Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2009 14:58 - Защо не се ожених
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 31109 Коментари: 87 Гласове:
0

Последна промяна: 02.06.2009 15:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

            Реших да се оженя и аз. Казва се Рени. Страхотна, няма какво да обяснявам. Отскоро живея при нея. В нейната къща с нейната майка. Което малко ме притесняваше в началото, но си казах, какво пък, може да се получи. Ето например, никой не вярваше, че Левски ще стане шампион, пък то, взеха, че успяха...
            – Дръпнаха ми чантата преди малко! – казва Рени, хлипайки. Отварям очи и се опитвам да вляза в час. – И взеха доста неща!
            – Нали имаш спрей бе, мило? – и се опитвам да продължа да спя.
            – Него не го взеха – споменах ли, че е руса? Но иначе е готина.
            – Миличката ми – и се завивам.
            – Ще ида да си направя палачинки, та да се успокоя!
            – Гледай само да не станеш двеста килограма. Че тогава вече ще трябва да усилваме пода. Да не пропаднеш на долния етаж – и затварям блажено очи.
            – Ужасен си понякога! – тропва с крак тя. Отвратителен навик, който отскоро ми прави впечатление.
            – И аз те обичам, шегувам се – прави ми цупка, излиза и тръшва вратата. А, така. Ходи спи. Майка й пък нещо крещи по майсторите отвън. Понеже къщата се ремонтира. Слагат й външна изолация. “Какви майстори сте вие, едно време какви майстори имаше!” И други такива. Що не си намери мъж тази жена, та да се успокои малко...
            Спя си аз, даже почвам да сънувам нещо приятно и бъдещата ми съпруга ме събужда с викове. Отново!
            – Запали се олиото, запали се олиото! – ставам, обувам нещо и отивам да се правя на Бойко Борисов.
            – Тихо че, ще събудиш майка си, ще дойде и ще ни изяде...
            – Глупак! – не е на себе си. И пак ми тропа! Разбирам я. 
            – Е, какво толкова? – изгасям олиото с одеяло. Край с почивката ми!          
         – Това одеало за Рени съм го пазила! – тросва се майка й, влетявайки през вратата. И се прозява. Само да не ме глътне. Че няма да ме усети изобщо. То с такава голяма уста...
           
           – Добре, другия път ще оставя пожара да си гори. – Ами и аз имам достойнство! Тя излиза намръщена. Сега, като се замисля, аз никога не съм я виждал да се усмихва. Нещо ми присветва.

            – Помощ! Помощ! Киро
падна! – чувам майка й да крещи. Кога излезе, кога почна да се прави на спасители на плажа? Т.е. на строежа. И къде е паднал тоя Киро, да му се не види? Дано да е върху нея, та да миряса! Поглеждам през прозореца, единият от майсторите се държи за крака и леко накуцва. Нищо му няма, отдъхвам. И си мисля за сок от хладилника.
            – Викай линейка, викай линейка! – сочи ме тя с пръст.
            – “Линейка”, “линейка” – подхващам аз и почвам да вия като сирена на “Бърза помощ”. А тя грабва една тухла и се опитва да я хвърли по мен. Има ми зъб за нещо, но не знам за какво. Рени ме е прегърнала през кръста, но се отдръпва. Почвам да си мисля за нещо по-хард от сок!
               – Нищо му няма – провиквам се.
          – Ти да не си лекар? – пита ме тя и се оглежда за друга тухла. Тресе я критическата, очевидно. Или нещо по-сериозно. Липса на секс, образование, или възпитание, не знам. Или просто е поредната луда тъща. Чудя се, защо всички са такива?
            – Не съм, но е ясно – не изглежда в настроение от отговора ми. Пак ми присветва нещо. Не знам дали на вас така ви пристветват червени светофари от време на време за опасности...
            Така. Мотая се, знаете, човек огладнява след сън. Пия сок.
            – Оправи се човекът, без твоята линейка! – зъби ми се майка й, пак влетявайки. Сяда на дивана. Между другото се казва Маргарита. Какво хубаво име за такъв ужасен човек! Но й го спестявам. – Добре че от теб нищо не зависи! – продължава тя.
            – Аз нямам линейка. А, да те питам, Рени може ли да...
            – Какво дали може? Нали е тук някъде? – оглежда се неразбиращо. Ех, защо съм все неразбран?
            – Аз знам, че е тук, питам дали може? – и се усмихвам лукаво.
            – Ти си ужасен! – съска през зъби тя, осъзнавайки какво я питам. – Изобщо не знам как се е хванала с тебе дъщеря ми! Я се погледни бе!
            – Ами питай я – тъкмо Рени влиза.
            – Иван е ужасен – завява Маргаритка.
            – Е, майко, аз си го обичам, той е моят мъж... – и ме прегръща.
            – Ето, виждаш ли? – намигвам на кандидат тъщата.
            – Говори глупости! То па един мъж! Виж го какъв е... – ей, ще кипна накрая! Но се овладявам.
            – Шегувам се просто. Ренка, знаеш ли къде продават шапки невидимки, бе мила?
            – За какво са ти?
            – Ми да купим една за майка ти, така няма да я виждаме.
            – Казах ли ти, че е отвратителен? – добре че няма тухли наоколо. – Мъж бил. Едно време какви мъже имаше...
            – Какви?
            – Истински! Силни, здрави.
            – Е, аз да не съм болен? – и изваждам бутилка домашна ракия, от дълбокия резерв на Маргарита, останал от мъжа й, лека му пръст.
            – Възпитание ви липсва на вас, възпитание – замисля се Марги. – От обед почвате да пиете. Едно време беше по-добре. Аз в болницата, работех на рентген. Имаше ред.
            – Така е. А като гръмна Чернобил, тогава цялата страна стана един огромен рентгенов апарат. Колко щастливи са били всички. И особено ти, рентгеноложката на републиката. Колко ли щастлива си била с такъв огромен апарат? Абе що не се ожениш и ти, Марги? Ще направим две сватби наведнъж.
            – Ти не си добре – само това успява да каже Марги, но усещам, че би ме затрупала с цял камион, пълен с тухли. Разтреперва се и излиза. Аз се трепя да я накрам да се усмихне, тя ми се нервира. Бе, майната ти бе! Наливам си. В последно време пак си нарушавам стила да пия след осем.
            – Пак почваш да се наливаш от рано! – скръцва ми Рени.
            – И ти ли, Бруте?
            – Какъв “брут” сега?
            – Един месар от магазина. Имам проблеми, не виждаш ли? – решавам да не оставам длъжен.
              – Какви проблеми имаш ти?           
            – Алкохолик съм! – и се усмихвам както само аз мога. Обезоръжаващо. Но недостатъчно за момента.

          
– Изобщо не знам с кой акъл съм решила да се женя за теб – замисля се тя. Сякаш проумява нещо изключително важно.
           – Ми ти нямаш акъл бе, мило – и пращам въздушна целувка. Рени я хваща във въздуха и я накъсва. Маргарита, която се материализира внезапно за пореден път и чува какви ги говоря, също помага в късането. Тази жена явно не може да върви нормално. Сигурно е от рентгеновите апарати, с които е работила.

            – Наздраве. Ама че сте и вие, не виждате ли, че съм в настроение, какво толкова...
            – Това ако е настроение... – процежда майка й, а Рени започва да хлипа. И да тропа с краченце.
            – Хайде, успокой се, мило. Нали знаеш, че те обичам.
            – Обичаш я ти... Между другото, ухапа ме змия. Докато помагах долу на един от майсторите, излезе от тревата и ме клъвна – съобщава страшната вест Маргаритка. Е, за едни страшна, за други забавна.
            – Ма, вие хапете ли се едни други? – питам и се усмихвам. За да е ясно, че се шегувам.
            – Идиот! – съска майка й. Явно е от отровата.
            – Да, наистина си идиот! – потвърждава Рени. И пак цупки. Абе какво му става на това семейство!?
            – Добре де, звъня в полицията.
            – Защо в полицията? – пита ме моята бъдеща съпруга.
            – Да дойдат и да я арестуват. Змията... – и соча към майка й.
            – Простак – отсича Маргарита. Е, добре. Млъквам за малко. Звъня на 112, оттам ме прехвърлят на Бърза помощ. Обяснявам аз положението и пича отсреща ми вика “трябва да изсмучеш отровата”. Застивам на слушалката.
            – Какво казват? – нервничи Маргаритка.
            – Че ще умреш, това казват! – и двете ревват. Марги се готви да хвърли микровълновата фурна по мене, но се отказва. Правилно! – Абе стига бе! Това е виц! Не на вас, господине... Трябва да дойдете, моля ви, положението е страшно – обяснявам в слушалката. Пичът проявява разбиране. След десет минути са на линия. Превързват я, оказва се, че змията била безобидна. За всеки случай и трясват една инжекция.
            – Даваме ви и успокоителни. Всичко е наред – казва сестрата, която бие противоотровата.
            – Дайте й двойна доза, че има нужда – усмихвам се небрежно аз. Все си мисля, че хората трябва да се забавляват...
            – Простак с простаците! – зъби се ухапаната. Ето, виждате какво получавам! Къде е тази змия, да я питам аз, как така хапе с фалшива отрова! И рекламация не мога да направя! Амаха-а-а!
            – Дайте и на мен успокойтелно, моля ви...
            – Дайте му нещо против пиене, че вижте го на какво е заприличал! – обяснява тъща ми. Т.е. бъдещата ми такава. Чак пък толкова да пия, хайде сега!
            – Виждате ли на какво съм подложен, госпожо?
            – Госпожица съм. Всичко е под контрол, успокойте се – казва сестрата.
            – Благодаря. Наздраве – и изпивам на екс чашата. – Ще ми дадете ли телефон за връзка?
            – Виждаш ли твоя бъдещ мъж какъв е? – кой го казва това е ясно, да не обяснявам.
            – Да! Иване, как може да флиртуваш пред мен? – ревва пак Рени. Сълзи, сополи, тропане с краченце, цупка след цупка. Ще откача май...
            – От алкохола е, не мога да се удържа, мило. Ако искаш, да идем в другата стая, да ме успокоиш...
            – Олигофрен! – крясва Маргарита.
            – Що бе и теб мога да успокоя! – излишно е да казвам, че намигвам, а в замяна получавам шамар!
             – Ако съм на твое място, бих се развела веднага! – съска Маргарита. Само заради дъщеря й все още е съвкупност от атоми в едно цяло тяло...
            – И да остане и дъщеря ти без мъж, като тебе? – отпивам от бутилката.
            – Ти мене не ме мисли! Аз се оправям сама! – и дърпа шишето от ръцете ми.
            – Сама се оправяш? С бутилка? Това е интересно...
            – Рени, не те виждам с този... – Рени върви към шок. От думите на майка си, от ситуацията и от моето “флиртуване”. Е и от моите думи. И тропа с двата крака... Ами какво, забавлявам се. Но жените като почнат да си въобразяват нещо, никой не може да им го избие от главата! Запомнете го това!
            – Довиждане – казва сестрата, усмихва се и тръгва. Забравили сме я в ъгъла. То с тия скандали някой ден и президента ще дойде на гости, пък ние ще го забравим в коридора до филодендрона. Егати семейството...
            – Трябва много добре да си помислиш за нас! – хлипа Рени.
           – Вместо да отидеш да работиш, ти се занасяш с лекарки, когато съм ухапана от змия!

            – Ти на смока, змия ли му викаш бе, Марги?
            – Виждаш ли го, Рени! Виждаш ли го!
            – Вижда ме! Аз да не съм с шапка невидимка? Ние за теб мислехме да купуваме...
            – Пияница! Вместо да работиш... – повтаря пак тя.
            – Абе, днес е неделя бе, забрави ли? Склероза ли те хвана, мамка му? Наздраве!
            – Моля те, Иване, не знам какво ти става... – казва Рени съкрушена. И без да тропа. Явно батериите са й на ръба.
            – Ела в другата стая да ти покажа, да те успокоя... – и се пипам между краката. Ама не вулгарно, а едва забележимо. Щото съм възпитан!
            – Според мен, не трябва да се жениш за този вулгарен нещастник! – Маргарита се прозява. Надявам се, успокоителното да подейства.
            – Стига де. Искаш ли да ти купя червено бельо, миличка? За да се успокоиш.
            – Аз съм на смъртно легло, той бельо тръгнал да купува...    
            – Нищо ти няма. Ако искаш и на теб да ти купя червено...
            – Не искам да те чувам!
            – Черно? – продължавам да предполагам аз.
            – Мръсник!
            – Спри се, Ванка! – моли ме Рени. Но аз нямам спирачки. Като децата съм понякога, това е положението! Като кажа, че искам на Патиланци и никой не може да излезе на глава с мен!
            – Да ти сипя едно малко. И отровата ще изчезне. Евентуално... – добър съм, това е. И по душа, и по характер. Но никой не го оценява!
           – Махай се от къщата ми! – Маргарита се пробва да вдигне масата, но не успява. Хваща чашата ми, хвърля я, но аз успявам да я хвана. Добре че, е празна!

            – Тази къща се ремонтира с моите пари – разяснявам ситуацията бавно и спокойно. – Хайде, миличка, да излезем. И без това, майка ти ме има за банкомат, по когото може да хвърля тухли и чаши без никакви проблеми. – представяте ли си как спирате камион с тухли пред офиса на някоя банка и почвате да си ги мятате една след друга? Ще ви арестуват на мига! Обаче кандидат тъща ми няма кой да я арестува...
            – Ти, Иване, ме РАЗОЧАРОВА! – съобщава Рени с цупка. Цупката е оформена с тази уста, за която съм мечтал толкова време. И сега си го получавам! Тъпкано! Е, нито ще е първата, нито ще е последната, както се оказва. Но не се давам лесно.
            – Хайде да се сдобрим, както си знаем – и пак се пробвам с намигване.
            – Забрави за това – отсича моята бъдеща булка. Ей, най-обичам когато жена ме наказва с липса на секс! Просто е отвратително!
            – Значи, ако си викна проститутка, няма да имате нищо против, нали?
            – Идиот! Това ли ще е твоя мъж, Рени!? Този тук! Виж го какъв е мизерник! – както една майка може да подкове дъщеря си, никой друг не може. Това от мен да го знаете! Запишете си го и си го повтаряйте постоянно!
            – Махай се! – разкрещява се Рени. – МАХАЙ СЕ ГЛУПАК! – и сяда на дивана до майка си, обляна в сълзи. Добре-е-е. Така да бъде.
            Ставам, вземам бутилката и излизам навън. Привиквам майсторите, разплащаме се до момента и ги освобождавам.
            – А кой ще довърши покрива, още не е направен? – Маргарита ме пита от прозореца. По-точно, крещи ми.
            – Питай Дядо Коледа!
            Тя нищо не казва, но едно яйце полита към мен със страшна сила. Разбива се на предното стъкло. После още едно и още едно. Приличам на юнак опълченец на връх Шипка и браня подстъпите към върха (колата). Но турците (яйцата) са толкова много, че бързо капитулирам. Докато тръгна, колата ми прилича на омлет от яйца и опълченци. И Радецки го няма, трябва да потеглям. И за опълченец не ставам! Не само за мъж! Явно е права жената...
            Спирам пред блока. Досадната лелка от съседния вход ме вижда и веднага се насочва към мен.
            – Леле, леле, Иване, каква е тази торта, която управляваш? – и почва да ми се хили с протези. Много обичам някой да ми се прави на интересен в неподходящ момент!
            – Отиди и се запиши за сценаристка на Славиту!
            – Моля?
            – Нали си много духовита, ти ще му пишеш вицове, той ще ги разказва.
            – О, простак с простаците!
            – Знам, знам, за днес си втората, която ми го казва!
            – Ами то...
            – “Ами то” влезе в банята! – тя запримигва на парцали, но аз просто повече не мога да се занимавам с нея. Оставям я в размисъл пред входа.
            Прибирам се в моя апартамент. В къщи. Спокойствие и тишина. Като изключим това, че Рени ми звъни вече десети път. На единадесетия вдигам.
            – Да?
            Иване, хайде да се сдобрим, пък и майка ми обеща да си трае.
            – Знаеш ли, миличка, какво е доказателството, че има извънземни?
            Моля? Какво е?
            – Ами доказателството е в това, че досега не са се обадили. Умни са. Довиждане.    
        Затварям, изключвам телефона и си наливам пиене. И се сещам за диалога в полярната станция от филма "След утрешния ден". Когато вече беше ясно, че ще се мре. Значи, отвориха последната бутилка уиски и решиха, че няма да я ползват за горене, ами ще пият за последно. Професорът каза For Mankind!” Асистентът добави “For United Kingdom!” А помощникът завърши “For Manchester United!”

            Вземам дистанционното и пускам мача. Чувствам се доста по-добре. Сватбата се отлага.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Бурни аплодисменти!
02.06.2009 15:25
А аз...в ролята на тъща...добре се посмях.
Верно ли сме толкова досадни, мамка му?!
цитирай
2. ianchefff - рус,
02.06.2009 15:28
да ти кажа честно, все още не знам.
:)))
цитирай
3. loli - Браво!
02.06.2009 15:33
Много добре написано! Смях..
цитирай
4. ianchefff - ло,
02.06.2009 15:35
тенкс.
цитирай
5. totoni - Хахахаха! Поздрави, тук се смях ...
02.06.2009 15:35
Хахахаха! Поздрави, тук се смях почти с глас, което в офиса предвизвиква странни погледи-:)))
Много свежо!
цитирай
6. benra - хахаха
02.06.2009 15:37
късметлия! простак....!
цитирай
7. анонимен - Копеле, как мразя тъщи,
02.06.2009 15:40
а това е толкова дълго и как ме мързи да го чета...
В много сконфузено положение съм! :-D

\m/
//
цитирай
8. teachme - Вярно, дълго е...
02.06.2009 15:49
ама го прочетох:)
Отлагайте бе, отлагайте...
има да чаакаме да се напълни
даскалото с дечурлига:)
цитирай
9. rosenlepov - След това затишие
02.06.2009 15:52
След това затишие...влезе с гръм и трясък.Пълна
изненада и то каква самооо.Бай!!
цитирай
10. анонимен - Ох, аз имам син и евентуално ще ст...
02.06.2009 15:55
Ох, аз имам син и евентуално ще ставам свекърва, а и те са една досада... :)
Диана
цитирай
11. edinman - Абе ти ъкъл имаш ли?
02.06.2009 16:00
Така ли се пише за евентуално бъдеща тъща?Виж ако имаше тъст той....
можеше и да те почерпи за тези думи.
Засмях се iancheff, засмях се...
цитирай
12. анонимен - “For Manchester United!” haresa ...
02.06.2009 16:01
“For Manchester United!”
haresa mi !
цитирай
13. анонимен - ТОВА Е НАИ ЯКиЯ РАЗКАЗ КОЙТО САМ ЧЕЛ
02.06.2009 16:09
ЕВАЛА ЧОВЕЧЕ !!!!!!!
цитирай
14. анонимен - Хаха, до преди малко четох едно б...
02.06.2009 16:24
Хаха, до преди малко четох едно безумно изследване, според което мъжете живеели по-дълго ако си взема 15-17 г по-млада жена. Ако добавиш и тъщата, като бонус... хахаха

Готин разказ!
цитирай
15. анонимен - Bravo :)
02.06.2009 16:26
много добре :) супер забавно :)
цитирай
16. анонимен - никак не те бива в писането, момко. . ...
02.06.2009 16:26
никак не те бива в писането, момко...
зарежи.
цитирай
17. анонимен - Супер
02.06.2009 16:30
Супер
цитирай
18. sowhat - ей бро
02.06.2009 16:36
не ти върви с тия блондинки и тва си е ( или на тях не им върви с твоите лирически.)

хагс, ти си моята гордост
цитирай
19. анонимен - Е, аз съм от щастливките. Свекърва ...
02.06.2009 16:39
Е, аз съм от щастливките. Свекърва ми живее на няколко хиляди километра от мен! :-)) Иначе ако трябваше да живея с нея сигурно щяхме да се избием. Не че е лоша жената, напротив, ама има други виждания за живота.
цитирай
20. анонимен - смях се със сълзи
02.06.2009 16:42
Не съм се смяла така скоро, много се забавлявах:)))
цитирай
21. edinman - 16. анонимен
02.06.2009 16:46
Ако не го бива в писането,щеше да е кандидат за евродепутат!Там те не ги бива в писането а само
в празни лакърдии.Не закачай момчето щото ще
се разсърдя!!!

цитирай
22. marty - И някой по -горе те попита
02.06.2009 17:02
Кой те излъга че можеш да пишеш ?:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Така не съм се смяла -
не помня от кога-
от сърце.
И от сърце ти благодаря за смехо-терапията.
Имах нужда :)

цитирай
23. ianchefff - ами
02.06.2009 17:07
благодаря на тези, които харесват това, което пиша и на тези, които не го харесват.
Свят широк, хора секви.:)))

зли,
е па напъни се малко де.
\m/
//

бро
и ти така.:))))))))
цитирай
24. tatunata - много добре!
02.06.2009 17:11
много добре!
цитирай
25. errorreport - Велик си, бе!
02.06.2009 17:17
:)))))
цитирай
26. анонимен - Svilen75
02.06.2009 17:30
Леко просташко и супер забавно.:))) Браво! А стила е много добър :).
цитирай
27. cefulesteven - Този смях си плаче и за филм! Си...
02.06.2009 17:38
Този смях си плаче и за филм!
Сигурно не само аз искам да го гледам!

:D

И отивам в кухнята да се правя на Бойко Борисов:)
цитирай
28. анонимен - браво :)
02.06.2009 17:38
мда... доста точно описана ситуация :)
не знам, но ми се случи преди 3 години нещо подобно :) не се чувствах добре тогава, но после премислих... сипах си едно и... вече бях по-добре :)
ха хаздраве :)
цитирай
29. анонимен - Даола - Минало свършено
02.06.2009 17:39
Този начин на писане беше използван преди 20-30 години. Днес не върви - ние сме в XXI век.
Но иначе всеки може да си пише каквото поиска и ако има пари да го издава - само че. .. кой ще го чете? Това е въпросът!
В чужди сайтове за рими и поезия могат да се прочетат толкова хубави неща, че просто ме е срам за родните ни писачи. Младежи на 16-17 години от разни страни пишат на английски години без претенция да са поети много красиви стихове.
Няма защо да се заблуждаваме - не сме кой знае колко талантливи.
цитирай
30. finbel - рени върви към шок
02.06.2009 17:41
това ми хареса много
цитирай
31. ianchefff - ан 29,
02.06.2009 17:44
къде прочете, че имам претенции?:)))
Но не мога да отрека, че се радвам, че хората харесват, това което пиша.
Колкото до стила и това, че е бил актуален преди 30 години, пробвай се отново.
Поздрави.:)))))))))
цитирай
32. анонимен - към 29. анонимен - Даола - Минало свършено
02.06.2009 17:45
Ами... не го чети, ходи, чети си възвишените поезии по чужди сайтове. Човека е решил, написал го е, който иска да го чете го прави, пари не иска, не знам защо мърмориш. А колкото до стойностните работи в чуждите сайтове... стойностни неща се пишеха преди много години, сега излизат... да не казвам. Ето защо това ми хареса, леко е, даже смешно :)
цитирай
33. анонимен - Янч,
02.06.2009 17:45
пратих си го на пощата. Ако е боза, ще те омаскаря в грозна статия :-D

\m/
//
цитирай
34. ianchefff - зли,
02.06.2009 17:47
след като си бил в Белград, а аз не, прай квото намериш за добре.
Известно време няма да се заяждам с теб!
:)))

\m/
//
цитирай
35. анонимен - Янче,
02.06.2009 18:43
много дълго е ще чета после но щом отлагаш сватбата значи си любител на чикиите.
Въпрос на вкус а и е много хигиенично.
цитирай
36. анонимен - Краят е съвършен!
02.06.2009 18:58
Поздравления:)))
цитирай
37. анонимен - WOW, ot sarce se smqh, imash silno ...
02.06.2009 19:13
WOW,
ot sarce se smqh, imash silno pero :)
цитирай
38. denij - Наистина много смешна история- ...
02.06.2009 19:43
Наистина много смешна история- браво за стила ти на писане:)
цитирай
39. linkuln - разказа е страхотен, но си мисля
02.06.2009 19:49
че ако тъста беше жив развоя на историята щеше да е различен...две жени срещу един мъж, олеле.....
цитирай
40. martiniki - :)
02.06.2009 20:07
:)))) - лудница

живо и забавно
цитирай
41. flyco - :)
02.06.2009 20:08
Та казваш, ремонтираш за своя сметка, но живееш у тях...Карай иначе яйцата пак ще летят, но така е някак по-достойно.
цитирай
42. drakulla - haresa mi
02.06.2009 20:11
Браво! :)
цитирай
43. bof4eto - Страхотно
02.06.2009 20:26
Смях се с глас.Искренни поздрави!
цитирай
44. koshikisan - 6+
02.06.2009 21:00
Чудесен сюжет за анимация :) Колко добре би било, ако имахме сили и в реалността по-често да гледаме на идиотските житейски ситуации през очите на хумора.
цитирай
45. alipieva - СЛАДУР
02.06.2009 22:03
СЛАДУРСКИ !!!
цитирай
46. reffina - Страхотно!!! Много, много до...
02.06.2009 22:11
Страхотно!!!
Много, много добро!!!
Хм, и аз се казвам...Рени :))))))
цитирай
47. анонимен - Янчев е написал
02.06.2009 22:27
колкото е могъл. Толко са му способностите но достатъчно да му лъсне посредствеността. Нищо лошо, света е пълен с бездарници. По лошо е това че че е пълно с тъпунгери, които се захладват по глупости и ръкопляскат умопомрачени. Простотията няма граници.
цитирай
48. libertybell - :)))
03.06.2009 02:00
Поздравления, Янч!
цитирай
49. malkiatprintz - Хех! Готин разказ! :)
03.06.2009 05:47
"– И, момчета, като тръгнете по мадами, не забравяйте, че всяка мацка е нечия потенциална тъща!" :):):):):) Сетих се и за още по-тежка ситуация:

– Аман от тези туристки – изпуфтял шейхът, докато зяпал през прозореца на палата автобус с бабички.
– Опасявам се, че са вашите тъщи, ефенди – отговорил слугата... :):):):):)
цитирай
50. анонимен - Едно ръкопляскане и от мен, бравост!
03.06.2009 08:51
Сигурно броячът "Прочетен" ти е развален... но пак е адски дразнещо и едвам се удържам да не ти пусна анонимен коментар!:)))))
цитирай
51. doriana - Поздравления, Янч! Направил си ...
03.06.2009 09:03
Поздравления, Янч!
Направил си нещо като канава за една драматургия. що не пробваш в театъра? Верно звучи като сценарий!!!
цитирай
52. ianchefff - 10x,
03.06.2009 09:20
хора.
Радвам се, че ви харесва.:))))

vish,
що да е развален брояча?:))

дор,
ами не знам.:))
цитирай
53. анонимен - Хм, Ян,
03.06.2009 09:45
ми какъв е този нечовешки брой прочити ???
Каквото и да значи това!:)))
цитирай
54. diati - :)))))))))))))
03.06.2009 09:54
е, това е семейството - кралят царува, но не управлява:))
цитирай
55. ianchefff - жисх,
03.06.2009 09:59
еми фенове, какво да ги правиш.
И аз се учудих.:)))

диат,
сигурно,,,:))))))))
цитирай
56. gothic - Пипомняш ми една
03.06.2009 11:30
случка...на световното през 1998, вместо да гледам най-великия мач, Холандия-Бразилия, аз изпращах една красавица, дето сега ми е съпруга...Хак ми е! Да бях седнал и аз да гледам мача...
цитирай
57. анонимен - Янчев е талант
03.06.2009 12:06
Янчев е талант
цитирай
58. sonq59 - И аз съм тъща...
03.06.2009 12:29
...но още имам зет. Браво, посмях се от сърце.
цитирай
59. анонимен - Idol
03.06.2009 12:42
Bravo na Vankata muxaxaxaxaxa
цитирай
60. katan - Талантлив си,приятелче!
03.06.2009 12:46
Е, вече стана на 40..., пък замисли се малко! По-добре няма да стане!:)
Смешно, но се и замислих...
Поздравявам те!:)
цитирай
61. анонимен - Bсичко е от бездарност и комплекси. ...
03.06.2009 13:19
Bсичко е от бездарност и комплекси. А после някои, самопровъзгласили се за таланти, се чудят защо били сами. А, ianchefff?
цитирай
62. ianchefff - anonimen 62,
03.06.2009 13:28
кое точно наричаш комплекси?
Това, че аз се забавлявам, докато пиша или това, че ти се криеш зад удобството на анонимността?
А, анонимен 62?
:)))))))))))
цитирай
63. cecka1504 - Понеже другите преди мен са изпо...
03.06.2009 13:35
Понеже другите преди мен са използвали всичките похвали, аз няма какво да кажа. Само още попитам: Какво стана със Силвето?
Поздрави! Обичам да те чета :)))
цитирай
64. ianchefff - cec,
03.06.2009 13:41
ами Силвето е добре, почива си.
:)))))))
цитирай
65. анонимен - Един от само - про - възгласилите се Богове -
03.06.2009 13:45
henzelski - някак мъдро и самотно го раздава. Свободно пишещите в блог.бг са конкурентноспособни, ако сами си въртят гласове.
А, ianchefff, ти на къде тръгна :D!
цитирай
66. анонимен - Това е любимата ми приказка!
03.06.2009 15:52
Мамето казва "какъв си ти, че ми говориш така?!" и си прибира вересиите! :-D

\m/
//
цитирай
67. ianchefff - зли,
03.06.2009 15:53
това е положението!
Ако искаш!

\m/
//
цитирай
68. анонимен - Разбира се, че искам!
03.06.2009 16:16
...след като съм докарал мамето до "какъв си ти, че ми говориш така?!" :-D

\m/
//
цитирай
69. flyco - Re: 63.
03.06.2009 16:29
Не се връзвай на такива изказвания, има професионализъм зад текстовете ти! Може да изглежда лесно да се напише, но не е и тоя дето се опитва да те настъпи го знае и ти завижда, че се справяш.
цитирай
70. furiika - Янч и аз се забавлявах от сърце. :))))))))
05.06.2009 08:28
Да се арестува змията!Хихихииии!
:)))))
цитирай
71. ianchefff - фур,
05.06.2009 09:35
ами радвам се.
:))))))))))
цитирай
72. lado - връх!
05.06.2009 13:35
връх!
цитирай
73. анонимен - Eй, нямаш си на идея как ме стресна!!!
05.06.2009 20:26
Не ме гледай така, момче, не ме гледай такааа...
ля ля ля...
:-)
цитирай
74. flyco - ааааааа
05.06.2009 21:33
аааааааватаааааар облещен
цитирай
75. didim - сподели малко искрено и лично
05.06.2009 22:56
а в действителност как е? :-)
цитирай
76. ianchefff - в действителност
05.06.2009 23:14
по-добре не питай.
цитирай
77. eleni - хахаххахха
07.06.2009 22:51
любимият ми простак;))))

цитирай
78. ianchefff - eleni,
08.06.2009 00:34
мерси.
Трогнат съм от това признание.
:)
цитирай
79. анонимен - № 75, Фли, както нежно те наричат в този блог!:)
08.06.2009 10:21
Споко, виждам вече, че нашият любим автор e излязъл от състояние на транс, а това ме сеща, че е крайно време да започна водене на една предизвестена хроника ... на... хм, после ще решим, ако получа съгласието на нашия любим съблогър чар_одей, както е видно, а стига бе, тук някой помага - 2822 прочита!!!
:)))
цитирай
80. ianchefff - vish,
08.06.2009 10:38
помагат да.
Такива като тебе.
:))))))))))))))
цитирай
81. boristodorov56 - http://boristodorov56. blog. ...
08.06.2009 23:05
http://boristodorov56.blog.bg/politika/2009/06/08/quot-i-pevci-pesni-za-nego-peiat-quot.346195
цитирай
82. chara - леле!!!
09.06.2009 14:04
Че жените сме "злички" е ясно, че не знаем какво искаме, също ама погледнато така ...
Добре, че не съм мъж!!!:)))
цитирай
83. ianchefff - цхара,
09.06.2009 14:06
добре, зле, това е.
:)))))))))
цитирай
84. анонимен - tolkova dostoverno!
14.06.2009 22:57
tova e BG, vzaimootnosheniata sa na tova nivo. I te sa otvratitelni, kakto vsichko ostanalo...
цитирай
85. анонимен - Екстра! от Сандо
15.06.2009 21:30
Тъкмо си мислех да кажа, че текстът е идеален за филмов сценарий или за театрална постановка, когато хвърлих един поглед на профила ти и видях, че по професия си режисьор. Млъквам веднага и продължавам да чета другите постове! Чакам продължение :-)))
цитирай
86. ianchefff - Сандо,
16.06.2009 09:35
бе чак идеален да кажем, че не е, но би се получило нещо добро все пак.
:))
цитирай
87. ianchefff - dil,
16.06.2009 09:53
да ти кажа, не мисля тоно така.
А и човек си намира майстора със или без брак.
:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4627080
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031