Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2008 11:47 - Валентин Василев: В Америка те вдигат нагоре, когато вършиш работа
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 1898 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 28.03.2008 11:47


Амбицията е присъща на некадърния, казва художникът, работил за филми като “Титаник”, “Петият елемент” и “Годзила”, откри изложба в София.

Валентин Василев е български скулптор, прекарал 14 години от живота си в Лос Анжелис. В най-новата си изложба “Сезоните на живота” показва изящни скулптури и моменти от Холивуд и Одеса. Експозицията в галерия “Сезони” включва и картини на живописеца Бранимир Цаков. През май двамата ще я покажат и в АЕЦ “Козлодуй”, за да припомнят, “че централата съществува и не бива да се закрива”. Работи на Валентин Василев присъстват в кино продукции като “Годзила”, “Да убиеш Бил”, “Върхът на Данте”, “Двестагодишният човек”. Правил е камината и част от интериора в “Титаник”, сградите в Манхатън и космически кораби в “5-ият елемент”, сфинкса за "Омега код 2". Щял да бъде част от екипа и за “Властелинът на пръстените”, но по това време се посветил на скулптурите си. Носител е на специална награда от Международното биенале на съвременно изкуство, Флоренция. Творбите му са показвани на престижни форуми като Basel Art в Швейцария и Frankfurt Art Fair в Германия. Създател е на паметника на св. св. Кирил и Методий в Одеса, който е първият светещ паметник в Европа. Работил е като скулптор в къщи за специални киноефекти като Digital Domain и Dream Quest. Член е на професионалната гилдия за визуални ефекти - САЩ. Навремето отива на 7-дневна екскурзия во Америка и там остава. От три години живее в България. Въпреки че е роден в София, предпочита простора на Балчик. И компанията на 3-годишната си дъщеричка.

 
image            image

- Г-н Василев, кой бе първият американски филм, в който работихте?

- Беше за “Пристигащият” с Чарли Шийн от 1995 година. За него направих извънземното. За отрицателно време направих три фигурки на риск, но рискът спечели. След 5 години митарстване стигнах до този филм, който ми донесе и първия екранен кредит – изписване на името ми в надписите. На 36 години бях чирак. Докато не дойде извънземното. И си казах, че мога. Ти си поемаш риска.

- Пътят през тези 5 години?

- Разнообразен. Като в казармата – лошите неща отпадат, добрите остават. В Америка се научих да гледам позитивно. Опитвам се така и в България да живея. Да бъда полезен на всеки, който иска експертизата и приятелството ми, да съм добър за семейството си.

- Позитивното отношение не е често срещано у нас, на тази географска ширина?

- Не искам да давам оценки. Всеки се води от собствената си енергия. Мога да дам нещо на хората чрез скулптурите си, които имат своя енергия.

- Най-трудната ви скулптура?

- Няма трудни. Всичко за мене е радост. Трудни са нещата, когато са по задължение – когато си по задължение с една жена или правиш творба по задължение. В живота има трудни моменти, но затова пък е интересен. Научих се да правя живота си интересен, да търся необичайното. На откриването на изложбата в галерия “Сезони” за първи път открих изложба по време на буря и после двойна дъга. Така ни тресна бурята, че няма да я забравя. Но много се радвам на тази съвместна изложба с Бранимир Цаков – мой преподавател в Художествената гимназия. С галерията и г-жа Маргарита Видралска се допълваме и нямаме конфликти. Когато почнат конфликти, не може да се работи. Хората, които влагат в изкуство, са на прав път. Не казвам, че пари трябва да се вземат от клиповете на чалга певици и се дадат за изкуство, но трябва да има дозиране. Тези неща са мелачка за мисленето. Смешно ми е, защото аз идвам от тези неща, от шоутата и т.н. Тук и законът е несъвършен. И вие, журналистите, сте онеправдани, наред с учители, полицаи, лекари, с ниски заплати. Трябва да се воюва.

- Влагат ли хората в Америка пари в изкуство?

- Пазар на изкуството винаги е имало. В Ренесанса, ако не е бил папата, Микеланджело нямаше да направи шедьоврите си. Това е и конюнктура, и пазар. Аз обаче никога не съм бил конюнктурен творец. Не ме е интересувал пазарът на изкуството. Когато имам да направя една фигура, аз я правя – финансирам си я и после я излагам. В Америка хората на изкуството не се подпомагат от държавата. Хората влагат в изкуство, но не всеки от улицата може да го направи. Парите, похарчени за изкуство, са добре похарчени.

- Изтощителен ли е законът на джунглата или той е пътят да пробиеш напред?

- И двете. Трябва да се намери баланс. Само амбицията не стига. Амбицията е присъща на некадърния. Талантливият е по-неорганизиран и разглезен. Такъв бях в България. Но е нужна дисциплина. Мислят за художника като за недисциплиниран човек. А без дисциплина не стават нещата. Една картина или скулптура не се прави лесно. Оцеляването е присъщо на джунглата. Но трябва да се оцелява с благороден стремеж за съревнование, а не с удари под кръста.

- Имаше ли зад окена удари под кръста?

- Напротив. Когато видяха, че се справям, почнаха да ме вдигат нагоре и да ми създават условия. Хората като видят, че им вършиш работа и заслужаваш парите, те вдигат нагоре. Всяко звено уважава другото - няма подценен труд.

- Защо се върнахте да живеете у нас?

- Има много причини. Въпрос на етап от живота. Не съм затворил страницата, просто отварям друга. Не съм счетоводител да затварям една папка и да минавам на друга. А в моя живот сега имам най-силните години за скулптура, радвам се на 3-годишната си дъщеря, на хармонията и природата в Балчик. София много загрозня и не може да ме задържи в момента. А като отида на кея в Балчик, е уникално. Години съм живял на океана в Калифорния и обичам красотата на водата.

- Общували ли сте директно с холивудските звезди?

- Имаме контакт по време на парти, но по време на работа не. Никой не отива просто така – “Добър ден, Люк Бесон”. Няма такива работи. Над мен е арт директор, артистичен супервайзер и т.н. За мен бе чест, че на втория месец почнаха да ме викат на оперативките и да искат мнението ми. Видяха, че знам и че могат да ме използват. Когато даваш верни отговори и разбират, че не си Гунчо... Мотивирах се и след чакане хванах шанса си. Но моята история не е като Пепеляшка. Доказах се на себе си. Не мисля, че е загубено време. Такава толерантност, каквато съм виждал в Америка, няма никъде. А тук ми казват – “ти не си в час, тук не е Америка”. На което отговарям с мълчание. Нещата, истинските, ще се наместят, ще дойдат. Въпросът е да ги търсим. Преди 2 години ми се случи нещо много хубаво. Реших, че само да влизам от продукция на продукция няма да стане. Работа по 10 часа на ден, голяма въртележка. Започнах да правя по-големи неща от 2001 г. Голямата ми любов е бронзът. Съдбата ме дари с шанса да направя паметник на Кирил и Методий, но пък в Одеса. Надявам се да направя нещо и за България. Човек трябва да почне да връща – това, което съм взел от тази държава – образование и т.н.

- Как дойде предложението за паметника в Одеса?

- Това е първият светещ паметник в Европа – кръстовете на Кирил и Методий са от стъкло и светят с монтиран неон. Паметникът е висок 2,40 м. Осветен беше в Русе и го поставиха миналата година пред корпуса на университета “Мечников” на френския булевард. Това е подарък за българската емиграция, общността ни в Одеса. Без да искам, бях спечелил конкурс на “Приста ойл”.

- А как е българската общност в САЩ? Взаимоотношенията между сънародниците ни в чужбина?

- Не искам да коментирам. Всеки си носи своята вселена и ако не се научи първите 6 години, какво да го учиш повече. Поляците и арменците са например по-емигрантска нация, по-сплотени. Арменецът вика – аз нямам родина, а сме такъв древен народ и ти се хвалиш с историята на България. Трябва да се научим на съвсем нови неща, за да разсъждаваме като космополити. Тръгнах от малка бедна държава с голяма история и отидох в богата държава с малка история. Но хората пазят всяко едно кътче от парка си и т.н.

- Успехът за вас какво е?

- За мен успехът е само една дума.


в-к Новинар
Интервю на Милена Бойкова-Терзийска

 




Тагове:   Америка,   Нагоре,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eien - !!!!!!! Това!
28.03.2008 12:09
- Имаше ли зад окена удари под кръста?

- Напротив. Когато видяха, че се справям, почнаха да ме вдигат нагоре и да ми създават условия. Хората като видят, че им вършиш работа и заслужаваш парите, те вдигат нагоре. Всяко звено уважава другото - няма подценен труд.

цитирай
2. sowhat - за мен цялато интервю
28.03.2008 12:10
може да се вмести в последната реплика и това е достатъчно -успехът е само една дума . :)
цитирай
3. viovioi - любопитна изповед!
28.03.2008 15:49
На мен ми прозвуча така "Там е много хубаво...има пари за изкуство, няма удари под кръста, създават условия за талантливите...но я по добре да се прибера у дома". Като чета такива материали, още повече намразвам нашите некадърни политици задето съсипват държавата, прокуждат хората да се лутат "немили-недраги" по гурбет и да търсят по-добри условия за развитие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3833055
Постинги: 595
Коментари: 12002
Гласове: 32623
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031