Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2008 15:12 - СИЛВИЯ 10: Long Live Rock ‘N Roll. (part 2)
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 3161 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 19.08.2008 15:16


        СИЛВИЯ 10: Long Live Rock ‘N Roll. (part 1)

             
           – Да ти пусна малко музичка... – пита ме Силвия и превключва на телевизия “Планета”. Да ви кажа, предпочитах Бъгс Бъни, макар и със все още живи спомени за някогашно среднощно преследване с моркови! Сякаш се връщаме в БИАД. – Виж сега, миличък, готин си. Ако си с мен, ще те разделя с допотопния метъл. Натъжава ме това. 

            – Как да съм с теб? Нали плака за онзи?

            – Абе да не е Брад Пит, тоя, бе? Няма да го чакам цял живот, я? Ще му върна мерцедеса утре и това ще е. Заеби го.

            Заебавам го. Отпийвам. Представям си как го заебавам на живо. И след това се събуждам в реанимацията. Бързо прогонвам тия черни мисли надалече.

            – Спри тоя канал, моля те. Предпочитам Бъгс и кошмарите...

            – Какви кошмари?

            – Няма значение.

            – Ако искаш Моцарт?

            – Има и други освен Моцарт... 

            – Хайде не прекалявай сега, нали? Аз бях на концерт вчера на Рени и бях готина. С черна секси рокля и пих ром след края му. Ама ти не беше там. Там нямаше и да ти обърна внимание. Радвам се, че те срещнах преди малко. Някак те усетих вътрешно, че си сладичък... – бегай, че ще ти загорчи. Но да не бързаме.

            – Да ти кажа само, че във всеки метъл има по едно 15 годишно хлапе което никога няма да порасне. Но ако някой фешън-идиот ме попита какво е това “Manowar” на тениската ми, ще му кажа това, което трябва много ясно.

            – Аха.

            – Аха я. Е, в ръцете ти пораствам много бързо, ама това е друга тема.

            – Така е, миличък. Харесваш ли гърдите ми?

            – Да. Полудявам само като ги видя. Истински ли са?

              Естествено че не са, за каква ме мислиш?

            – За супер готина пичка. Обичам миризмата на блондинки рано сутрин...    

            – Какво?

            – Това е перифраза от един филм.

            – За блондинки ли?

            – Да – какво да й кажа като е толкова зле.

            – А перифраза какво е?

            – Перископ, ама малък. Това дето се ползва в подводниците. Това е филм за една подводница, дето започва да се дави и една блондинка я спасява...

            – Аха – дееба глобалната блондика, дееба. – Аз също харесвах метъл, миличък. Просто в един момент ми писна от резачки – от простотия явно не ти е писнало. – Готически шрифтове, мрачни зандани, загадъчен дим, подчинение, сила. Tова си е възползване от страховете и тайните желания на хората...

            Трудно ще е да й обясня нещата. Труд-но!

              Искаш ли да те подчиня на земята, бейби? О, бейби, о, бейби...

            – Престани да повтаряш като развалена плоча! Ще ме подчиниш, когато аз кажа! –  добре бе, я по-кротко. –  И не смесвай темата за дрън дрън, със секса.

            – Виж сега, само исках да ти кажа, че е смешно да робуваш на комерсиалното...

– Хайде, хайде. При положение, че ми пищят за страхове, насилие и мракобесие. При положение, че творчеството им почива на саби, магьосничество и викингски митове...

  Искаш ли да ти изрецитирам един мит между краката, миличка?

  Не бъди вулгарен, моля те! Има си време за всичко.

– Не мога да разбера, защо искаш всички да слушат Ивана? –  почвам да зациклям.

– Бе, ако искат и Камелия да слушат. Мадона, Бритни... Моцарт... А, сетих се... – явно е отрила тайната на пирамидите. Я, да чуем... – И Вивалди ме кефи... – е, щом те кефи и Вивалди... – Разбираш ли?

– Разбирам. Просто музиката не е само БИАД и Мадона. И Вивалди, да не го пропусна, че ще ми се разсърди.

– Той жив ли е?

– Жив е. Спокойно.

– Той откъде е?

– Бразилец е. Наздраве.

– Наздраве. Ама то не е само това. Има и “Най клуб”, в Студентски град има най-различни заведения и много, много други изпълнители, които са велики и неповторими като стил и музика.

Като “стил и музика”?! Каква изящна словестност. Най-добре е да идва онзи и да си я прибира. Само да ме изчака да си тръгна, че не ми се влиза в конфликт с непознати...

– Миличка, знаеш ли, че тия, пещерняците Мanowar, миналата година изпяха българския химн в Каварна?

– Къде са ни изпяли химна, бе-е-е? Пред нас ли? Ако да, спокойно, никой не е разбрал. Ето, аз например не съм чула за това "събитие" и то не ми действа изобщо. – налива си. Я, да се напива по-бързо. Възможно е да млъкне.

– Първо за изпятия химн миналата година се говореше дълго и за пореден път се мъчиш да извърти темата, ама не става нещо. 

            – Готин си, наивничък, такъв един... – готин съм бил... Абе, що не си...

            – Казваш, че съм готин. Добре, ето, аз ги харесвам. Сещаш ли се защо?

– Откъде да те знам, защо ги харесваш пък точно ти!? Може да е просто носталгия по времето, когато си ги харесвал. Не си на 20, нали? Не вярвам да е заради красивите звуци все пак, иначе ще харесваш и банциг. От друга страна, ако харесваш звука на моторите и болидите от Формула 1, може би е логично да харесваш и “Manowar” – забелязвате, че тя мисли “логично”, нали? Изпивам поредната си чаша на екс. Няма друг начин за спасение. То да не е японски влак и да пристига точно навреме, дееба и спасението.  

– Страхотна си. Може ли да се снимаме така, както сме голи?

– Престани! И аз харесвам някои неща на Metallica. Няколко балади. Страхотни са. Ама като дойдат моментите с резачките и си превъртам напред. А и те са супер комерсиални, какво ми говориш изобщо?

– Не ти говоря. Просто искам да правя секс с тебе.

– Нали го правихме?

– Пак те искам. Особено гърдите ти, които са колкото главата ми...

  Еми да си пораснал...

– Еми да съм, ама не съм. Колкото толкова. Пък и не забелязах да имаш претенции...

– Нямам претенции, миличък. Всичко е екстра – целува ме. Бавно, както се досещате. Плавно преминаваме на земята. И за първи път в живота си правя секс на фона на телевизия "Планета". Знам, че трябва да се срамувам и ето, срамувам се. Толкова съм засрамен, че нямам какво да кажа за свое оправдание. От друга страна съм толкова доволен и се чувствам толкова супер яко, че не ми пука изобщо какво мислите вие! Да, вие! И онези там, дето надничат и те...

След като приключваме, оставаме да си седим на земята. Силвия минава отново на Бъгс. Радвам се, за което. Няма моркови наоколо, така че всичко е наред. Между другото, Бъгс в един от кошмарите ми се беше надрусал и ме мислеше за морков! Факт!

– Само да ти кажа, че не желая повече да говорим за музика – нарежда ми тя. Само камшик трябва да извади отнякъде.

  Добре, бейби. За секс ли ще говорим? Или за нещо друго...

– Ако обичаш, запази си иронията за някоя, дето ще ти търпи празните приказки! Запази малкото си останало достойнство и спри да дрънкаш глупости. Като не разбираш на какво се гради даден стил, като харесваш само кожени дрешки и вериги, въздържай се от коментари! – я се напивай по-бързо и лягай, че накрая наистина ще те коментирам за последно!

– Аз и кожени прашки харесвам. И само да ти кажа, че някои групи свирят със симфонични оркестри. Примерно Metallica, ама те са комерсиални, а пък тия симфоници от Сан Францискския оркестър са тъпи американски копелета и не я разбират класическата музика и свирня... Е, сещам се и за Manowar в Каварна. Ама бяха само последните песни, нали? Пък те ме карат да се страхувам, размахвайки саби и мечове и изричат заклинания, нали? Та, явно съм се повредил от концерта, нали? – наливам си бързо, докато не ми е счупила я крак, я ръка, я зъби... и няма да мога да пия. Щото аз се пъна, ама тя е към метър и осемдесет, а и с тия гърди, не знам, възможно е да има нечувана сила и да ме усмърти.

– Стига си ми “налисвал”! И не ми викай, щото ще ти викна таксито! Аз просто съм реалистка! И спри да говориш за миг поне!

– И кое точно е реализма ти? Че всички трябва да слушат чалга, Мадона и Моцарт?! А останалите да го духат, нали?! А, ако трябва да се слуша метъл, то се слушат само и единствено балади? И че некомерсиалната Мадона трябва да се предпочита винаги пред всякакви диваци метъли магьосници и други, дето са промили бедното ми  съзнание и хич не се усещам какво ти говоря? Наздраве... – с “наздраве” искам да замажа положението, но не съм сигурен, че ще успея.

  Ти спираш ли да говориш понякога? –  пита ме и ме гледа с големите си сини очи и още по-големите си гърди. Страхотна е. И точно толкова умна. Ама това не ме интересува.

– Спирам!

– Лош си понякога. Наздраве.

– Наздраве, миличка... – чукваме се и я прегръщам. Ей така докато си седим на земята и гледкаме Бъгс Бъни. Невероятен е тоя заек, дееба и заека, и морковите и Силвия. Е, Силвия след малко. Ако съм жив все още. И ако “вдигна самолета” за пореден път, разбира се.

– Не приемам да ми се правят на различни, след като всъщност пеят по същата причина, по която и онези, които ти се струват лигави. И едните, и другите, го правят заради парите...

– Невероятен е тоя заек, дееба и заека... – опитвам да сменя темата за разговор.

– Наздраве. И не ме прекъсвай, ако обичаш! И чуваш ли ме изобщо какво ти говоря?

            – Разбира се, бейби. От парите никой не бяга. Няма смисъл. Вече сме 21 век и който може свири. Какъв ти е проблема, че не мога да разбера? Слушкай си Мадонка и Глорийка и не се занимавай с мен, тъпия метъл, дето не разбирам от Моцарт, не се къпя с месеци и пърдя на публични места, щот ме кефи да смърдя на пот и всичко останало. И слушам химна на американски...

– О-о-о-о, я, не ми скачай! Да ти кажа само, че не съм чула за този химн. А и химн с резачки, не, мерси.

– Явно искаш, ако някой свири химна да те уведоми с имейл или смс, понеже си модернa, пък те използват само пощенски гълъби, щото са загубеняци. Еми сори, бейби, ама аз си получих поканата с телеграма. Знаеш ли какво е телеграма? Телеграмата е древно средство за общуване. Използва се предимно от пещерняци, металисти и обикновени диваци. Та, въпросът е, кога ще спре Мадона? А Глория? Или Мадона ще бъде американската Лили Иванова? А Глория българската фолк такава?

– Ти съвсем се напи! Млъкни!

– Наздраве –  отпивам. Макар и да ми е чудно, тя благоволява да се чукне с мен. В този смисъл. Не в онзи... – Когато Мадона направи албум, поне един, в който има истински идеи и теми, а не само приказки за свирки и ебане, аз лично ще си купя всичките й албуми не от Замунда точка нет, ами от истински магазин. Или поне един ще си купя. Че дори и свирка ще й направя. Ако знам как и къде...

– Идиот!

            – Аз си получих поканата от един скандинавски трол. Те, Manowar са магьосници и разполагат с тролове и други животни за да пращат покани за шепата верни фенове.  Наздраве!

            – Наздраве, ама почваш да се държиш ужасно!

            – Еми за свирки и други неща ставаше дума, а виж докъде стигнахме.

– Така е, миличък. Ама ти с твоите метъли... Дето си стоят в едно време... И не се развиват...

– Хайде да се обичаме, а?

– Добре... – казва тя и се приближава. Така, както си е гола се примъква толкова плътно, че се впивам между гърдите й. Сяда върху мен. Краката й ме обвиват като пипала на октопод. Знам, че не е еротично това сравнение, ама не ми идва друго. А и не е важно, нали? Тук ви се усмихвам завлядяващо...

Обичаме се отново! И то как, леле мале-е-е. Нищо няма да ви разкажа, да се замислите! Така съм чувал, че правят известните режисьори, та да засилват интереса към филма и историята. Е, невинаги работи този похват, но просто се пробвам. След това, вече по традиция, рязко излизам на магистралата!

– Само да ти кажа, че, да, Мадона се развива, защото е супер творец, за разлика от онези говеда, облечени с кожи. И съвсем случайно, това развиване е съвпаднало с комерсиалността... – що пък да не й го кажа? Да не е Парис Хилтън?!

– Не ми викай! Нали щяхме да се обичаме, бе?! – крещи ми. Още малко и шамар ще ми удари...

– Не ти викам, миличка. Ние се “обичахме” току-що, аз да не съм машина, дееба и обичането?!

– Невъзможен си!

– Просто приеми, че аз харесвам едно, а ти друго не и всичко ще е наред. Толкова ли е трудно?

            – Не ми викай!

            – Мадона възможна ли е или невъзможна?

            – Не ми викай, че ще...

            – Не ти викам бе! Аз дори и миналата година ходих на една чалга дискотека, и по-голям смях нямаше. Добре, че днес срещнах теб.

            – Искаш да ти ръкопляскам ли сега? – а защо не, всъщност...

            – Бе, ако искаш се омъжи за Коко Динев, бе-е-е! Или за Елизабет Тейлър. Тя е жена, ама след 8 брака, може да обърне резбата. Явно не й върви с мъжете. Пък и като те види с тия гърди, очи и други неща м-м-мале мале...

– Млъкни! И не ми обяснявай за музика, от която очевидно си нямаш хал хабер.

            – Страхотна си, бейби. Само като те слушам и се възбуждам. А като те погледна и избухвам на мига!

– Идиот! Добре, как слушаш едновременно Metallica и Моцарт?

– Не ги слушам едновременно...

– Така ли? Ебаваш ли ме?

– В момента не. Преди малко да. След малко ще видим...

– След малко ще си видиш таксито!

– Проблемът ти, миличка, е че не разбираш защо слушам толкова различни неща. Бях на концерта, пях, крещях, щастлив съм и не ми пука от нищо и от никой. Дреме ми на шапката и ми заспива на опашката. Лошите да го духат. И ти ако имаш отново желание...

– Викам ти такси!

– Стига де, успокой се – не ми дава да я прегърна. Бе, я, майната ти!

– Не знам гей ли си или не си гей, но със сигурност клониш към метъл простотията! 

– Не знаеш дали съм гей? Ти досега с гей ли се чука?

– Не бъди циничен, моля...

– Защо държиш всички да слушат чалга?

– Не само чалга! И Мадона, и много други!

            – Постоянно ми обясняваш колко съм зле, колко не разбирам и колко съм неграмотен по тази тема, защо не се спреш за малко? И да се концентрираш над това, което можеш да правиш добре...

            – Защото нищо не разбираш. Викам ти такси!

            – Стига де. Нали бях готин?

            – Вече не си. Мръсен металист!

            Ще ми излезе вена на челото! Ще се спука от смях и ще умра заради тази бесница, дееба и жълтата чалгаджийка, дееба. Жълта, в смисъл руса. Пиян съм и думите ми бягат!

            Звъни й телефона.

            – Ало... добре съм... какво? Идиот! Глупак! Нещастник! Кретен! – както съм гол, само седя на земята и не мърдам. И гледам както русото чалга чудо с огромните бомби как фучи и крещи из стаята. Накрая си хвърля телефона и той се разбива в стената. Сяда до мен. Започва да плаче.

            – Какво има, миличка? –  прегръщам я. Така, както е метър и осемдесет се разпада в ръцете ми. Целувам я по косата.

            – Онзи, гаджето ми, заяви, че щял да се жени за моята куче... кучка приятелка и си искал колата...

            – Ами дай му я, дееба и колата. Аз пътувам с градския транспорт и съм все още жив и съм тук до теб.

            – Благодаря ти, миличък.

            – Нали не бил Брад Пит?

            – Еми да, ама... – прегръща ме. Запалва цигара. Става ми тъжно за нея.

            Ако сте очаквали на финала да има бой, стригане, разправии, пиянство и други подобни, не сте познали...

            Между другото така и не разбрах кое е по-лошо: да слушам “Планета” или да си припомням кошмарите от детството и надрусания Бъгс, дето ме мисли за морков.

            – Ти пътувала ли си с градски транспорт?

            – Отдавна не съм.

            – Ще се научиш, не е трудно...

            – Ама не иска-а-ам!

            – Я, стига си мърморила! Много важно, зарязал те някакъв дръвник, ще си намериш друг!

            – Обичам го-о-о!      

            – Глупости! Обичаш мерцедеса му! Искаш ли да ти покажа моя мерцедес?

            – Ти имаш мерцедес?

            – Да. В гащите. Е, сега съм без гащи, та се вижда с просто око.

            – Олигофрен!

            – Гледай си работата!

            – Ти ще ми казваш какво да си гледам? Ти, мръсен металист!

            – Преди малко не мислеше така!

            – Преди малко бях глупава!

            – А, сега си просто руса...

            – Остави ме намира!

            – Не мога, имаш големи очи... всмисъл...

            – Мръсник! Викам ти такси!

            – Шегувам се де...

            – Не се шегуваш! Невъзможен си!

            – Чакай да ти покажа мерцедеса си... – изправям се пред нея.

            – Махай се!

            Звъни й телефона.

            – Ало... Какво? Размислил си... Миличък мой... чакам те... – затваря. – Той идва след малко. Връща се при мен.

            – То, такива цици изтърват ли се...

            – Мръсник! Сега ще видиш какво ще стане!

            – Какво?

            – Ще видиш!

            Любов, развод, пиене, ебане и мерцедес. И едни цици. В момента се намирам в чалга песен. Започвам веднага да се обличам. Неприятно е малко да се напъхваш в мокри дрехи, но пък действа отрезвяващо.

            – Уплаши ли се, глупако-о-о! – присмива ми се тя и се протяга. Поглеждам я, осъзнавам, че всичко, което е можело да се случи вече е факт и се чувствам добре.

            – Не, Силвия. Просто не ми се занимава. Довиждане.

            – Не бе, остани. После вместо такси ще ти викна Бърза помощ... – забавна е, нали?

            – Благодаря ти, но няма нужда. Сбогом.

            Тя се опитва да ми махне за последно, но от алкохола или от нещо друго, изтърва цигарата си върху прекрасната си руса коса, която пламва изведнъж. Докато реагирам, огънят обхваща цялото легло, чаршафи, възглавници и някакви други парцалки, които не знам как се казват. Тя се гърчи в болезнени викове. Циците й експлоадират една след друга, обливайки лицето ми със силикон. Чудя се какво да правя, лошо ми е, залитам и ми се повръща. Не знам пожар ли да гася или да се чистя от силиконовата атака. От въздуха, силиконът започва да се втвърдява и ако не предприема мерки, скоро ще се радвам на маска, тип ритуална със смъртен характер...            

            Майтап бе-е-е-е. Всичко е наред.

            – Сбогом, дивако! – казва ми тя, а аз поглеждам за последно очите й. Намигвам й чаровно и затварям вратата.

            Излизам навън. Тъкмо се скривам в тъмнината и забелязвам как пред входа спира огромен мерцедес. От него излиза нещо, с което в никакъв случай не желая да си имам работа. Малко ме боли главата, но ще се оправя, дееба и циците...

            “And the road becomes my bride,

            I have stripped of all but pride...”

            Long Live Rock ‘N Roll.  Довиждане.



Тагове:   live,   rock,


Гласувай:
0
0



1. gahan11 - Мнооого яко! Евала! ;-)
19.08.2008 17:03
Мнооого яко! Евала! ;-)
цитирай
2. gothic - Long Live!!!
19.08.2008 17:04
Long Live!!!
цитирай
3. libertybell - :))))
19.08.2008 23:07
Поздравления!
цитирай
4. divini - Браво бе, кукууууууууу :))))
20.08.2008 09:45
Добре, много добре :))))))
цитирай
5. ianchefff - диж,
20.08.2008 09:51
и аз така мисля.
А щом аз го мисля, значи е окей!!
Малко авторитарно, ама да не мислиш, че ми пука, при положение, че отивам в Сандански за 20 дни?
:)))
цитирай
6. divini - авторитарен металист :))
20.08.2008 10:09
:)))))))))
цитирай
7. ianchefff - така е.
20.08.2008 10:15
Това е положението.
цитирай
8. koker - =)
20.08.2008 12:49
И всичко това като оправдание за едно ходене в БИАД?! Don't be ashamed of yourself! :P
цитирай
9. анонимен - СИЛВИЧКА
22.08.2008 10:22
Първо по вратата
някой ми почука.
После под вратата
някой измяука.
Радостно отворих
и се разговорих:
- Как се казваш, мацо сивичка?
- Силвичка.
- Искаш ли корделка, Силвичка?
- Синичка.
- Искаш ти корделка синичка?
- С ивичка.
- Искаш ти корделка сивичка?
- Синичка.
- Искаш сивичка и синичка?
- С ивичка.
- Искаш сивичка, но с ивичка?
- Синичка.
- Значи все пак искаш синичка?
- С ивичка.
- Не, не ми остана силичка.
- Уф, че си капризна, Силвичка!
Ама много... много...
- Сбогом!
Ах, проклети твари сивички
ужким свиднички, но дивички!
Мислят си, че щом са милички
с тез елеченца на ивички
и с извити дълги миглички
могат да ни разиграват,
могат да ни разоряват
и на пръст да ни въртят;
могат да ни подлудяват,
могат да ни пощуряват
и на шиш да ни пекат
със корделките си синички,
дето - Боже мой! - са сивички!
О, проклети трижди Силвички!


Никита Нанков /2003 г./

:)))
цитирай
10. ralibali - Много забавна история :)
29.08.2008 11:15
Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3770648
Постинги: 595
Коментари: 12002
Гласове: 32617
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031