Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2008 13:23 - за джими и останалите момчета които не успяха да оцелеят
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 2709 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 09.08.2008 22:08


опитвахме се да оцелеем

нищо повече

да оцелеем

не от това да не ни блъсне

някой голям тежкотоварен камион

или да не умрем от глад

опитвахме да оцелеем

от това да не се изпозастреляме

защото нямахме достатъчно подготовка

за война

бяха ни обяснили някои

основни детайли и нищо повече

в джунглата е ад

но не като този по телевизията

а истински

горещо е

вали постоянно

а болестите пренасяни

от комари и всякакви други същества

се радваха на добър прием

в телата ни

депресията която ни налягаше

беше нещо с което свиквахме

лесно свикваш

да не се стряскаш на сън

при поредната стрелба с пистолет

или автоматично оръжие

или от вида на висящо

безжизнено тяло

окачено на греда в тоалетната

нощно време зад спалното

някой пореден самоубиец

наш колега

брат

приятел

не издържаше на натоварването

и се самоизпращаше в по-добрия свят

после го опаковахме за път

запечатвахме го в голям черен плик

услужливо доставян от пощенската служба

за да пристигне необезпокояван

до роднините които го чакаха зад океана

никак не беше лесно

никак

храна имаше достатъчно

за да се спукваме от ядене

и пиене

имаше и наркотици

цигари

всичко

но това не можеше

да ни откъсне

от всичко което ни чака

от онези дето ако не ги изтребвахме

убиваха нас

убиваха наред

в джунглата нощно време

трябва да си нащрек

постоянно

защото

ако не те ухапе скорпион

ще те простреля куршум

или ще ти прережат гърлото

докато си палиш поредното “мал боро”

от кутията закачена с ластик на каската

с личната си запалка “зипо”

и това щеше ти е животът

rest in peace

bro

оцелявахме

постепенно се научихме

поне тези които стигнахме

до края

учехме се да оцеляваме в движение

докато гаджетата ни зарязваха

с писмо писано преди месеци

жените ни се омъжваха за други

и го научавахме от старшината

който се подсмихваше

докато съобщаваше

поредната весела новина

а дъждът ни влизаше в червата

ако не беше дъждът

беше жегата

и влагата

довършваха ни

винаги

постоянно

и окончателно

и след това не можехме да заспим

можехме само да пием

и да се друсаме

а после ставахме

и отново всичко се повтаряше

стреляхме

стреляхме

стреляхме

някои край нас падаха с вик

предсмъртен стон

или просто агония

някои викаха майка си

други плачеха за приятелките си

които бяха безумно красиви на снимките

вече обагрени в червено

докато тези наши приятели

бавно

или бързо

умираха

или просто изчезваха

от земята

след поредната артилетийска атака

нищо човешко нямаше в нас

нищо човешко не ни остана

затова и толкова много

полудяха бавно

или бързо

или просто сложиха

край на мъките си

някои с хапчета

други си прерязаха вените

а един приятел джими се хвърли

от бруклинския мост

и за негово съжаление

оцеля

извадиха го

с три счупени ребра

потрошени крака

и изкълчено рамо

оправиха го

сглобиха го

зашиха го

нахраниха го

облякоха го

кметът на града се сети за него

награди го с медал

и парична премия

а ние му ръкопляскахме

на следващия ден джими се напи

и пак скочи от моста

така и не разбрах

дали умря от удара във водата

или просто се удави

ние които успяхме да оцелеем

от време на време се събирахме

но постепенно започнахме

да не го правим

да не се виждаме

да не се чуваме

да не си пишем

да не си изпращаме картички за коледа

и всичко лека полека потъна в забрава

изтля

мръсния канал го глътна заедно с водата

която отми всичко

ден след ден

годините минаваха

някои

които имаха коли

се качиха на тях

и никога не се върнаха

ние останалите

продължавахме да си търсим работа

някъде ни наемаха

някъде ни изхвърляха

най-често ни се подиграваха

сякаш бяхме бездомни  кучета

или котки

неудачници

несретници

бъдещи или настоящи психопати

някои успяваха да се оженят

но на повечето жените им не издържаха

не издържаха на приказките им

за джунглата

не издържаха на бълнуванията им нощем

и на виковете им по другари

които отдавна не бяха живи

родителите ни си отиваха

един по един

без да намерят покой заради нас

защото това в което се превръщахме

не беше повод за радост

те не се радваха

плачеха тайно

или явно

нощем

или денем

и лека полека угасваха

като нас

децата умираха бавно

като родителите си

неразбирани

от правителството

неразбирани

от организациите които проповядваха

световен мир

и свободна любов

някои от нас влязоха в затвора

и там се чувстваха

добре

защото имаше ред

ред като там

където бяха оставили

мислите си

части от себе си

здравето си

себе си дори

затворът се оказа добро място за някои от нас

плаках

тъгувах

депресирах се

бунтувах се

арестуваха ме няколко пъти

пропуших след всичко

което ми се случи

след всичката смърт която видях

след ужасът който изпитах

след всичката болка

студ пек жега мраз мъгли бури виелици тайфуни експлозии

осакатени човешки тела

хора без крайници

без глави

изнасилени момичета

убити деца

изтърбушени бременни жени

и всичкото това заради идеята

за равенство

откъдето

всъщност тръгна всичко

и когато му говоря на моето куче

то ме разбира но милиарди хора

продължават да се подлъгват

и да се оставят

да бъдат

лъгани

мачкани

обезобразявани духом

тормозени от самозвани лидери

лидери с амбиции

лидери психопати

лидери с пура

лидери с брада и без брада

лидери диктатори

и всякакви други лъжци

и мръсници

които се опитваха

да проповядват

световно равенство и братство между хората

а аз не знам къде се намирам

какво съм

къде съм

как съм

и кой съм

в последно време се чувствам добре

приличам на скот

живея като скот

отказах се да се боря с каквото и да е

и с когото и да е

дано господ ме прибере някой ден

по-тихичко

та всичко да се свърши

тогава може би

ще науча от него всичко което не успях

за цял един живот

изпълнен с премеждия

и прикриване на истината

всъщност за мен се оказва

че истината която винаги е била прикривана

от всички

тези

жадни за власт народни водачи копелета използвачи

е по-сладка

винаги е била по-сладка

(макар и да боли и да е горчива)

от лъжата

с която все още украсяват бойните си знамена

тези същите

които трябваше отдавана

да бъдат вкарани

в психиатрии

лудници

изправителни домове

и затвори

трябваше да са там

където влязоха много от нас

случи се обратното

те продължиха да блудстват

с хората заслепявайки ги

с евтини приказки

или с обикновен терор

и да им раздават

безплатно

доброволно

или насила

отрова за смисъла на илюзорната идея

че всичко е достъпно за всеки

че всичко е за всички

че всичко принадлежи на всички

че всеки заслужава да има всичко

и заслужава всичко

всичко всичко всичко

и трябва да има от

всичко всичко всичко всичко всичко

и тези които го имат

трябва да го раздадат на всички всички всички

успяхме да оцелеем

там

спасихме се от третата световна война

спасихме една част от света

но не целият свят

може би ние сме виновни

може би аз съм виновен

джими аз съм виновен че не успях да те спася

да те предпазя

не успяхме да спасим света от себе си

от това че не бяхме достатъчно силни

умни

и съобразителни

и позволихме

цялата утопична истерия

да продължи да се случва

навсякъде

ние сме виновни

и аз и ти

джими

и всички вие

rest in peace bro

скоро ще се видим

 

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - Това не ти отива на блога. Защото е ...
09.08.2008 14:15
Това не ти отива на блога.
Защото е свястно.
цитирай
2. sowhat - rest in i`m bro
09.08.2008 16:21
моите уважения бро!
цитирай
3. elineli - EL
09.08.2008 17:03
Много често истината боли, даже без да я живееш ,ей така само мяркайки я...Адмирации!
цитирай
4. анонимен - lcn
09.08.2008 18:36
не е за мнение,а за цитати:
"опитвахме се да оцелеем..",
но
"..не успяхме да спасим света от себе си."


цитирай
5. dressy - Янч
09.08.2008 18:44
яко!
цитирай
6. gothic - респект...
09.08.2008 21:51
респект...
цитирай
7. libertybell - Янч, страхотно е!
10.08.2008 11:17
Поздравления!
цитирай
8. eien - Една огромна (по Уйлям Шекспир) сцена
11.08.2008 07:34
..и всеки играе според даденостите и отдадеността си, а Режисьорът е горе.
Поздравления, Ейен.
цитирай
9. анонимен - Ot Tatqn Lolov
12.08.2008 15:42
Ама че тъп постинг.
цитирай
10. sis - даже не повярвах,
13.08.2008 16:14
че е твое :P
Шегувам се.
Много е силно!

:):):)
цитирай
11. анонимен - Янч,
13.08.2008 21:42
излизаш в нова светлина и разбиваш!
цитирай
12. candysays - много е добро!!!.....
14.08.2008 11:59
Обичам точно такива неща. Истински, с болката и цялата горчилка в тях.. Без нищо спестено.
И за мен истината винаги е по-сладка от лъжата, колкото и да е горчива, сама по себе си..

Откъде ли ни идват обаче? Мислите, чувствата, болката за тогава, за изживяното от някои хора там.. Защото и аз мисля за същите неща, места, ситуации, хора.. А не сме били. Не и в този живот. Може би в някой предишен?..
Или може би улавяме нещо, което се носи, съхранено в ефира, който е между всички нас.. Може би дочуваме някакси отдавна заглъхналите иначе крясъци.. на онези момчета.. в безнадеждната джунгла, наречена живот, губещи всичко... Много преди да умрат наистина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3833772
Постинги: 595
Коментари: 12002
Гласове: 32623
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031