2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 6840 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2008 17:25
Пийвам в офиса. В 9 вечерта е нормално според мен. Слушам радио и нищо не правя. Телевизорът работи безшумно. Цар съм в нищо-не-правенето.
Звъни се. Ставам трудно, поглеждам през шпионката. Жена. Около 30-те. Отварям й. Влиза.
– Добър вечер – казва тя и разкопчава палтото си. Скъпото си палто.
– Искам да ви наема.
– Моля?
– Да премахнете едни...
– Къде?
– В къщи. Животът ми разбиха тези нахалници! – виждам сълзи в очите й. В прекрасните й очи. Изглежда доста луксозна жена. С дълга тъмнокафява коса, големи гърди и тъмно червено червило. Явно не й е лесно, щом е опряла до фирмата, в която работя от известно време. Не че не си вършим работата, ама офисът ни не е първа хубост, освен това сме в краен квартал, във вход на панелен блок.
– Как ме намерихте? – питам и гледам глупаво.
– Ами по обявата.
Не съм пускал обява. Хм. Сигурно колегата. Като се напие и не знае какви ги върши. Но нищо, добре е за бизнеса.
– Заповядайте, седнете.
– Благодаря – казва тя и сваля палтото си. Поемам го, джентълмен съм отвсякъде.
– Пишете, че се справяте с всичко – започва тя, докато сяда и кръстосва крака пред мен. Хм. Хубава гледка. Разсейваща. С къса пола е, до коленете. Което е достатъчно да ме разсъни и отрезви. Запалва цигара.
– Да, така е. Щом го пише – какво ли още е написал? – Искате ли едно питие?
– Да – наливам й водка, добре, че имам чиста чаша наблизо. Слагам и лед. Учудвам се, че има останали кубчета в малкия хладилник.
– Разкажете ми за какво става дума? – подканям я аз. Красива е и искам да говори.
– Ужасно е. Трябва да ме спасите от тях.
– Добре, госпожо.
– Ето, вижте... – изважда снимка и ми я подава. Бих искал да е нейната снимка, но за съжаление не е.
– Да. Лоша работа – казвам аз, докато с професионалното си око фиксирам проблема.
– Страхувате ли се? – гледа ме тя директно в очите. Аз да се страхувам? Не, естествено. Като съм се хванал с това хоро, няма страх.
– Не, разбира се.
– Мъжът ми отиде да живее при майка си. Бизнесът му се провали. Аз издръжам цялото семейство. Докато го имах. Тормозят ни постоянно – какво ли се е случило с тази прелестна жена? Кой мъж би я зарязал? Трябва да е идиот!
– Аха.
– Имате ли?... – притеснява се да изрече думите тя. Още по-симпатична ми става. Е, може и от алкохола да е.
– Имам всичко необходимо – успокоявам я. И друго бих направил с нея в този офис, на тази маса. Но спирам да разсъждавам, на работа съм все още.
– Маска за лицето? – настоява тя. И отпива. Разтрепервам се. Имам чувството, че сънувам. Такава жена в офиса, пред мен, на стола. И говори, и пие. И цигара държи в ръцете си, които явно не са подлагани на тежък физически труд.
– Не се безпокойте.
– И не се притеснявате за живота си? – чудна е. Развеселява ме. Нещо не бях в настроение, но тази жена е способна на всичко.
– Не. Това ми е работата.
– Разбирам – вярвам й. Каквото и да каже, приемам всичко за чиста монета. Дори бих пълзял пред нея. Абе, да ви кажа направо, бих направил всичко, което поиска.
– Но ще ми трябва повече информация. Къде се движат, откъде минават, колко са... – връщам се на работното си място.
– Ясно. Предимно късно вечер. На различни места ги засичам. И веднага атакуват. Синът ми не можеше да спи. Избяга и той при мъжа ми. – горката. Явно и на такива жени като нея не им е лесно. – Вчера получих призовка за развод. Целият ми живот се срина. Обадих се, няма никакво намерение да се връща при мен. И детето няма да ми даде. Имам чувството, че си е намерил любовница.
– Лоша работа – мъжът й явно не я заслужава. Както ви казах, мога да ида на Северния полюс за нея чисто гол. Или да се подложа на нещо неприятно. Само за да съм с нея.
– Бихте ли го проследили?
– Аз не съм детектив, госпожо... – така е. Въпреки че защо не? Може и да се справя.
– Георгиева – изрича тя с прекрасните си устни.
– Моля?
– Георгиева. Илиана Георгиева се казвам – Илиана, ти си най-невероятното нещо, случвало се на този офис напоследък.
– Да. Аз съм Иван. Приятно ми е. И благодаря. Трябва да знам за кого работя. В днешно време има много спекулации с този бизнес.
– Под обявата за... наемни убийци има и текст, че работите безшумно и без околните да разберат...
– Така е. Никой няма да бъде наранен, ако не е виновен. Никой няма да пострада.
– Радвам се. И използвате предпазни мерки, други средства като ботуши, ръкавици?
– Да. Всичко, което е нужно.
– Търсили ли сте някакви други служби за тази цел?
– Мъжът ми се занимаваше с тях, но нищо не стана. И той се отказа. Предаде ме – в очите й се появяват сълзи. Бих искал да и помогна. Искам да й помогна. Такава жена не бива да плаче!
– Всичко ще бъде наред.
– Сигурен ли сте?
– Да, Илиана... Извинявайте.
– Няма нищо, така е по-добре. Нали ще работите за мен?
– Да, така е – не само бих работил за теб. Пак се разсейвам. – Какъв е адреса?
– Аз ще ви закарам – гледа ме право в очите. Разтрепервам се. Явно не трябва да пия по време на работа.
– Да го направим тогава – както иска, така да ме разбира.
– Добре – съгласява се тя.
– Трябва да се приготвя. Отговорността е голяма, не искам да се излагам на необмислен риск – поглеждам снимката още един път. Трябва да запомня тези лица!
– Добре.
Приготвям се бавно и внимателно. Не бива нищо да пропускам. Нито един детайл. За да не съжалявам после. Тя седи и гледа телевизия. Впечатлен съм, няма какво да го крия. От време на време хвърлям по един поглед към нея, крадешком. Нямам думи.
– Готов съм!
– Хайде, че времето минава – почти шепнешком казва тя, става, взема си палтото и загася цигарата си в пепелника. Известно време няма да го изхвърлям. Трябва да предупредя и колегата.
Отварям вратата пред нея кавалерски, след това пускам алармата и затварям. Тя ме чака пред едно огромно БМВ, спряно пред офиса. Качваме се и потегляме. Отличен шофьор е, спор няма. Пуши цигара след цигара. Цялото купе се превръща в сцена от военен филм, в който са пуснали газова граната.
Спира пред лъскава сграда. Излизаме. Тя включва небрежно алармата и ми се усмихва. Както сами разбирате, не ми е лесно и на мен. С такава жена, с такава кола, да вървя към нейното жилище и да знам, че нищо няма да се случи. Е, знам, че съм на работа, но човек не спира да се надява, докато е жив.
Влизаме в апартамента. Закача палтото си на скъпата закачалка в коридора, докато аз се приготвям за нападението.
– Да ти предложа кафе? – пита ме. Вдигам поглед към нея с различни неща в ръцете си. Изтръпвам. Гърдите й искат да излязат. Разсейва ме така, а все още нищо не съм свършил. Зает съм, по дяволите!
– По това време вече ми е късно. А и съм... на работа.
– Алкохол? Едно малко? За успокояване на ръката?
– Не. Някои колеги го практикуват, но аз не. Предпочитам след това – кимва ми разбиращо.
– Добре – казва тя и се втренчва в мен. Да не би да се съмнява във възможностите ми? Е, вече съм тук, вече съм избраният. Вече съм Нео. “Дъ чоузън уан”!
Може би ми се струва, но ми се привиждат огънчета в очите й. Дано да не бъркам. Трябва да си свърша работата. Трябва да я спася, да й помогна. А след това, може да бъде моя... Знам, че се увличам, стига сте се подхилквали!
– Нещо друго, което трябва да знам?
– Не. Показах ти снимката. На мен ми приличат на извънземни. Като се появят, настръхвам. И не мога да се успокоя и... веднъж започнах да крещя от ужас. И няма кой да ми помогне! И вече бях сама... И избягах от вкъщи! – поема си дъх. – И живях една седмица на хотел...
– Стига! Аз съм тук. Ще те спася! – тя спира да диша тежко от споменът за преживяния ужас. Поглежда ме с надежда. Сякаш съм Брус Уилис.
– Благодаря ти... – усещам доверие в погледа й. Изпълвам се със сила. Очаквам ги. Напълно готов съм. Искам да ги видя!
– Ето ги! – изпищява тя и сочи с пръст към пода до гардероба.
Ще ги избия до крак! Всички! Няма да остане нито една! А след това, ще приема поканата за едно питие. Или за повече. Ще видим...
Обръщам се рязко.
Първата хлебарка, която наднича зад ъгъла, тутакси бива поразена от моят специален спрей! Все пак аз съм професионалист...
24.09.2008 15:41
Спи спокойно и си завивай краката, че студ идва.
;-))
24.09.2008 17:16
Поздрави!
анонимен 8, аз пък не успях. Трябваше да спирам, за да си поемам дъх, понеже започнах да се задушавам;-))
мартито, не знам, зависи от условията.
:))
24.09.2008 17:53
Така е.
Въпросчето е принципно.
:))
Свежо беше. Помогна ми да започна деня с усмивка. Благодаря.
респект!
не разбрах какво точно споделяш с мен тука пред хората, ама отговорът ми е:
"да".
:)))))))))))
- Да!
Много се смях накрая де, ама и малко се обидих :)))
07.10.2008 20:43
колегата се напил и дрън ....
оставяй му по бутилъчка в бюрото за благодарност!
та той ти докара мацката и половината фабула :)
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО