Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2008 15:13 - СИЛВИЯ 10: Long Live Rock ‘N Roll. (part 1)
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 4204 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 19.08.2008 15:15


            Седя на една маса в някаква кръчма и самият Джеймс Хетфийлд ми налива пиене. Чукваме се, не мога да повярвам, че съм с Джеймс Хетфийлд от Metallica на една маса! И то минути след невероятният им концерт на стадион “Васил Левски”. Не съм на себе си от кеф! Не мога да повярвам, че този човек седи на половин метър от мен. Джеймс се усмихва както само той си може и запява: “And the road becomes my bride, I have stripped of all but pride, So in her I do confide, And she keeps me satisfied,
Gives me all I need...”
и ме поглежда загадъчно. Джеймс, всичко, което поискаш ще ти го дам, обожавам те... Наистина го обожавам тоя човек, какво толкова? Той обаче ми намигва и подкарва припева... Моля? Припевът звучи доста различно... Не знам какво става. Сигурно е препил. Или се е надрусал?! “Никога няма да те предам, никога няма да те предам. Ла ла ла ла...” Нещо не е наред... Джеймс Хетфийлд от
Metallica става и се качва на масата. И започва да играе кючек... Ужас. Явно съм в някаква паралелна вселена...

            Отварям очи и виждам как десетки крака на хора се клатят в ритъма на песента на Джеймс – “Никога няма да те предам... ла ла ла ла...” Оказва се, че съм в някаква долна чалга дискотека. Разбира се, че съм се напил, иначе няма как да съм тук! Шумът е ужасен! Сякаш са ми сложили тонколони до ушите и са ги завързали с тиксо. После са ги усилили докрай. Хората се веселят, но на мен не ми е много забавно. Джеймс си е отишъл, а някаква певица се обяснява за “Никога няма да те предам...”

            Боли ме главата. Изведнъж всички започват да се отместват в пространството нагоре... Не! Никой не се отмества! Просто лежа под някаква маса. Подозирам, че върху нея има качен човек. Или повече човекоподобни и всичко може да се срути върху ми. Надявам се, да ги правят здрави тези маси. Дееба и масите!

            И защо се движа, след като лежа?! Защото някакъв тип, облечен в черно, МЕ ДЪРПА за краката. Влачи ме по земята, сякаш съм торба цимент... Е, поне вече не съм под масата и опасността от смърт след затискане от маса с хора върху нея отминава.

            Моят влекач се опитва да ме изправи.. Успява. Отнякъде и Жоро се надвесва над мен.

            – Копеле, какво ти има?

            – Добре съм – какво да ми има, просто съм се напил! Дееба и въпросите!

            – Притесних се и извиках охраната на БИАД да ми помогне... – аз съм в БИАД?!

            – Нали бяхме на концерт на Metallica?

            – Бяхме, но после се напихме и влязохме тук... – колко е готино, когато всичко си намира своите логични обяснения.

            – И затова ме дърпа тази охрана като чувал с картофи... – охранителят гледа през мен. Т.е. не знам къде гледа, щото е с черни очила. Добре де, как може посред нощ да си с черни очила? Ще го питам... – Извинявайте... извинява... – трудно ми е да формулирам изречение, – извинявайте, що сте с черни очила?

            – Писна ми от теб! – казва ми той мило и ме хваща за якенцето. Вее ме като продупчено от куршуми знаме след себе си. Куршумите после ще се окажат скандали, крясъци и викове. Убеден съм. Излизаме. Музикалният трясък рязко спира. Така е много по-добре. Сега основно трябва да преодолявам гравитацията и да пазя равновесие. Пуска ме на изхода. Тръгвам на свободен ход като играчка, тип механична. Явно не е бил в настроение. Как да се прибера сега... вали толкова проливен дъжд, че за миг вече съм мокър. Сядам на тротоара. Даже мисля и да легна. И Джеймс го няма да изпее нещо... Шегувам се.

            До краката ми спира голям черен мерцедес. Вратата се отваря и чувам приятен женски глас:    

            – Много си зле, миличък, да те метна ли? – к"ва е тая сега бе-е-е?    

            – Метни ме... – трудно ставам и влизам в колата. Сядам и се отпускам блажено с надеждата да се върне Джеймс. Ама не се връща. В колата дъни яка чалга. "Бесна", както биха се изразили някои по-нецивилизовани люде.

            – Закъде си, миличък? – въпрос след въпрос. Тази да не е някоя репортерка, бе?!

            – За Дружба...          

            – В същата посока съм. Защо си толкова зле?

            – Бях на концерт...

            – На Преслава?

            – Не. На Metallica...

            – Не я познавам...

            – Метъл група...

            – Не я харесвам тази музика.

            – Няма значение какво харесваш ти, миличка. Как се казваш?

            – Силвия... –  що ли питам. – Пийнал си, а?

            – Не си ли личи? Не ми се говори...

            – А какво ти се прави?

            – Секс – ми секс ми се прави, какво се пулите? На вас не ви ли се прави секс от време на време? А?

            – Добре – чак пък толкова лесно да стават тия неща? Веднъж се събудих след като бях с Джеймс Хетфийлд в кръчма. Ама сега пак да се събудя... не ми се вярва. Явно съм буден вече. Не знам какво да мисля. Тя си кара без, разбира се, да спазва каквито и да е забрани, пътни знаци и други такива безсмислени ограничения...

            Отиваме у тях без да катастрофираме. Помага ми да сляза от колата, после да вляза в асансьора. Даже и нещо като ръка ми пуска, докато се влачим нагоре, нагоре. Руса, с неестесвено големи гърди. Почти колкото главата ми едри. Леле мале. Косата й дълга до кръста. Красота. Очите й сини. Няма да си мисля за предстоящите проблеми, защото те и без това ще си дойдат. Влизаме. Успявам да си събуя сандалите. Мокър съм, но предполагам, че скоро дрехи няма да ми трябват!

            Навсякъде по стените има плакати, по-малки плакати и съвсем малки плакатченца и картинки на Бъгс Бъни и други анимационни герои. Едно време сънувах кошмари как Бъгс ме гони с един голям морков. Дълги години след това трудно заспивах, даже нашите ме водиха на кални бани в Наречен, с тенденция да се оправя. Е, оправих се, ама споменът остана. Обръщам поглед от Бъгси и така се спасявам.

            – Ти на колко годинки си, миличка? – питам и сядам на леглото, защото не се чувствам добре.

            – Нали знаеш... –  започва тя.

            – Знам, знам, ама ти изглеждаш на 17... аз, заради Бъгс... – забелязвам, че и на телевизора върви филмче с Бъгсито. Е, добре де, аз мъж ли съм или какво? Стягам се. Дори ми става забавен.

            – Любимец ми е той! – само това ми казва и ми се нахвърля. Ама не да ме бие, аз нищо не съм направил, моля ви! Нищо лошо имам предвид.

            Започваме... Сексът, какво не разбирате?! Имам чувството, че тази жена не е правила секс от много години. Събличаме се взаимно. Тя внимателно сваля мокрите ми парцалки и ги пльоква на земята. За да й разкопчея сутиена се приближавам съвсем плътно до нея. Главата ми се заравя между гърдите й, които както споменах, са огромни. Пък и тя е с една глава над мене. Толкова страст и енергия има, че изтрезнявам и се представям добре. Давам всичко от себе си. Свършваме почти заедно. Нещо, което е мечта на всяка една жена, почитателка на женски списания. В случая и на Бъгс.

            Ставам, оглеждам се за пиене без да я питам. Тя лежи и мърка доволно. Вземам чаши, наливам. Водка "Финландия". Супер, супер.

            – Вчера разбрах, че гаджето ми е изневерило. Затова сега му го връщам.

            – Аха. Явно аз съм случайния непознат, с когото си отмъщаваш... този, гаджето ти, да не вземе да цъфне сега на вратата?

            – Няма бе. Той сега е с моята приятелка... Която вече не ми е никаква приятелка, кучката мръсна! Мръсна мръсница!

            – Спокойно, миличка. Аз нали съм тук...

              Тук си... – подавам й чашата, чукваме се. Заглежда се в телевизора. Досега не бях го правил с чалга фенка. Ама то, лошо няма, да ви кажа... Усещам как отново ме опипва. Разбира се, и аз й отвръщам. Все пак съм кавалер. Известно време се целуваме на бавни обороти. Много е готино, ако не сте го правили, не виждам какво чакате!

            – И на какъв концерт си бил, миличък?

  Казах ти. На Metallica. И не знам как съм попаднал в БИАД.

– Пещерняци... – споделя тя. Защо ли влизам пак в този филм, който съм гледал, играл, снимал и пренаписвал вече доста пъти? Не знам.

            – Какво? – питам спокойно. – Не говори така, моля те.

            – Тези гадни метъли. Не ги обичам, е, ти си изключение... – явно няма да се разберем. Ще трябва да си хващам такси. Поне не съм капо. А какъв дъжд вали навън, не е истина. И небето плаче за мен, че влязох в БИАД, а-леле, майко-о-о-о...

            – Ама, не бе, като видя някакви подобни хорица, облечени в маниерните си садо-мазо униформи, хора, не разбрали, че годината не е вече 1982, а 2008... – спира да си поеме дъх тя, – Творци като Ивана и Мадона поне се развиват през цялото време! – прави ми впечатление включването на думичките “Ивана” и “творци” в едно изречение. Обаче единствено успявам да хлъцна тихичко в шепа.

            – Къде са? – а на ум си казвам “леко, баце, тук единствено си за секс, нищо друго”.

            – В началото са! Но какво се чудя, че за подобни резачки може да се намери публика днес! Идиоти колкото щеш! – както казах, няма да се разберем.

            – Само да ти кажа, миличка, че има хора, които си имат определен вкус, а не слушат "хитове". Моля те, внимавай какво говориш! –  опитва се да каже нещо, но аз  затварям устата й с една дъ-ъ-ъ-ълга целувка. След това пак има "наздраве". И си изпива  чашата като доброто русичко момиченце. На екс. Наливам й отново. 

            – По-спокойно, приятелю! – казва тя, след като преглъща. – Аз ти говоря за музика, не за дъскорезницата на чичо ми в Родопите!

            – Добре де, аз сега да се застрелям ли, че харесвам такава музика? – винаги има нещо, което преебава ситуацията. Няма спасение.

            – Готин си. Ще видим с тази музика какво ще правим. Аз и Мадона харесвам, въпреки че не е в стилистиката на БИАД – “стилистика”. Думите са излишни. – Но Мадона е една от малкото готини не чалга певици. Харесва ми. Аз и Моцарт слушам от време на време... – веднъж годишно, по телевизията за Нова година... – а тия с техните готически шрифтове, мрачни средновековни зандани, загадъчен дим, кожени облекла, подчинение, сила, то, това си е точно възползване от страховете и тайните желания на хората.

            Леле. Какво да й кажа? Какво, какво, какво... да ми направи една свирка? Не, рано е още. Трябва да се възстановя.         

            – Искаш ли да ми видиш готическия шрифт на задника, мила моя? –  много съм добър.

            – Няма да ми говориш така! –добре бе, добре.

            – Наздраве – нормализирам й кръвното със следваща наздравица.

            – За мен концертите тази година са от турнето на Пайнер – абе кой те пита ма-а-а!

            – Аха. А какво имаш против кожените облекла, миличка?

            – Зависи. Различни неща имам против.

            – Искаш всички да харесват, това, което ти харесваш? Наздраве. Светът е цветен. Искаш ли да ми видиш кожения инструмент? Ама ти вече го видя...

              Простак!

            – Стига де, аз се шегувам – и пак я целувам дъ-ъ-ълго на бавни обороти. Явно й харесва.

            – Абе като изключим резачките, някои парчета ми харесват. А музикантите им се обличат много смешно и имат лоши прически. Това издава глупост – бе, като ти шибна един шамар ще ти кажа глупост ли издават или звезди по сред бял ден! От време на време се нервирам неудържимо, ама водката помага. Наливам си отново.

            – Не се ядосвай – успокоявам я аз. И себе си. Предвид факта, че бях на концерт на Metallica, нищо не може да ме ядоса. На мига съм цветенце. Дори перфектно изглеждаща жена, говореща абсолютни глупости не може да ме ядоса. Честна дума!

            – Ама аз не се ядосвам, миличък. Ти си нервния тук, да те успокоя, а?

            Целува ме. Отвръщам й и времето отново спира, земята се завърта, удрят ни светкавици, а някъде някой го блъсва музата и започва да пише поезия. Хубаво е, няма да ви лъжа. Успокои ме. Няма да ви обяснявам как точно, за да ми завиждате. Дано и тя се е успокоила. Мога да продължа да се наливам.

            – Просто всеки има право на собствен вкус! – леко повишавам тон, в рамките на приличното и безопасното. За да научи кой е мъжът в ситуацията.

            – Проблемът, миличък, е в това, че лошият вкус не е редно да се брои за вкус... Аз ти говоря за музика. Глория, Нелина, Десислава, Мадона, Бритни Спиърс... на Моцарт някои неща... – “на Моцарт някои неща” е яко.  

            – Ех, Силвия, не разваляй момента с такива приказки... – опитвам да я целуна, но тя се дръпва.

            – Какъв момент, бе? Една свирка за момент ли го имаш?!

            – Е, не беше само свирка. Карай...

– Карам аз – русо зъбещо се момиче. Няма идеално щастие, това е.

– Не можеш ли да се зарадваш на емоцията ми? Все едно си ми направила свирка. После и всичко останало. И аз се чувствам добре. Така го приеми – и й намигвам еротично. Не знам как се намига еротично. Просто се опитвам.

            – Моля?! Сравняваш моите способности с някакви дървари метъли? Не те е срам?! – опитва с всички сили да ме вбеси.

            – Е, не ме е срам. Пък и свирката си е свирка, но метълът си е метъл, бейби. Хората са различни. Осъзнай го!

– Бе, знаеш ли как ще те осъзная аз!? – толкова е красива, като е ядосана. И гола. Споменах ли, че си седим голички? Не съм. Е, голи сме, понеже е адски топло. А и да не губим време при следващ рунд. Ако оцелея до него.

– Как? –  не знам, затова си питам.

– Абе, отворения, това, че правихме секс не значи, че можеш да ми обясняваш простотиите си...

– Не бе, просто си говорим между рундовете...

– Само на рундове ще ми станеш! Ще ти викна таксито накрая...

            Какво, какво, какво? Нещо се отнесох... Задрямал съм... А, да. Иде ми да си тръгна. Ама ще се позабавлявам още малко.

            – Бейби, хайде да се разберем така: ти си слушай чалгата и си гледай Бъгтсито, аз ще си слушам Metallica и ще се събираме от време на време да се забавляваме. Искаш ли?

            – Надявай се ти. Това си е за тази вечер и точка!

            – Е, нали твоят герой бил с приятелката ти, дето била куче...

            – Кучка! Не куче! И не ми казвай какво да слушам, окей?

            – Окей, бейби – опитвам се да я целуна, но се дърпа. Е, поне ми разрешава да я прегърна. Седя прав до нея, прегърнал съм я и отпивам. Започва да плаче. Прегръща ме през кръста. Русата й коса се спуска по голият й гръб. Перфектна е.

            – Какво има, миличка?

            – Обичам го. Ама ме дразни... – осъзнавам, че моят пещерен свят няма нищо общо с нейния, изпълнен с красиви птиченца, маргаритки и други неземно красиви, прекраси, вълшебни и невъзможни простоти-и-и-и-и-а-а-а-а! Иде ми да крещя, ама се възспирам.

            – Ти си супер готина пичка, тип чалгаджийка и той обезателно ще се върне при теб, вярвай ми.

            – Не ме наричай чалгаджийка, ако обичаш – ех, какво ли не прави един мъж за една свирка и още няколко допълнения...

            – Добре, миличка. Той ще се върне... – повтарям аз, като Т3. Не знаете какво е “Т3”?! Явно си падате по европейско кино?! Не ме занимавайте повече със себе си!

            – Сигурен ли си? – ококорва тя невероятните си очи.

            – Да. Сигурен съм както това, че имам млечни зъби...

            – Ти?

            – Сериозен съм като Хеопсовата пирамида.

            – Ти си изрод. Като повечето метали, всъщност. Аз младото момиче без нито един млечен зъб ти го казвам.

            – Е, какво да направя?

            – Нищо – казва младото момиче и подсмърча. Изчиствам с устни сълзите от прекрасното й лице. Толкова съм нежен понякога. Иде ми да се таковам в нежното парче, дееба!     

                  СИЛВИЯ 10: Long Live Rock ‘N Roll. (part 2) 

           



Тагове:   live,   rock,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. finbel - Много ми хареса
19.08.2008 15:47
страшен пост. направо ме вдъхновяват такива истории.
цитирай
2. sowhat - нда
19.08.2008 16:03
силвия плюс металиката и меноар те правят безкрайно креативен.

:)

чакам серия 11 - силвия в сандански :)))))))))
цитирай
3. анонимен - Ти ако си метал,
19.08.2008 16:18
аз съм мъдуркaтa на поет от третата възраст!
цитирай
4. ianchefff - я,
19.08.2008 16:26
и мъдурки на поети от третата възраст вече пишат в моя блог ла ла ла ла...
:)))))
цитирай
5. анонимен - Знаеш ли каква е разликата м/у теб и turbo4?
19.08.2008 17:27
И двамата сте идиоти, ама ти си от тези, на които човек не може да се сърди :)))))
цитирай
6. viovioi - И дума да не става!!!
19.08.2008 17:51
С никой не го сравнявайте най-малко с някой самозванещ поет от третата възраст с мъдурки! Янчев е велик .И ми харесва неговата проза , поезия също!
цитирай
7. ianchefff - анонимен 5,
19.08.2008 17:55
за мен е чест да получа такова признание.
Никога не съм вярвал, че ще ми се случи.
В тази връзка, няма да бъдеш изтрит от лицето на блога, Земята, Вселената и всичко останало.
Засега. Всмисъл, не прекалявай...
:))))

жио, страхотна си...:)))))
цитирай
8. gantree - :)))
19.08.2008 21:11
Прррррррроссссстак! Изтрий го, изтрий го.
цитирай
9. анонимен - Истрий го това лайно 5
19.08.2008 21:56
как смее да говори така за моят верен приятел turbo4
цитирай
10. ianchefff - искам да помоля всички анонимници
20.08.2008 08:55
да се въздържат от простащина.
цитирай
11. анонимен - мъкаааааааааа
21.08.2008 11:54
10!Как да се въздържат хорицата като ти си й фронтмена на простащината.Това е техният начин да ти ръкопляскат за безумията, сътворени от болния ти мозък.Но ти не си виновен.Дерзай мальчик (бой)
цитирай
12. анонимен - Алекс
23.08.2008 01:32
Почти перфектно е пресъздадена чалгаджийката. Пречат единствено изблиците на интелект, които не са характерни за типажа.
цитирай
13. анонимен - 445
12.09.2008 04:54
ау,категория.
изкуство.
тука не е за мен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4626517
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031