"Кен лии", драги ми Смехурко, не е песен на Валентина Хасан. Не е 15-годишен спомен от касетките, чиито ленти се нагъваха безкомпромисно от развалените глави на 10-годишен Сименс от корекома. "Кен лии" не е римейк на Марая Кери. "Кен лии" не е „Няма такъв изрод”, каквито коментари се появяват по нетските дебри по повод култовото изпълнение на девойката от село Звезделина. "Кен лии" е продукт. Продуктът, който създаваме ние. Продуктът на манифактурния труд на соц(не)културата и десетилетията информационна дупка. "Кен лии" всъщност е послеписа под „Збогуването” на министъра на културата. И е по-малко сттрашно от него и далеч по-забавно. Защото в „Кен лии” и в „тунай мулинай” няма претенции. То е простодушно, наивно, на „детски английски”. „Кен лии” е резултатът от цялата държава. Резултат на изкривеното посттоталитарно мислене, резултат на всеобщата бездарна некадърност. "Кен лии" дори е начин. Ако щете е превенция. Да не изгориш във влак, без всъщност да има виновни. Да не ти спрат парите от еврофондове, без още да си ги видял, защото някой преди теб им се е нагледал.

"Кен лии" е начинът да не стоиш в село Звезделина, а да заминеш в Испания, зад бара, както ми разказа Валентина. И изобщо Валентина не е смешна. Тя е адския пич. На нея не й пука от това на какъв английски точно пее. И няма и за какво – Валентина Хасан, за разлика от нас, знаещите английски, си гледа живота в Испания. Да, живот зад бара, но тя не претендира да е някакъв своеобразен културен връх със своето „Кен лии”. Министърът на културата, със своето „Збогом” обаче не стои зад бар, където вероятно му е мястото. Стои в кресло. Министерско. Валентина Хасан е негово умалено и подобрено издание. Тя е България в умален мащаб. Но България й се смее. Като защитна реакция, защото никой от нас не може, а и не ще да си представи, че в сравнение със Западна Европа ние дори до „тунай мулинай” не го докарваме.

Случаят Куйович, комисията по него, спрените пари по ФАР, ИСПА и САПАРД, изгорелите във влака София-Кардам, нефтопроводът „Бургас-Александруполис”, независимостта на Косово...За всичко България има обяснение. И то е „Кен лии”. То е почти толкова неразбираемо, налудно и смешно. Вероятно и Англия ни завижда на черния хумор.

„Кен лии” е Могилино. А позицията на Емилия Масларова е „тунай молинай”. Компетентността й е смесица от двете, в комбинация с шалче. "Кен лии" е правосъдието ни. Резултатът – условната присъда на Стависки. „Кен лии” е КАТ и 20-те лева за едно кафе. „Кен лии” действително е продуктът, който създаваме ние с перманентното ни нищоправене и цъкане с език. „Кен лии” е възмущението ни от всякакви институции и примиреното ни типкане по държавната машина. „Кен лии” е извадена лична карта с връзки за по-малко от 40 минути и стандартна процедура повече от месец.

„Кен лии” е няма такава държава. Няма такива хора. Няма такъв фалшив фалцет. То е и безумната самонадеяност на отчаянието. Когато видим Валентина Хасан в червена бална рокля, пееща на своя си английски – виждаме себе си. И както хиляди се хилят на "Кен лии" в YouTube, точно толкова подигравателно гледат на самата ни държава, извън нейните граници. Естесвено в нашите си очи сме една прелест. Изпълняваме препоръките на Европейсаката комисия, припява премиерэт и завършва с „лубудибудаутююююю”, синхронизираме правосъдието си с европейското, пъчи се Тачева и после „лубудибудаутююююю”. „Да тропнем по масата” вие Масларова. Защо никой не качва Масларова в интернет – убедена съм, че изпълнението й на „Дали хазяйката ще дойде рано” ще е със същата посещаемост, на каквато се радва Валентина Хасан. И обективно погледнато – няма как тази държава, нашата, да създаде нещо по-различно от „Кен лии”. Жалкото е, че самата България не може да емигрира от себе си. Да работи в Испания като барман и даде шанс на детето си да израстне в различно нещо от солово изпълнение на „Кен лии”. Което всъщност е шанс солото да не се превърне в дует.

Така че, когато за пореден път отворите клипчето с Валентина Хасан, знайте, че тя е само нагледният пример за собствената ни лайнария и глупост. И когато по някой форум се появи постигът „Тая е ебати изрода” се замислете коя всъщност е тая. Приятно слушане.

Полина Паунова
в-к Новинар