2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Историята е стара, колкото света. Убедих се отново, че няма нищо ново под слънцето. Явно всичко се повтаря. Не съм го искал. Не съм го търсил. Никога не бях си го и помислял дори. Бях изненадан, когато започна да се случва. И нямах никаква възможност да го спра!
Разделихме се след десет години чиста любов. Не греша. Цели десет години бяхме заедно. За тази любов давах всичко, което може да бъде дадено. Купено, направено. Всичко! Отделих безкрайно много часове, за да съм с тази моя любов.
Не ви се вярва? Значи никога не сте били влюбени. Приятелите ми, най-близките ми хора, са страдали от това, че аз съм с моята любов и не им обръщам достатъчно внимание. Факт!
Днес ми е особено криво, тъжно и депресиращо. Какво толкова, ще каже някой? Може и да е прав. Може и да не е. Нямам никакво желание да философствам. Просто исках да споделя с някой това, което изпитвам. Снощи след раздялата се чувствах зле. Сякаш бях болен от грип. Прибрах се в къщи, седнах пред телевизора и удавих мъката си с една голяма водка. После с още една. Не се почувствах добре. Във всеки един миг, когато погледнех към мястото, отредено за НЕЯ, сърцето ми започваше лудо да бие и една топка засядаше в гърлото ми. Не ви го пожелавам. Никак не е приятно. Но, всяко нещо си има край, така съм чувал. Излишно е да казвам, колко съжалявам, колко виновен се чувствам и как бих искал всичко да се оправи и да продължи по старому. Няма как!
Сърцето й в един момент просто спря да бие за мен. Имаше симптоми, но аз не исках да повярвам, че може да се случи нещо подобно. Така изведнъж се стигна до момента, в който трябваше да се разделим. Държах се твърдо, не плаках. Не говорихме. Разбрахме се само с поглед. И любовта си отиде. Явно така става...
Днес сутринта, минавайки по улицата, където се разделихме, видях, че моята любов я няма. Някой е отмъкнал моят монитор, служил ми вярно в последните десет години! Бях го оставил на тихо място, далеч от зли погледи! Дано да е бил добър човек, този който го е прибрал! Дано намерят общ език! Дано намерят пътя един към друг! Пожелавам им го от все сърце!
Животът продължава!
Дееба!
:)
Докато стигнат до края....... :)
И даже измислих какво да напиша за утеха.Ето; една мисъл на Макиавели за щастието и богатството "Истински богат е онзи, който може да си преброи ценните неща, които не си е купил с пари"...Та така и твоя монитор се е превърнал в щастие за някого!!! Развесели ме Янчев, много:))
ти си знаеш.
почти се разплаках :)
:):):):)
jull,
дано...:)
Успех.
чуй ме, чуй ме, чуй ме
не мога да те спра.
Това е краят
свърши, свърши, свърши
любовта.
Сигурен съм даже
хлопна външната врата.
А! Ти още ли си тука ма?!?"
Поздрави!
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО