Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
26.07.2007 14:31 -
O, МАРИЯНА...
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 6344 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2007 15:05
Прочетен: 6344 Коментари: 26 Гласове:
0
Последна промяна: 26.07.2007 15:05
Аз, че не съм в ред не съм. Ама защо всяка сутрин като се кача в маршрутката и нещо все се прецаква, бе?
Днес например се качвам, няма много народ, значи ще е спокойно. И след 200 метра се качват 3 човека, приличащи на баскетболисти от Ен Би Ей. Е, поне така изглеждат. Егати. И изведнъж цялата кола се изпълва с месо. Човешко. За въздух не остава място, ама като бивш спортист се надявам, че ще се справя. Не съм си пуснал музиката още. Опитвам се и става, макар и трудно, защото блъсканицата е като на концерт на Мейдън или митинг на СДС от зората на демокрацията. Обаче ми звучи някак странно тихо. Усилвам. Тц. Пак е тихо. До мен едно момиче се мръщи нещо, сякаш съм й изял баничката... То това остава, да се качи някой с баница в това меле и после всички вкупом с таксито на химческо. И после закъснения за работа, наказания. Някого може и да го уволнят. Горкият човечец, кой ще му храни семейството? Спирам да разсъждавам, че както съм тръгнал, може да стигна и до ядрената зима, дето ни плашеха едно време с нея.
Вглеждам се в момичето. Хубаво лице, хубаво тяло, красива. И тя слуша нещо. И тя със същите слушалки като моите. Хм. Това са МОИТЕ слушалки. Извинявам се. Усмихва се симпатично. Разменили сме си слушалките. То, така става, като няма място да кимнеш. Тя не издържа, маха ги и музиката заглушава за момент дрънченето на таксито. Моята музика. Както и да е. Но продължава да се усмихва. Екстра. Опитвам се да вържа разговор, малко е трудно, защото съм между две глави и три крака. Не знам откъде идват и докъде стигат. Невъзможно е.
Решавам да атакувам. Атака-а.
Измислям мно-о-го тъп въпрос, но ми се спи и ми е простено. Господ ще ме разбере.
– Здравей, къде ще слизаш?
– На Попа.
Ясно. Пускам следваща глупост.
– И аз там. Значи ще слезем заедно.
Тя се колебае, дали да продължи да говори с мен. Oще се усмихва. Ама усмихването е със залязващи функции.
Една глава която слиза от небето, т.е. от тавана, се завърта към мен и ме гледа накриво. Нещо й пречи, може би Менуър, които викат от слушалките. Правя извинителна физиономия и посягам да спра. Все пак, човек съм, а не животно, което държи на своето си до последно и рови в пръстта за кокал, докато не стигне сърцето на земята. Или не си протрие тъпата муцуна до кръв.
И някой наистина набутва баница в устата ми. Нечия ръка се опитва да уцели нечия уста. Явно бърка. Успявам някак да я отблъсна. Така и не разбирам откъде идва тази баница и кой е гладникът, който трябва точно в този момент да се натъпче с вредни вещества. Всякакви хора има. Ужас, ужас.
Обаче в джоба си напипвам нещо, което не е мое. Навеждам глава надолу. В ръката си държа дамска превръзка. Неупотребявана. Замислям се, не ми трябва. Пускам я долу. Не е моя. И джобът не е мой. От втори опит спирам музиката, защото и втора глава от небето се е завъртяла към мен и ме гледа като Кашпировски. Само дето не брои отчетливо и не ми растат гърди. И не ми се смалява... това де. Дане се самозасрамвам излишно.
Женска глава, която до този момент не съм забелязал ми хвърля искри. Към 40-те. Запазена. Като забравена банкнота от 20 лева от 1982 година, бутната между страниците на “Капиталът” на Карл Маркс. За миг се стъписвам. Явно е заради превръзката.
– Какво правиш, момченце?
Момченце? Отдавна не са се обръщали така към мен. – Прощавайте - едва казвам. Тя е бясна, но аз какво да направя? – Беше ми последната! Усещам как стъпкването на устройството за спиране на кръвозагуба за еднократна употреба е фатална постъпка от моя страна. Междувременно доста глави, гърди и телеса са се завъртяли към нас и наблюдават. – Извинявайте! – казвам го по-силно. Защото тя продължава да ми хвърля искри. Може и да ме изнасили. То няма място, ама знае ли човек? А може и да ме убие. С поглед. Или с камъни. – Аз как ще отида сега на работа? - тя е ядосана, наистина. – В момента ли ви тече? – питам, за да върви разговор, а не бой. – Не, в момента ми е добре. – Радвам се – макар да не знам на какво да се радвам. – освен това, дори да ви тече и в момента, няма как да... ъ-ъ-ъ, да си я смените, нали? Тя се чуди дали да ми прегризе гърлото или да ме разчлени с помощта на силата. Предполагам, тъмната страна на силата. – Днес ще имаме гости от Холандия – казва тя. Усещам как цялата маршрутка се обръща мислено към нас. Не съм я питал за гости, но тя явно иска да го сподели с някой. И защо да не съм аз този “някой”? – Аха. С лалета ли се занимавате? – понеже Холандия я асоциирам с лалета. И с футбол, ама не ми изглежда като футболистка. То с това кръвотечение... – Моля? – Ами, имам салфетки – казвам и съжалявам веднага. Тя е бясна. Добре че, плуваме в човешка маса, която ще спре всички евентуални желания от нейна страна да ме обезглави, изнасили или посече. Или да ме набучи в нечия саксия и да ме превърне в лале. Черно лале, за да е по-мрачна ситуацията, в която съм поставен. Тя кихва и ме напръсква. Надявам се, че не е болна. От някакъв неизвестен нов холандски вирус пренасян с лалета. Или саксии за лалета. – Ама как си позволяваш да ми говориш така? – Искам да помогна – смутолевям. Една глава ми намига. Надявам се да е за кураж. И аз й намигам. Момичето, на което съм пуснал моята музика ме гледа съжалитено. Търся помощ отнякъде, но помощ не се задава. Както се казва “надежда всяка тука оставете”. Или нещо подобно. Само съчувствени погледи от слизащи небесни глави. Безмълвни. Тъмната страна си казва работата. Някои видимо се забавляват. Има и незаинтересовани. – Какви лалета те преследват? Аз да не съм цветарка, бе, момченце? Аз работя в... Сименс! – тя вдига гордата си глава, с която явно краси местния сименски офис. Бизнес дама. Хубаво. Не ме преследват никакви лалета, но може и да започнат. – А това, на земята е на дъщеря ми, глупак такъв! – Дъщеря ви тук ли е? –Тук е. Какво те интересува?! Поглеждам към готиното момиче, което изглежда доста учудено. Явно не е очаквало да се държа ама съвсем като пълен идиот. То е дъщерята?! – Извинявайте. – стъписвам се. – Значи ще можете да отидете на работа. – Да, но ще закъснея. Трябва да й взема от... – тя навежда глава. Поглеждам към момичето. Гледа ме съжалително. – Тя не може ли да си купи? – Може, но аз се грижа за това. Аха. А дали тя слага презерватив на гаджето й? Прогонвам желанието си да питам. И без това положението ми не е добро. – Ако искате, госпожо, ако е проблем, аз ще й купя, а вие си отивайте спокойно на работа. Нали имате важна среща. В Сименс. Аз не работя в Сименс, нямам цветарски магазин. Мога да си го позволя. – Ти кой си, че не мога да се сетя – бясна е. Момичето мълчи. – Аз съм... – Не ми говори! – Извинявайте. – Не ми се извинявай! Марияна, слизаме! Дъщерята се казва Марияна. Ех, Марияна, осрах положението, както Христо Стойчков националния. – Аз на Попа, мамо... там има аптека. Пък, ако стане нещо, той... – тя поглежда към мен. – Какво той? Селянин! – Ама, госпожо – едва чуто казвам. Нещо не е наред. – Ти мълчи! Какво да стане? – майката е в еуфория. Отрицателно заредена. В този случай “отрицателно” значи лошо. – Да й потече... – промърморвам и свеждам глава към остатъците, дето вече са стъпкани. И в неясно откъде появил се прилив на смелост, продължавам: – Ако е спешно, мога да събера това от пода...
– Идиот! Марияна! Слизай с мен веднага! Марияна с майка си слизат на Попа. Аз не. Марияна слизайки, ми дава визитна картичка. На картичката пише: “Цветарски магазин”. Виж ти? Има и телефон. Ох, лелее. Ще взема да звънна. Само трябва да се пазя от майката. Че вече не знам какво става. И да изчакам няколко дни за тежест. През прозореца забелязвам отзад на полата на бизнес дамата от Сименс, едно червено петно, което се уголемява. Егати. Светът се преобърна. За тези, които не знаят, той има това свойство. Нищо. Тя и с петно ще си проведе срещата. С тъмната страна на силата в свои ръце, никой няма да посмее да й каже копче. Копче, ама Сименс копче. Явно работи към цветарския отдел на Сименс. Е, пак е нещо. Може да ме центрофугира в някоя Сименс пералня, да ме изсуши и да ме продаде като хербарий. Ще се избият да си го купуват. Вечерта един приятел изтърси следното: – Не можеш да имаш вяра на животно, на което всеки месец му изтича кръвта и нищо му няма. Не знаех как да реагирам. Налях по още едно питие.
Момченце? Отдавна не са се обръщали така към мен. – Прощавайте - едва казвам. Тя е бясна, но аз какво да направя? – Беше ми последната! Усещам как стъпкването на устройството за спиране на кръвозагуба за еднократна употреба е фатална постъпка от моя страна. Междувременно доста глави, гърди и телеса са се завъртяли към нас и наблюдават. – Извинявайте! – казвам го по-силно. Защото тя продължава да ми хвърля искри. Може и да ме изнасили. То няма място, ама знае ли човек? А може и да ме убие. С поглед. Или с камъни. – Аз как ще отида сега на работа? - тя е ядосана, наистина. – В момента ли ви тече? – питам, за да върви разговор, а не бой. – Не, в момента ми е добре. – Радвам се – макар да не знам на какво да се радвам. – освен това, дори да ви тече и в момента, няма как да... ъ-ъ-ъ, да си я смените, нали? Тя се чуди дали да ми прегризе гърлото или да ме разчлени с помощта на силата. Предполагам, тъмната страна на силата. – Днес ще имаме гости от Холандия – казва тя. Усещам как цялата маршрутка се обръща мислено към нас. Не съм я питал за гости, но тя явно иска да го сподели с някой. И защо да не съм аз този “някой”? – Аха. С лалета ли се занимавате? – понеже Холандия я асоциирам с лалета. И с футбол, ама не ми изглежда като футболистка. То с това кръвотечение... – Моля? – Ами, имам салфетки – казвам и съжалявам веднага. Тя е бясна. Добре че, плуваме в човешка маса, която ще спре всички евентуални желания от нейна страна да ме обезглави, изнасили или посече. Или да ме набучи в нечия саксия и да ме превърне в лале. Черно лале, за да е по-мрачна ситуацията, в която съм поставен. Тя кихва и ме напръсква. Надявам се, че не е болна. От някакъв неизвестен нов холандски вирус пренасян с лалета. Или саксии за лалета. – Ама как си позволяваш да ми говориш така? – Искам да помогна – смутолевям. Една глава ми намига. Надявам се да е за кураж. И аз й намигам. Момичето, на което съм пуснал моята музика ме гледа съжалитено. Търся помощ отнякъде, но помощ не се задава. Както се казва “надежда всяка тука оставете”. Или нещо подобно. Само съчувствени погледи от слизащи небесни глави. Безмълвни. Тъмната страна си казва работата. Някои видимо се забавляват. Има и незаинтересовани. – Какви лалета те преследват? Аз да не съм цветарка, бе, момченце? Аз работя в... Сименс! – тя вдига гордата си глава, с която явно краси местния сименски офис. Бизнес дама. Хубаво. Не ме преследват никакви лалета, но може и да започнат. – А това, на земята е на дъщеря ми, глупак такъв! – Дъщеря ви тук ли е? –Тук е. Какво те интересува?! Поглеждам към готиното момиче, което изглежда доста учудено. Явно не е очаквало да се държа ама съвсем като пълен идиот. То е дъщерята?! – Извинявайте. – стъписвам се. – Значи ще можете да отидете на работа. – Да, но ще закъснея. Трябва да й взема от... – тя навежда глава. Поглеждам към момичето. Гледа ме съжалително. – Тя не може ли да си купи? – Може, но аз се грижа за това. Аха. А дали тя слага презерватив на гаджето й? Прогонвам желанието си да питам. И без това положението ми не е добро. – Ако искате, госпожо, ако е проблем, аз ще й купя, а вие си отивайте спокойно на работа. Нали имате важна среща. В Сименс. Аз не работя в Сименс, нямам цветарски магазин. Мога да си го позволя. – Ти кой си, че не мога да се сетя – бясна е. Момичето мълчи. – Аз съм... – Не ми говори! – Извинявайте. – Не ми се извинявай! Марияна, слизаме! Дъщерята се казва Марияна. Ех, Марияна, осрах положението, както Христо Стойчков националния. – Аз на Попа, мамо... там има аптека. Пък, ако стане нещо, той... – тя поглежда към мен. – Какво той? Селянин! – Ама, госпожо – едва чуто казвам. Нещо не е наред. – Ти мълчи! Какво да стане? – майката е в еуфория. Отрицателно заредена. В този случай “отрицателно” значи лошо. – Да й потече... – промърморвам и свеждам глава към остатъците, дето вече са стъпкани. И в неясно откъде появил се прилив на смелост, продължавам: – Ако е спешно, мога да събера това от пода...
– Идиот! Марияна! Слизай с мен веднага! Марияна с майка си слизат на Попа. Аз не. Марияна слизайки, ми дава визитна картичка. На картичката пише: “Цветарски магазин”. Виж ти? Има и телефон. Ох, лелее. Ще взема да звънна. Само трябва да се пазя от майката. Че вече не знам какво става. И да изчакам няколко дни за тежест. През прозореца забелязвам отзад на полата на бизнес дамата от Сименс, едно червено петно, което се уголемява. Егати. Светът се преобърна. За тези, които не знаят, той има това свойство. Нищо. Тя и с петно ще си проведе срещата. С тъмната страна на силата в свои ръце, никой няма да посмее да й каже копче. Копче, ама Сименс копче. Явно работи към цветарския отдел на Сименс. Е, пак е нещо. Може да ме центрофугира в някоя Сименс пералня, да ме изсуши и да ме продаде като хербарий. Ще се избият да си го купуват. Вечерта един приятел изтърси следното: – Не можеш да имаш вяра на животно, на което всеки месец му изтича кръвта и нищо му няма. Не знаех как да реагирам. Налях по още едно питие.
Марияна Векилска и Кеворк Кеворкян като ...
Марияна и Тодор Трайчеви
Салата "Марияна" - посвещавам ...
Марияна и Тодор Трайчеви
Салата "Марияна" - посвещавам ...
1.
анонимен -
Браво
26.07.2007 15:21
26.07.2007 15:21
Искрено се смях на творението ти!
цитирайя анчев ти си можел и да бъдеш забавен.макар че жените не си носят превръзките в джоба .още повече бизнес дамите .
скоро да си виждал жена без дамска чанта?
:)
оле!
цитирайскоро да си виждал жена без дамска чанта?
:)
оле!
радвам се. Един фен (или фьенка) вповече никога не е по-малко;))))
совхат,
по една реклама гледах жена, която извади Персил от дамската си чанта. А отиваше на среща..
Така че, всичко е възможно.
:))))))))))))))))
цитирайсовхат,
по една реклама гледах жена, която извади Персил от дамската си чанта. А отиваше на среща..
Така че, всичко е възможно.
:))))))))))))))))
у звездата (моля да се чете правилно ,аз не съм цинична ,цитатът е на Ъпсурт)/
янчев все те мислех за умно момче ,мене ме не гледай че бия у русо ,ма ти на тез с рекламите още ли им вьерваш?
м?
цитирайянчев все те мислех за умно момче ,мене ме не гледай че бия у русо ,ма ти на тез с рекламите още ли им вьерваш?
м?
това е майтап, бееееееееееееееееееееее
:)))))))))
цитирай:)))))))))
– Не можеш да имаш вяра на животно, на което всеки месец му изтича кръвта и нищо му няма."
Приятелят ти да не се казва Георги Господинов?
цитирайПриятелят ти да не се казва Георги Господинов?
Леле съвсем искренно се смях!!! Благодаря за зареждащото четиво! Ама маршритките верно са си извор на всякакви простотии.
цитирайне им вервам,ама хич.
синнер,
ами ако е цитат от Георги Господинов, тогава пиша, че е цитат на Георги Господинов. Да няма после недоволни, окрадени и т.н.
цитирайсиннер,
ами ако е цитат от Георги Господинов, тогава пиша, че е цитат на Георги Господинов. Да няма после недоволни, окрадени и т.н.
о, много кървава история:) или пък пълнокръвна? :) във всеки случай - поздравления и здрав тупаник по рамото:)
абе, ти не ги разбираш тези работи и едва ли ще ми отговориш, но аз винаги съм се чудила защо пък, след като отдавна е изобретен тампонът, някои все още упорстват да си ползват превръзки... първо, че е нехигиенично и направо си е грозна картинка и второ, че лишава от настроение, което тампонът понякога щедро предоставя. ама да не се увличам все пак. възхитена съм от текста, още веднъж поздравления за него:)
цитирайабе, ти не ги разбираш тези работи и едва ли ще ми отговориш, но аз винаги съм се чудила защо пък, след като отдавна е изобретен тампонът, някои все още упорстват да си ползват превръзки... първо, че е нехигиенично и направо си е грозна картинка и второ, че лишава от настроение, което тампонът понякога щедро предоставя. ама да не се увличам все пак. възхитена съм от текста, още веднъж поздравления за него:)
Разсмя ме признавам. Всеки ден се возя в градския транспорт и би било супер весело, ако е както го описваш. Но уви... в моя автобус гърми само чалга и лоши лелки и пенсионерчета се гъчкат.... Да взема да си нося дамските превръзки в джоба, че може да развеселя ситуацията... Следващия път внимавай да не и извадиш направо употребената...
Готин си, кефиш ме...
цитирайГотин си, кефиш ме...
хахаххаха, много добре измислено! Описателно, почти си го представих :) Браво, пич, само дето верно- не си ги носим в джоба :) А иначе, за Мариана- вземи звънни, сладурана изглежда:) "О, Марианаааааа...Веднъж се качила в петица тролей и там бил наш Панталей", хахахахах :)
цитирайщо да не ги разбирам? Мисля че си права за тампоните. Но, въпрос на вкус.
:)))
форежерцаррион,
форежерцаррион е майтап, да. На мен ми е смешно.
андреаижано,
ще внимавам, да не извадя употребената.:))хахахаха
Поздрави на всички тука, купон да стаа бадка, медиците се върнаха, имат си и жилищъ, да не ви пука...:)))
цитирай:)))
форежерцаррион,
форежерцаррион е майтап, да. На мен ми е смешно.
андреаижано,
ще внимавам, да не извадя употребената.:))хахахаха
Поздрави на всички тука, купон да стаа бадка, медиците се върнаха, имат си и жилищъ, да не ви пука...:)))
(извини ме, но ме вдъхнови на ианцхеффф правописа, не се сърдиш, нали?:) )
та...това започва да ми намирисва на повод за сериозна дискусия - "предимствата на тампона в цикличното ни ежедневие" (с подзаглавие "абе, кой въобще ги купува крилатите гълъби?". трябва да помисля малко по-задълбочено, темата е сериозна
цитирайта...това започва да ми намирисва на повод за сериозна дискусия - "предимствата на тампона в цикличното ни ежедневие" (с подзаглавие "абе, кой въобще ги купува крилатите гълъби?". трябва да помисля малко по-задълбочено, темата е сериозна
фърляш ,о Марияна ,моя малка Марияна ...
чака ли я до зори ?
другият път фащай маршрутки в 6, нищо че е литературна измислица )))
цитирайчака ли я до зори ?
другият път фащай маршрутки в 6, нищо че е литературна измислица )))
15.
анонимен -
Ако си толкова хубав, колкото и о...
26.07.2007 16:23
26.07.2007 16:23
Ако си толкова хубав, колкото и остроумен, сигурно не можеш да се отървеш от почитателки.
цитирайтака ми е по-лесно. Проблем ли има??
тревистозелена,
почвай да пишеш:))))
цитирайтревистозелена,
почвай да пишеш:))))
не, грозен съм.
Имам 2 крака, 2 ръце, 1 глава.
Ужас, ужас.
:)))))))))))
цитирайИмам 2 крака, 2 ръце, 1 глава.
Ужас, ужас.
:)))))))))))
поради чтото ,а ми е трудно да мисля .
айде отивам да се поръся с още малко блондор :)
цитирайайде отивам да се поръся с още малко блондор :)
19.
анонимен -
понякога...
26.07.2007 16:43
26.07.2007 16:43
жените са доста противни същества и доста иЗпростяват, ама понякога ми се струва тъпо от страна на мъжете да се подиграват с месечният им цикъл.
цитирайАбе Джингиби, от теб разбирам, че маршрутките освен всичко друго са и културно средище))Деиййй)))
цитирайеми така е.
Лошо нема, дето го е казал и поетът.
:))))
цитирайЛошо нема, дето го е казал и поетът.
:))))
22.
анонимен -
edna jena
26.07.2007 17:06
26.07.2007 17:06
Bravo!!!!!!!!!Mnooogo zarejdashto! A koito ne ti shvashta humora, da e jiv i zdrav! Ti derzai!
цитирайВ интерес на истината, зададох същият въпрос на мояата калинка ( вече не помня защо я наричам така).
Защо са ти тия крилца, като хората са измилили тампони??
Учудващо но отговорът беше интересен и логичен:
Ами виж сега, това е кръв с още не знам какви си биологични вещества, които трябва да бъдат извън тялото, защото така е казала природата. А аз какво да ги затворя на 36 градуса, в тясно помещение, в директен контакт с кожата и в толкова чувствително място. И така няколко часа, понякога 12. Ти знаеш ли какво инфекции стават в такива ситуации?
Крилца и само крилца, недуобно, но е извън тялото.
цитирайЗащо са ти тия крилца, като хората са измилили тампони??
Учудващо но отговорът беше интересен и логичен:
Ами виж сега, това е кръв с още не знам какви си биологични вещества, които трябва да бъдат извън тялото, защото така е казала природата. А аз какво да ги затворя на 36 градуса, в тясно помещение, в директен контакт с кожата и в толкова чувствително място. И така няколко часа, понякога 12. Ти знаеш ли какво инфекции стават в такива ситуации?
Крилца и само крилца, недуобно, но е извън тялото.
м,да. мерси. много поучително
цитирайв ЧЕРВЕНА чашка! Затова.
цитирай
26.
анонимен -
Виж к'во пич,
28.07.2007 02:26
28.07.2007 02:26
просто се стегни, изкарай пари за кола и стига си ни занимавал с шибаните маршрутки!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Историята на Митко Палаузов от “фейсбук”
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО