Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
01.08.2007 14:11 -
ДОСАДА
Той свърши, целуна я и се търкулна до нея. В този миг знаеше само, че му е много хубаво...
– Катя защо те заряза? – тя дишаше все още задъхано, но явно беше доста любопитна. За него този въпрос беше излишен или най-малкото не на място. Въобще не му се мислеше за Катя. Тя беше нещо отминало, спомен...
– Защо... има ли значение?
–Да – ентусиазирано отвърна тя. – Да. За мен има. Искам да знам. Та ти си толкова добър в това... и то още от първия ни път заедно. И не само... Ти си нежен, мил, чаровен, красив... – затрудняваше се в обзора на неговите качества извън секса… Млъкна малко за негово успокоение.
Разбра, че пак не е случил. И тя искаше само едно. Другото сякаш нямаше значение. И освен това постоянно говореше. Егати тъпачките. Той си беше въобразил, че може да намери умна красавица. Засега обаче не му се отдаваше.
– За какво си се замислил? – тя го прегърна и погледна очаквателно.
– За нищо – промърмори той. Започваше да му дотяга с въпросите си.
– За нищо ли? Как така за нищо? Може ли човек да мисли за нищото... – вече досаждаше. Катя също беше досадница, но тази явно я биеше. Не млъкваше. Ега ти радиото. От четири часа бяха заедно и не си затвори устата за секунда. Дори и като се чукаха пак му говореше. Стенеше и приказваше. Само дето вицове не му разказа...
–Искаш ли да се напием? – неочаквано предложи тя. – Имам бутилка джин в хладилника. Да го донеса ли?
Последното нещо, което му се правеше в момента бе да се напие, но знаейки, че тя ще излезе за малко от стаята и ще му остави малко тишина, го накара да промърмори:
– Донеси я – тя обаче долови нещо в гласа му.
– Какво има?
– Какво да има? – той се опита да спаси положението.
– Ами нещо се вкисваш?
– Глупости.
– Не са глупости. – започваше да се вживява в ролята на онеправдана и недооценена.
– Глупости са. Донеси бутилката –започваше да му се пие.
– Няма да я донеса, докато не ми кажеш!
– Какво да ти кажа, след като няма какво? – вече неудържимо му се допи.
– Нещо в секса ли не ти хареса?
– Не, всичко беше наред.
– Нещо в секса трябва да е било... – тя се замисли какво може да е направила не както трябва.
– Не.
– Сигурен ли си? – просто не й се искаше да се предаде така лесно и да приключи интригата. Явно обичаше интригите.
– Да – тя помисли още малко и пак попита:
– Сигурен ли си?
– Донеси бутилката – страшно искаше алкохол.
–Добре – той отначало не повярва, че тя излиза от стаята. Красива беше. Но много говореше. Това беше ужасно. Реши, че повече няма да я потърси. Достатъчно разбра за нея. Чукаше се добре, но всичкото това безкрайно бърборене...
Представи си как седи в тоалетната и тя пред вратата му дудне, или в банята под душа, или в киното, едно безкрайно нонстоп приказване. Безброй думи, порой от глупости. Кошмарен сън, в който го преследват милиарди думи...
– Искаш ли утре да ходим на кино? – закова го тя с въпрос още с влизането си.
– Не.
– Защо?
– Имам работа.
– Каква? – Помисли си, че ще му е трудно да я изтърпи още много.
– Това разпит ли е?
– Не те познавам. Искам да зная.
– Има време. Утре...
– Не. Сега.
– Моля те, спри се за миг. Говорихме си, любихме се, хубаво ни беше. Не ме разпитвай, има време.
– Да не си женен? – заби тя следващия си пирон.
– Не съм, бе. Какво говориш? Дай бутилката.
– Нали не ти се пиеше... Всъщност, трябва да си женен, това обяснява всичко – замисли се тя.
– Нищо не обяснява.
– Всичко, всичко – повтори тя. И си вярваше, което вече бе много лошо.
– Налей ми малко – с надежда я погледна той и я докосна лекичко по рамото.
– Няма да ти наливам. Винаги съм бягала от женените мъже. Те са напаст. Свалят те, чукат те и после те зарязват...
– Не съм те зарязал.
– Да, но вече сигурно си го мислиш – тя изглеждаше съкрушена.
Да, наистина си го мислеше, но по друга причина. А причината беше тя самата с хилядите си и милиони дрънканици.
– Нищо такова не си мисля.
– Ще започнеш. Скоро – той реши, че си има работа с луда.
– Не съм женен. Стига толкова.
– Дай си паспорта.
– Не го нося... – ядосваше се, че й се връзва, но какво можеше да направи.
–Така си и знаех – тя седна и млъкна.
Той не можеше да повярва, че това се случва. Разбира се, всяко хубаво нещо си имаше и своя край.
– Ами Катя?
– Ти ми кажи. Как да съм женен след като съм бил с Катя. Питай я, нали сте приятелки.
– Ти трябва да ми кажеш. Ти си женения.
– Обади й се по телефона – предложи с надежда той.
– На никого няма да се обаждам – разпалваше се тя в ролята си. Той си помисли, че е трябвало да стане актриса. – Ти ме излъга. Винаги така става, като не питам предварително... – самосъкрушаваше се много успешно.
– Не съм те лъгал. Не говори глупости.
– Значи така. Говоря глупости. Току-що сме се запознали и вече ти говоря глупости. Горката ти жена. Сигурно се чувства ужасно с теб. Горкичката. – Вече му беше писнало. Искаше да се напие и до сутринта да е забравил всичко това.
– Дай бутилката.
– Не.
– Тогава си тръгвам...
– Никъде няма да ходиш! – Тя се опита да си придаде застрашителен вид, но се получи доста смешно, предвид крехкото й телце.
– И защо?
– За мен е важно. Ти си първият женен мъж в живота ми.
– Не съм първият...
–И искам да знам всичко за тебе. Ще ми кажеш, защото иначе ще кажа на жена ти за мен!
Окончателно се убеди, че е ненормална. Писна му:
– Добре. Кажи й. Знаеш вече телефона ми. Аз тръгвам. – Той стана и се приготви да излиза. Тя млъкна. Чувстваше, че е изгубила контрол над положението. Невероятно. Той си помисли, че би могъл да остане, ако тя мълчи, защото все пак си беше готина, но като си спомни току-що свършилия разговор се заоблича още по-бързо...
– Ще се напия от мъка – съкрушено каза тя.
– Добре, напий се, а после звънни на жена ми едно телефонче, да я питаш как е... –бъзикаше я, но мислеше, че го заслужава.
– Знаех си аз, знаех си... – промърмори тя на себе си, а той продължи:
– Освен това жена ми е по-хубава от тебе и се чука по-добре. И духа по-добре... – Явно не дооцени съвсем ситуацията, защото тя стана и хвърли бутилката по него. Той успя да се наведе в последния момент и бутилката уцели аквариума зад него. Стъклото се строши и рибките заподскачаха на пода, като рибки подскачащи на пода от строшен аквариум.
– Махай се! Отивай си! Разкарай се! – развика се тя, като се чудеше дали да продължи да го замерва с неща или да започне да събира подскачащите риби по земята.
–Сбогом – каза той, взе си якето и излезе. Затръшна вратата след себе си и въздъхна.
Ега ти случката. Миг преди да излезе му се стори, че тя обмисля варианта да го замерва с камъни, охлюви и риби, но после реши, че само така му се е сторило. Нещо тежко издрънча отвътре. Помисли, че може останалото от аквариума да е паднало и то на земята или тя да го е бутнала сама в яда си. Може пък сега аквариумът да й е виновен или рибите. Може да ги изяде една по една, като им разправя някаква тъпотия преди да ги глътне...
Опита се да не мисли за нея, но не се получи. Все пак тръгна и се замисли за късмета си. Никакъв го нямаше. Неудачник си беше. Катя беше красива, но досадна. Вили преди нея беше красива, но не обичаше да се къпе. Сега тази беше и красива, и досадна, и тъпа, и луда. А това вече му беше много.
Реши, че е крайно време да започне да обмисля по-добре връзките си. Със съжаление констатира за себе си, че нямаше начин да им иска бележка от психодиспансер. Нямаше начин. Но нищо. Може би щеше намери някакъв изход. Закрачи по-бързо дишайки мръсния нощен въздух. Пак се опита да не мисли за нея. Не се получи отново.
Влезе в едно денонощно кафе. По принцип не пиеше, но сега трябваше да го направи. Мислеше, че му е необходимо, за да се отърси от цялата тази кошмарна история. В крайна сметка реши, че всичко си има и весела страна.
Замисли се за миг, какво ли прави жена му. Това вече беше върха. Разбра, че след такива мисли наистина не му остава нищо друго, освен да се напие за да се спаси…
Замисли се за миг, какво ли прави жена му. Това вече беше върха. Разбра, че след такива мисли наистина не му остава нищо друго, освен да се напие за да се спаси…
за страхотния разказ... ;)))
цитирайназдраве да е:))
цитирайХаресах. И другите ли са такива готини? Май си намерих за четене, ще си проверя сама :)))
цитирайнякои са по, някои не са толкова по:))
цитирай
5.
faerie -
имаш и по-добри
01.08.2007 17:16
01.08.2007 17:16
този нещо ми стои незавършен :)
цитирайи истинско!
:):):):)
А за мацките - питаш ли ги на тях кво им е в главата? Не е лесно, ей. :)
цитирай:):):):)
А за мацките - питаш ли ги на тях кво им е в главата? Не е лесно, ей. :)
ги питам.
По някой път настава ад.
Друг път се разбираме.
:))))))))))
цитирайПо някой път настава ад.
Друг път се разбираме.
:))))))))))
като четох разказа ти се сетих за мен преди време. И аз много приказвах и много филми си правех. Сега се научих да мълча /и това ми харесва, което е по-странно/, ама филмите останаха. Фантазия, тва е. Важното е, че се намери някой, който ме разбра де.
:):):):)
цитирай:):):):)
значи всичко е оукей:))
цитирайтова като една епопея на забравените -о бедният лирически.
п.п. купи му една кукла а янчев.
супер е ))
цитирайп.п. купи му една кукла а янчев.
супер е ))
така ли ше си говориме вече, ве, а?
:))))
цитирай:))))
аз като една самарянка. ти сега кво с джин ли искаш да те замерям?
не може -имам само рицина и си я пазя за лична консумация .))))
цитирайне може -имам само рицина и си я пазя за лична консумация .))))
Като един Спок за женската душа си, не си раждал, но пък добре си забременен с женска психология. :)))
цитирайима нещо такова, но пък всичко е относително.
Веднъж съм прав, друг път не.
Странно нещо е животът, но затова пък е и прекрасен.
Поздрави.:))))
цитирайВеднъж съм прав, друг път не.
Странно нещо е животът, но затова пък е и прекрасен.
Поздрави.:))))
Какви сме ние, жените, а?:)
Страхотен разказ!
цитирайСтрахотен разказ!
И този път се забавлявах! :)) Не го бях чела това, но съвсем не е лошо! Не, че всички жени са такива "образи", ама може и да има една-две за цвят... :)) Поздрави!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Историята на Митко Палаузов от “фейсбук”
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО