Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2008 14:19 - ... нова работа.
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 3845 Коментари: 15 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            След работа бързам да се прибера в къщи. Жена ми ме чака, преди малко се чухме. Купил съм й цветя. Още малко и съм си у дома.  

            Живеем на първия етаж. Никога не съм се притеснявал от обири, защото имаме здрави решетки. По мой дизайн. Какво работя ли? Не съм дизайнер. Не е интересно.

            Стигам до блока, нашият вход е пред мен. Надничам през прозореца на хола, за да я видя. Ако не съм ви казал, живеем в двустаен апартамент с кухничка. Малка кухничка, но като цяло е уютно. Жена ми е причината за уюта. Такова е разположението на стаите, че и трите са от едната страна на блока и пред трите има една доста дълга тераса. Мисля да я остъклявам, ама все още се мотам.

            Сенки в хола... Сенки в спалнята... Какво?! Сенки в кухнята?! И в трите стаи е тъмно. Къде е жена ми? Какво става? Дали да звънна на полицията? Докато дойдат може да е късно... Ето я жена ми! В кухнята! Седи на един стол и не мърда?! Убита?! Не бих го преживял! Явно е завързана! Какво да правя?! Трябва да се действа светкавично в такива случаи!

            Нали ви казах, че решетките на терасата са по мой дизайн? Има едно място, откъдето може да се влезе. Част от решетките се откача по специален начин, който само аз знам. Правя го! Влизам! За момент се закачам за някаква тел, която съм забравил преди време от вътрешната страна на терасата. Освобождавам се внимателно, клякам и притихвам. Поглеждам в хола. Тъмнина. Единствената светлина идва от телевизора. Има някакъв човек, който седи с гръб към мен и гледа новини. Бандит, който гледа новини. Какво очаква, да чуе нещо за собственото си нападение ли?! Над невинната ми жена?! Ще види новина за това, как е загинал! Аз ще ги науча...

            Добре че съм подреден човек. И прибран. Имам едно шкафче на терасата, където държа най-различни неща. Например тиксо. Например памук. И например хлороформ. За какво ми е хлороформ ли? Точно сега ли да ви го обяснявам това?!

            Напоявам памука с хлороформ. И аз съм гледал филми, ха-ха! Влизам безшумно, бързо притискам памука към лицето на бандита! Толкова е изненадан, милия, че се свлича без никаква съпротива! И това ми било бандит!

            За миг да се издъня! Посягам към ключа за лампите, но осъзнавам, че другите ще видят светлината и ще реагират. Добре, ще действам на тъмно. Все пак, познавам си апартамента. Бързо омотавам ръцете и устата на престъпника с тиксо. Лежи по гръб и не мърда! Усещам движение в коридора... В последния момент успявам да грабна памука с хлороформа и да се скрия зад вратата, която се отваря и влиза друг. Нямам никакво време, скачам бързо към него и всичко се повтаря. Нареждам ги по очи, един до друг. Готови за арестуване.

            Така. Излизам на терасата. Да, взел съм тиксото, памука и хлороформа, стига сте се чудили! Промъквам се до спалнята. Там също забелязвам движение. Има някой! Колко човека са дошли да отвличат жена ми? И за какво? Аз пари нямам! И тя няма! Предстои да се разбере! Какво да правя?

            И веднага се сещам! Почуквам по вратата на терасата и клякам ниско. Нищо не се случва. Пак почуквам! Усещам как поредният престъпник приближава. Сърцето ми ще се пръсне от вълнение! Все пак не ми се случва всеки ден да освобождавам жена си от терористи! Онзи отваря вратата. Аз съм клекнал току в краката му. Добре че е тъмно! Обръща се с гръб към мен. И бързо ставам, памук на лицето, тиксо и този е готов за арест.

            Отивам в кухнята. Не през терасата, през коридора. Няма никакъв шум. Вратата е отворена. Телевизорът работи. Жена ми е седнала и гледа. И тя гледа новини. Отварям още малко вратата. Няма никой. Ха, значи съм ги натръшкал всичките. Но трябва да съм бдителен! На четири крака допълзявам до нея. Трябва да видя как е вързана и ако мога, да я развържа, преди да се е домъкнал още някой от бандата! Не е завързана? Хм... Доближавам я.

            – Елена? – прошепвам съвсем тихо. Тя ме чува и ме поглежда.

            – А? – искрено учудена е. Сякаш не е очаквала да ме види. – Какво правиш тук?

            – Ами прибрах се.

            – А защо шепнеш?

            – Заради бандитите.

            – Кои бандити?

            – Онези, в другите стаи. Приспал съм ги и съм ги завързал – обяснявам шепнешком аз.

            – Какво? – явно не вярва, че мога да го направя. Или иска да си стои отвлечена. Може би първото.

            – Сега ще се обадя в полицията – казвам и тръгвам пълзешком към телефона.

            – А къде са Петър, Евгени и Тишо?

            – Как къде са? – това са наши приятели, нищо особено. А защо ме пита в такъв момент, не знам.

            – Бяха тук, за твоя рожден ден. Искахме да те изненадаме.

            – Мислех, че са те нападнали... – изричам и се спирам насред кухнята, на четири крака и с глава, завъртяна към жена ми, която гледа телевизия и чака да се изпече сладкиша, който забелязвам във фурната.

            – Какво си направил?! Уби ли ги?!

            – Упоих ги и ги завързах.

            – Ти си луд. Работата във видеотеката не ти действа добре. Много филми гледаш! – и ме прегръща.

            – Да.

            – Честит рожден ден – да, не ви казах за този мой празник.

            – Благодаря ти.

            – Да идем да ги свестим. Знаеш ли как?

            – Знам – и запълзявам на четири крака. – Гледах го в един филм.

            – Много филми гледаш. И стани, моля те, ще ме умориш от смях – казва Елена и ми помага да се изправя. Ще трябва да си търся нова работа.




Тагове:   нова,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. divini - ох, хахахахаах
07.10.2008 14:23
Еми Честит рожден ден! :) Само да не станеш месар после :)

А много добро:)
Поздрави
цитирай
2. gantree - хм
07.10.2008 14:27
Честит рожден ден (ако изобщо има нещо вярно във всичко това)
:)
цитирай
3. sisithebest - хахахааа
07.10.2008 14:31
мноооого добро! Браво!
цитирай
4. libertybell - :))))
07.10.2008 14:52
Много се смях, имах нужда!
10х
цитирай
5. gothic - И после - яли, пили и се веселили, ...
07.10.2008 16:42
И после - яли, пили и се веселили, нали?
цитирай
6. flyco - абе добре е
07.10.2008 16:55
ама като ги натръшка защо продължи да шепнеш, че и пълзешком...нали само три стаи бяха
цитирай
7. bemberski - Върхът.
07.10.2008 17:32
Върхът.
цитирай
8. cecobob - Сменяй работата човече
07.10.2008 19:02
Абе ти, всички ни уплаши. :)))
цитирай
9. anothercat - :-)
07.10.2008 21:23
;-)
цитирай
10. lelya - Честит рожден ден. По повод това, ...
08.10.2008 11:41
Честит рожден ден.
По повод това, което е написал Готик "три дена яли пили и се веселили" искам да произведа новина. В новите детски книжки (сега ми се налага да купувам нови) с изненада в къщи установихме, че вече пише "три дена яли, пели и се веселили". Не се шегувам. Отвсякъде я закъсахме. И пиенето ще ни се отнеме.
Обаче теб си те влече екшъна, ясно е. Горката ти жена. Цветя да и купиш, че си ги е заработила.
цитирай
11. julllinkata - Аз само едно нещо държа да знам.....
12.10.2008 01:46
Има ли верно повод (Р.Д) в случая или е изцяло фикция?:) 'Щото, ако има я закъсахме...тцъ, много везни ставаме:Р
цитирай
12. анонимен - ti niamash jena be
14.10.2008 15:48
koia ste ti se izlyja na bezmislicite i glupovatiat vid...hahah
цитирай
13. ianchefff - анонимен 12,
14.10.2008 22:55
ти пък нямаш мозък, но си истински мъж, браво.
хахахахааааааааааааааа:)))))))))))
цитирай
14. tashunkosapa - юхуууу
04.11.2008 12:55
Кефиш ме, човече! Бих искал да съм написал някои от твоите неща. Но ти се ме изпреварил. И по-добре!
цитирай
15. ianchefff - е щом те
04.11.2008 13:26
кефя...
:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4627104
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031