Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2008 14:19 - СИЛВИЯ НАЙН
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 8577 Коментари: 29 Гласове:
0

Последна промяна: 18.06.2008 21:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              Нема шики мики. Така съм се напил, че пълзя по стълбите до третия етаж. Преди това пълзях от таксито до входа. Нямам сили да се изправя и да викам асансьор. Допълзявам до вратата. Влизам, къпя се, повръщам няколко пъти. И се чувствам по-добре...
            Исках да избягам. Моля се, повече Силвии да не ми се мяркат. Прибрах се от “Алкохол”. Кръчма, в която при мен седна поредната нова. Сериозно говоря, съвсем случайно. Спъна се точно до масата, на която бях, помогнах й да се изправи и тя седна. Трудно й беше да продължи, затова. Както казах, случайно. Била еколог, студентка по екология, филология, философия или нещо такова, свързано с дървета и животни. И озонови дупки. И антиглобализация, анти Америка и Антигона. За Антигона не съм сигурен. И къса нерви с приказки. Едвам се оттървах...

  Седнал пред телевизора се чувствам поосвежен и гледам всички телевизии наведнъж с помощта на дистанционното. С малко питие в чашата, безалкохолно и безгрижие в доволно количество...
           Звъни се. Кой бе, мамка му, ще ми звъни през нощта! Не може да е онзи, дето събира пари за асансьора! Не може да е съседа да ми се оплаква за еди какво си и да ми обяснява, че живее над мен и че трябва да изпием по едно някой път! Не може да е някой “свидетел на Йехова”! Още не съм чувал да агитират по тъмно. Досадни същества са плъзнали навсякъде! Ама кой знае... Отварям с нежелание! Силвия! Екологът! Човекът и жената, която се бори срещу глобалното затопляне и повишената смъртност на храсти в планината! И някакви риби, забравих къде се въдели, дееба! Гледам я отдолу нагоре. Имам чувството, че е висока до Луната и обратно. Това хубаво, ама що сега идва?! От друга страна, когато тогава. Напред е с материала. Тя си беше напред още в бара, но явно има сили за още.
         – Ще може ли да вляза? – носи и пиене. Леко се поклаща пред мен, сякаш танцува на някаква мелодия, която само тя си чува. Е не бе, не може. Как няма да може, влизай и се събличай! Не мога да ви намигна, защото си пестя силите. Не се знае какво предстои. Облечена с впити тъмно-сини дънки и потник, който показва, а не прикрива. Класика. Гърди като за световно! Устни, очи, дълга руса коса, леко накъдрена... Удря ме светкавица! Всичко е ток, жици, кабели и презервативи. Все пак безопасният секс е над всичко. Нещо като България над всичко, ама това е друга тема.
             – Как дойде до тук? – дето вика Юлиян Вучков, диалог трябва да има, ей!
        – Проследих те – явно работи за ЦРУ, а не за листа и говеда. Вероятно екологията й е хоби.
            – Заповядай – каня я аз и тя минава покрай мен. Сега чак усещам парфюмът й, който ме кара да настръхна. Да не кажа нещо по-цинично. Ако косата ми беше по-дълга, щях да заприличам на Дон Кинг, онзи боксовия мениджър, не че аз имам нещо общо с бокса, опазил ме Господ!
            Влизаме в хола. Преди това тя си събува обувките на високи токове и става малко по-достижима, разбирате ме, все пак не съм Майкъл Джордан. Оставя си чантичката и бутилката на масата и се завърта като балерина. Отново настръхвам. Намира кухнята, носи чаши, разлива. Много е добра бе-е-е. Ама ще си имам проблеми, то е ясно.
           Започваме да пием. Т.е. продължаваме започнатото в кръчмата. Вече не знам кой съм, къде съм и с кого съм. Мога само да отпивам и да й се наслаждавам. И да си фантазирам разни неща. И аз съм човек, дееба. Мъж на всичкото отгоре. Поне така изглеждам.
            Силвия нещо ми говори, но трудно я чувам, за разбиране да не говорим. Сещам се, че имам едни хапчета, които помагат при такива обстоятелства. Изнизвам се, гълтам две. Чувствам се добре. Рязко. Ако някой се интересува, нека да ми се обади, ще му обясня къде се продават. Изведнъж ми се качва адреналина, усещам кръвта ми как се ориентира по-добре, към коя част на тялото ми трябва да се насочи. Поглеждам се в огледалото, казвам си, че съм супер копеле, макар да е съмнително и жаден за приключения се връщам при Силвия. Тъкмо налива отново. А така. Няма само аз да се излагам. Лека полека запова да говори несвързано. То кой ли я и слуша... За нея хапчета ня-ма!
          – Кажи ми сега за какво си тук? – трябва ми информация. Това, че се занимава с опазване на дървен материал за баровски вили и контрабанда, тъй като ги знаем ние тези еко организации, не е достатъчно. И ние ядем бонбонки “тик так”!
            – Внезапно се влюбих в теб.
Kато те видях на живо, съвсем ми се подкосиха краката и ми се зави свят...
            И на мен ми се завива свят. Как така внезапно, ма-а-а?! То да не е внезапно да се напикаеш насън?!
            – Кога се влюби? В кръчмата? – държа се спокойно все още.
            – Да. А и то не е необходимо много време за истинската любов.
          – Аз да не съм растение изпаднало в беда и записано в Червената книга, как така се влюбваш... внезапно?
           – Аз съм еколог, падам си по интересни мъже  – блондинка еколог виждали ли сте? Какво общо имат интересните мъже с мръсотията в планината? Понеже аз мразя планината! Кажете ми, моля!
         – Всъщност, твоят приятел Жоро ми каза къде живееш. Той ми разказа и за мерцедеса, и за вилата, и за бизнеса ти на Лондонската борса...
            – Ъ-ъ-ъ, какво? – ама и той Жоро като се напие ги говори едни...
        – Не ме разбра ли? Явно говоря тихо – почти прошепва тя. Нямам какво да кажа.
            Ще му счупя главата!
            Благодарен съм му!
          Господ да го поживи! Рядко човек има възможност да е пиян като свиня, да изглежда като дъвкан от бяла акула в мензис и блондинка да му се натиска любовно. И то каква блондинка! Евалла му правя. Мислено. Силвето си пийва и гризка фъстъченца. Изглежда кротка, внимателна и любезна. Мила и добричка. И всеотдайна. И си мечтае как с моя мерцедес се изнизваме от Дружба 1, пътуваме до морето, качваме се на презокеанската ми яхта и плаваме до Лондонската борса. Там й показвам тънкостите на занаята, като междувременно разглеждаме в интернет най-новите екологично чисти храни и съоръжения за преработка на отпадъци. Защото интернет връзката на Лондонската борса е супер бърза... Късмет, какво да направя, не ми се сърдете. И аз го имам понякога. А, забравих, и правим любов върху масата в офиса, която е от едно специално много скъпо дърво, което забравих как се казва. Честно казано, никога не съм знаел... И не е изчезващ вид, дееба и дървото безценно, дееба!
         – Днес ми беше толкова тежко. Хард дей в работата. И като те видях... А и след като Жоро ми разказа за теб. Това окончателно обясни чувствата ми. А и след това се реших да ти дойда на гости – откровена до припадък. Страхотна е. Окончателно обяснило чувствата й. Този свят не отива на добре.
            – Аха. Пияна ли си? – и аз съм откровен.
            – Мани, остави се... – не ме разбира. Ама така е по-добре.
      – Къде да се оставя, аз да не съм куфар? – опитвам се да се шегувам, доколкото мога.
            – Смешко. А и ми харесва хумора ти... Какъв цвят е колата ти? – викаш, да си дойдем на приказката.
            – Черен, разбира се. Падам си по класиката. – налага се пак да лъжа. Ще се справя.
            – И аз така – и тя така, милата. Браво, радвам се.
            – Трябва ли да направя нещо?
            – Не мога да те разбера... – няма да е първата.
          – Коя част от изречението не можеш да осъзнаеш? – ще я изям с приказки. Мига еротично с... такова... това бе... с мигачи. Не с мигачи, с клепки искам да кажа. Думите ми убягват в някои моменти.
            – Ти винаги ли си такъв дебил? Питам просто...
            – Когато правя любов не съм. Казвам просто...
            – Хихи – смее се като бобър. Показва си двете предни зъбченца и хихика. Да я изядеш цялата за закуска, обед и вечеря. Че и да повториш. – Известно време правих анонимно любов в интернет... – разказва ми тя за сексуалните си приключения. Егати, какво им става на днешните жени, бе? Какво общо имам аз с нейното виртуално задоволяване? Да не съм сайт за изповеди?! Или за запознанства!? Имах едно гадже, което хем беше с мен в къщи, хем сериозно си пишеше в такъв сайт с най-различни навлеци. Един беше намерил адреса ми и често висеше пред блока. Трябваше да му пращам хора да го респектират! Отвратително! Но за това друг път.
      – Ханонимно? – не знам дали сте забелязали, но едно от любимите ми занимания е да се правя на луд.
            – Да, ханонимно – съгласява се тя.
            – И аз какво да направя?
            – Защо се правиш на лош?
        – Аз? Правя се, просто... Цял ден трябва да внимавам, че работата ми е отговорна. Обаждат ми се от цял свят, да търгуват, аз продавам, купувам за кого ли не, какво ли не... И след работа разпускам.
            – А-ха. А яхтата ти каква е?
        – Каква да е яхтата ми? С платна... И това високото по средата... мачта. И кабинка си има с кормило – откъде, по дяволите, мога да знам с какво е яхтата ми?! – Скоро ще й сложа и електро двигател. Да е екологично чиста.
            – Ти просто си велик. Не съм се излъгала в преценката си.
        Целува ме. И се почва една работа, мале мале. Хвърчат тъмно сини дънки, потници, сутиени, банели, чорапи и друга конфекция. Нищо повече няма да ви кажа! Пръц!

След това й викам:
            – Не разбрах защо съм велик...
            – И аз не разбрах, ама не го правя на въпрос, нали? А и се шегувам. Защото се грижиш за морето. А и за животинките, които цамбуркат в него.
            – И за океаните също. И там цамбуркат разни неща... А американците искат да ги умъртвят... – хайде пак американците виновни. Ще се въздържа от коментар, да не й набия шамарите в края на вечерното й приключение. Предпочитам неангажиращ разговор за нейната екологично чиста работа и за моята яхта, кола и самолет. Да, знам, че нямам самолет, ама колко му е!
            – То навсякъде цамбуркат разни неща... – само това мога да кажа.
          Гледа ме с невероятните си очи, в смисъл, гърди и не издържам. Не издържам от големината им, формата, цвета и всичко останало. Както и всичко, което върви с тях. Комплектът е перфектен! И пак започваме... Сега е по-лесно, защото не ни грозят никакви пречки, прегради и предпазни клаузи. Само аз и тя. И един презерватив между нас. Цветен.
            Блаженство!

Така. Сега да ви призная, чувствам се отлично.
            – Да ти кажа, значи днес, правя 11 неща едновременно и те ми висят на главата и чакат – започва тя. Що не си мълчи. Да си лежим, да си пием и така. Знам, че няма идеално щастие!
            – Диваци! – трябва да подкрепям жената, с която съм в момента. Въпреки че съм пиян. Независимо дали я чувам и разбирам.
            – А и еколози! – продължава тя. – К’во чакате мама ви да... – спира се. Не казва вълшебната думичка. Нищо. Пак е възбуждащо.
            – Е, да им кажеш... –  участвам в разговора, защото иначе ще заспя. Това е истината, както казва и Бойко Борисов по телевизията.
       – К’во да кажа бе? – продължава тя. – Едната отишла на зъболекар и й извадили зъба. И не идва на работа. А работа има супер много, ама много. А и еколози от цялата страна звънкат на поразия. Ужас. И ми вика, аз съм си в нас има ли нещо спешно в офиса?!
            – Смешка – целувам я. Отдръпва се и продължава.
          – Да. А и да има к’во ти пука, ма-а... Иначе добро такова, не е глупаво. Ама смотано. Смотано та знае ли се... Лекция в петък трябва да изнасяме с колегата в Перник. А и никога не съм го правила в такъв формат пред 10 - 11 клас. Ще им говорим за екология, разделно събиране на отпадъци, глобално затопляне и тъй нататък. Първо бяха 30 чавета. След това станаха 50. Днес се спряхме на 90. Ама сме организатори бе-е-е-е! – сериозна е работата.
            – Еколози от цялата страна, обединявайте се. Наздраве! – добре че не говорим за мерцедеса, че не помня къде съм го паркирал. Шегувам се.
         – Да. И днес им казах че съм им ебала трудовия ден! Викам им що не съберете и два университета!? И да отметнем направо всичко. 90 човека, то това и хора не са даже, ами н’екви гадни пубери... Имаш ли климатик в колата?
        – Аха – искам да кажа, че ако имах мерцедес, щях да имам климатик! Наздраве!
        – Ние ще се издушим от простотия! При нас няма климатици за простотията! – умна мисъл, климатици за простотия, браво, ма. Ще ме накара да си променя мнението за блондинките. Не мога да си я запиша в момента, дано я запомня. – И тоя смотльо и той, колегата, дето ще ходя с него и той чака. Викам му, к’во чакаш бе? Еми кажи какво правим, вика и ми се пули! Еми кажи ти! Мамка ти! ‘Мамка ти” не му го казах. Ще се изкълчи от тъпотия, ебати човека. Нервничка съм малко, но пък се забавлявах някак. А и наздраве.
    – Наздраве. Една разходка с електродвигателната ми екологично чиста подводница ще те поосвежи. Ама утре...
            – Подводница!? – учудва се тя.
        – Да. Яхта, която може да се потапя като подводница. Можеш да си разглеждаш цамбуращи охлювченца на воля...
            – Иха-а-а – радва се като малко дете. Обичам да правя хората щастливи! – Ама ме ядосват колегите!
            – Ш’се спрайш. Аз ще те успокоя.
            – А бе, мани.. и шефа и той...
            – Махам го и него...  
            – Забавен си. А и ме успокои вече – целува ме.
            – Знам. Два пъти.
            – Не се възгордявай толкова.
            – Добре, ще внимавам... – и навеждам глава виновно. Правя се.
            – Аре са... – казва тя.
            – Яре в събота или евентуално в неделя...  
            – Много си смешен.
           – То ние смешниците от цирка на Околовръстното... – и обиден мога да играя.
           – Не преигравай –  целува ме. – Смотльвци като шефа най-обичам. То, като си ранен в главата...
            – Разполагаш с яхта, спокойно.
           – Спокойна съм, но тия не знаят какво да правят със себе си... Ама съм си смотаничка такава, лесно им прощавам.
          – Добричка но смотана. Чудесна си. Само за любов. Като те погледна и се побърквам...
            – Не знам какво да правя – заявява тя. А аз откъде да знам, мамка му!? Да не съм еколог!? Нищо, ще й мине. Като седне на кожената тапицерия и ще се възбуди на мига. И след това ще се успокои. Става дума, ако имах кола с кожена тапицерия.
            Ама си нямам...
             – К"ва екология, бе, скъпа, та аз си плащам! – вика ми днес един тип, докато си хвърля фаса насред улицата. Всички, които мислят така, трябва да бъдат разстреляни и дадени за храна по свинеферми и кучешки приюти. Явно има хора, които не са посещавали училище. Горките... Но бях в едно такси, а пък беше пуснат и климатика, та затворих бързо прозореца... – значи разходи за климатик и други глезотии може за еколозите, а да си хвърлям фаса насред улицата не може. Я си еби майката! Само си го мисля, не й го казвам. Що да я нервирам излишно, след като може да ме огрее отново.
            – Права си. Какво да те правя?
            – Пробвай нещо... – присламчва се тя.
            – Да взема да те сливосам... т.е. силвосам...
        – Съвсем се напи... – гледа ме с влажен поглед. Ето в такива моменти разбирам какво означава това да разполагаш с яхта, мерцедес и офис на борсата. Но съм изморен вече. И пийнал, да не кажа, пиян залян. Крепя се.
            – Не си пиян, докато можеш да лежиш без да се държиш – заявявам и вдигам гордо глава. – Някой го беше казал...
           – Разкажи ми за лондонската борса... – а искаш ли да ти изрецитирам Хамлет, а!? Ало-о-о-о...
            – Тя си е в Лондон... хайде утре, а? – нищо не мога да измисля за тая борса.
        – Умник си ми ти –  прегръща ме тя, а аз пускам телевизора. – Пак ли ще гледаш телевизия? – нацупва се. Бе я си гледай работата! На мен ли ще ми държиш сметка?! На мен, дето имам... кола и яхта. Аз в този ред на мисли и вила имам. На Хаваите. Не. Не на Хаваите, че там ходят селяните. Имам вила на Бахамите.
            – Аз мога да гледам телевизия постоянно, ама не го правя винаги – намигвам й.
            – Моля? – защо хората не се разбират от първия път? Ех, мъко моя...
            – Мога да гледам телевизия постоянно, ама не го правя винаги.
            – Това е едно от най-дебилните изречения, които съм чувала наскоро.
         – Сори. Но на вилата ми на Бахамите имам телевизор във всяка стая. Тук е малко спартанско, така съм свикнал...
            – Писнали са ми всички... Имаш вила на Бахамите? – зацепи най-накрая.
            – Да. Проблем ли е?
            – Не, естествено. Но ако имах кур и на него щяха да ми писнат! – невероятна е!
            – И аз ли ти писнах вече?
            – Ти още не – навежда се, целува ме и сяда върху мен. Гола. Страхотно. Ако може и да мълчи... – Но мога да те побъркам...
            – Знам. От секс, нали? Приличаш ми на фолк звезда с тия очи... и гърди. То, да ти кажа, ако гледаш Планета ТВ с изключен звук, все едно гледаш фешън канала, само дето мадамите са с по-големи цици. Пък си и по-красива, дееба.
           
– Много си смешен. Mежду другото, аз съм “Ес “класа, щото можеше и да съм “М”, а това щеше да е лошo...
           
– Ти си “Ес” класата на Силвиите, миличка – потупвам я по екологичното дупе.
           
– Става въпрос – започва поредното си излияние тя, че се намъкнах в един панталон “Ес”, a можеше и “Хикс ел” да е, представяш ли си?
       – Да. Представям си. Добре, че си “Ес” класа. Така подхождаш на “Ес” класовата ми кола. Руса си, това отива на цвета на електрическата ми яхта. Има жълти платна. Просто си мечтаната жена, дееба.
            – Не казвай “дееба”, моля те. Звучи ми сякаш някой убива животно.
     Има си своите забавни проблясъци, нали? Не е умна чак колкото самобръсначка. Не се оплаквам. Да ви кажа, като оставим секса на страна, Силвия много ми прилича на продукт от WS TELESHOP - много рекламни приказки, колко са добри, красиви, екологични, умни, безотпадни, изящни, грациозни, загрижени, а накрая винаги се чувствам излъган. Но засега всичко е оукей...
            Като казвам “оукей”, се сещам за една приятелка, дето чете тази история и ми направи забележка, че вървяла малко мудно. Ама й се било спяло докато я четяла, та  не се притесних особено. Все пак се стегнете и четете по-бързо! Предстои финалът!
            Силвия залита и пада настрани на дивана до мен. Помагам й да се изправи.
           
Като ожасно ме марзи... – натърва грешните думи тя, – така става.
           
– Какво?
           
Много съм образувана, нали? – не мога да я разбера съвсем, ама ми е все тая.
         
Направо си уникална. Всъщност си оникална, дееба... – Хубаво е да имаш пияна жена до себе си. Не знаеш с каква поредна дивотия ще те изненада.
             
– А и неока също...
        
Моля? – прогресивно започвам да не я разбирам тази изумителна руса еколожка.
           
Сляпа... неука...
         
Да. Именно. Нещо като Национална екологична общинска каса анимационна. Н-е-о-к-а.
           
Идиот! Ебаваш ме! – я, по-спокойно. К’во ти стана, бе, повреди ли се?
           
Не още. А и сега започвам, дееба.
         – Внимавай. Стига с това “дееба”! Не говориш сериозно, нали? Щото изведнъж ми пада пердето! – плаши ме тя. Ако ще и Слънцето да ти падне ей сега, дреме ми. Вратата е отсреща. Давам ти ключовете от колата, качвай се и изчезвай там, откъдето си дошла. Ако успееш да я намериш в тъмното. Че не прави “пиук” и не присветва като натиснеш дистанционното на алармата.
            – Сериозен съм като факса на УЕФА до ЦСКА.
            – Това е Сушпер... Сушперско. За ЦСКА.
            – Сушпер сушпеков салам си ти. А и гладна ли сте, госпожице?
            – Идиот! А и да говориш глупости, не е сериозно! – мръщи ми се нещо.
            – Сериозно е, защото не се усмихвам. А и хората се чудят, бъзикам ли се или не, дееба.
            – Стига с това “а и”! А и стига с това “дееба”! Помолих те!
            – От тебе го прихванах – факт.
            – Прихванал си го ти. То да не е трипер...
            – Имаш типер? – прилошава ми. А и не е от алкохола! Дееба!
          – Няма да ти кажа. А и не е важно! – тросва се Силвия. – А и се казва “трипер”, а не “типер”!
            – Не ме бъзикай. Обърках се. А и как да не е важно?   
            – А и ето така! – изглежда ядосана. – И тия с тоя проект “Набуко” ми вкарват ядове...
            – Набуко не беше ли опера?
            – Ти си опера! Газопровод е!
            – Ти си газопровод, дееба. А и нефтопровод също.
           – Не ми се карай, ако обичаш! А и ако нямаш нищо против, не псувай! – крещи ми! Още малко и ще ми зашлеви някой екологично чист шамар. За спомен.
            – Не ми айкай, дееба! – ще откача след малко. Газопровод било. Добре бе, ама и опера е. На кой му пука!? А сексът явно ще го забравим. Няма да ме огрее, както се надявах. Само гледайте. – Ай, ай, кажи за трипера...
           – Спокойно. Нямам – налага се да й вярвам, че нощно време не ми се ходи до аптеката.
            – Салмонелоза имаш ли, дееба? – да питам аз, че всичко се случва.
            – Какво? Стига си псувал!
            – Нищо – не мога постоянно да повтарям. Не-мо-га!
            – Зададох ти въпрос! Зададох ти въпроса “какво”?
          – А и въпрос ли е това, дееба? – ще я спукам. От майтап разбира се, вие какво си помислихте?! Да не е надуваема кукла, дееба.
            – Диване! – много е готина бе-е-е-е. – Зададох ти...
            – Въпроси, отговори, и други части на речта... – прекъсвам я! Понеже хем ми е лошо, хем съм пред полудяване, хем се чувствам сушперско и хем още малко и ще й набия плесниците, дееба. И хем не знам какво искам! Освен, че я искам отново. А и трябва да си избера състояние.
            – Заяждаш се. Кисело и зло същество! – зъби ми се. Дееба, плесници ще са явно. Късата клечка...
            – Аз? Глупости. Аз искам да правя любов с теб, как ще съм зъл? А и кисел... – отлагам боя временно.
            – А и нали имаш трипер? – това пък откъде го измисли сега? Тия, еколозите не са като нормалните хора. То като живееш сред животни и мисли за озонови дупки и изгорели газове, какво друго можеш да очакваш? Облъчваш се и край.
       – Мо-о-оля? – правя се на ядосан. – Още малко ще ме питаш дали имам и Озонова дупка отзад, дееба...
            – Чу ме много добре, пияна свиня! 
        Обръща се настрани и повръща. Настава мазало, мазилка и мазни банички. Ставам. Не мога да опиша колко трудно отивам до банята, вземам парцали, връщам се, бърша. Силвия ме наблюдава. Избърсвам я й нея. С ароматни кърпички, че иначе мирише неприятно. Не обичам лошо миришещи блондинки! Не е екологично някак.
          – Ти как се казваше? Питам за протокола. Че в Лондон всичко се протоколира. В тоалетната като отиваме, пак се записваме. Да се знае.
             – Силвия. Силвия Найн.
            – Какво е това “Найн”? Нещо свързано с “Найк”? Вчера продадох едни акции на “Найк”...
            – Ти си найк бе, умнико-о-о-о! А и баба ми беше греманка! Това е.
            Трагедия. Вие гледате немската цветна трагикомедия...  
            –Трябва да ти призная нещо, Найн.
            – Кажи, миличък...
            – Нямам яхта.
            – Шегуваш се, нали? В типичния си стил.
            – Не. В типичния ми стил!
            – Е, нищо.
        – И мерцедес няма – разпервам безпомощно ръце, в знак, че нямам нищо. Остана само да си обърна джобовете навън, както бяха направили в знак на протест играчите на ЦСКА.  – Не, “мерцедес нямам”, а кола нямам.
            – Напил си се. Хайде да те сложа да си легнеш...
           – Напил съм се, но не ми се спи, а кола наистина нямам. Имам кола, но в една кутия в шкафа. От тия, малките, сещаш ли се?
            – Сещам се аз... А и защо ме лъжеш?
          – Ами-и-и-и... заради емоцията. А и не работя на Лондонската борса, също. Нямам и Озонова дупка на задника си, ако това те успокоява. Ти сама се увери, че нямам преди малко. А и сещаш се за какво говоря...
            – Глупак!
        – Е, защо да съм глупак? Заради това, че спах с теб ли, дееба? Два пъти, дееба...
            – Това ли ти беше целта? Престани да псуваш! – започва да се облича. Да се оправя.
         – Целта ми беше да се прибера и да си легна. Ти сама дойде. А и да те връщам ли? А и не ти ли хареса?
            – Стига си ми говорил с “а и”! Хареса ми, но се дразня от отношението ти!
            – Добре, Силвия. А и щом казваш... Дееба и сношението, дееба.
            – Идиот! А и глупак! Изчезвам!
            – Няма ли да дойдеш на Бахамите?
            – Няма! А и няма никакви Бахами! – добре бе, знам, че няма. Просто питам.
        Облякла си е всичко от кръста нагоре. Опитва се да си обуе прашките, но залита и пада върху мен.
         – Упс – казвам, – за малко да го направим не съвсем безопасно... – става бързо, нахлузва дънките и си взема си чантичката. Изглежда разстроена.
            – Ти си невъзможен. А и лижец!
            – Че съм лижец, лижец съм, дееба, ама това ти много добре го знаеш.
           – Лъжец исках да кажа! Прасе такова! Свиня! А и сбогом! – блъска вратата на хола след себе си. Блъска и входната такава.
            – А и довиждане... – бегай бързо, да не си Анджелина Джоли, дееба!
          Преди да заспя осъзнавам, че трябва със сълзи на очи и на колене да помоля господин Александър Томов да се заеме с осигуряването на всички следващи Силвии. Така повече нито една няма да ме тормози и аз ще умра спокоен. 

Сутринта ми звъни Жоро.
            – Копеле, да те предупредя, че те вкарах в един филм...
        – Мерси, брат. Вече го изгледах. Сега мета киносалона от пуканки и други боклуци, дееба.
            – Разбрах. Хайде по-късно ще се чуем. Чао.
            – Чао.

Ставам и почвам да чистя повръщано, презервативи, кутийки за презервативи, пакетченца и всякакви други простотии, които се прескачат в хола ми. Ако имах басейн, щяха и да цамбуркат.
            Извинете ме, но имам работа. Довиждане.


           СИЛВИЯ: Gold Collection.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - и тоя филм си го гледАл
18.06.2008 14:26
и тая роля си игрАл...

безпощадно добър си бро...
цитирай
2. sisi89 - пак ли бе
18.06.2008 14:31
еееее то това твойто на ништо не прилича
използвач
цитирай
3. divini - янч :))) супер агейн
18.06.2008 14:36
ще си се смея цял ден :))))))))))))

@ напаст 89 - нали ти казах да се разхождаш по-често на чист въздух

Поздрави
цитирай
4. krotalka - Янч,
18.06.2008 14:41
що все стари филми бе?
цитирай
5. ianchefff - кро,
18.06.2008 14:42
щото ме кефи.
Аз съм олд скуул.
;-)
цитирай
6. viovioi - Е как стари???
18.06.2008 14:45
Този филм с ЦСКА си е чисто нов!! Така хубаво вплетено в интригата. Браво Янч!!
цитирай
7. eien - В днешно време само
18.06.2008 15:49
изрусените Силвета са печеливши - от мутри и мераклии професори... до готини момчета.
цитирай
8. bonbon4ica - Хахаха, уникален си. . . оправи н...
18.06.2008 16:29
Хахаха,уникален си...оправи настроението:)))
Много як ден ти пожелавам!!!!
цитирай
9. vani11aice - Велико:)
18.06.2008 16:50
Любим стил:)не мога да не те поздравя!
цитирай
10. demoniceye - Развесели ме. :)
18.06.2008 17:11
Благодаря от сърце. :)
цитирай
11. eleni - муахаххахаххахахахаххахахахаххаха
18.06.2008 17:15
"Да, знам, че нямам самолет, ама колко му е!"

ianchefff, направо ми иде да се прекръстя на Силвия. А и да ти поискам ръката, дееба:)))))))
цитирай
12. eleni - p.s.
18.06.2008 17:33
Пропуснах да уточня - зъл фен съм на цялата ти поредица "Силвия". Няма такива текстове...

от сърце,
Силвия
:))))))))))))))
цитирай
13. анонимен - Ти си един прекрасен
18.06.2008 17:50
ПРОВИНЦИАЛИСТ!
цитирай
14. divini - 13. анонимен - а ти даже
18.06.2008 17:56
и за това не ставаш :)
цитирай
15. ianchefff - ан 13,
18.06.2008 17:58
както не веднъж съм споменавал,
радвам се, че съм провинциалист,
при наличието на такива столичани като теб.
;-))
цитирай
16. анонимен - А ти, глупако,
18.06.2008 18:13
от къде знаеш, че съм столичанин ;-)
цитирай
17. gothic - Русо, русо, русоооооо! Само жената ...
18.06.2008 18:22
Русо, русо, русоооооо! Само жената да се прибере от работа и ще я изюркам да се изруси. А може и да я накарам да си смени името :)))))
цитирай
18. анонимен - :)
18.06.2008 18:44
Евалата баце :) Готин филм ;) Оскар!!!
цитирай
19. divini - 16. анонимен
18.06.2008 18:45
аз знам, че не си :) не се притеснявай :) да си софианец е по-скоро състояние на душата, нещо, което едва ли ще разбереш :)

Поздрави и лъчезарна вечер
цитирай
20. ianchefff - ~ан 16,
18.06.2008 19:19
смешник си, затова съм сигурен:)

~гот, лелемамаалееее, стига бе, брат, ама щом имаш желание от друга страна, давай смело;-)))

~ан 18, е чак пък Оскар... И на номинация ще се радвам;-))))

~див, остай човека да се радва, сега му се е паднало. неговите няколко минутки слава, така да се каже...;-)))))))))
цитирай
21. ledzeppelin - ама на теб..
18.06.2008 20:40
животът ти песничка,бре,симпатяго? (:
Поздрави за веселия разказ!
цитирай
22. lolla - Янч
19.06.2008 09:26
Ужасно съм вчепатлена от описанието на новата Силвия.. Премери ли гръдната обиколка.. То нали ние лезбийките..

Тъй де.. да видим дали и пре мене ще мине толкова весело..
цитирай
23. анонимен - Браво Янчев
19.06.2008 10:48
Е тва се вика пич - хем не трябва да се мори на лондонската борса, хем си няма разправии с мерцедеси, вили и яхти. А русите курви му пускат гювеч без пари.
Доказателсто : че щом имаш приятели си уреден със всичко.
цитирай
24. koker - =)
19.06.2008 11:01
Дееба!
цитирай
25. slavuncho - Омар Хайям бе написал:
19.06.2008 15:00
"Мета с мустаците си механата
тъжно мълчалив..."
Оттам започват всички истории :)
Поздрави!
цитирай
26. ahmeddogan - нема
20.06.2008 13:39
требе да дойде аскера и ощ 500 год:)) за чанч и коментс даун
цитирай
27. sisi89 - с тая глупсот
20.06.2008 17:06
чак в горещи теми го вкарали
Тва ми било мофератори
цитирай
28. eraklia - :)))))
21.06.2008 12:07
страхотно. винаги ми е приятно тук:))
цитирай
29. julllinkata - Янчееевввв......
23.06.2008 20:14
Нема ли некоя Силвия да те довърши, ве dude хаххаа.Поздрави:)))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4626682
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031