Влязохме   в  Европейския съюз.  Настанаха всенародни веселия. Хората решиха, че   реки   от   мед   и масло ще потекат по улиците. Е, не потекоха. После се опитахме да влезем и в европейските футболни турнири. Всъщност, ние сме влизали вече.             Снощи за пореден път ни тръшнаха вратата пред гордия ни европейски нос, червен в случая. Образно казано. Биха шута по-малко образно. Съвсем без образно ни показаха как стават нещата. Понеже без образно, играхме безобразно. В последната минута най-вече. След поредица от фалшиви падания и бавения на времето, ЦСКА така и не разбраха какво стана. Те бяха решили, че мачът вече е свършил, че Стойчо Младенов ги поздравява с победата и се избръсва ритуално насред Армията в тяхна чест, Сашо Томов им вдига двойно обещаните премии, а лично Прамод Митал им слага по една червена точка на юначните чела и ги приема в своето многолюдно индийско семество. Обещавайки им по един завод нейде по белия свят. За преработка на стомана или пуканки. Всекиму според желанията. Обаче мачът не беше свършил, докато червените хироус вече мечтаеха.             И какво стана?... Какво стана? Да де, какво?... Стана?... Стана какво? Стана това, което често се случва с българските отбори. Необмислено се радват преди края на мача. Вдигат наздравици, носят ги на ръце, правят им свирки по случай победата. Кръшни кючекини им въртят гьобеци под алените носове. В БИАД, НАЙ и МАЙ. Влизат в групите и играят с Байерн Мюнхен. Или в по-добрия случай с Бешикташ. По-добър е, защото те си се знаят много добре. В едно първенство са. Шегувам се. И Септември става Май. В случая обаче Септември стана Май на Най. Не помогна нито дузпата, (този Вилката е голям майстор, баце, ако го види някой холивудски продуцент, би го взел веднага, за ролята на Падащия човек), нито бавенето на Ододжи, дето го изгониха затова, пък той се направи на обиден. Не помогнаха и смените на Стойчо Младенов, който реши да вкара защитник при едно на нула. Сигурно да запази резултата. Е, този ход бе тарикатски оправдан от коментатора, понеже тъкмо преди влизането на защитника, изгониха Ододжи. Късмет.             А как се бяха наредили ВИП лицата: Първанов, Томов и Кремиковци. Т.е., Митал. В очакване на големия пробив, тъй дълго жадуван от Велизар и компания. Тъй бленуван. Е, не стана. Тъкмо си мислех, възможно ли е Господ да е французин и сам Господ ми каза “да, възможно е”. Тримата... глупаци останаха като гръмнати. Някой да не реши сега, че искам да ги застрелят? И Явор Колев да дойде и да ме арестува? Не. Господин Колев, шегувам се. Това е образно казано. Е, тоя Кремиковци, сигурно пак е питал Сашо Томов кой е, индийските дяволи да го вземат, нашия отбор”, ама нейсе.             Няма европейски пробив, няма златни топки. То топки няма. Понеже бяха скрити, макар и в последната минута. Мачът продължава докато съдията не свири край. Мачът не зависи от настроението на феновете, ръководството, масажиста и лелките на касите. А единствено от играчите. И техният треньор, който така и не събра смелост да каже, примерно, че “да Ододжи направи егати простотията и ще го накажа за това”. Стойчо в типичния си стил изразително взе да мрънка, че нямал какво да сподели по този въпрос. Да вземе да изпее една песен тогава.             Канал 3 след мача бяха в стихията си. Интервюта, скандали, мрънканици. Пенев неразбриаемо съобщи, че... ъ-ъ-ъ-ъ, не можах да разбера какво. Както винаги.             Разликата в нивото на интелигентност между българските и френските футболисти беше потресаваща. И не само заради това, че едните спечелиха, а другите загубиха. Къде са тръгнали? Да играят в УЕФА? Няма начин.             Имаше я и поредната проява на българска простотия и диващина - сектор А, кой знае защо, смятан за място за културни и цивилизовани запалянковци, започна да замерва малката купчинка френски фенове с каквото може. Французите се щипеха до кръв, смятайки, че това е кошмарен сън. Щото в държава от Европейския съюз да хвърлят по теб бутилки е някак неприемливо. Ама ходи им обяснявай, че в България е малко по-различно. Като почнеш от дупките по пътищата, минеш през тъпанарщината в сферата на услугите и се спреш на стадиона.             След мача, болни фенове се тюхкаха, как можело да изтърват в последната минута този мач. Един се тръшкаше, че сега на говедата щели да им пораснат крила. Значи, не е важно, че са паднали, а че на говедата... Е какво става? Става какво? Става? Какво става?             В този отбор явно наистина има нещо сбъркано. Като почнеш от Краля на стоманата, дето видя топка за първи път в България, минеш през Сашо Томов, който реши, че политика и футбол са едно и също нещо (е, от гледна точка на простотията е прав), Стойчо Младенов, на когото са му криви дори и маршрутните таксита, понеже не са червени, президента, който беше на стадиона уж за да подкрепя отбора, а всъщност, за да има няколко часа спокойствие далеч от жена си, че тя с тоя електрически поглед ала Жени Живкова е готова за Терминатор 4, леле червена мале-е-е... футболистите, дето изпълненията им са за Euronews, рубриката No Comment и стигнеш до феновете.             Има нещо гнило, би казал и Шекспир и би написал поредното си гениално произведение, но този отбор на ЦСКА не заслужава вниманието на гения. Не заслужава изобщо внимание. Казано с едно изречение: ЦСКА отпадна защото заслужаваше да отпадне. Поради много причини. И ако ще тоя Кремиковци да купи България, Първанов да стане за найсти път президент, а Томов да обещае майка си, баща си и дядо си за премии, докато футболистите не започнат да играят няма да стане. Тц.             Един приятел късно вечерта ми сподели:       - Сега разбирам защо турците не ядат свинско…             - Защо?             Защото им викат прасета. Понеже са прасета.  

шми го поясниш ли :P

А на улицата пред блока щастливи , усмихнати хора вече хвърляха пиратки.После едно момче от балкона им викна и те изпаднаха в абзистенция, някои псуваха, други стояха като гръмнати, един се разрева...

ъ-ъ-ъ-ъ,
какво?

ъ-ъ-ъ,

какво значи "абзистенция"?

Исках да питам само, ако "слон и компания " са платили за дузпа и победа и накрая нещо се е объркало, ще им върнат ли парите????

така е.

словесно :)

благодаря.
Все е нещо:)

За да разкажеш един мач ? По интересни са ми очакванията на домакиня, гледаща редовно "Дързост и Красота"..
Както е казал ../това пък кой го беше казал / - Хляб за народа и бразилски сериали ..