако не сте, да сте!
            Те са си такива. Искат им се неща, които не могат да направят. Щом искат да ме пребият или убият и да ми вземат парите, аз какво да направя? Съдба е това, не е пакет с пуканки...
          Междувременно аз се връщам от тоалетната и целувам моята любов. Тя решава, че трябва да влезе в банята, а аз понеже няма какво да правя, сядам да поровя малко в разни сайтове. И попадам на имейла на Вени, който тя е забравила да затвори. От него разбирам, че онези двамата трябва да ме причакат на паметника на Съветската армия! Мо-о-оля?! Така всъщност се завъртя вентилатора. С мръсна газ! За щастие, Господ бе дарил Вероника с красота, но беше спестил от съобразителност и кой знае какъв интелект... Ето я, излиза от банята, самото съвършенство. Но аз вече не съм същият. Чувствам се като ударен от противопехотна мина!
            – Ще тръгвам. Обадиха ми се за срещата до паметника. После ще се чуем – това успявам да кажа, целувам я хладно и изчезвам.
            – Добре – намигва ми тя и посяга към лаптопа. Ясно ми е какво ще прави.
            Пътувам си аз, мисля си за превратностите на живота, докато изведнъж усещам, че една кола се е доближила подозрително близо зад мен. Не се учудвам, че познавам преследвачите. Да, Ицо и Прокопи! Засичат ме и спирам! Изкарват ме от колата и Ицо насочва пистолет към главата ми. Няма какво да направя.
            – Давай парите, копеле! Къде си ги скрил?
            – В задника ти!
            Ицо ме удря с пистолет през лицето.
            – Много отворен си бил. Къде са парите? – включва се и Прокопи.
            – Разпределих ги по равно, за да има и за твоя задник!
            Започват да ме ритат и да си упражняват бойните умения върху клетото ми тяло. След това отварят багажника, изваждат чантата, ритат ме за последно, качват се в колата и изчезват...
Налага се отново да ви върна ма-а-алко. Ето ги двамата, в апартамента на Ицо, наливат се с евтин алкохол и мечтаят.
         – Не ми харесва така, копеле. Много говори – размечтава се Ицо. – Ще ме нервира излишно и трябва да го застрелям.
            – Добре, копеле – безгрижно му отвръща Гъзара. – Да не бъдем чак толкова лоши...
            И пак сме на магистралата, където ме преследват и засичат. Изкарват ме от колата. Ицо насочва пистолет към главата ми.
            – Давай парите, копеле! Къде си ги скрил?
            Аз мълча и правя жестове с очи, понеже сега не бива да говоря.
         – Скрил си я в задника ми?! Изрод! – отговаря си сам Ицо. И ме удря с питолет през лицето.
            – Много отворен си бил. Къде са парите? – включва се и Прокопи.
            Пак мълча. Само жестове с очи са ми позволени.
          
Разпределил си ги по равно, за да има и за моя задник?! – отговаря си сам и Прокопи.
            Имам право само да кимна. И го правя. Прокопи ме рита. Ицо също. Аз се гърча на земята. След това е ясно. Отварят багажника, изваждат чантата, ритат ме за последно, качват се в колата и изчезват...
            Двамата продължават да се наливат. Единият нежно се милва по брадата, другият си глади прическата. Чудя се кой е жената. Що не вземат да се... както и да е.
          – Да. Така е чудесно, копеле. Мисля, че няма да имаме проблеми – заявява Ицо, докато гледа в гърлото на една полупразна бутилка.
            – Разбира се. Всичко ще е точно. И после с печалбата можем да започнем собствен бизнес.             Може да продаваме картини. – мисли Гъзара.
            – Картини? К’ви картини бе, копеле? – чуди се Ицо.
        – Да, защо не? Някакъв Пикасо имал изложба в момента, можем да отмъкнем някоя от неговите картини, били много скъпи....
            – Копеле, „Пикасо” не е художник. Копеле, това е лека кола бе, пич! Наздраве!
            – Ти си лека кола, копеле, слушай ме какво ти приказвам! Наздраве!
        Помните, че прочетох имейла на моето съкровище. Имейлът на моята любов. От който научих, че тримата действат заедно. Че искат да вземат моите пари! Да ми разкажат играта! А моето слънце е техният бос! Затова отивам до паметника на Съветската армия. И ги виждам.                     Двамата идиоти се шматкат и се оглеждат. Чакат ме. Е, нека да чакат.
         Отбивам в една тиха уличка и се включвам в глобалната мрежа. Както ви казах, преподавам разни неща, свързани с компютри. Нямам никакъв проблем да вляза в пощата на моята любима. Вцепенявам се за момент, но решавам да играя до последно.
            Малко по-късно навестявам прекрасната ми предателка, която коварно се опитва да забие нож в гърба ми до дръжката! До лакътя дори, бих казал.
            – Какво ще правиш после? – питам небрежно и си играя с вълшебната й коса.
            – Ще ходя на фитнес, след малко – и някак съмнително упорито тъпче дрехи в един сак.
            – Ще направиш ли по едно кафе? – пробвам късмета си аз.
           – Да – и ми праща въздушна целувка. Явно въздушната целувка е изобретение, направено след като е била написана Книгата на книгите. Иначе, убеден съм, Юда щеше да предаде Христос с една най-обикновена въздушна целувка. По-лесно щеше да му е.
            Вени зарязва тъпченето и отива в кухнята, а аз проверявам сака й. Както споменах, не е чак толкова умна. Изваждам два пистолета. Махам патроните от пълнителите им. Имам късмет, моята Юда в женски образ се връща тъкмо навреме.
           – Пак имам среща и се налага да тръгвам. Езерото в Южния парк, сещаш ли се? – и ставам.
        – Защо, какво е е случило? – пърха с мигли, уж разтревожена. Дееба и витизчийката му, дееба!
            – Нищо, просто предния път ми се провали срещата. Хайде, ще се видим – мънкам аз.
            – Чао – маха ми тя с ръка.
         Излизам без настроение. А Вероника се вживява съвсем успешно в ролята си. Пак се среща с моите убийци, за да им даде оръжието, което е обещала. Колко е красива и опасна. Като цвете, което може да те погълне наведнъж, ако се мотаеш в краката му. То, цветята нямат крака, ама знае ли човек...
        – Ето ги оръжията. И да внимавате, ей! Сега срещата му е при езерото в Южния парк. Добре, че при паметника нещо се е объркало, щяхме да го изтървем! Хванете го, преди да ги предаде! Ако всичко стане както трябва, ще започнем да го правим постоянно. Аз ги свалям, вие действате. Лесни пари! – навива ги тя.
            – Лесни пари. Ще се справим – зарича се Ицо.
            – Лесни пари. Ти си шефа – обяснява се Прокопи.
            – Аз винаги съм искала да бъда част от нещо такова! И ето, вече съм! С мен сте, нали?
           – Разбира се! – отсича Ицо и глади ли глади брадата си. Какво гладиш бе, да ти дам ризите на шефа да изгладиш, ахмак такъв!
            – Естествено! – заключава и Прокопи. И оправя прическата си. И той бандит с бандитите. Идиоти!
            – Хайде, че съм на лекции – безгрижно обяснява Вени и се обръща с танцова стъпка. В тоя НАТФИЗ на какво ли не ги учат...
            А аз седя в парка като пенсионер и се бъзикам с чужди имейли. Отварям кутия с бира, пускам си музика в уокмена, докато чакам да мине времето. Писва ми, захвърлям бирата и ставам...
         Какво правят сега Ицо и Прокопи ли? Прибрали са се на топло и си пийват. По-точно, наливат се.
            – Копеле, има промяна в плана. Вени ни вика на друго място. За подробности – обяснява Прокопи, взирайки се в лаптопа.
            – Сигурно ще ни даде още оръжия, ножове, бухалки... – предполага Ицо.
         – Най-вероятно така ще е – замислено казва Прокопи и затваря лаптопа. И двамата излизат.
            А аз пък се замъквам до градинката пред театър “София”. Ето ги, идват.
Ицо и Прокопи спират на двайсетина метра пред моята кола. Излизат и се мотаят около колата. Мисля да ги изненадам...
            Двамата се стряскат, вадят пистолети. Насочват ги към мен, а безмозъчен номер едно с брада тип “козя”, дори щрака срещу мен. Ужас! Разбира се, изстрел няма. Аз нищо не правя.
            – Ама, че си глупак! – казва му Прокопи и зарежда пистолета. Натиска спусъка, но пак няма изстрел. Няма дори най-малък пукот. Оправя прическата си и пак се опитва да гръмне, но гръм няма. Двамата гледат към мен и пистолетите в ръцете им.
            – Няма патрони – обяснявам аз спокойно.
            – Откъде знаеш?
– пита ме безмозъчен номер две Прокопи.
            – Махнах ги, бастуни такива!
            – Той е Брадата, аз съм Гъзара. Ние не сме бастуни! – заявява смело Прокопи и пипа косата си.
            – Мислиш ли, че ми пука? – питам аз и се усмихвам злобно. И аз мога да бъда лош, вие какво си мислите!
            – А, ти защо си тук? – пита ме Ицо.
            – Дойдох да ви почерпя по една бира. Нали Вероника ви писа...
            – Да, Вени... – включва се Прокопи.
            – Копеле, този ни е хакнал пощата! – загрява Ицо.
        Двамата скачат към мен и се опитват да ме набият. Разбира се, аз съм по-добър. Понеже, освен, че разбирам от компютри, владея и карате. Забравих да ви го кажа това. Просвам ги на земята, изваждам няколко патрона от джоба си и умело ги вкарвам в пълнителя.
        – Н-н-н-н... – започва да заеква Прокопи, докато с некотролирани движения разбърква желираната торта на главата си. – Н-н-не го прав-в-ви!
            – Не владея морзовата азбука, не съм радист! – ами не съм, какво да направя!?
            Намигвам им и ги убивам. Без да ми мигне окото. И аз съм гледал доста филми! Докато ги вкарвам един по един в колата им и хоп, ето я, пристига моята прекрасна любима. Приближава колата на двамата и аз се изправям от другата страна. Тъкмо намествам главата на Ицо да седи изправена.
            – Ти какво правиш тук? – обърква се тя. Ама много добра актриса е. А може и наистина да се е объркала. То, в такава ситуация...
            – Виждам, че си получила имейла ми, че всичко е минало както трябва и че ще те чакам тук!
          – От теб?! Имейлът беше от Ицо... И от Прокопи... Значи си ме следил! – загрява тя, милата ми албанка.
            – Нещо такова – и изведнъж спирам да я обичам, да я харесвам и да я желая.
            – Но как?
не вярва тя.
            – Много е просто. Научих паролата на пощата ти. А ти си била така добричка да опишеш всяко едно свое действие на твоите, да ги наречем, партньори. Откъде ще вземеш пистолетите, къде ще им ги занесеш, какво да ми кажат, какво да не ми спестят, как да ме гледат, как да се държат. Как да се пазят, понеже съм треньор по карате. Дори как да ме удрят с дръжката на пистолета. Ти си един достоен бос от Коза Ностра, просто нямаш грешка. Ако беше родена преди 60 години, доктор Менгеле щеше от теб да се учи на измъчванки.
            – Нещастник! – това е краят, не я обичам вече.
            – Благодаря – и се усмихвам ужасно.
            По лицето на Вени отгатвам как се чувства. Разбира, че е прецакана. Взема бързо пистолет от земята, но нищо не става. Изстрели няма.
            – И как така научи паролата ми?! Ти си един прост учител по карате! – пред нея така се представях, за разнообразие. Е, получих си го, тенк ю, Джийзъс.
            – Аз съм учител по карате, но и асистент по информатика, миличка.
            – И каква ми е паролата? – зъби ми се насреща.
            – “Маймуна” – казвам и тя облещва очи, невярваща.
            – И сега какво? Какво стана с парите? – страхувам се, че може да изпадне в шок, а аз от медицина нищо не разбирам, кълна се.
          – Няма никакви пари. Просто исках да видя какво може да се случи, ако имам пари и тръгна с жена като теб. Красива кандидат актриса.
            – Не беше нарочно... – казва тя. Слабо изиграване, мисля си аз.
            – Няма значение. Считай това за довиждане – процеждам през зъби и вдигам моя пистолет към нея.
            – Ама... – успява само да каже тя.
        Убивам я. Отново без да ми мигне окото. Два куршума в тялото и един в челото, както правят професионалистите. Кръвта й се разплисква наоколо. Умира веднага с лице, изразяващо голяма почуда. Отдалечавам се бавно, паля цигара, а запалката хвърлям в тревата. Не споделих с вас, но малко преди това извадих една туба с бензин от багажника, облях цялата кола с него и си направих малка високооктанова пътечка. Пътечката на смъртта, така я наричам. Колата избухва в ужасяваща експлозия, а аз бавно вървя на фона на огъня, леле, мале!
            Разхождам се аз, ни лук ял, ни лук мирисал и спирам до един уличен телефон. Да бе, още ги има и на мен ми става чудно!
            Всъщност, да ви призная, аз не съм убиец и никого не съм убивал. Набирам 911... пардон, 112, ама и аз много филми гледам, и обяснявам на сънения господин отсреща какво се е случило.
            – Да, точно там. Ще намерите една кола, малък “Форд”, а в нея трима вързани глупаци. Успех! – затварям и продължавам вечерната си разходка.
           Какво става с моите душмани ли? Какво да става? Седят си в една кола до театър “София”, радват се на живота и добре финансираното си, с лесно изкарани пари, бъдеще. Здраво омотани с тиксо, опитващи безуспешно да се освободят.
          Две полицейски коли преминават покрай мен с включени буркани и светлини. Иде ми да им помахам, но не го правя. Що да си развалям вечерта? Няма смисъл, нали? Запътвам се към близкия бар да изпия няколко големи. Не, не от мъка. За кеф.




Гласувай:
13
0



1. martito - :))
28.01.2010 14:48
Почерпи едно и мен - ей тъй - от кеф;)))
цитирай
2. ianchefff - е па,
28.01.2010 14:55
добре, какво толкова.
:)
цитирай
3. swanlake - Agata Kristi pasti da jade. . . Ako ...
28.01.2010 15:18
Agata Kristi pasti da jade...Ako propusnesh samo edno izrechenie v razkaza gubish nishkata :) No inache si unikalen kakto vinagi :) - " Unikalno " e zapazenata mi marka za teb :)
цитирай
4. ianchefff - благодаря,
28.01.2010 15:25
swanlake.
:)))
цитирай
5. doriana - Ей, Тарантино! С тия връщанки на ...
28.01.2010 15:39
Ей, Тарантино!
С тия връщанки на лентата ме разби!
Откъде си го видял, брат? Страшен разказ!
:))))))))))
цитирай
6. ianchefff - dor,
28.01.2010 15:41
връщанките съм ги виждал на много места.
Текстът го видях в главата си.
;)))))
цитирай
7. doriana - връщанките съм ги виждал на много ...
28.01.2010 15:44
ianchefff написа:
връщанките съм ги виждал на много места.
Текстът го видях в главата си.
;)))))

Е, па, естествено, че ще е в главата ти, познато ми е!
;)
цитирай
8. ianchefff - е па,
28.01.2010 15:46
те, "тава" е положението, дето викаше 1 у казармата едно време.
:)))
цитирай
9. benra - тая
28.01.2010 17:05
твоя глава все качествени текстове вижда.
Даваш ли я назаем?
цитирай
10. ianchefff - ben,
28.01.2010 17:12
да ти кажа, май не.
Т'ва ще те разстрои ли?
:)
цитирай
11. cefulesteven - Готино!
28.01.2010 17:36
Готино!
цитирай
12. ianchefff - 10x,
28.01.2010 17:44
Стеф.
цитирай
13. анонимен - iako!
31.01.2010 19:04
.. ima i gotini lafove, kato naprimer za 'postebalnoto rapuskane'. Lipsva mi samo malko lichnata drama na glavnia geroi.
цитирай
14. анонимен - bravo!
03.02.2010 08:54
KEFIIIIIIIII!!!!!!!!!!
цитирай
15. анонимен - Не ставаш Бате!
03.02.2010 14:02
Поне по мое мнение. Четох ти кючека за Слави Трифонов и викам да видя имаш ли и нещо друго. Гола вода си, ако ти си изкарваш хляба с писане, аз ще си сменя професията.
цитирай
16. ianchefff - aнонимен 15,
03.02.2010 14:21
не виждам какво чакаш, бате.
;)
Прочети и останалите ми "не ставащи" произведения. Живо ме интересува мнението ти и за тях.
:)
цитирай
17. анонимен - ok
16.06.2010 23:29
жалкото е 4е може и да се слу4и
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3001642
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32596
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31