Прочетен: 8251 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2019 06:54
От малък обичам да ходя за гъби. Дядо ме научи. Манатарки, печурки, масловки. На тиган, на фурна, дори сурови. Обожавам вкуса им и често си го причинявам. Поради което всички ме мислят за луд. Ще се отровиш – викат – може ли да си толкова прост. Е, аз си ям гъби вече години, а те лапат мухи. То за всяко нещо си има цака. Гъбите се берат по миризмата. Ядивната мирише на харно, за разлика от отровния й двойник, който има химичен дъх. В истинската има червеи. В самозванеца – не. Освен това гъби се ядат само на обед, така че дори и да си боцнал ментето, ще се метнеш до болницата за промивка.
Всичко това го разказвам съвсем нарочно, за да хвърля светлина върху един важен пхилогически феномен. А именно поемането на рискове. Тенденцията е хората да имат полярно мнение по въпроса. Да се мятат безразборно в опасни ситуации или да се пазят от тях като дявол от тахан (грешката е вярна). Рискът, като много други неща е форма на изкуство, защото е нееднозначен. Използван рационално, е полезен, разбива заучените модели и дава нови гледни точки, а щом е несъзнателен и хаотичен, носи крах, тегоби и други мухлясали думи.
За да се изсмуче добре костния му мозък, трябва човек да си дава ясна представа за последствията и да е готов да ги приеме. Което рядко е така. Ето например Сандо полазва знойна кака в бара и я обладава като сатир без да надене бронежилетка. Няколко дни по-късно мамулът му заприличва на червена мухоморка на бели петна. Всичко това щеше да е чудесно, ако Сандо беше сюрреалист и целеше творба ала Жоан Миро в телесен вид. Уви, ситуацията не е такава и сега нашто момче се маже с антибиотик, кълнейки се.
Пацо пък вече десета година стои на неприятната си работа като счетоводител, защото го е страх да не остане на сухо, ако се пробва със собствен бизнес. Все си намира оправдания с текущи сметки и прочее, а непрекъснато се гърчи от стрес и угнетеност. Не е живот това и Пацо го знае, но продължава да се пържи на тигана на ежедневието. Интересното е, че дори когато му предложих да дойде да работи с мен в бизнеса, той пак не успя да се отскубне. Ама дали ще може да се справи, ще изкарва ли достатъчно пари. Сигурното нещастие беше по-примамливо от несигурната независимост. Точно в това се състои разликата между човека с развито риск мислене и този без. Първият може да прецени съзнателно вероятностите и да вземе решение да базата на трезв анализ. Вторият автоматично следва навици и предразсъдъци, като взима полярни решения, вариращи от безразсъдство до консервативност.
Затова, приятелю, познавай добре себе си, та като се видиш на улицата, да не се подминеш. Рискът е свещ с две остриета. Едното осветява, другото пари.
Психодиагностика в училище. Тест за роди...
Оценка за наличието и изразеността на ем...
Държавният департамент: Всяко ангажиране...
КЪДЕ Е "СЛАВЯНСКИЯ" ГЕН?
Много отдавна не съм рискувала да бера гъби. Станала съм страхлива.
Като се надявам това да не те настрои лошо.
Има една зодия, която не знае какво означава думата "риск",
а дори и не иска да научава. Познавам такъв човек.
Ако Пацо е от тях, никога няма да рискува.
Колкото и сладичко да го съветваш.
На Стрелеца рискът му е брат-близнак.
Затова така находчиво-нагледно го презентира.
Има една сентенция -
"Всичко може, стига да може. Ако не може - когато може."
Ще перефразирам - Всичко може - стига да можеш.
Успех!