Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2009 16:04 - Сутрин в най-добрия град за живеене
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 4522 Коментари: 30 Гласове:
17

Последна промяна: 19.12.2009 17:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
            Знаете ли кой е най-добрият град за живеене в България напоследък? Не знаете. Е как може? Град, в който няма претоварен трафик, чакане, блъсканици, псувни, нерви, злоба, безразличие? Направо ми иде да запея: “добре дошли в Са-а-а-андански, прия-а-а-а-те-е-е-ли...” Не бе, това е химнът на Международния фестивал за авторска македонска песен “Пирин фолк Санданаски”. В случая искам да кажа, “добре дошли в най-добрия град за живеене! София!” Нда! В София няма такива неща. Е, освен от време на време, но никой не е съвършен! И тогава, ако евентуално, разбирате ли, това се случи, аз не се нервирам и-зоб-що! “Животът е твърде кратък, за да си късам излишно нервите”. Яко, нали? Аз съм го измислил! Мер-си!
            Значи, сутринта се качвам в маршрутката, след като съм чакал поне 20 минути. Има и автобуси, обаче то, само дето нямаше хора и по покривите им. Не ми се блъска. А и не ми се случва всеки ден, а много рядко. Много рядко има задръствания, много рядко транспортът закъснява! Влизам, а то, вътре народ, мале мила. Е, не е чак толкова много, но има. Пари се подават, разменят, връщат. Чува се кихане, кашляне, свински грип прелита на вълни и на талази, но няма какво да се направи. Никой не е идеален. Този град също! Живот, мамка му и пътуване!
            Държа се аз, мисля си разни неща, забавлявам си се на ум и ми е едно приятно, едно топличко на душата. И виждам една жена, която е толкова гримирана, че само като я погледна и се чувствам омазан. Затова й обръщам гръб. Щото после пране, ток, вода, разходи. То, вярно, че тук, в този велик мегаполис, всичко е толкова евтино, че чак ми става неудобно като ходя да си плащам сметките, но все пак...
                Друга жена, облечена в дъ-ъ-ълго кожено палто, обяснява по телефона на детето си да си направи закуска, но след като се наспи. То, събудила го тая, после да се наспи! Как да стане!? Какви майки има само! А ако я види някой еколог с тия котки, лисици и друг добитък по себе си, направо може да я изхвърли от маршрутката! Добре, че няма такива наоколо, че никак няма да е приятно за гледане. Пере ги яко сачмата и тях, милите...
            Опа, качва се момиче, което ми прилича на една известна актриса, но не съм сигурен. Хили се, забавлява се. Пита, дали “минаваме през Орлов мост...” “Да, минаваме, мила. На “Цариградско” сме, откъде да минем, през “Люлин” ли?” Вкисвам се за малко, но тя продължава да се усмихва и настроението ми се оправя. И то, да се случва всеки ден някой или нещо да ти разваля прекрасната сутрин, да се ядосваш, амо то е толкова рядко...
              Проблем! Ех, ама как така изникват тия, между другото, много редки неприятности, бе!? Шалът на една пътуваща се е закачил в ципа на чантичката на момиче, което тъкмо се опитва да мине през мен. Ей! Аз не съм невидим, де! И на шалът се е пуснала бримка. Жената се съблича (бавно, разбутвайки половината маршрутка), маха шала, обляга се на прозореца, слага под мишница палто и чанта, и се опитва да оправи бримката. Тъкмо място е намерила. Евалла! Винаги съм знаел, че сме изобретателен народ. И не рядко, а постоянно. А казвам “евалла”, понеже искам да спазвам етническата толерантност. Че някой може да се обиди от липсата на чужди думи в разказа ми, който е написан в България, която е член на Европейския съюз, а пък има подписани едни рамкови конвенции, едни чудеса... То, рамка има, ама картината липсва. А картината е този град, който е... чувствам, че се отплесвам!
              Един пич вика на някого, че щял да закъснее и да се оправят сами. Ами така е, драги мои, в най-добрия град за живеене. Това е нещо, което се наблюдава много рядко! До този, закъсняващия, друг мъж разказва на съседа си по правостоене, че имал много нервен комшия и щял да го застреля с газов пистолет следващия път, когато онзи слезел да му прави забележка за силна музика. А така. Маршрутката на ужасите! Честито. Усмихвам се, защото това се случва за първи път! Убеден съм! А и разказът за стрелбата завършва с хепи енд. Двамата седнали, изпили една бутилка ракия, без да се наръгат с нож или да се насекат с брадви. Браво! Ето такива граждани заслужава този град!
            И чувам “пас”. Какъв “пас”, бе, хора? Обръщам се, двама господа седят, играят карти и пият бира от пластмасова бутилка. Супер. Ми то, пътуването ще е дълго. Много сме изобретателни, пак се уверявам. Или поне някои от нас. Карти, биричка, какво ти трябва повече? Ни-що!
            Абе, хора, вие знаете ли, че има кърпички за почистване на обувки!? Понеже се качва един господин с особено мърляви обувки и се сещам. Значи, съществуват в пространството около нас, влажни кърпички за ръце, за пот, за сваляне на грим... Но има и такива за обувки. На пръв поглед са еднакви с изброените. Само опаковката им е черна. На втори поглед може и да има разминавания... Леле, хората какво ли не измислят. Страхотен бизнес. Да продаваш кърпички за обувки. Ами продавай и кърпички за... айде ще се въздържа, че СЕМ, ала бала!
            Една кола на “бърза помощ” се промъква като Ингемар Стенмарк между потока от коли. Успява. Как го правят тия хора? Странно. Явно са майстори. Ми то, в най-великия град за живеене всички са най-велики, най-добри, най-знаещи и най-можещи. Факт!
            Достолепна госпожа, сякаш излязла от магазин за стари градски песни, вика по телефона, че закъснявала, че й било лошо и че нищо не се знаело. Мисля си, тя да се радва, че мензисът й поне е наред. Нямам предвид бременност, то на тази възраст е по-сложничко, заради обстоятелството, наречено мъж-който-ще-изпие-толкова-за-да-си-свърши-работата, имам предвид да се радва, че й идва на време, че ако шурне докато е на спирката или на театър, не ми се мисли какъв ще е панаира... Сигурно оцветен в червено. Няма значение. Надявам се да не ми повърне отгоре! Че нямам кърпички за повръщано. Ха! Ето, мога да започна такъв бизнес. С влажни кърпички против повръщано! Ще има за повръщано след препиване, по време на болест, след преяждане. Различни цветове, с крилца, без крилца...
            “Искам кърпички. Много кърпички...” Това ще е рекламата. И както в “Матрицата” (и в онази реклама), отвсякъде край героя ще прелитат кърпички, повръщано и т.н. А той ще заляга назад избягвайки повръщаното, докато вади кърпичка от задния си джоб, за да му е по-трудно! Накрая, една топка от нещо ще се залепи за очилата му и той с едно движение ще я забърше и ще каже: “кърпички за повръщано – вашите кърпички за щастлив живот!”
            Забелязвам, че съвсем най-отзад двама тийнейджъри се натискат. Какво да правят, път е, освен това се намират в най-добрия град за живеене! Тук всички се обичат! Така и трябва. Щото в училище е някак неудобно! Чиновете са ръбести, в тоалетната има всякакви навлеци да пушат, да пият. Абе, идиоти! А в маршрутката е идеално. После детето ще го кръстят Маршрутка. Или Маршрутчо. И още по-после, като тръгне на училище съответното детенце, лошите съученици ще го бъзикат ето така: “Маршрутка, Маршрутка, майка ти е тъпа...” Сещате се. Или “Маршрутчо, Маршрутчо, баща ти е педерас...” Чудите се що “педерас” ли? Откъде да знам? В една маршрутка на човек му идват мисли, най-различни по цвят, естество и мирис.
            Ох, пак звъни нечий телефон. С мелодия, взета от ЖеПе гарата. Очаквам някой да каже с носов тембър: “бързият влак от Стара Загора пристига на трети коловоз.” Ужас. Но ми е някак много приятно. Топличко. Гримиран съм обилно, омазан и почистен с въображаеми кърпички. Вие, които не живеете в най-добрия град за живеене, можете само да ми завиждате! Плез, плез!
            Като се сетих за кърпички, се сещам и за едно друго чудо на съвременните технологии – часовник във формата на яйце. Да си мерят домакините с него времето за варене на яйца! Като не могат да си мерят... нали се сещате, понеже са домакини, т.е. жени, нека си мерят времето за яйцесваряване! Представяте ли си какви глупости се правят напоследък! И после що имало глобално затопляне! Ма, как няма да има, бе!? То половината световен бизнес бълва простотия след простотия! От толкова безсмислици, както е тръгнало и на Луната ще ги тресне глобалното затопляне!
            И хоп, някой ме ближе зад ухото. М-м-м! Мерси. Сещам се къде живея! Усмихвам се, даже се и протягам, доколкото е възможно в ограниченото пространство. Усещането е някак еротично. Обръщам се, куче. Хм... Зад него лелка на средна възраст, пременена баш по модата, характерна за най-добрия... да, да.
            – Извинявайте, той Джеки... – плюнчи се госпожата.
       – Няма нищо – казвам аз и се усмихвам широко. Тюх, пак не ми излезе късмета. И се намръщвам. Джеки бил! Мамка му и прасе! Т.е. мамка му и куче!
            И пак “бърза помощ” нанякъде. Изтрепаха се тия хора, а то, не е толкова хлъзгаво. Какво става, бе!? Представям си, след като тук, в този град, се случва толкова често, какво ли е по другите градове, градчета, градченца и селца? Горкичките...
            Мисля си аз, пътуваме си и се радваме на живота, понеже сме в най-добрия град за живеене на света... Е, не на света, само у нас, но не е малко.
            И така. Жената с 2 тона грим се кани да слиза, внимавайки да не ме омаже като филия с лютеница, на Джеки тихичко му се карат, защото опита да ме сваля, ония отзад спряха да играят карти, понеже им свърши пиенето и задрямаха, а младите приключиха с натискането. Може да им е доскучало. А на мен от толкова щастливи хора сутринта ми е едно весело, весело. Слизам и отивам да се трудя. Че и без това съм закъснял. А за бизнеса ще мисля довечера. Хайде чао и приятен ден...
            Опа, забравих. Предстои да ви представя и “вечер в най-добрия град за живеене”. По тъмно също всичко е наред и си заслужава да бъде написано за поколенията. Вечер също няма задръствания, няма закъснение на транспорта, няма нервни хора. Всички са щастливи, спазват правилата за движение, държат се възпитано, учтиво се поздравяват и се радват на живота. Ако случайно нещо не е наред, то се случва много, много рядко.
            За финални надписи, мисля, след като толкова често споменавах “рядко”, “рядко”, да се провикна: “Госпожо Фандъкова, може ли да ви помоля за малко тоалетна хартия?”





Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gauri98 - ох фандъркова да ми даде на мен малко ...
19.12.2009 17:06
ох фандъркова да ми даде на мен малко кърпички за бърсане на сълзи защото плувам в тях след прочита на това брилянтно произведение! Поздрави! Гениално и свръхзабавно - отдавна не бях цвилила от смях така!!
цитирай
2. ianchefff - gauri,
19.12.2009 17:12
амиии, ъ-ъ-ъ, радвам се.:)))
Прочети и останалите ми разкази, за да е цвиленето съвсем пълно и до край!
Поздрави.
;)))))))))))
цитирай
3. viovioi - Сандански е добра идея. Ке видим.
19.12.2009 17:15
Ей и кризата не можа да ви оправи трафика. От къде пари за толкова коли , гориво, застраховки и тн..Фандъкова ми направи добро впечатление Янчев. За по малко от месец си оправи фъфленето(дразнещия дефект от едно натъртено "Р") Постара се, а и навярно има добър логопед. Евала. Най-ме дразнят по медиите 2-3 говорителки с дефект.
цитирай
4. ianchefff - жио,
19.12.2009 17:18
ти говори за художествената ми творба, моля те.
:)))))))))))))))))
цитирай
5. doriana - Янчи, вече го казах на друго място и ...
19.12.2009 17:19
Янчи, вече го казах на друго място и за да не се повтарям, ще замълча!
Но търкалящите се по пода от смях човечета и тука....
:)))))))))
цитирай
6. ianchefff - дор,
19.12.2009 17:21
е па, радвам се. :))))))))
цитирай
7. viovioi - публицистика с хумористични елементи ....
19.12.2009 17:29
с повествование изпъстрено с модерен уличен жаргон
с неустановена градация и лекинко нелогична развръзка прави разказа лек и приятен за консумиране. Няма теза и антитеза, главен и второстепенен герой, градация, кулминация, развръзка. Личи аматьорското перо, но поне е искренно. Искренността е най-ценното с което печелиш в конкретния случай. С две думи става!!
цитирай
8. divini - хахахахаххаха
19.12.2009 17:31
Кукууууууууууууууууууууууууууууууууууууу
Най-добрият!
цитирай
9. ianchefff - vio,
19.12.2009 17:37
благодаря ти, твоето мнение е ценно.
:)))
цитирай
10. ianchefff - дижини,
19.12.2009 17:38
мерси, мерси.
Ти също.
:)))))))))
цитирай
11. niker - Малиии...
19.12.2009 17:44
Разревах се! Защото съм толкова съпричастен към вашите проблеми. Ае, пичове, алкохолици, незадовелени тинейджъри, изкуфели дърти жрици и много други, знайни и незнайни - Елате у наше село! Храна бол, чист въздух, екологични маршрутки(бавно, но славно), смъртна тишина, лично ангажиране на селячествто към проблемите Ви и още има... Софиянци, ша ва чаками! ХаХа!
цитирай
12. trevistozelena - ех...
19.12.2009 18:42
че хубаво...:)
не бе сериозно ебаси да не би да предпочиташ да не ти е интересно?! :)
цитирай
13. estrella - Янч
19.12.2009 21:18
добър си, брат. Не ти де, това дето си го написал. Ама щом си го написал добро, значи и ти си добър. Но какво друго може да е, като си в най-добрия град за живеене (щях да напиша "движение") и да стане тя една..:Р
цитирай
14. ianchefff - niker,
20.12.2009 13:08
чакайти, чакайти...
:)
цитирай
15. ianchefff - треж,
20.12.2009 13:08
напротив, напротив.
:)
цитирай
16. ianchefff - остр,
20.12.2009 13:09
какво толкова може да стане?
м?
:)
цитирай
17. анонимен - typo
20.12.2009 13:17
ianchef.
цитирай
18. анонимен - абе
20.12.2009 13:17
става става.
добре е.
цитирай
19. ianchefff - anonimni,
20.12.2009 13:18
вие сте като доброто и лошото ченге.
Хм, да не би да сте от ДАНС?
:))))
цитирай
20. andi2 - Ямбол също става Откакакто на...
20.12.2009 13:27
Ямбол също става
Откакто намаляхме наполовина
Тишина и спокойствие
Ако има десет коли на кръстовището , вече говорим за задръстване
:)
цитирай
21. eien - Заглавието страхотно ме заинтрегува, и аха...
20.12.2009 13:27
развесели ме, нЕкакси!
цитирай
22. ianchefff - andi,
20.12.2009 13:30
Ямбооол, е града,
Ямбооол, е стила!

:)))))))))
цитирай
23. ianchefff - ейен,
20.12.2009 13:31
раааадвааам сееееее.
:)))))
цитирай
24. totoni - хахаха! Мдааа, така си е! Мнооого ...
20.12.2009 13:47
хахаха! Мдааа, така си е! Мнооого рядко се случват подобни неща:))))
Много се смях, благодаря!
цитирай
25. chara - Разсмя ме искрено! :)
20.12.2009 13:50
Добре, че не ми се налага да пътувам с маршрутки!
Абе, направо ме караш да се чувствам щастлив човек!
Най-после открих един плюс от живеенето в центъра на т.нар. най-добър град ...
цитирай
26. drakulla - това с
20.12.2009 14:07
близването ми звучи доста разочароващо...
:)))))))))))
цитирай
27. tili - ianchefff,
20.12.2009 14:51
ти си ми полазника днес, да знаеш! Ако цяла година се търкалям от смях и не пипна работа, ти ще си причината! Щастлива съм, че живея в този най-хубав град. Само за тоалетната хартия не си казал каква я искаш - има толкова видове, а кметицата е заета жена. Тя движи 130 снегорина ;-)))
цитирай
28. xfire - Смях през сълзи насред повръщано. . ...
20.12.2009 15:19
Смях през сълзи насред повръщано...три ужаса:)))) Смешно+гадно=забавно :))
цитирай
29. анонимен - Ян, привет, някой ;) ти е сложил в шапката на блога следния цитат
20.12.2009 16:27
„Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща”.
A. Айнщайн

Много точно и вярно! Усетих изключителна задушевност в разказа ти, любовта и предаността на лирическия (респективно и на автора) към хората...
Поздрави!;)
цитирай
30. pumona - Ей, не се оплайквайте!
20.12.2009 21:57
http://profit.bg/news.php?cid=11&id=58199.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3835484
Постинги: 595
Коментари: 12002
Гласове: 32623
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031