Тук, в Банско хората си падат по други неща. Евтини жени, евтини малки момиченца, тръгнали по обед като проститутки. И евтини смешни пичаги, които работят шофьори на камиони за разнос на безалкохолни и правят свалки, подсвирквайки с клаксон на девойките. И катастрофирайки лекичко, защото са разсеяни от плътта, която щъка наоколо, както и от собственото си безумие.

Но, Банско тия дни е джаз селище. Усеща се в погледите на туристите, българи, чужденци всякакви. 1 от джазмените, даже направи парче, в което разказа за липсата на интернет в хотела, за наводненията, за купона. Беше забавно.

Милчо Левиев се издъни от друга страна. Затвърди мнението ми, че чуждите звезди, които аз наричам истински, са по-нормални и естествени от българските, които наричам “звезди”. Чичо Милчо заплаши, че ще спре концерта, ако тон режисьорите, не били спрели да усилват и намаляват звука, докато той свири. Може и да е прав. Въпросът е в начина как го каза. Беше надменно. Беше странно. Сякаш беше пиян. Вики Алмазиду, която пя с него почти приспа публиката, но след нея Джанис от Суринам оправи положението. Както и да е.

          Камелия Тодорова снощи се представи много яко. Вдигна публиката на крака. Дори аз, който никога не съм си падал по Кеми Тодорофф, заради нейните изцепки – пиянства, забравяне на българския език, хвърляне на бутилки по Джо Кокър в зала 1 на НДК, се радвах. Публиката според мен за 2-та дена досега, най-много се забавлява на нейното участие. Аз се радвах, че тази жена, която има супер глас е успяла да се пребори с демоните в себе си, напълняла е, заприличала е на човек и най-важното, отново е джаза. И се раздаде като за последно.

          Остават още 4 вечери, надявам се всичко да премине успешно, така както до този момент.

          Банско не е джаз град, джазът не е моята музика, но си струва. След като и аз се забавлявам с тази музика, с абсолютната липса на омраза и простотия, която се случва в ежедневието, значи си струва.

Е, винаги ще има диваци, тук не са малко сред местните, срещат се на всяка крачка, но то къде ли ги няма? Къде няма надменност, простотия, фалш?

Важното е, че тук човек може да изключи за няколко дни и да се чувства добре.

Да, сервитьорките говорят на някакъв странен език, блъскат те, ако трябва да минат покрай теб до бара, някои гледат лошо, някои гледат тъпо, трябва да обясняваш по 5 пъти какво искаш (личен опит), но важното е купонът да върви.

Да, в хотела топлата вода е на режим, макар да е 100 метров 4 звезден хотел, наоколо кипи строителна дейност, достойна за Слънчев бряг, а може и да са го задминали вече.

Няма значение. Важното е, че Банско е в джаза. И аз. Важното е музиката да върви. Важна е тя. Важно е настроението, важна е любовта, с която изпълнителите се раздават и любовта на феновете, които се забавляват.

Наздраве нека силата бъде с джаза. Поне още няколко дни.

Поздравявам всички с едно велико парче, според мен изпълнено с много чувство и страст от Камелия Тодорова: