2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 3327 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2008 22:08
опитвахме се да оцелеем
нищо повече
да оцелеем
не от това да не ни блъсне
някой голям тежкотоварен камион
или да не умрем от глад
опитвахме да оцелеем
от това да не се изпозастреляме
защото нямахме достатъчно подготовка
за война
бяха ни обяснили някои
основни детайли и нищо повече
в джунглата е ад
но не като този по телевизията
а истински
горещо е
вали постоянно
а болестите пренасяни
от комари и всякакви други същества
се радваха на добър прием
в телата ни
депресията която ни налягаше
беше нещо с което свиквахме
лесно свикваш
да не се стряскаш на сън
при поредната стрелба с пистолет
или автоматично оръжие
или от вида на висящо
безжизнено тяло
окачено на греда в тоалетната
нощно време зад спалното
някой пореден самоубиец
наш колега
брат
приятел
не издържаше на натоварването
и се самоизпращаше в по-добрия свят
после го опаковахме за път
запечатвахме го в голям черен плик
услужливо доставян от пощенската служба
за да пристигне необезпокояван
до роднините които го чакаха зад океана
никак не беше лесно
никак
храна имаше достатъчно
за да се спукваме от ядене
и пиене
имаше и наркотици
цигари
всичко
но това не можеше
да ни откъсне
от всичко което ни чака
от онези дето ако не ги изтребвахме
убиваха нас
убиваха наред
в джунглата нощно време
трябва да си нащрек
постоянно
защото
ако не те ухапе скорпион
ще те простреля куршум
или ще ти прережат гърлото
докато си палиш поредното “мал боро”
от кутията закачена с ластик на каската
с личната си запалка “зипо”
и това щеше ти е животът
rest in peace
bro
оцелявахме
постепенно се научихме
поне тези които стигнахме
до края
учехме се да оцеляваме в движение
докато гаджетата ни зарязваха
с писмо писано преди месеци
жените ни се омъжваха за други
и го научавахме от старшината
който се подсмихваше
докато съобщаваше
поредната весела новина
а дъждът ни влизаше в червата
ако не беше дъждът
беше жегата
и влагата
довършваха ни
винаги
постоянно
и окончателно
и след това не можехме да заспим
можехме само да пием
и да се друсаме
а после ставахме
и отново всичко се повтаряше
стреляхме
стреляхме
стреляхме
някои край нас падаха с вик
предсмъртен стон
или просто агония
някои викаха майка си
други плачеха за приятелките си
които бяха безумно красиви на снимките
вече обагрени в червено
докато тези наши приятели
бавно
или бързо
умираха
или просто изчезваха
от земята
след поредната артилетийска атака
нищо човешко нямаше в нас
нищо човешко не ни остана
затова и толкова много
полудяха бавно
или бързо
или просто сложиха
край на мъките си
някои с хапчета
други си прерязаха вените
а един приятел джими се хвърли
от бруклинския мост
и за негово съжаление
оцеля
извадиха го
с три счупени ребра
потрошени крака
и изкълчено рамо
оправиха го
сглобиха го
зашиха го
нахраниха го
облякоха го
кметът на града се сети за него
награди го с медал
и парична премия
а ние му ръкопляскахме
на следващия ден джими се напи
и пак скочи от моста
така и не разбрах
дали умря от удара във водата
или просто се удави
ние които успяхме да оцелеем
от време на време се събирахме
но постепенно започнахме
да не го правим
да не се виждаме
да не се чуваме
да не си пишем
да не си изпращаме картички за коледа
и всичко лека полека потъна в забрава
изтля
мръсния канал го глътна заедно с водата
която отми всичко
ден след ден
годините минаваха
някои
които имаха коли
се качиха на тях
и никога не се върнаха
ние останалите
продължавахме да си търсим работа
някъде ни наемаха
някъде ни изхвърляха
най-често ни се подиграваха
сякаш бяхме бездомни кучета
или котки
неудачници
несретници
бъдещи или настоящи психопати
някои успяваха да се оженят
но на повечето жените им не издържаха
не издържаха на приказките им
за джунглата
не издържаха на бълнуванията им нощем
и на виковете им по другари
които отдавна не бяха живи
родителите ни си отиваха
един по един
без да намерят покой заради нас
защото това в което се превръщахме
не беше повод за радост
те не се радваха
плачеха тайно
или явно
нощем
или денем
и лека полека угасваха
като нас
децата умираха бавно
като родителите си
неразбирани
от правителството
неразбирани
от организациите които проповядваха
световен мир
и свободна любов
някои от нас влязоха в затвора
и там се чувстваха
добре
защото имаше ред
ред като там
където бяха оставили
мислите си
части от себе си
здравето си
себе си дори
затворът се оказа добро място за някои от нас
плаках
тъгувах
депресирах се
бунтувах се
арестуваха ме няколко пъти
пропуших след всичко
което ми се случи
след всичката смърт която видях
след ужасът който изпитах
след всичката болка
студ пек жега мраз мъгли бури виелици тайфуни експлозии
осакатени човешки тела
хора без крайници
без глави
изнасилени момичета
убити деца
изтърбушени бременни жени
и всичкото това заради идеята
за равенство
откъдето
всъщност тръгна всичко
и когато му говоря на моето куче
то ме разбира но милиарди хора
продължават да се подлъгват
и да се оставят
да бъдат
лъгани
мачкани
обезобразявани духом
тормозени от самозвани лидери
лидери с амбиции
лидери психопати
лидери с пура
лидери с брада и без брада
лидери диктатори
и всякакви други лъжци
и мръсници
които се опитваха
да проповядват
световно равенство и братство между хората
а аз не знам къде се намирам
какво съм
къде съм
как съм
и кой съм
в последно време се чувствам добре
приличам на скот
живея като скот
отказах се да се боря с каквото и да е
и с когото и да е
дано господ ме прибере някой ден
по-тихичко
та всичко да се свърши
тогава може би
ще науча от него всичко което не успях
за цял един живот
изпълнен с премеждия
и прикриване на истината
всъщност за мен се оказва
че истината която винаги е била прикривана
от всички
тези
жадни за власт народни водачи копелета използвачи
е по-сладка
винаги е била по-сладка
(макар и да боли и да е горчива)
от лъжата
с която все още украсяват бойните си знамена
тези същите
които трябваше отдавана
да бъдат вкарани
в психиатрии
лудници
изправителни домове
и затвори
трябваше да са там
където влязоха много от нас
случи се обратното
те продължиха да блудстват
с хората заслепявайки ги
с евтини приказки
или с обикновен терор
и да им раздават
безплатно
доброволно
или насила
отрова за смисъла на илюзорната идея
че всичко е достъпно за всеки
че всичко е за всички
че всичко принадлежи на всички
че всеки заслужава да има всичко
и заслужава всичко
всичко всичко всичко
и трябва да има от
всичко всичко всичко всичко всичко
и тези които го имат
трябва да го раздадат на всички всички всички
успяхме да оцелеем
там
спасихме се от третата световна война
спасихме една част от света
но не целият свят
може би ние сме виновни
може би аз съм виновен
джими аз съм виновен че не успях да те спася
да те предпазя
не успяхме да спасим света от себе си
от това че не бяхме достатъчно силни
умни
и съобразителни
и позволихме
цялата утопична истерия
да продължи да се случва
навсякъде
ние сме виновни
и аз и ти
джими
и всички вие
rest in peace bro
скоро ще се видим
Пет Нови Парчета за послушните Момичета ...
Стоичков: Открих още една школа, моите м...
Защото е свястно.
09.08.2008 18:36
"опитвахме се да оцелеем..",
но
"..не успяхме да спасим света от себе си."
Поздравления, Ейен.
12.08.2008 15:42
Шегувам се.
Много е силно!
:):):)
13.08.2008 21:42
И за мен истината винаги е по-сладка от лъжата, колкото и да е горчива, сама по себе си..
Откъде ли ни идват обаче? Мислите, чувствата, болката за тогава, за изживяното от някои хора там.. Защото и аз мисля за същите неща, места, ситуации, хора.. А не сме били. Не и в този живот. Може би в някой предишен?..
Или може би улавяме нещо, което се носи, съхранено в ефира, който е между всички нас.. Може би дочуваме някакси отдавна заглъхналите иначе крясъци.. на онези момчета.. в безнадеждната джунгла, наречена живот, губещи всичко... Много преди да умрат наистина.
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО