Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2007 14:11 - ДОСАДА
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 4584 Коментари: 16 Гласове:
0



             Той свърши, целуна я и се търкулна до нея. В този миг знаеше само, че му е много хубаво...      – Катя защо те заряза? – тя дишаше все още задъхано, но явно беше доста любопитна. За него този въпрос беше излишен или най-малкото не на място. Въобще не му се мислеше за Катя. Тя беше нещо отминало, спомен...      – Защо... има ли значение?      –Да – ентусиазирано отвърна тя. – Да. За мен има. Искам да знам. Та ти си толкова добър в това... и то още от първия ни път заедно. И не само... Ти си нежен, мил, чаровен, красив... – затрудняваше се в обзора на неговите качества извън секса… Млъкна малко за негово успокоение.       Разбра, че пак не е случил. И тя искаше само едно. Другото сякаш нямаше значение. И освен това постоянно говореше. Егати тъпачките. Той си беше въобразил, че може да намери умна красавица. Засега обаче не му се отдаваше.      – За какво си се замислил? – тя го прегърна и погледна очаквателно.      – За нищо – промърмори той. Започваше да му дотяга с въпросите си.      – За нищо ли? Как така за нищо? Може ли човек да мисли за нищото... – вече досаждаше. Катя също беше досадница, но тази явно я биеше. Не млъкваше. Ега ти радиото. От четири часа бяха заедно и не си затвори устата за секунда. Дори и като се чукаха пак му говореше. Стенеше и приказваше. Само дето вицове не му разказа...      –Искаш ли да се напием? – неочаквано предложи тя. – Имам бутилка джин в хладилника. Да го донеса ли?      Последното нещо, което му се правеше в момента бе да се напие, но знаейки, че тя ще излезе за малко от стаята и ще му остави малко тишина, го накара да промърмори:      – Донеси я – тя обаче долови нещо в гласа му.      – Какво има?      – Какво да има? – той се опита да спаси положението.      – Ами нещо се вкисваш?      – Глупости.      – Не са глупости. – започваше да се вживява в ролята на онеправдана и недооценена.      – Глупости са. Донеси бутилката –започваше да му се пие.      – Няма да я донеса, докато не ми кажеш!      – Какво да ти кажа, след като няма какво? – вече неудържимо му се допи.      – Нещо в секса ли не ти хареса?      – Не, всичко беше наред.      – Нещо в секса трябва да е било... – тя се замисли какво може да е направила не както трябва.      – Не.      – Сигурен ли си? – просто не й се искаше да се предаде така лесно и да приключи интригата. Явно обичаше интригите.      – Да – тя помисли още малко и пак попита:      – Сигурен ли си?      – Донеси бутилката – страшно искаше алкохол.      –Добре – той отначало не повярва, че тя излиза от стаята. Красива беше. Но много говореше. Това беше ужасно. Реши, че повече няма да я потърси. Достатъчно разбра за нея. Чукаше се добре, но всичкото това безкрайно бърборене...      Представи си как седи в тоалетната и тя пред вратата му дудне, или в банята под душа, или в киното, едно безкрайно нонстоп приказване. Безброй думи, порой от глупости. Кошмарен сън, в който го преследват милиарди думи...      – Искаш ли утре да ходим на кино? – закова го тя с въпрос още с влизането си.      – Не.      – Защо?      – Имам работа.      – Каква? – Помисли си, че ще му е трудно да я изтърпи още много.      – Това разпит ли е?      – Не те познавам. Искам да зная.      – Има време. Утре...      – Не. Сега.      – Моля те, спри се за миг. Говорихме си, любихме се, хубаво ни беше. Не ме разпитвай, има време.      – Да не си женен? – заби тя следващия си пирон.      – Не съм, бе. Какво говориш? Дай бутилката.      – Нали не ти се пиеше... Всъщност, трябва да си женен, това обяснява всичко – замисли се тя.      – Нищо не обяснява.      – Всичко, всичко – повтори тя. И си вярваше, което вече бе много лошо.      – Налей ми малко – с надежда я погледна той и я докосна лекичко по рамото.      – Няма да ти наливам. Винаги съм бягала от женените мъже. Те са напаст. Свалят те, чукат те и после те зарязват...      – Не съм те зарязал.      – Да, но вече сигурно си го мислиш – тя изглеждаше съкрушена.      Да, наистина си го мислеше, но по друга причина. А причината беше тя самата с хилядите си и милиони дрънканици.      – Нищо такова не си мисля.      – Ще започнеш. Скоро – той реши, че си има работа с луда.      – Не съм женен. Стига толкова.      – Дай си паспорта.      – Не го нося... – ядосваше се, че й се връзва, но какво можеше да направи.      –Така си и знаех – тя седна и млъкна.      Той не можеше да повярва, че това се случва. Разбира се, всяко хубаво нещо си имаше и своя край.      – Ами Катя?      – Ти ми кажи. Как да съм женен след като съм бил с Катя. Питай я, нали сте приятелки.      – Ти трябва да ми кажеш. Ти си женения.      – Обади й се по телефона – предложи с надежда той.      – На никого няма да се обаждам – разпалваше се тя в ролята си. Той си помисли, че е трябвало да стане актриса. – Ти ме излъга. Винаги така става, като не питам предварително... –  самосъкрушаваше се много успешно.     – Не съм те лъгал. Не говори глупости.     – Значи така. Говоря глупости. Току-що сме се запознали и вече ти говоря глупости. Горката ти жена. Сигурно се чувства ужасно с теб. Горкичката. – Вече му беше писнало. Искаше да се напие и до сутринта да е забравил всичко това.      – Дай бутилката.      – Не.      – Тогава си тръгвам...      – Никъде няма да ходиш! – Тя се опита да си придаде застрашителен вид, но се получи доста смешно, предвид крехкото й телце.      – И защо?      – За мен е важно. Ти си първият женен мъж в живота ми.      – Не съм първият...       –И искам да знам всичко за тебе. Ще ми кажеш, защото иначе ще кажа на жена ти за мен!       Окончателно се убеди, че е ненормална. Писна му:      – Добре. Кажи й. Знаеш вече телефона ми. Аз тръгвам. – Той стана и се приготви да излиза. Тя млъкна. Чувстваше, че е изгубила контрол над положението. Невероятно. Той си помисли, че би могъл да остане, ако тя мълчи, защото все пак си беше готина, но като си спомни току-що свършилия разговор се заоблича още по-бързо...      – Ще се напия от мъка – съкрушено каза тя.      – Добре, напий се, а после звънни на жена ми едно телефонче, да я питаш как е... –бъзикаше я, но мислеше, че го заслужава.      – Знаех си аз, знаех си... – промърмори тя на себе си, а той продължи:      – Освен това жена ми е по-хубава от тебе и се чука по-добре. И духа по-добре... – Явно не дооцени съвсем ситуацията, защото тя стана и хвърли бутилката по него. Той успя да се наведе в последния момент и бутилката уцели аквариума зад него. Стъклото се строши и рибките заподскачаха на пода, като рибки подскачащи на пода от строшен аквариум.      – Махай се! Отивай си! Разкарай се! – развика се тя, като се чудеше дали да продължи да го замерва с неща или да започне да събира подскачащите риби по земята.      –Сбогом – каза той, взе си якето и излезе. Затръшна вратата след себе си и въздъхна.      Ега ти случката. Миг преди да излезе му се стори, че тя обмисля варианта да го замерва с камъни, охлюви и риби, но после реши, че само така му се е сторило. Нещо тежко издрънча отвътре. Помисли, че може останалото от аквариума да е паднало и то на земята или тя да го е бутнала сама в яда си. Може пък сега аквариумът да й е виновен или рибите. Може да ги изяде една по една, като им разправя някаква тъпотия преди да ги глътне...      Опита се да не мисли за нея, но не се получи. Все пак тръгна и се замисли за късмета си. Никакъв го нямаше. Неудачник си беше. Катя беше красива, но досадна. Вили преди нея беше красива, но не обичаше да се къпе. Сега тази беше и красива, и досадна, и тъпа, и луда. А това вече му беше много.      Реши, че е крайно време да започне да обмисля по-добре връзките си. Със съжаление констатира за себе си, че нямаше начин да им иска бележка от психодиспансер. Нямаше начин. Но нищо. Може би щеше намери някакъв изход. Закрачи по-бързо дишайки мръсния нощен въздух. Пак се опита да не мисли за нея. Не се получи отново.      Влезе в едно денонощно кафе. По принцип не пиеше, но сега трябваше да го направи. Мислеше, че му е необходимо, за да се отърси от цялата тази кошмарна история. В крайна сметка реши, че всичко си има и весела страна.         
            Замисли се за миг, какво ли прави жена му. Това вече беше върха. Разбра, че след такива мисли наистина не му остава нищо друго
, освен да се напие за да се спаси…  


Тагове:   досада,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evelin - Наздраве...
01.08.2007 14:48
за страхотния разказ... ;)))
цитирай
2. ianchefff - evelin,
01.08.2007 14:59
наздраве да е:))
цитирай
3. blackcat - :)
01.08.2007 15:02
Харесах. И другите ли са такива готини? Май си намерих за четене, ще си проверя сама :)))
цитирай
4. ianchefff - блацкцат,
01.08.2007 15:09
някои са по, някои не са толкова по:))
цитирай
5. faerie - имаш и по-добри
01.08.2007 17:16
този нещо ми стои незавършен :)
цитирай
6. sis - увлекателно
01.08.2007 17:46
и истинско!

:):):):)

А за мацките - питаш ли ги на тях кво им е в главата? Не е лесно, ей. :)
цитирай
7. ianchefff - сис, по някой път
01.08.2007 17:55
ги питам.
По някой път настава ад.
Друг път се разбираме.

:))))))))))
цитирай
8. sis - знаеш ли,
01.08.2007 18:03
като четох разказа ти се сетих за мен преди време. И аз много приказвах и много филми си правех. Сега се научих да мълча /и това ми харесва, което е по-странно/, ама филмите останаха. Фантазия, тва е. Важното е, че се намери някой, който ме разбра де.

:):):):)
цитирай
9. ianchefff - щом се е намерил,
01.08.2007 18:07
значи всичко е оукей:))
цитирай
10. sowhat - вдигайте телата
01.08.2007 18:25
това като една епопея на забравените -о бедният лирически.

п.п. купи му една кукла а янчев.
супер е ))
цитирай
11. ianchefff - совхат,
01.08.2007 18:29
така ли ше си говориме вече, ве, а?
:))))
цитирай
12. sowhat - е как бе брато
01.08.2007 18:38
аз като една самарянка. ти сега кво с джин ли искаш да те замерям?

не може -имам само рицина и си я пазя за лична консумация .))))
цитирай
13. wonder - Брависимо! Усмивки. Мълчаливи. Дори тихостъпващи.
02.08.2007 01:47
Като един Спок за женската душа си, не си раждал, но пък добре си забременен с женска психология. :)))
цитирай
14. ianchefff - wonder,
02.08.2007 07:55
има нещо такова, но пък всичко е относително.
Веднъж съм прав, друг път не.
Странно нещо е животът, но затова пък е и прекрасен.

Поздрави.:))))
цитирай
15. elfieta - Какви сме ние, жените, а?:) Ст...
06.08.2007 12:04
Какви сме ние, жените, а?:)
Страхотен разказ!
цитирай
16. lisana - :)
08.08.2007 02:04
И този път се забавлявах! :)) Не го бях чела това, но съвсем не е лошо! Не, че всички жени са такива "образи", ама може и да има една-две за цвят... :)) Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4626014
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031