Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2007 15:47 - СИЛВИЯ II
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 7333 Коментари: 23 Гласове:
0

Последна промяна: 22.04.2008 13:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            Чуйте ме. Тази Силвия не е онази Силвия. Но лирическият герой си е същият. И тази Силвия идва вкъщи пияна като мотика. Не, като няколко мотики...

            Шегувам се. Няма алкохол в този разказ. Лято е. Щях да ходя на море. При една жена, която исках толкова много. И все още искам. Тя вече беше там. На морето. Но без да искам се запознах с тази, за която ще ви разправям. Силвия. Тя просто беше манекенка. За първи път ми се случваше. Леле мале положение. Съжалявам. Нямаше как да я прескоча. Студентка по право в Софийския университет. Осемнайсет годишна. Първи курс. Баща й платил. Класика. Тъничко гласче като на врабченце. Много секси, когато ми шепне. И ужасяващо, когато започне да пищи...

            Баща й бил много богат. От тези, дето са в бизнеса от малки. Нещо като “от как се помня, все пея”. “Откак се помня, все съм в бизнеса.” Такива работи. Не съм го виждал, не го познавам…

Дъщеря му, т.е. тази суперкрасавица, с която бях поради една единствена причина, се казваше Силвия. М-м-м, само като си помислех за нея и полудявах. Т.е. за тялото й, защото нямаше за какво друго. Кръстена била на баща си. Той се бил казвал Силвио. Познавах такъв човек едно време, но не можеше да е той. Няма начин.

Важното бе, че дъщеря му беше перфектна, като изключим факта, че беше ужасно тъпа. И не спираше да говори. Но се контролирах. Все пак, не ми се беше случвало друг път да правя секс с такова чудо. С една глава по-висока от мен. Влюбихме се на едно парти, където попаднах по случайност. Аз, да ви кажа, съм режисьор. От тия, неизвестните, дето работим в разни кабелни телевизии и колкото и да сме гениални, никой не го разбира, защото никой не гледа скапаната телевизия. Но, няма проблем. Пък и това е друга тема. На партито се напих като руснак по време на отбраната на Сталинград. Пиех, за да не виждам простотията наоколо от купчини с хора, които се напъват да си сипят колкото се може повече ядене и пиене. Да се натъпчат като прасета и да се напият като свине. Е, аз също се напих. И там някъде съм бил разказвал някакви смешни истории и Силвия много се била смяла. И се била влюбила в мен от пръв поглед. Т.е. от пръв виц. Хубаво. Аз нямам спомени, но тя ми го разказваше често. Щото тя не помни кой знае колко и имаше няколко разказа, които си ги превърташе. Аз нямах нищо против. До един момент...

            Ама наистина е куха като градински маркуч по време на водна криза. Идва разревана. Не мога да я успокоя. Не знам какво да направя. Не знам какво става.

            – Кажи ми какво има? – питам я.

            – Трагедия... – продължава да реве. Държи обувки в ръцете си. Ясно.

            – Да се обадя ли на 911? – знам, че се шегувам в най-неподходящи моменти, но аз съм си такъв.

            – Обади им се, ако мислиш, че ще помогнат...

            – Добре... – обръщам се с гръб към нея, защото ми избиват сълзи от смях. Имитирам обаждане. Поглеждам я.

– Заети са. Застреляли са президента...

– Какво? – тя за миг се сепва и пак продължава да хлипа. Не ми се къса сърцето. Т.е. къса ми се, но от смях. Веднага разбрах, че от нея освен секс, друго не мога да очаквам.

– Кажи ми какво става, слънчице?

– Не мога да си обуя тези обувки! – така си и знаех. Нищо сериозно.

            – Защо бе, миличко?          

            – Големи са ми...

            – Сложи им памученце...

            – Ама не може-е-е-е...

            – Е, защо?

            – Не е честно-о-о... Ще кажа на тати... – тя винаги за всяко нещо казва на тати.

            – Добре.

            – Ще кажа на тати, че не се обаждаш на 911!

            – Обичам те... – това винаги помага. Засега.

            – Наистина ли? – сякаш й го казвам за първи път.

            – Да. Заклевам се в Долче и Габана. това са нейните богове. При това живи. Или единият го застреляха? Не помня. Не ме интересува.

            – Добре. Няма да казвам.

            Какво ще правим с тези обувки?

            – Ще им ги върна. Ще ги дам на тати да им ги върне...

          – Добре, слънчице. Ела да те гушна. – Прегръщам я. – Искаш ли да правим секс?       

            – Искам – очите й грейват. Винаги иска. Радвам се. Е, това е радостта от живота. Второразреден режисьор с осемнайсет годишен бивш супер модел. Без мозък. Ама то, не й трябва. Засега не обръщам внимание на тази подробност. Баща й бил забранил вече да участва в ревюта. Също бил казал, че щял да ме разследва, за да бил преценял, дали мога да съм с дъщеря му. Е, докато трае разследването ще съм с нея. После най-вероятно ще ядете варено жито. Тези от вас, които ще искат да си спомнят запоследно за мен.

            Желае да ме заведе в Париж. Да била видела Айфеловата кула на живо.

            Добре, щом има пари за самолетни билети...

            – Ама не мога се кача на самолет... – колкото тъпа, толкова и искрена.

            – Защо?

            – Може да ми експлоадират гърдите... – наскоро си уголемила бюста.

Е, добре. Два дни се лашкаме до Франция с автобус. Вместо да идем с кола, ние с автобус, понеже за нея си било цяло приключение.. Да види шибаната Айфелова кула. То с каруца ще е още по-голямо приключение. Ама не й го казвам, че първо ще трябва да й обясня какво е “каруца”, а после и току виж сме тръгнали за Париж като каубойци с дилижанса.

            Пристигаме.

– Ъ? То, това ли било? Аз мислех, че е по-висока...

            Иде ми да я обеся на върха на кулата, ама няма да ни разрешат. Височината ще стигне за тази работа. Но пък да правиш секс в Париж в хотел до Айфеловата кула, така или иначе си е приключение...

            Давам всичко от себе си, за да се върнем като нормални хора. Едва я убеждавам, че самолетът е сигурен и че няма да падне. Обяснявам й, че пилотът е най-добрия пилот от Формула 1 и никога досега не е карал самолети, които падат. Разказвам й дори история, в която същият този пилот е извършил геройство през Втората световна война. Спасил е двайсет свои другари от бразилските окупатори, които в моят разказ играят лошите. И за капак на всичко й казвам, че ако настина се случи нещо, че ако стане така, че съвсем случайно в този самолет има атомна бомба, петдесет терористи начело с Осама бен Ладен (тя знае кой е той), както и неустановено количество извънземни с лоши намерения (тя вярва в лошите извънземни, които предстои да ни завладеят), в самолета има парашути. И всичко ще е наред. Вярва ми. Страшно е. Замислям се какво правя с нея все още, но отговорът е един: секс. Ако някой не е правил секс с осемнайсет годишна манекенка, която наистина обича секса, моля да не се прави на интересен и да не си обяснява вижданията за живота. Ако толкова много има мерак за обяснения, нека да е някъде другаде.

В самолета. Най-после. Гледам стюардесите. След като са станали такива, явно имат повече ум от моята красавица. И тутакси ме привличат...

  Ами гърдите ми, слънчице?

            – Какво за гърдите ти? Прекрасни са – наистина са прекрасни, по дяволите.

            – Ами ако гръмнат?

            – Няма да гръмнат, миличко. Нали докторът каза, че са от специален материал. Негърмящ.

            – А, верно – сексапилна куха тръстика. Спор няма. Докторът никога не е казвал такова нещо. Дори не го познавам. Измислям си, защото ми се спи. Ако гръмнат, гръмнат. Поне ще се свърши цялата тази олелия.

Тъкмо се унасям в седалката и чувам:

– Счупи ми се нокътя-а-а...

            – Спокойно, слънчице. Ще ти порасне отново.

            – Трябва ли да правя нещо по-специално?

            – Да. Духни му да се стопли. Ама като се приберем... – намигвам й. Тя ме разбира. Усмихва се. Целува ме. А бе, ако не беше толкова зле в умствен план...

            Кацаме. Търсим такси, но специално. Да е ново, да е чисто, шофьорът да не гледа лошо. Много претенции се събират. Почва да ми писва. Рязко. Освен това, нямало ли розови на цвят?! Е, няма такива, мамка му!

           

Да ви разкажа как Силвия не си купи вибратор преди лангъркането до Франция.

            Влизаме в секс магазин. Момчето зад щанда ни оглежда. Дъвчи дъвка отегчено.

Силвия: Трябва ми вибратор!
Момчето (възпитано): За кого?
Силвия: За мен!
Момчето:  Размер?
Силвия (учудена): Моля?
Момчето: Цвят?!
Силвия (категорично): Червен!
Момчето: Модел?
Силвия (не разбрала): Какво?
Момчето: Обикновен, специален?
Силвия: А? Ами, такъв... 
Момчето: Какъв?
Отчаян съм.

Момчето (явно му спускат отгоре): Релефен?
Силвия (открива топлата вода): Да, бе-е-е.
Момчето (почесва се): Защо не си изберете?
Силвия (игриво): Така е по-интересно...

Момчето: Марка?
Силвия: Американски!
Момчето: Само китайски имаме. (настоява): Размер?
Силвия (мислейки няколко секунди): На кое?
Много съм отчаян.
Момчето: На устата ти... (избухва в смях)!
Аз също избухвам.
Силвия (пред разплакване): Ще ви кажа на тати!

Момчето (поглежда към мен и намирайки подкрепа в погледа ми, продължава): Искате ли с турбо ускорител?
Силвия: Това какво е?
Аз: За по-силни усещания. Нали това ни трябва, слънчице?
Силвия: А други имате ли?
Момчето: Имаме с двойно турбо... 
Силвия (любопитно): А задни?
Момчето: Имаме и задни.
Силвия: Какви?
Момчето: Същите.
Силвия: Като кои същите?
Момчето: Като тези.
Силвия: Кои “тези”?

Ще се гръмна.

Момчето (опитва се неуспешно да се сдържи): Като онези там...

Посочва и двайсет вида наредени един до друг. До един различни.

Силвия (след дълъг размисъл): Не искам! Хайде, да си тръгваме...
Момчето: Какво не искате?
Силвия: Нищо не искам! Глупа-а-а-к! Ще кажа на тати!
Тръгва към вратата.

Момчето: Не ти е лесно човече...

Аз: Мда. Ама съм за малко...

Такива работи.

 

Отиваме в нейния апартамент. Каним се да ходим на кино....

            Киното отпада! Не може да избере какво да облече. Наливам си едно малко, за да приема по-спокойно ситуацията. Има един гардероб с дрехи. Седи пред отворените му врати и се мотае.

– Разбирам да нямаш дрехи...

– По добре е да се чудиш кво да облечеш, отколкото да няма к’во да облечеш

            Умна била бе-е-е. Хората умират от глад, тя ще се чуди какво да облече. Лигла! Излъгах ви, че в този разказ няма пиене. Мисля да се напия веднага.

            – Това от кое списание го прочете?

            – Не помня. От “Космо” сигурно. – Осъзнавам, че тя е творение на авторите на “Космо”. Леле, къде попаднах. Не че тя чете нещо друго. Сипвам си, но не малко, а голямо. Наздраве!

            – Оправи ли ти се нокътчето?

            – Чак сега ли се сети да ме питаш? Не се е оправило! Боли ме-е-е...

Моля? А кога да се сетя?!

– И довечера не искам да спиш при мен!

            – “И довечера не искам да спиш при мен...” – имитирам я. Тя се нервира. Готина е, когато е нервна.

            – Защото ме ядосваш. А аз те обичам... – изпивам на екс голямото и си “сервирам” още едно.

– “Защото ме ядосваш...” – пак я имитирам – Такава те обичам...

– Аз те обичам. Ти не ме обичаш! Ти се заяждаш с мен.

– Защото ми писна – реших да го кажа на глас. Омръзна ми да си го повтарям на ум. Искаш ли едно питие?

– Не искам питие-е-е! – гласът й разбива мозъка ми по-успешно от бор машина “Бош.” С ударен механизъм. – Вече не ме ли обичаш?

– Никога не съм те обичал. Исках просто да спя с теб. Не бях го правил с манекенка...

– И как е? – гледа ме с огромните си красиви оченца. Не знае как да реагира. Ами как да знае, то с толкова мозък...

– Нищо особено. Бих казал, трагично. Нали знаеш, важен е човекът... – Опа. И това питие отлетя. Наливам си пак.

– Това не го пише в “Космо”.

– Остана и да го пише. Нали ще фалират веднага. Вие сте им контингент. Мислех да ти подаря една книга на Паулу Куелю...

– Ама тя Ванчето ми ги е разказвала всичките...

– Е, то е едно и също – отпивам и гледам сериозно. Вътрешно умирам. От смях.

– Моля? – не ме разбира.

– Тръгвам си – сега ме разбира.

– Не искам да си тръгва-а-ш – очите й се пълнят със сълзи. А главата ми се пълни с пирони от гласченцето й. Добре, че се напивам скоростно, че инак не се издържа.

– “Не искам да си тръгваш...” Не мога да бъда с глупава жена. Тръгвам по диагонала, ако ме разбираш. По тъч линията.

– Къде тръгваш?

– По диагонала.

– А какво е диагонал?

Ще откача. Започвам да пия от бутилката.

– Диагонал. Има такава дума...

– Ще кажа-а-а...

– Писна ми все да казваш на тати си, на приятелките си, на всички. Махам се.

– Аха. Ти си ме използвал.

– Не съм те използвал. Беше ми приятно. Нищо повече.

– Кретен!

– Мерси. Искаш ли да правим секс?

– Искам – очите й светват и забравя за използването.

– Да, ама аз не искам – започвам да се хиля.

– Защо-о-о?

– Така-а-а. Какво стана с онези обувки?

– Не ми говори за тъпите обувки. Нищо не стана...

– Гърдите ти не са гръмнали все още, нали? – и пак се хиля.

– Не са. Миличките.

– Е, ще гръмнат, има време... – тия манекенките били много забавни. За известно време, де. За кратко. За едно напиване...

– Мислиш ме за тъпа, нали?

– Разбира се – вече се смея неудържимо.

– Глупак.

– За една седмица толкова.

– И ако искаш да знаеш, грозен си!

Сега пък съм бил грозен. Е, добре.

– Моля те, млъкни за момент... Да не се разделяме като в лош филм...

– Не мога да мълча. Не мога-а-а. Ти ми се подиграваш! Не ме уважаваш, не ме изслушваш, не ме подкрепяш в начинанията ми...

– Какви начинания? – освен тъпа, явно е и луда.

– Такива. Мои... – тропа с краче.

– Как да си купим обувки, как да си лакираме ноктите...

– Да. Всичко това. Това е важно за мен. То е част от мен, от моя живот, от мен самата. Ти не ме уважава-а-а-ш...

– Млъкни, бе! Ще бутна къщата, ей, ще полудея!

            – Ще я бутнеш, ама тати ще те набие...

            – Това е кра-ят! Сещаш ли се?

           

            Тук ще ви разкажа как си купи новия парфюм на Живанши.

            Влизаме в магазин. Разбира се, скъп.

            Тя: Имате ли го новия на Живанши?

            Момичето зад щанда: Имаме го.

            Тя: Ако се пръскам по два пъти на ден с три пръсканки, за колко месеца ще ми стигне?

            Момичето зад щанда припада...

            Не бе, спокойно. Не припадна, но ме погледна с толкова голямо съжаление, че станах с още една глава по-нисък от Силвия...

            Излязохме от магазина и тя го изхвърли в едно кошче. Не бил хубав.

Ей боже, ако хвана автомата-а-а...

 

Тя седи по сутиен и бикини. Изглежда наистина впечатляващо, но вече не ми е до това. Пия си и купонясвам. За нейна сметка. Какво да направя като е толкова зле?

– Не искам да се разделяме! Не те обичам вече, но не искам да се разделяме! – Господи, още една, дето не знае какво иска. Защо все на мен ми се падат такива...

            – И аз искам да не си толкова тъпа, ама на... Наздраве!

            – Ще кажа на тати-и-и... Стига си пи-и-и-л!

– Кажи и на Долче и Габана...

– Подиграваш ми се. Винаги си се подигравал, нали?

  А, добрутру. Една нафтова печка мисли по-добре от тебе...

            – Ще кажа на тати. Да. Ей сега.

            – Обичам те... – вече не знам какво говоря.

            – Наистина ли?

            – Не. Шегувам се.

            – Добре – пет секунди за осмисляне. – Защо-о-о? – рев.

– Ало-о-о, намали малко тонколоната, че не ми остана мозък, бе! Ще заприличам на теб след малко...

– Сега ще видиш ти... – амбицира се. А така.

– Обади се и на 911..

– Ще им се обадя, но не им знам номера...

Ужас. Не. Ужас на квадрат.

– Ти си била по-тъпа отколкото предполагах...

– Ще кажа на тати-и-и! – започва да избира номер на телефона си.

– Знаеш ли му номера на тати ти?

– Ще видиш като те кажа-а-а...

– Кажи и на арменския поп! – полудявам съвсем – ‘Ти набием един шут, ‘ше ти гръмнат циците и без самолет! – пиенето почти свършва в бутилката.

Инстинктът ми за самосъхранение нещо е блокирал и не работи. Явно си превишавам възможностите, но без инстинкт, пердето ми пада.

            Остава безмълвна. За първи път откакто сме заедно. Край. Не мога да повярвам. Излизам навън и поемам въздух с пълни гърди...

 

            Пред блока на Силвия спират четири огромни джипа. Имам чувството, че още малко и ще ще предизвикат слънчево затъмнение. Явно, това е моят край като режисьор и човек. Като режисьор както и да е, преживява се, ама като човек... беше забавно... Залитам леко, но се държа геройски. Направо приличам на мъж.

Тарапаната от говеда, в смисъл охранители, по-големи от Хеопсовата пирамида се раздвижва. Пред мен изкача някакъв тип... Аз съм дребен, ама той още по-дребен от мене... И макар и пиян, всичко ми просветва. Моля се, дано да ме е познал и той...

            – Иване? Ти ли си този, дето с дъщеря ми? – това е Силвио. Бащата на Силвия. Големият бизнесмен, който не се показва на публични места...

И мой приятел от едно време. Спасих му живота, щеше да се удави, докато се опитвахме да ловим няколко жаби... като бяхме на шест... На осемнайсет влезе в затвора и му ходех на свиждане. И в съда излъгах... След това животът някак ни раздели. И така двайсет години. До днес.

            Чувствам се зле. Повръщам в краката му. Той се дръпва. Вдигам глава към него. Избърсвам се с ръкава на якето ми. Отвратителна работа.

– Силвио? Аз съм... Не знам какво да ти кажа... разделихме се... – Очаквам някой да ме удари, а друг да извади пистолет. Обмислям на ум варианта да му кажа, че все пак я обичам, че бих искал да се оженя за нея, но се колебая. Едно е да те счупят от бой и да те застрелят или цял живот да живееш със Силвия. Но явно има Бог. Нали казват, че пияните Бог ги бил пазел...

            – Нищо не ми казвай. Дъщеря ми е най-глупавата жена, която познавам. След жена ми. Като две капки вода са. Радвам се, че сте се разделили. Ела да те почерпя. Леле, откога не сме се виждали. Има толкова много да си говорим...

Щастлив съм. Пиян и щастлив. Явно това, че съм на трийсет и осем и съм спал с осемнайсет годишната дъщеря на моя стар приятел, не е достатъчно за да горя в ада. Поне засега...

Е, след една седмица безумия, пътешествия, лигавщини и простотии, вече мога да отида при жената, която обичам и която ме чака на морето... Ако спра да повръщам... сигурно ще спра.

            И отидох. И всичко беше прекрасно. После нещо се скапа. Но аз все още я чакам. Една приятелка ми вика, че докато аз я чакам, други я били чукали. Може би е права. Но вариантът “Силвия” също не ме кефи. Сигурно ще ме обявите за идиот. Ама то си личи и от историята, която току-що ви разказах. Така че си запазете коментарите по тази тема за вас. Мерси. И наздраве.







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - хмх ми идиот си ми :)
26.12.2007 15:58
хахахахах)
бро тва да не е силвето от биг брадър бе :P
цитирай
2. ianchefff - бро,
26.12.2007 16:01
бе, знаеш ли, сега като се замисля, може и тя да е била.
Не знам.
Ще питам тати й...
хахахаааааааааааааа:)))))))))))
цитирай
3. eien - Приятелско:
26.12.2007 17:02
Всички такива Силвета, недоволни от теб, ще ги предложа за орден "Кирил и Методи" с тулумбичка !
цитирай
4. ianchefff - ххахаааааааааа,
26.12.2007 17:05
eien,

желая ти успех ;-)
цитирай
5. zari - Големият конфликт на българската действителност -
26.12.2007 17:22
тоталното разминаване между резултати от труд и отплата. Потрудил си се да ти е точно, отплата - Силве!
цитирай
6. faerie - :)))
27.12.2007 09:50
*** без думи
цитирай
7. ianchefff - faerie,
27.12.2007 10:16
:-)
цитирай
8. анонимен - Nesto ne me gepi..
27.12.2007 13:30
ahaaa, ama ne.
цитирай
9. ianchefff - 2-рото действие
27.12.2007 14:03
в повечето случаи е проблемно...
:)
цитирай
10. faerie - дойдоха ми и думите ;)
27.12.2007 14:19
добре, че не се казвам Силвия ;))) Стига ми, че съм руса
цитирай
11. ianchefff - fae,
27.12.2007 14:32
щом ти стига, всичко е окей.
:)
цитирай
12. benra - :-))))))))))
27.12.2007 14:42
не ти върви на Силвета, и тва си е:-)))
цитирай
13. natalin4eto - Прочетох го и през цялото време не съм спрала да се смея...
27.12.2007 16:09
... най ми хареса това за татето дето те почерпи :D Леле... късметлия си брато :)
цитирай
14. ianchefff - нат,
27.12.2007 16:15
щом казваш...;-)
цитирай
15. анонимен - istoriata ti me grabna!
28.12.2007 00:41
:)
цитирай
16. анонимен - ujas
28.12.2007 10:03
abe hora tova e ujasno a i bez tova az moga da go napravq po hubavo
цитирай
17. ianchefff - анонимен 16,
28.12.2007 10:15
всички тръпнем в очакване.
:)
цитирай
18. sis - еееее,
28.12.2007 12:13
хи хи хи. Аз се казвам Силвия. И винаги съм си мислила, че жените с тва име са много готини. ха ха ха.
А знаеш ли кое им е якото на тъпите хора? Не го осъзнават и им е добре.

Или поне повечето.
Въй, вчера по телевизията гледах как една жена на улицата я питат:
- Как се казваш?
а тя отговаря.
- Аз съм много прост човек.
ха ха ха. Някой го осъзнават. Тва също сигурно е яко.

:):):):):)
цитирай
19. ianchefff - sis,
28.12.2007 12:14
нищо лично.
Надявам се, не се сърдиш.
Просто съвпадение.
Ама то само едно магаре не се казва Марко, нал тай?;);)
цитирай
20. julllinkata - Aмиии...
29.12.2007 00:32
Ако пробваш с по-малко руси и по-малко Силвета?Интересно би ми било да напишеш нещо за умна/забележителна и тн жена:Р
цитирай
21. anabel4o - Хахаха, предишната Силвия беше ...
29.12.2007 14:48
Хахаха, предишната Силвия беше по-готина :))) Но тази има печен баща ;)
цитирай
22. ianchefff - jull,
29.12.2007 16:03
прочети това:

http://ianchefff.blog.bg/viewpost.php?id=100477
http://ianchefff.blog.bg/viewpost.php?id=96608
http://ianchefff.blog.bg/viewpost.php?id=95918

и това: ( ;-);-) )

http://ianchefff.blog.bg/viewpost.php?id=125128
http://ianchefff.blog.bg/viewpost.php?id=94698

:)))))))))

анабелчо,

чекай да видиш третата;-)
цитирай
23. alisa - :)
12.03.2008 18:09
определено умееш да разсмиваш хората и да попадаш на миски, ако това е истина :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4626532
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031