Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2007 15:31 - КРАЯТ НА ДНИТЕ
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 1936 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 25.06.2007 22:44


      След толкова много опити за саморазрушение все още не сме успели да се самоунищожим. Да се самоунищожим цялостно, като население на Земята. Тотално. Гладът в някои части на света е умопомрачителен. Войните в някои части на света не спират от години. Другаде се готвят за война постоянно. Наникого не му пука. Или поне така изглежда.         Комунизмът се провали, но някои още плачат по него.
        Демокрацията е на път да се провали.
        Хората по улиците се разминават като призраци.         Мнозинството от хората не ги интересува какво става край тях.         Възпитаването на децата е кръгла нула.         Образованието им е още по-кръгла нула.         Животът като цяло е кръгла нула.      Има  ли  смисъл  да продължаваме да се опитваме да живеем  по  този начин?         Има ли смисъл да продължаваме да се самоизмъчваме?         Да се самозалъгваме, че всичко ще се оправи?         Че ще живеем добре?         Че лошото ще ни отмине?      Трудно живеем със себе си, какво остава с другите. Не можем да ги понасяме, не можем да ги гледаме.         “Адът, това са другите.” Прав е бил.        Безпардонни сме към различните. Търпението ни е чуждо. Изпълнени сме с предразсъдъци, които бавно и неуморно ни разяждат като червей ябълка. Отвън всичко е наред, но отвътре сме мъртви. И като че ли се увеличават, вместо да се получава обратното. Предразсъдъците ни пречат да мислим.     Мислите  ни  достигат едва до следващия ъгъл, до следващата  телевизонна програма, шоу, което ни обяснява как и защо да живеем. Храносмила ни чужди идеи и ни ги подарява за по-добър живот. Или за по-добро съществуване.      Ставаме болезнено зависими от телевизията, която се превръща в тази, която ни дава силата да живеем. От която научаваме всичко, което ни трябва, за да живеем и за да обичаме. Най-лошото е, че тя започва да мисли вместо нас. А когато някой друг започне да мисли вместо нас, ние започваме да мразим. Понеже е най-лесно.      И тя настъпва навсякъде. Омразата. Омразата е куул. Омразата е сила. И хората, които мразят се увеличават с всеки изминал ден. Без значение дали се мрази бившо гадже, което еди какво си или различния по пол, по етнос, по сексуална ориентация. Понеже така сме го видели, така са ни го казали, така са ни го поднесли. Не се замисляме.      Винаги се намира повод за омраза. Винаги омразата намира своята хранителна среда. Заради омразата рядко се смеем над себе си, макар дълбоко в нас да усещаме, че има доста материал за това.         Мразейки, забравяме най-ценното. Забравяме това, което е най-важно. Това заради което го има светът, в който живеем. Любовта.                    Любовта е чувството, от което хората бягат все по-бързо. И все по-често. Любовта е за глупаците. За тези, които първо обичат и после мислят. В днешния свят са на мода тези, които първо мислят. И толкова.        Рационалното е на почит у тези индивиди. За жалост, те стават все повече и повече. Те първо преценяват, обмислят и интерпретират всички възможни вариации на евентуалната възможна любов и тогава евентуално се включват в играта. Най-често те бягат от нея, защото тя не е рационална, защото мислят, че тя ще им е в тежест, че тя ще ги провали. Че ще им попречи да се развиват, да градят кариера, да правят пари, да се преборят за власт. А то винаги е било точно обратното. Любовта винаги е била подкрепа и опора.     Лошото е, че любовта бива подценявана твърде незаслужено в днешно време. Но няма какво да се направи. Този, който обича, той прощава, макар да е наранен и да иска да се самоубие.       Тъжното е, че изчезне ли любовта, умира душата. В душите на тези хора е тъмно. Черна дупка. Празнина. Никой не мисли за душата си. Никой не се интересува какво ще се случи, ако продължи този процес.       Поради най-различни причини се превръщаме в общество от дребни души. Душици, които живуркат, самозалъгвайки се. Биологични субекти без съвест и морал. Моралът е нещо, което отдавна липсва. Моралът е нещо, което подтиска стремежът към развитие на всяка цена. Стремежът към издигане. Стремежът към власт и влияние.        Обществото деградира. Обществото започва да липсва.        Обществото се превръща в прост сбор от отделни човешки единици.      Още колко трябва да се отчуждим, още колко пъти трябва да се сблъскваме с безсмислена омраза, още колко пъти трябва да страдаме от липсата на любов? Още колко пъти трябва да има войни, още колко милиона трябва да умрат от глад, още колко трябва да се избият, осакатят, унищожат, за да разберем, че това което се случва не е добро?        Че това, което се случва около нас и с нас не само, че не е добро, а е ужасяващо?         И то, не е добро и за тези, дето си мислят, че са далече от него. Защото ако край тях няма войни и глад, то има от всичко останало. Има липса на любов, морал, ценности и съвест. Има отчужденост, омраза, нетолерантност и предразсъдъци. Неоправдани и безсмислени. И то в огромни количества.          Не е ли вярно това, че всичко което ни се случва е просто провал в общуването?      Още колко провали, трагедии, раздели и нещастия от най-различно естество ни трябват, за да се осъзнаем?    Или  всичко  е загубено и просто трябва да се самоунищожим  веднъж  завинаги?         Запоследно.  



Гласувай:
0



1. injnina - Зов за помощ?
25.06.2007 17:59
Към свободомислещите?
Или ...
цитирай
2. zari - Нищо не е загубено!
27.06.2007 13:57
Н-И-Щ-О!!!!

Зависи от всички нас!Зависи от всеки един поотделно как и какво решение ще вземе- сега!
цитирай
3. анонимен - o, tempora! o, mores!
18.07.2007 16:38
Наистина лошото е, че ни остана само времето, а нравите ни отдавна липсват! Проблемът, може би, е нерешим, но аз все още не съм склонен да го повярвам. Това, което всеки един човек може да направи, е да не си заравя глават в пясъка и винаги да следва принципите си, като се постарае да възпита децата си по този начин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4627128
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031