Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
12.05.2010 11:56 -
Истината за комунистическа Куба
Глория Естефан, певица с кубински произход,
сваля маската на тоталитарния кубински режим на "великия" Фидел и ко.
- Г-жо Естефан, добър вечер от България. - Здравейте, поздрави и на вас, и на всички в България. Чувала съм, че това е една прекрасна страна. Но никога не съм била там. Но няма да е зле да дойда и да изнеса някой концерт. Има време за всичко. - Търсим ви по повод предстоящата XV среща на организациите за солидарност с Куба от европейските страни, която ще бъде в България. Знаете ли за нея? - Не, за първи път чувам. Какви са тези срещи? - Те са на противници на ембаргото на САЩ срещу Куба. Ще присъства и Алейда Гевара, дъщерята на Че Гевара... - А, ясно. Значи ще клеймят империализма и ще славят режима на братя Кастро. Учудвам се, че българското правителство може да се солидализира с този режим. - Нe, това е среща на неправителствени организации. - Вече ми е напълно ясно, извинявам се. Но въпреки това не разбирам как може да се солидаризират хората с един режим, който потиска толкова жестоко собствения си народ вече повече от 50 години. Нека който иска, да симпатизира на Фидел и Раул, аз съм за свобода на словото и изразяването. Нека всеки си изказва мнението, без да се страхува, че могат да го хвърлят в затвора като в Куба. Това е, което участниците трябва да знаят. Този режим потиска жестоко всички свои противници. В Куба има хиляди политзатворници. През 2003 г. бяха арестувани десетки интелектуалци. В затвора бяха хвърлени библиотекари само за това, че имат в библиотеките си Хартата на ООН за правата на човека. - Как гледате на ембаргото на САЩ срещу Куба? - И по този въпрос много хора са непросветени. Разберете, че това е ембарго на една държава срещу друга. То не е международно, както беше срещу Югославия или Ирак, както сега може би ще бъде наложено срещу Иран. Куба търгува свободно с останалата част на света - с Канада, с Латинска Америка, със Западна Европа. Тя внася абсолютно всички стоки и там не липсва нищо. Но всичко това е недостъпно за обикновените хора, защото една част се продава на туристите, а друга се присвоява от управниците. За чужденците в Куба е рай. Докато обикновените кубинци не могат да си купят нищо от магазините, предназначени за тях. Има дори плажове, където на кубинците е забранено да стъпват. Народът няма достъп до туристическите хотели. Когато Куба я връхлети циклон или ураган, тя получава големи международни помощи. Но те пак се укриват от народа и се продават на чуждите туристи. Така че ембарго срещу Куба има, но то е от братя Кастро срещу собствения им народ, разбере това.
- Откога се борите срещу режима в Хавана? - Някъде от средата на 80-те г., когато станах известна певица. Баща ми Хосе Фахардо се е борил навремето, той е участвал в неуспешния десант при Плая Хирон през 1961 г. Бил е заловен и е лежал две години в кубински затвор при изключително тежки условия и е бил подлаган на нечовешки мъчения, които са недопустими към военнопленници. Преди идването на Фидел Кастро на власт през 1959 г. татко е бил войник от охраната на предишния президент Фулхенсио Батиста. Той ми е разказвал какво представлява Куба при Фидел. Но тогава бях малка и не разбирах много нещата. Сега обаче не мога да остана безмълвна, когато чета и слушам как потъпкват най-елементарните права на моите сънародници.
- Затова ли започнахте кампанията за защита на “Дамите в бяло”? - Разбира се. С тази организация поддържам връзка още от създаването й през 2003 г. Дори лично им връчих международна награда в Ню Йорк. По онова време бе Черната кубинска пролет. Властите в Хавана арестуваха 75 души, критикували режима, и ги осъдиха. Присъдите бяха сурови, най-дългата е цели 28 г. затвор! На тези хора дават много лоша храна, отказват им медицинска помощ. Съвсем наскоро след гладна стачка в затвора почина Орландо Сапата. Сега гладува втори дисидент - Гийермо Фариняс. Поне той все още е на свобода. “Дамите в бяло” са съпруги и майки на дисиденти. Всяка седмица вече седем години те излизат на протести в Хавана. Полицията ги бие, подпомогната от лумпени, освиркват ги, имало е случаи да ги натъпчат в автобуси и да им потрошат ребрата. Никой не може да бъде безучастен пред това страдание. - Защо светът знае толкова за майките на жертвите на режимите в Чили, Аржентина и други страни от Латинска Америка, но не и за “Дамите в бяло”? - Много хора живеят в заблуда. За съжаление такива има и в САЩ. Освен това пропагандната машина на братята Кастро е много силна. Тя много лесно може да заблуди всички. Но вярвам, че с нашата дейност все повече и повече хора ще разберат истината за Куба. Не казвам моята, а нашата дейност, защото броят на нашите последователи се увеличава непрекъснато. - Стинг навремето написа великолепна песен - “Те танцуват сами”, за майките и съпругите на жертвите на безследно изчезналите в Чили. Защо никой още не е посветил песен на “Дамите в бяло”? - Много уместен въпрос. Може би аз ще напиша. Казвам ви го съвсем сериозно. Обмислям го отдавна, но така и не ми е дошла музата, за да го направя по най-добрия начин. Дори не съм го обявявала досега, казвам го в този момент за първи път, и то пред български вестник. (Смее се.) - Ходили ли сте в Куба след напускането й? - Да, през 1979 г., когато Джими Картър бе либерализирал пътуванията дотам. Дойдохме да приберем Хосе, брата на съпруга ми Емилио. Когато семейството на Емилио е бягало в САЩ, Хосе не са го пуснали, тъй като трябвало да ходи в казармата. После стана преподавател в университета в Сантяго де Куба. След цяла година ходатайстване най-после му разрешиха да напусне страната, но мина още цяла година. След разрешението го лишиха от месечните купони, с които живее целият кубински народ, с изключение на управниците. Голям страх съм брала заради Лили, племенницата на Емилио. Горката, беше само на 12 години, а всички ученици на тази възраст отиваха задължително на бригади. И много момичета бяха изнасилвани от момчета и младежи. Слава Богу, на Лили й се размина. Като американска гражданка успях да я вкарам в дипломатически магазин, където има всичко. И милата за първи път в живота си опита маслина и ябълка. Ето какво направиха с Куба братя Кастро, с които немалко хора все още се солидаризират. - Бихте ли подкрепили въоръжена намеса на САЩ в Куба? - Не, в никакъв случай. Баща ми е участвал в две войни - в десанта в Куба през 1961 г., а след това като американски войник във Виетнам. Две загубени войни. И почина, след като се разболя заради агента Ориндж, използван във Виетнам. Войната не решава нещата. Тя има смисъл само срещу нещо радикално като крайния ислям. Надявам се в Куба да израсне младо и напредничаво поколение и така да се стигне до мирна промяна. Макар че не вярвам нито Фидел, нито Раул да си отидат доброволно. - Какво трябва да се случи с тях според вас? - Това ще го реши новата власт в Куба. Лично аз бих желала те да заминат някъде на вечна почивка и да освободят народа от себе си. - Къде? - Ами в България например. (Смее се.) Нали сега ще правите среща за солидарност с Куба? Шегувам се, разбира се. - Самата вие кубинка или американка се чувствате? - Кубино-американка. Родена съм в Куба, но съм израснала в САЩ, където имах възможност да стана известна. Пяла съм пред много народи по света, но не и пред моя собствен в моята родина. Макар че, когато пея в Маями, изпитвам невероятно чувство, защото съм сред над 1 милион мои сънародници. В двора ни расте едно дърво, което ни напомня за Куба. Навремето майка ми е взела една фиданка, с която сме тръгнали към САЩ, пръст кубинска земя и канче с кубинска вода. И с тях е поляла фиданката при засаждането. - Да поговорим и за вашата кариера. Какви са творческите ви планове в близко бъдеще? - Нямам настроение точно за такъв разговор в момента, извинете ме. Засега не планирам непосредствено нов албум. Последния - “90 мили”, го издадох през 2007 г. Готвим нещо, свирим, записваме, ама нямаме още ясни планове. Занимавам се и с други неща. Досега съм написала две детски книги. Те имаха успех, съвсем скоро ще издам трета. Това е засега. - Какво ще пожелаете на читателите на “24 часа”? - Да се радват на живота и на свободата. Свободата помага на хората да си устроят живота по най-добрия начин. И никога българите да не забравят, че и те са страдали като моя народ в Куба.
24 часа
Момчил Инджов
сваля маската на тоталитарния кубински режим на "великия" Фидел и ко.
- Г-жо Естефан, добър вечер от България. - Здравейте, поздрави и на вас, и на всички в България. Чувала съм, че това е една прекрасна страна. Но никога не съм била там. Но няма да е зле да дойда и да изнеса някой концерт. Има време за всичко. - Търсим ви по повод предстоящата XV среща на организациите за солидарност с Куба от европейските страни, която ще бъде в България. Знаете ли за нея? - Не, за първи път чувам. Какви са тези срещи? - Те са на противници на ембаргото на САЩ срещу Куба. Ще присъства и Алейда Гевара, дъщерята на Че Гевара... - А, ясно. Значи ще клеймят империализма и ще славят режима на братя Кастро. Учудвам се, че българското правителство може да се солидализира с този режим. - Нe, това е среща на неправителствени организации. - Вече ми е напълно ясно, извинявам се. Но въпреки това не разбирам как може да се солидаризират хората с един режим, който потиска толкова жестоко собствения си народ вече повече от 50 години. Нека който иска, да симпатизира на Фидел и Раул, аз съм за свобода на словото и изразяването. Нека всеки си изказва мнението, без да се страхува, че могат да го хвърлят в затвора като в Куба. Това е, което участниците трябва да знаят. Този режим потиска жестоко всички свои противници. В Куба има хиляди политзатворници. През 2003 г. бяха арестувани десетки интелектуалци. В затвора бяха хвърлени библиотекари само за това, че имат в библиотеките си Хартата на ООН за правата на човека. - Как гледате на ембаргото на САЩ срещу Куба? - И по този въпрос много хора са непросветени. Разберете, че това е ембарго на една държава срещу друга. То не е международно, както беше срещу Югославия или Ирак, както сега може би ще бъде наложено срещу Иран. Куба търгува свободно с останалата част на света - с Канада, с Латинска Америка, със Западна Европа. Тя внася абсолютно всички стоки и там не липсва нищо. Но всичко това е недостъпно за обикновените хора, защото една част се продава на туристите, а друга се присвоява от управниците. За чужденците в Куба е рай. Докато обикновените кубинци не могат да си купят нищо от магазините, предназначени за тях. Има дори плажове, където на кубинците е забранено да стъпват. Народът няма достъп до туристическите хотели. Когато Куба я връхлети циклон или ураган, тя получава големи международни помощи. Но те пак се укриват от народа и се продават на чуждите туристи. Така че ембарго срещу Куба има, но то е от братя Кастро срещу собствения им народ, разбере това.
- Откога се борите срещу режима в Хавана? - Някъде от средата на 80-те г., когато станах известна певица. Баща ми Хосе Фахардо се е борил навремето, той е участвал в неуспешния десант при Плая Хирон през 1961 г. Бил е заловен и е лежал две години в кубински затвор при изключително тежки условия и е бил подлаган на нечовешки мъчения, които са недопустими към военнопленници. Преди идването на Фидел Кастро на власт през 1959 г. татко е бил войник от охраната на предишния президент Фулхенсио Батиста. Той ми е разказвал какво представлява Куба при Фидел. Но тогава бях малка и не разбирах много нещата. Сега обаче не мога да остана безмълвна, когато чета и слушам как потъпкват най-елементарните права на моите сънародници.
- Затова ли започнахте кампанията за защита на “Дамите в бяло”? - Разбира се. С тази организация поддържам връзка още от създаването й през 2003 г. Дори лично им връчих международна награда в Ню Йорк. По онова време бе Черната кубинска пролет. Властите в Хавана арестуваха 75 души, критикували режима, и ги осъдиха. Присъдите бяха сурови, най-дългата е цели 28 г. затвор! На тези хора дават много лоша храна, отказват им медицинска помощ. Съвсем наскоро след гладна стачка в затвора почина Орландо Сапата. Сега гладува втори дисидент - Гийермо Фариняс. Поне той все още е на свобода. “Дамите в бяло” са съпруги и майки на дисиденти. Всяка седмица вече седем години те излизат на протести в Хавана. Полицията ги бие, подпомогната от лумпени, освиркват ги, имало е случаи да ги натъпчат в автобуси и да им потрошат ребрата. Никой не може да бъде безучастен пред това страдание. - Защо светът знае толкова за майките на жертвите на режимите в Чили, Аржентина и други страни от Латинска Америка, но не и за “Дамите в бяло”? - Много хора живеят в заблуда. За съжаление такива има и в САЩ. Освен това пропагандната машина на братята Кастро е много силна. Тя много лесно може да заблуди всички. Но вярвам, че с нашата дейност все повече и повече хора ще разберат истината за Куба. Не казвам моята, а нашата дейност, защото броят на нашите последователи се увеличава непрекъснато. - Стинг навремето написа великолепна песен - “Те танцуват сами”, за майките и съпругите на жертвите на безследно изчезналите в Чили. Защо никой още не е посветил песен на “Дамите в бяло”? - Много уместен въпрос. Може би аз ще напиша. Казвам ви го съвсем сериозно. Обмислям го отдавна, но така и не ми е дошла музата, за да го направя по най-добрия начин. Дори не съм го обявявала досега, казвам го в този момент за първи път, и то пред български вестник. (Смее се.) - Ходили ли сте в Куба след напускането й? - Да, през 1979 г., когато Джими Картър бе либерализирал пътуванията дотам. Дойдохме да приберем Хосе, брата на съпруга ми Емилио. Когато семейството на Емилио е бягало в САЩ, Хосе не са го пуснали, тъй като трябвало да ходи в казармата. После стана преподавател в университета в Сантяго де Куба. След цяла година ходатайстване най-после му разрешиха да напусне страната, но мина още цяла година. След разрешението го лишиха от месечните купони, с които живее целият кубински народ, с изключение на управниците. Голям страх съм брала заради Лили, племенницата на Емилио. Горката, беше само на 12 години, а всички ученици на тази възраст отиваха задължително на бригади. И много момичета бяха изнасилвани от момчета и младежи. Слава Богу, на Лили й се размина. Като американска гражданка успях да я вкарам в дипломатически магазин, където има всичко. И милата за първи път в живота си опита маслина и ябълка. Ето какво направиха с Куба братя Кастро, с които немалко хора все още се солидаризират. - Бихте ли подкрепили въоръжена намеса на САЩ в Куба? - Не, в никакъв случай. Баща ми е участвал в две войни - в десанта в Куба през 1961 г., а след това като американски войник във Виетнам. Две загубени войни. И почина, след като се разболя заради агента Ориндж, използван във Виетнам. Войната не решава нещата. Тя има смисъл само срещу нещо радикално като крайния ислям. Надявам се в Куба да израсне младо и напредничаво поколение и така да се стигне до мирна промяна. Макар че не вярвам нито Фидел, нито Раул да си отидат доброволно. - Какво трябва да се случи с тях според вас? - Това ще го реши новата власт в Куба. Лично аз бих желала те да заминат някъде на вечна почивка и да освободят народа от себе си. - Къде? - Ами в България например. (Смее се.) Нали сега ще правите среща за солидарност с Куба? Шегувам се, разбира се. - Самата вие кубинка или американка се чувствате? - Кубино-американка. Родена съм в Куба, но съм израснала в САЩ, където имах възможност да стана известна. Пяла съм пред много народи по света, но не и пред моя собствен в моята родина. Макар че, когато пея в Маями, изпитвам невероятно чувство, защото съм сред над 1 милион мои сънародници. В двора ни расте едно дърво, което ни напомня за Куба. Навремето майка ми е взела една фиданка, с която сме тръгнали към САЩ, пръст кубинска земя и канче с кубинска вода. И с тях е поляла фиданката при засаждането. - Да поговорим и за вашата кариера. Какви са творческите ви планове в близко бъдеще? - Нямам настроение точно за такъв разговор в момента, извинете ме. Засега не планирам непосредствено нов албум. Последния - “90 мили”, го издадох през 2007 г. Готвим нещо, свирим, записваме, ама нямаме още ясни планове. Занимавам се и с други неща. Досега съм написала две детски книги. Те имаха успех, съвсем скоро ще издам трета. Това е засега. - Какво ще пожелаете на читателите на “24 часа”? - Да се радват на живота и на свободата. Свободата помага на хората да си устроят живота по най-добрия начин. И никога българите да не забравят, че и те са страдали като моя народ в Куба.
24 часа
Момчил Инджов
Не, сериозно - това истинско интервю ли е? Щото ако е истинско....баси мамата, колко сме неинформирани! ти как се сети да го пуснеш тука? М?
:)
цитирай:)
в днешния "24 часа" е.
Не знам що мислиш, че може да не е истинско?
м?
цитирайНе знам що мислиш, че може да не е истинско?
м?
3.
анонимен -
Интервюто
19.05.2010 18:21
19.05.2010 18:21
Интервюто е абсолютно истинско. Правил съм го в 23,30 часа вечерта.
С уважение
Момчил Инджов
В. "24 часа"
цитирайС уважение
Момчил Инджов
В. "24 часа"
Търсене
Блогрол
1. Историята на Митко Палаузов от “фейсбук”
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО