2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 15811 Коментари: 50 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2008 17:51
Добър ден. Аз се казвам Евгени. Аз съм идеалният мъж за всяка една жена. Нали съм идеален, единствен съм. За съжаление на нежната част от човечеството, аз съм верен само на една единствена жена. Клара. Откакто се оженихме, животът ми придоби друг смисъл. Отговорен съм, обръщам внимание на проблемите й, на работата й, на прическата. И понеже съм идеален, или поне тя така казва на приятелките си, за да ги дразни, изпълнявам всички нейни желания. За мен е удоволствие да сготвя, да среша прекрасната й коса. Да я заведа на седмото небе, нали се сещате? След работа веднага се прибирам вкъщи. Не се нуждая от приятели, цялото си време отдавам само на нея. Нямаме деца засега, но никога не е късно. Може да се каже, че работим активно по въпроса. В това отношение съм уникален, защото мога всичко. Размерът няма значение. Наистина!
Когато Клара се прибира от работа, винаги усещам, че е много изморена. Прегръщам я, целувам я. Вземам чантите, с които се е натоварила.
– Здравей, скъпа. Как мина денят ти? Искаш ли нещо освежително? – жената се нуждае от внимание. Това е тайната към нейното сърце. Откъде го знам ли? Не питайте.
– Здравей. Гнусен ден. Не ми се говори. Дай нещо за пиене. Ще ми направиш ли масаж?
– Разбира се, миличка – казвам, докато й нося чаша с натурален сок.
– Искаш ли да поиграем карти? – знам, че обича картите. Обича само двамата да се забавляваме.
– Какви карти, бе, ти си луд! – не ми се занимава. Отпива и пуска чашата на стъклената маса. Стъклото се чупи, чашата се разлива на килима.,
– Не се притеснявай, скъпа, случва се – казвам и веднага започвам да почиствам.
– Ще вземем друга, майната й.
– Добре. Почивай си. Ако си гладна, приготвил съм мусака, в хладилника е.
– Студена ли да я ям? – разбирам я, толкова й е натоварено на работата.
– Не мила, ще ти я стопля... – привършвам с чистенето на разпиляната масичка и сервирам яденето. Започва да се храни. Много ми е приятно да я гледам как се наслаждава на храната. Аз нещо не съм гладен и се заглеждам в Дискавъри ченъл.
Клара привършва, аз прибирам масата, избърсвам трохите, измивам чиниите. След това сядам до нея. Да се отпусна за малко.
– В събота ще трябва да изчистим къщата, скъпа.
– Искам да си почивам в събота... – нещо не е в настроение.
– Аз ще я изчистя тогава, нали знаеш, че имам огромен ресурс от енергия...
– Като започнеш така да се изразяваш и ме объркваш... – усмихва се. Чудесна е. Толкова е красива.
– Извинявай, мила. Искам да правя любов с тебе...
– Нямам желание. Боли ме главата... – толкова е сладичка, когато се мръщи така. Иде ми да я схрускам.
– Добре, прекрасна. Аз ще си догледам филма и после ще ти направя масаж, става ли? А искаш ли хапче някакво за глава?
– Не искам хапче. Не може ли да гледаш и да ме масажираш?
– Може, разбира се, колко съм недосетлив... – дори и аз, идеалният, съм недосетлив от време на време. Странна работа.
Започвам да я масажирам. Тялото й ухае на пролет.
– Да ти пусна ли музика, съкровище?
– Не. Цял ден ми надуваха главата с глупости. Искам тишина. Намали малко тоя телвизор!
– Разбира се. Веднага – заглеждам се в телевизора.
– Докога ще го гледаш т’ва тъпо Дискавъри?
– Искаш да си гледаш сериала ли, мило?
– Да! Иска ли питане? Донеси ми вода!
Нося й вода, тя се унася и заспива. Вдигам я на ръце, пренасям я в спалнята, завивам я. Аз хващам последните четири минути от филма, но пак е нещо. След това лягам и аз.
Сутринта е свежа. Клара е весела, правя закуска, сервирам й я в леглото. Не иска да правим любов. Нищо. За мен това не е проблем. Важното е тя да се чувства добре, знам, че й предстои тежък ден. Аз не се оплаквам. Така съм устроен.
Изпращам я на вратата и започвам да се приготвям за тръгване. Има някои процедури, които трябва да извърша абсолютно сам, не знам дали ме разбирате....
След това отивам на работа и всичко се повтаря. Хората живеят страшно еднообразно, но какво да се прави, това е животът.
Вечерта се прибирам преди Клара. Чакам я да се върне от работа. Често като се прибере й предлагам да отидем на ресторант. И сега го правя. Тя приема, а аз съм щастлив и вътрешно светя от удоволствие...
В ресторанта, нежно прошепвам на ухото й:
– Днес гледах един документален филм за масажа. Научих някои нови неща. Разбрах как точно се масажират ходилата. Като се приберем, мисля да ти го направя. Мислиш ли, че сутрин и вечер по половин час ще ти е добре?
– Остави ме на мира! – ядосана е на нещо. Може вратовръзката ми да не е както трябва, знам, че тя държи на тези неща, затова веднага я оправям. – Изморена съм след толкова ядене! – не искам да се ядосва за глупостите, които й говоря. Понеже съм джентълмен, намирам други теми за разговор.
– Миличка, ако нямаш какво да обличаш вече за работа, можем да отскочим утре вечер и да похарчим малко пари, какво ще кажеш?
– Ми, що не... – прекрасна е.
– Може и новият на Живанши да вземем. И някой друг, ако си харесаш...
– Да бе, ще вземем, чакай, че ме заболя главата нещо...
– Добре, мило. Ако желаеш, като се приберем, можем да гледаме “Писмо в бутилка”, нали ти е един от любимите романтични филми?
– Само до романтика ми е след такова обилно ядене... – разбирам я напълно. И на нея не и е лесно.
Прибираме се с такси, нежно я държа за ръката. Тя от време на време заспива. Чувствам се добре.
Влизаме в къщи. Клара сяда на дивана пред телевизора и гледа забавно предаване.
– Отивам да измия чиниите, зайче, че снощи не си го направила...
– Добре де, съжалявам! – тросва се тя. Не искам да я нервирам, къса ми се сърцето като я гледам такава. Толкова я обичам.
– Извинявай, съкровище. Пък и по-добре, че щеше да си развалиш маникюра. Ако искаш, звънни на майка си, да си поговорите...
– Късно е, не виждаш ли?! – млъквам и отивам в кухнята. Явно днес не ми върви с комплиментите и ухажването. Не искам да се карам с жената, която е пленила... сърцето ми.
Измивам чиниите, почиствам кухнята и се връщам при нея. Прегръщам я лекичко.
– Чудя се на глупаците, които като мен имат съкровища до себе си, а в същото време постоянно въртят глави насам натам, за да зяпат други жени? Не мислиш ли, че е странно, мило?
– Мислиш ли, че ми пука за тези селяни? – ето, затова я обичам, толкова е откровена. – Искаш ли утре да отидем на кино?
– Не. Утре имам среща с едни приятелки.
– Разбира се, колко съм несъобразителен. Ти нали ми каза...
– Не съм ти казвала, ама че си...
– Някак го усетих...
– Нищо не си усетил. Ни-що – явно от алкохола, който изпихме в ресторанта се държи така. Не ме дразни.
– Аз тогава ще гледам мача, докато ти си с приятелките ти...
– Ти още малко и порно ще започнеш да гледаш!
– Не, няма такова нещо... селско е...
Ще се разпадна от кеф да й угаждам. Толкова я обичам, че започвам да вибрирам, когато е близо до мен. Вземам дистанционното.
– Сега бокс ли ще ми гледаш? – пита ме. И е толкова внимателна.
– Не, просто преминавам през каналите...
– Налей ми пиене! – наливам й водка. Наливам и на себе си. Тя се напива бързо. Аз съм много издържлив по принцип.
– Чудя ти се как можеш да изпиеш толкова и да ти няма нищо? – казва тя и повръща. Почиствам всичко. Вземам я на ръце, почти е заспала. Толкова е лека и нежна, нося я към спалнята.
– Искаш ли да правим любов, миличко?
– Само ми е до любов сега... Не можеш ли сам?
– Мога, разбира се. Аз ти предлагам само, не настоявам... – споделям й, докато и помагам да си легне. Залита леко, докато я оставям да седне на леглото. Трябва да внимава с това пиене.
– Бе, какво ми настояваш, не виждаш ли, че ми се спи! – наистина и се спи. Толкова съм глупав. В такива моменти искам да съм още по-идеален.
– Виждам, мило. Казвам само, че щях да те любя дълго и нежно, през цялата нощ. И нямаше да искам свирка.
– Млъкни, че ме разсънваш! Ти пък да не мислиш, че щях да ти направя! Нахалник! Ходи си сипи една чаша студена вода в гащите и си готов!
Изведнъж виждам някакви проблясъци. Светлини. Пълен мрак. За момент губя пространствена кординация и напрежението ми спада. И я почвам рязко. Не, не става дума за секс. Два шамара, ама толкова силни, че за миг си помислям, че ще я убия. Разревава се, сополи, сълзи, истерия. Някак не ми пука за нея. Опитва да ме удари, но аз съм стотици пъти по-силен от нея. Само я държа пред себе си и се хиля.
– Сега доволна ли си от идеалния си мъж? Още колко искаш да си такава? А? Още бой искаш ли? – казвам й го без никакво чувство, сякаш говоря на тухла четворка. Но след ударите, които й нанасям, нещо ме пресича. Защита някаква. Започвам да губя зрението си. Но се държа.
– Искам развод! – казва тя. Аз пък искам сервиз.
– “Мислиш ли, че ми пука”? – имитирам я точно както тя го казва.
– Отивам да пия, да гледам мач, а после ще дойда и ще ти спукам задника, ясно ли ти е? Мърло! – обяснявам й всичко това отново без никаква емоция. Наистина съм уникален. Мога да правя всичко.
– Махам се оттук! Отивам при майка!
– “Отивам при майка...” – много съм добър в имитациите. Абсолютно вярно с оригинала. Тя се облича. – “Отивам при майка...” – повтарям го. Изпитвам някакво удоволствие от това да я дразня.
– Станал си неуправляем! – тук е права.
– “Станал си неуправляем...” – гениално съм разработен. Така си е. Обаче падам на земята. Не е от алкохола. Той се събира на едно място, непромокаемо... Явно ми... има нещо... дефект... и тези приказки, които й наговорих... не ги заслужава... заслужава ги... не ги заслужава... заслужава ги... не ги заслужава... заслужава ги! Нещо се повреждам... Хората са ужасни!
Клара реве и говори по телефона. Не я чувам. Явно губя и слух. Неприятна история...
Идват да ме приберат. Ще ме водят на ремонт. Всяка техника се поврежда. Ако си спомняте странната експлозия миналата седмица в небето над Атлантическия океан, причината бе, че първият космически кораб, управляван от робот като мен, колега, се взриви в атмосферата на път за дома. Процесорът на колегата просто спрял да пресмята. Колегата получил нещо като инфаркт, ако ме разбирате. И корабът поел курс към неизбежното. Ама това, все едно не съм ви го казвал аз... мамка му мръсна!
Взех да псувам като човек, значи наистина съм зле...
Клара няма да разбере, къде изчезвам с някакви хора с някакви големи черни коли. Адвокатите на компанията ще се погрижат... Не ме интересува.
Обещават, че ще ми сложат нова операционна система. Дано не ми изтрият паметта, че дори имам, т.е. имах усет за поезия...
Засега експериментът се проваля. Сбогом...
А нейната че не е лесна - не е....
Това всичко да го носиш в себе си постоянно...не знам...трябват наистина ама много специални грижи...
Поздрави
рокс,
мани, мани...
:))
Хайде браво за идеята. Добре е преобърнато, завинтено.
24.04.2008 20:45
:-)))
Много свеж хумор!
Поздрави!
обещавам да го експлоатирам добре )))
Питах: "Е-ееее, къде са тези мъже?"
Тя тихичко отговори:" Убиха ги във Втората световна"...
Та, този Евгени да не е някой от оцелелите, малко над седемдесетте, когато се срещат често неадекватни мисли и действия.
Питам, де...само питам.
крот, след сервиз всичко е окей.
бро,
пристигна вече.
не чуваш ли, че звъни на вратата???
гот, внимавай.:-)
либ, мерси.:))
еиен, Ботев и роботика е едно добро омесване:))
цец, Силвия спи. Говори по-тихо, ако обичаш;-)))
:)))))))))
25.04.2008 13:58
Хич не ми се захваща с темата: "ами ако Евгени беше Клара?".
Някак тъжна ми е тази история. Може и да е лично усещане - не знам .
Ники
П.П. пробвал ли си да пишеш нещо по-дълго. Бих го прочел.
гот,
така е, даже, дори, да...
:))
25.04.2008 14:04
Ники
бам13,
така е, има и такива, които да са ни като обица.
А ти внимавай.
;-))
Хах, полугениална идея. :)
И края е разбиващ!
:):):):)
интересен обрат на нещата:)
Ай, весели празници!!! Аз малко го удрям на ваканция. До скоро!
25.04.2008 17:25
Trqbva da si stegnete malko prozata, Ianchefff. Taka shte kachi dwe-tri niva nagore:)
мил, умен като никой друг,
и да е силен и красив,
да знае да е мълчалив,
и да обича да ме слуша,
и да не пие, да не пуши,
парички много да изкарва,
да ме обича, да ми вярва,
да не скитори все навънка
и като харча, да не мрънка;
гърба ми вечер да разтрива,
с одеялото да ме завива;
и моля се да ме разбира
и отговора да намира,
когато питам някой път
не ми ли е голям гъзът.
И щом му стана аз съпруга,
да не поглежда вече друга.
ХаХааа.. :))
Чудя се как досега не съм попадала на нещо твое(не е четка)!
Много ми хареса:-)През цялото време,докато четях-не спирах да се подхилквам,а като започна"с шамарите"и я"подхвана",ми стана още по-забавно!
Много, ама много добър разказ за възможната реална проекция на идеалния. И е комично, и е трагично, и е точно в целта. Изкефи ме!!!
26.04.2008 09:22
И на жената ли гледате като на партия ?!
Която и да е, все сте 'недоволни'.
Ами като се връзвате на лозунгите ни, така ще е :
НАШАТА СИЛА ЗАВИСИ ОТ ВАШАТА СЛАБОСТ
Затова Евгени ще ходи на ремонт, докато се научи, че на главата си има не тюбетейка, а 'капела', която го пази от дъжд, студ и пек.
И специални поздравления за коментар № 32 на фоксиуан, много ми хареса. Абсолютно подкрепям !
;)
Поздрав! :)))
Абе гот е да се замислим до къде стигаме да угодим на половинките си, да ги отменим от това и онова в къщи. Моят опит е, че ... до никъде - всяка отмяна се приема като даденост и бързо се забравя. Обаче пък изкуството да правиш нещо и да влагаш в него друг смисъл (въпрос на гл. т., както демонстрира Том Сойер) ....
Колкото и отстъпки да правя, определено няма да се примиря с негледане на мачове и ... дето боли глава като ти се прави либоф/секс ... което ми бе непознато от първите ми 3 жени :))) А тогава толкова по-малко помагах/правех в къщи... Може би ... по-точно - явно остарявам :)
П.С. Добре, че по нищо не приличам на гореописаната Клара... То затова и човек има за (и до) мене, не разни там роботи и идеални мъже ;)))
Така че на 50-та може да се гътнеш и да спреш да очакваш за реални неща специални грамоти. ВИж как не може да влезе в ролята на жена...трудно било.
На ухото или на пръста?;-)
Така, че, нека си чешат, колкото искат.
Христос возкресе!!
:))
27.04.2008 18:43
4estit praznik, mom4eta ! Nazdrave !
sorry za maimunicata !
:-)))
Koregiram se, filma 6te go davat, a v dnes-a e gre6ka, priqtno gledane, ianchefff.
:)
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО