(тру стори)

Излизам от офиса да си купя минерална вода. По пътя към магазина ме пресреща възрастна жена.
– Момче ти къде работиш?
    – Тук, в сградата.
    – В телевизията ли?
    – Да.
    – Към вас съм тръгнала, няма я телевизията – „как така я няма”, чудя се, при положение, че току-що излизам от офиса.
    – Как я няма?
    – Аз бях тръгнала за пазара, връщам се, черен е екрана. И бях тръгнала да ви питам... – и кърши ръце.
    – С кабел ли сте? – питам аз.
    – Да. С кабел.
    – Къде си плащате вноската?
    – Преди я плащах ей там, в пощата... Сега цифровизацията сигурно...
    – Отидете там, те ще ви обяснят.
    – Къде да отида?
    – Ами при кабелния оператор, който ви доставя сигнал, на когото плащате – обяснявам с надежда аз.
– Аз от години не съм плащала – и ме гледа с поглед, който ме връща поне 40 години назад във времето.
    – Как получавате сигнала? По кабел или с антена? – аз съм си оптимист, принципно, както знаете.
    – С антена. Ама малка, стайна – бабата е много готина. Но някак си не ми е смешно.
    – Може би вече са изключили аналоговия сигнал. Вижте какъв е модела на телевизора и отидете в някой магазин. В „Технополис” примерно, те ще ви обяснят какво да правите.
    – А, той телевизорът е от големите, „Опера” май беше. Цифровизацията нещо... Бях тръгнала да ви питам... – чувствам се леко прострелян. Някак цифрово. С виртуални куршуми.
    – Трябва да си купите декодер... – съзнавам, че „декодер” нищо не й говори на жената. Въпреки широката разяснителна кампания.
    – Бях тръгнала на пазар, връщам се, няма телевизия – и-и-и-и едно си баба знае, едно си баба... - Изкарах и малкия телевизор. – И пак ме поглежда с поглед, който вече стреля с цифрови гранати. Куршумите явно са свършили.
    – Вижте какъв е модела на големия и отидете в някой от големите магазини, ще ви обяснят точно какво ви трябва. – Както казах, оптимист съм до последно.
    – Да. Ще отида. Ама и малкият телевизор не работи. А той си има всичко. Черно-бял е – след което вече няма какво да кажа. Аз съм  Нео. Ама в началото. Дето агент Смит го размаза. Бабата кротко продължава – Утре, тия от офиса, като дойдат, ще ги питам. Те ще знаят.
    – Да. Питайте ги – тъпо ми е.
    – Добре. Извинявайте. Приятен ден – пожелава ми бабката.
    – Благодаря. Приятен ден и на вас.
    И продължавам към магазина, за да си закупя една шибана минерална вода. Аналогова.
Така и не ми стана ясно какъв е проблемът. 
Но толкова за огромната „разяснителна” кампания за цифрофизацията, леля Пенка, жената вдясно и т.н. и бла, бла, бла.

Хем ми е смешно, хем...

Само не разбрах къде е връзката с кИфтенцата :)