И въпреки това…
Въпреки всички тези добрини, които извършвам ежедневно не само за своя полза, но и в полза на всички онеправдани живи твари на планетата, ПОСТОЯННО ме връхлитат някакви беди. Какво друго да си помисли човек в такъв случай освен, че всички тия поговорки за правенето на добрини от сърце саtotal crap! Няма такова нещо като „ако направиш добрина, тя ще ти се върне стократно“! Напротив – единствената валидна поговорка е „Направи добро – хапни говно!“ Напоследък съм по-склонна да повярвам в теориите за кармичния кръг и кармичната разплата, понеже те много по-добре обясняват защо bad things happen to good people. Like myself.
Явно съм била чудовище в някой от предишните си животи, затова в рамките само на 40 дни кармата здравата ме шамароса, при това на два пъти. Бях уволнена и ми падна металокерамичният мост със седем долни зъба.
Беше горещ юлски следобед, но нататък изречението няма да продължи като в разказ на Елин Пелин – с жътвари, воловари и натежало от плод ябълково дърво, а с това, че аз и Калина обядвахме в скъп ресторант, наливахме се с розе и обсъждахме зле запълнената с филъри уста на една женица на съседната маса, която очевидно не работеше поетеса, когато изведнъж ченето ми скръцна подозрително и усетих как поддава. В ледващия момент изплюх в чинията си наниз от седем, плътно подредени един до друг бисернобели зъби, скрепени в перфектна полудъга от чудесата на съвременната зъботехника.
- Малеее, Вуче! – писна Калина и потисна спонтанен напън да повърне бялата риба пане и задушените на пара моркови.
- Да му еба пи*ката майчина! – изфъфлих, при което през освободилото се празно пространство изхвръкна едно царевично зърно и като описа плавна дъга, се гмурна в щедрото междуцицието на Калина.
- Ужас! Ужас! – не преставаше да повтаря Калина, докато бъркаше в деколтето си в опит да извади несмленото зърно, просмукано от слюнката ми. – Ами сега? Какво ще правиш??
- По-добри свирки, надявам се!
Разбирате ли, винаги е важно да потърсите лъч светла надежда дори в най-черния период от живота ви!
След като старателно почистих с нокът моста от по-големите парчета зъбен камък и полепнала маруля , го увих в салфетка с логото на ресторанта и се обадих на зъболекаря си – доктор Пеци. Докато му обяснявах какво се е случило, не се сдържах и ревнах по телефона. Д-р Пеци пусна в действие професионалния си седиращо-успокоителен глас и ми каза, че ще ме чака в кабинета си в три същия следобед. Нали било спешен случай… А беше спешен, понеже, разбирате, че естеството на подобен инцидент не позволява неограничени социални контакти! Докторът обаче не успя да оправи проблема в рамките на 24 часа. Нито в рамките на 48. И за 72 часа, каза той, няма да се случат нещата, „понеже даже със стоманена игла не мога да проникна в канала на единия от корените“. А даже и малките деца знаят, че без проникване, няма щастие на тоя свят!
И така, ето ме сега тук – навън е социално-активен съботен следобед, деца, кучета и възрастни се гонят по парковите алеи, тримата кирлясали пияници от горната махала, Пламката, Васко и Доктора, седят един до друг в сянката на един бетоновоз и си подават бутилка топла мастика. А аз? Къде съм аз? Седя си по памучен сутиен и гащи на king-size леглото в затъмнената си спалня, плъзгам езика си напред-назад в неприлично оголената дупка на долния венец и съсредоточено се опитвам със силата на мисълта си да променя настоящия курс на злата си карма.
ПП: Нямаше ли кавалери в тоя ресторант, да ивадят зърното. Ей, какви времена!
Поздрави,
Nadia Ivanova
Office manager
Така че те моля от мое име да пуснеш следния диалог между мен и blog. bg. Благодаря ти предварително
Аз съм един от редовните ползватели в сайта, но напоследък забелязах спад в посещението на блога ми. Чак днес забелязах, че проблемът може да е заради факта, че новите ми постинги не се появяват изобщо като такива на сайта. Може ли аднинистраторът да ми разясни защо това е така???
Мая
Здравейте,
Не сте спазвали общите условия на сайта. На сайта не се допускат непристойни постове и заглавия, за това ви е спрян достъпа.
Поздрави,
Nadia Ivanova
Office manager
Скъпа Надя,
Много тесногръдо от ваша страна да изтъквате подобен мотив за спиране достъпа на един от най-четените ви блогъри, който при това има писмена култура на светлинни години по-добра от тази на когото и да е друг от потребителите на сайта. Съжалявам, че не пиша за политиката на Русия, за Бойко Борисов, за маргаритки, за юлското утро и за други лигави неща. Не мога да повярвам, че съм цензурирана по този начин.
Изключително сте задръстени, само това мога да ви кажа. Жалко наистина.
МВ
07.10.2015 15:23
Поздрави,
Nadia Ivanova
Office manager
==========================
за това ви е спрян достъпа.(цитат)
олелееее, Божееее, повръща ми сеееее...:(((( Вуче, що не я научиш на малко граматика тази Nadia Ivanova?
пп. а за бана, не се коси - повечето сме така (аз от 5 години)
Има решение, регистрираш нов профил и той вече е без бан...
Един вид, поощрение за увеличаване голямото семейство на Блог.бг., аз не съм го направила, защото е под достойнството ми.
а ти си пиши, който иска да те чете, пак ще те намери!