2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Олег Панфилов е преподавател в Държавния университет „Илиа” в Грузия, основател и директор на московския Център за журналистика в екстремни условия, чиято работа е прекратена в началото на 2012 г., сценарист, журналист и дисидент. От 2009 г. е гражданин на Грузия.
Текстът на Панфилов е публикуван в сайта „Крим. Реалии” със заглавието „За путинско-съветска Русия: „Най-четящата нация” се оказа най-лъжливата?
Публикуваме превод на текста като част от обществените дискусии за пропагандата, нейните технология и инструменти, фактите, гледните точки и провокациите, медиите и свободата на словото.
В моето съветско минало имаше много легенди които помагаха на хората да се мислят за „пъпа на света”. За целта в зората на болшевишката власт бяха създавани структури, занимаващи се с пропаганда. Но понеже нямаше почти никакви постижения на съветската власт, те трябваше да бъдат измислени.
В СССР знаеха, че радиото е измислено от Александър Попов, но никой не казваше, че първите опити с електромагнитни вълни са направени от французина Едуар Бранли и англичанина Оливър Лодж. А създател на радиото е италианецът Гулиелмо Маркони.
Или създателите на първия парен локомотив – не са баща и син Черепанови, преди тях вече са направени няколко парни машини от французина Коньо, американеца Еванс, шотландеца Мърдок, чеха Божек. И първият самолет не е руски. И първото книгопечатане не е в съвременна Русия. Изобщо, много легенди рухнаха след разпада на СССР и разочароваха мнозина, които вярваха в тях.
Но мнозина им вярват и досега. Вярват, че старият модел на италианския фиат е съветското жигули. А автоматът Калашников не е версия на автомата на Хуго Шмайзер, а е ни повече, ни по-малко съветски, даже руски. И така нататък. Списъкът на лъжите и присвояванията може да продължи хиляди страници.
Има такива проблеми с историята. Крим никога не е било руско название, но се смята за „руски”, понеже е завладян от руската империя. А че Крим няколко хилядолетия е бил и гръцки, и римски, и турски, и, разбира се, кримскотатарски, малцина в Русия се интересуват. Технологията на присвояването е проста – реших и казах, че Крим е руски. Откраднах и казах, че е изконно руски.
Така „изконно руски” стана „Авиомарш”: „все по-високо, по-високо и по-високо устремяваме полета на нашите птици…”, а всъщност е откраднатият немски марш „Песен на младите берлински работници” („Das Berliner Jungarbeiterlied”), известен още от 20-те години на миналия век. И популярната съветска песен „Малкият барабанчик” е открадната. Оригиналът е „Песен на малкия тръбач” („Lied vom kleinen Trompeter”).
Крадяха в съветското време безбожно, смело и безсъвестно. Страната беше затворена зад „желязната завеса”. Окрадените нямаше как да разберат. Съветските хора също нямаше как да разберат. Крадяха идеи, песни, сценарии, изобретения, самолети и танкове, автомати и автомобили, наричаха откраднатото съветско или „руско” и, най-важното – убеждаваха населението искрено да вярва на лъжите.
Пропагандният отдел на ЦК на КПСС беше най-важният орган на съветската власт. Не е важно как работеха промишлеността или селското стопанство, нито бяха важни опашките за наденица или чехословашки сандали, важно беше да се казва, че СССР е най-великата страна в света. Пропагандата възпитаваше патриоти, които не трябваше да мислят с главите си, вместо тях мислеше ЦК на КПСС. Съветската лъжа се разпространяваше в няколко посоки.
Военната лъжа се състоеше от многобройни „подвизи”, съчинявани от военните и от журналистите, писателите, поетите, художниците, киното. Например Макс Алперт засне режисираната снимка, известна като „Комбат” (съкращение от командир на батальона) [1]. После бе измислена историята за политрука (политически ръководител) Клочков [2]. После за Клочков бяха измислени думите: „Русия е огромна, но няма място за отстъпление – зад нас е Москва!” („Велика Россия, а отступать некуда — позади Москва!”). Легендата за 28-те герои-панфиловци е съчинена първоначално във вестник „Красная звезда” в бележка на военния кореспондент Василий Кортеев на 27 ноември 1941 г., а в следващия брой – от главния редактор Давид Ортенберг и литературния секретар Александър Кривицкий. Именно Кривицкий призна след много години, че той е съчинил фразата на Клочков. Такива „подвизи” са измислени в огромни количества, за да поддържат бойния дух на съветските хора.
СССР много обичаше да воюва. Само в първите 22 години имаше десетки войни и големи военни стълкновения. Лъгаха преди всичко защото съветската армия рядко побеждаваше, а 1939 -1940 г. претърпя най-голямото поражение във войната с Финландия, загубвайки на бойното поле повече от 1 млн. души. Истината не биваше да бъде разказвана на съветския човек, но лъжата и разказването на детски приказки – моля. По време на Втората световна война военната пропаганда беше вече добре работещ конвейер. Многобройни „герои” се хвърляха с гранати срещу танкове, закриваха с гърди картечните гнезда на врага, а ако умираха, умираха от изключително мъченическа смърт. Във всички съветски филми за войната германците бяха карикатурни герои, крещяха смешно,кривяха лицата си, бяха опърпани и много зли. Както сега в Русия представят „бандеровците”.
За пропагандата беше важно да убеди населението, че неговите страдания и недояждане помагат на съветската страна и лично на другаря Сталин. За наказателните батальони, където убиваха 99% от войниците – нито дума. За концлагерите, които съветската администрация създаваше на мястото на немските – пак нито дума. Никой не смееше да разсъждава защо загубите на Германия бяха четири пъти по-малки, отколкото на съветската армия. Или къде отидоха след войната няколко милиона инвалиди. За да не се съмняват хората в лъжата, съветското кино произвеждаше всяка година по няколко десетки игрални и документални филми. Съвременната руска телевизия съхранява традицията, но този път по отношение на „бандеровците”.
Другата лъжа бе промишлената и селскостопанската. Всички съветски вестници преливаха от статии и портрети на многобройни миньори, металурзи, доячки и тъкачки, които преизпълняваха плана 10-20, дори 30 пъти. Най-интересното е, че малцина в СССР си задаваха въпроса как е възможно да се произведе нещо десетки пъти повече, отколкото партията е планирала. В този случай или партията се състои от идиоти, или „стахановците” са високотехнологични роботи. Същото важи и за кравите, неизвестно как станали изведнъж високопродуктивни. И никой не можеше да обясни или не искаше да обясни защо при това „развито производство” през 80-те години опустяха рафтовете на магазините, а хората се редяха на опашки за хляб.
Следващата лъжа е за образованието. Без съмнение, трудовете на съветската власт „за всеобщото образование” не са отишли напразно и през 40-те години населението вече можеше да чете произведенията на Ленин, Сталин, Маркс и Енгелс. Четеше тези произведения, които властта одобряваше. Които не одобряваше, бяха забранени за четене. Количеството рабфакове, професионални училища, техникуми, институти и университети нарасна неимоверно. А резултатът? Известен е. Например, от огромния списък лауреати на Нобелова награда съветските учени са незначителен процент: 11 – от областта на физиката, химията и икономиката (две по физиология още преди болшевиките да дойдат на власт). Такова беше положението и с писателите и поетите – само петима са получили награди за литература, а трима от тях – Бунин, Бродски и Солженицин, бяха изгнаници, преследвани от властта. Малко са и носителите на награди за мир – само двама – Горбачов и дисидентът Андрей Сахаров.
Огромно е количеството примери за лъжи във всички сфери от живота на съветското общество. Значителен брой хора, родени в ерата на СССР, и до днес са убедени, че всичко това не е лъжа, а чистата истина. Няколко поколения израснаха в условията на тежка пропаганда, нямаха алтернативна информация, а всеки опит за изразяване на собствено мнение бе пресичан моментално, понякога с разстрел. В такива условия беше страшно да си мислещ човек. Вярата в съветската правда се напояваше от потта на стахановците, кръвта на политрука Клочков и делириумната програма „Время”, която всички в тази огромна страна бяха задължени да гледат.
23 години след разпада на СССР положението в постсъветското пространство се е променило малко. Традициите в лъжата са се съхранили в значителна степен на предишната си висота. Руският език наистина стана обединяващ за много хора, но той, както и в СССР, се използва изключително за пропаганда. Руската телевизия има рейтинги не само в Русия, но и в страните от Централна Азия, отчасти Кавказ, в Молдова, Белорусия, Източна Украйна. Както преди, хората оценяват случващото се по света по това как им го разказват от екрана коментаторите, журналистите, „експертите”. Вирусът на лъжата вече е проникнал в гените, то е като инфекция с продължителен инкубационен период. По-точно като раково образувание, разяждащо съзнанието.
Митът за най-четящата нация всъщност се оказа реалност само наполовина. Четяща, но не заради разнообразието на прочетеното и на чутото, а заради количеството лъжи, убеждаващи хората да вярват на кремълската идеология. Свикналият с лъжата човек не се съпротивлява, така му е удобно. Не е необходимо да се търсят алтернативни източници на информация, не ти трябва да научаваш истината. Лъжата е сладка и приятна. Още повече, когато е придружена от речитатива „Ние сме огромна и велика страна”. Лъжата не носи отговорност. Теб са те излъгали, ти си излъгал, всички са радостни и щастливи. Само чужденците никак не могат да разберат откъде е тази страст у руснаците към самозалъгването, към възхвалата на собствената некомпетентност, нетърпимостта към чуждото мнение и нежеланието да спорят. Дискусията винаги е обмен на знания и аргументи в защита на собствена позиция. У „най-четящата нация” този обем знания е недостатъчен.
За повече от 70 години съветска и 23 години постсъветска власт бе създадена лицемерна нация с няколко отвратителни черти на характера – грубост, арогантност и високомерие, отвращение към всичко неразбираемо, нетърпимост към чуждия език и чуждата култура, самохвалство с несъществуващи победи и постижения, желание за разрешаване на конфликти само със сила, отричане на компромиса, желание да заграби чуждото и да го обяви за „изконно” свое. Разбира се, тази нация има език и той се състои от псувни и от жаргонни изрази. И територия има – „руски свят”, макар да не става дума за руснаци.
Трудно ми е да си представя, че някой Homo Soveticus изведнъж е решил да повярва, че например от Ленин нищо не е останало – само химическа субстанция. Или че „Велика Русия” в началото се е разполагала в пределите на три области около Москва. Че думата „Россия” е на малко повече от 300 години. Че думата „русский” не е обозначение за нация, а само принадлежност към територия, прилагателно. Че – да повторим – радиото не е измислено от руснаци, нито парният локомотив, още по-малко пък самолетът. Защото определението „най-четящата нация” няма отношение към знанието, а само към количеството и към тиражите на отпечатаните книги, повечето от които произведенията на Ленин, Маркс, Енгелс, Сталин, Брежнев и другите многобройни съветски вождове.
„Най-четящата нация” се оказа най-невежата и лъжливата. Част от постсъветското пространство се опитва да се откопчи от обятията на съветския мит и да се върне към своите национални корени. Агресивното невежество се съпротивлява и убива. Убива и лъже. Лъже и си вярва на лъжите.
[1] Фотографията „Комбат” е един от символите на Втората световна война. Направена е на 12 юли 1942 г. край село Хорошее, Луганска област, Източна Украйна.
Снимана е по време на атака, секунди по-късно войникът загива. Авторът й Макс Алперт не успява да запише името и чина му, но чува как някой вика „Убиха комбата” (от командир на батальон). Това дава името на снимката. По-късно става ясно, че загиналият не е командир на батальона, а украинецът Алексей Гордеевич Еременко, жп работник, доброволец.
Макс Владимирович Алперт (1899 – 1980) е сред най-известните съветски военни фотографи, щатен фотограф на Червената армия от 1919 г.
[2] Според официалната история Василий Георгиевич Клочков (1911-1941) е военен комисар в Панфиловската 316-та стрелкова дивизия. На 16 ноември 1941 г. на жп гара Добосеково, Волоколамски район на Московска област, води група танкове, с които отблъсква многобройни противникови атаки. Групата унищожава 18 вражески танка и влиза в историята с битката при Москва като 28-те герои-панфиловци. Думите на Клочков, с които се обръща към бойците: “Велика Россия, а отступать некуда — позади Москва!”, стават известни в цялата страна. По време на боя, окичен с гранати, той се хвърля под вражески танк и загива.
Първите публично изказани съмнения за достоверността на историята за 28-те панфиловци са публикувани в сп. „Новый мир” през 1966 г. През 1997 г. същото списание окончателно опровергава мита, като цитира разсекретени материали на военната прокуратура от 1948 г., които доказват, че героичната история е литературна измислица. В тези материали е документирано и признанието на Кривицкий, че е измислил думите на Клочков, че не говорил с никого от ранените и оцелелите и че разказът за 28-те е литературна спекулация.
Въпреки това през април 1942 г. на „28-те панфиловци” е присъдено званието Герой на Съветския съюз, а през 1943 г. на Кривицкий получава от дивизията званието „гвардеец”.
От:
www.marginalia.bg/analizi/agresivnoto-nevezhestvo-ubiva-tehnologiya-na-propagandata/
Готови са отговорите на въпросите на Евр...
Русия се тресе от страх
Се едно Велко Вълканов го е писал. ;)
Една мъдрост на индианците от Дакота гласи:
"Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него."
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО