Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2006 11:57 - Не искам в България
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 3490 Коментари: 9 Гласове:
0



 

Дремя пред телевизора в студената ми квартира в София, България, пуша и се опитвам да се радвам на живота си на човек от 21 век. Пуша и не мисля. Не мисля, защото вече не виждам смисъл. Колкото до душата ми, тя е някъде в мен, но не и обръщам особено внимание, защото настава хаос. Тя се опитва да повдига глас от време на време. “Писна ми от всичко. Писна ми от България.”

Писна ми от България, където слънцето не може да проникне в стаята ми и да ме стопли, защото парното е спряно. 
           Където отивайки в магазина за кренвирши се зареждам предварително с търпение за да издържа на простотиите на продавачката. 
           Където  имам един куп приятели, с които уж ми е добре, но после знам, че коментират зад гърба ми какво и как. 
           Където “Биг Брадър” се превръща в телевизионна мания, хората неусетно започват да копират “новите” звезди, а Слави Трифонов е “най-великият водещ на света”, който ни казва как да дишаме, как да мислим и т.н. И където се страхувам, че Слави Трифонов ако поиска ще стане премиер още утре. 
          Не искам в България, където, за да ми сменят пред лява полуоска на колата трябва да почерпя техника, началника на смяната и още един куп хора. Където задължително трябва да дам нещо да се почерпи полицая и колегата му, понеже са ме спряли без да съм в нарушение. Рискувам в противен случай да си “имам неприятности”, защото не са казали, не са ги направили.  Не искам в България, където ме гледат с презрение, ако поискам касова бележка.

Студено ми е през зимата, но се справям някак. Настъпвайки поредното кучешко лайно на улицата мигом изтръпвам, осъзнавайки, че 21 век не е дошъл все още в тази географска ширина. Душата ми от доста години се хлъзга на кучешки лайна и вече крещи без глас: "Не искам в България".

Не искам в България, където приятелката ми е студентка, но не и се полага медицинско осигуряване, понеже е с една година по-голяма от допустимото. Родителите и са пенсионери и на практика няма кой да я осигурява. 
            Където в ултра модерната нова
софийска централна автогара за да влезеш в тоалетната да се изпикаеш, първо, трябва да не ти се пикае кой знае колко, понеже има опашка от чакащи. 
           Второ, трябва да имаш дребни, защото въпреки наплива, баба, облечена в елеченце отпреди 20-ина години все няма да развали. 
            Трето, трябва да не си много едър като телосложение, защото, на “КПП”-то, пропускателния пункт, там, откъдето трябва да достигнеш до тоалетната, мястото е толкова тясно, че един едър човек не знам как влиза. Е, влизат хората, понеже явно имат зор. 
            Четвърто, трябва да си на “ти” с техниката, която отваря и затваря, евентуално след теб, ако преминеш, някаква бариерка.  
             Където децата на приятеля ми след първия учебен ден вече не бяха същите, след една седмица го извикаха в училището за разговор, понеже едното дете се сбило с еди кой си.  
             Където детето на една позната известно време сънуваше кошмари, понеже в детската градина… еди какво си. 
             Където постоянно им събират пари за “различни мероприятия”, за които всеки нормален човек със средно образование би могъл да си направи сметката, че трябват доста по-малко пари. 
              Където в същата детска градина госпожите пускат чалгата от сутрин до здрач и карат децата да танцуват. 
             Дали и моето дете, дай Боже, един ден да го имам, ще се сблъска със същите проблеми? Или може би това не са проблеми? Притеснявам се за него, въпреки че още не се е появило. И
продължавам да си мисля, че не искам в България.

Не искам в България, където на улицата не играят деца, защото няма детски площадки. Дръзналите да се явят на улицата и да поиграят с подръчни средства, обикновено или се пребиват, падайки отнякъде или ги прегазва колата на някой, който “не е видял”, “не е разбрал”, “карал е нормално” и “не е виновен”.

 

Кой е виновен?

 

Опитвам се да се накарам да повярвам, че в един момент ще има някакъв ред за всичко, но пипалата на съмнението ме обхващат и не ме пускат.

Не искам в България, където децата още в детската градина научават всички песни от телевизия “Планета”, техните певци и певици, както и биографиите им. Ако не от госпожите, то от мама и тати. Или от леля. Или от баба. Или все от някой. 
           Където децата, които имат щастието да не са в детската градина, са с майките си на разходка, която разходка е следната: майките са на кафе пред блока, а децата се опитват да се самоубият усилено на т.нар. детска площадка, където стърчат някакви соц. метални пособия
, негодни за употреба. От време на време майките изкряскват нещо на горките деца и после пак продължават с обсъждането на нов панталон, “Биг Брадър” или поредна серия от поредна сапунена простотия.

Не искам в България, където децата излизат със средно образование без да имат елементарна обща култура, ценностна система и възможности за развитие. Не искам в България, по чиито улици просяците са на всеки ъгъл, безработните желаят да си останат безработни, защото им капе “все нещо от някъде”, а правителството обяснява как сме готови за Евросъюза и как всичко ще бъде наред. Без да се уточнява кога.

Не искам в България, където цветът на нацията, студентите имат една единствена мечта. Да си бият шута от България, колкото се може по-бързо щом завършат. Някои го правят и преди това. Не им издържа нервната система. За много от тях е по-добре да разнасят пици в Америка и да знаят, че утрешният им ден е осигурен и че бъдещето не е толкова лошо, понеже съвсем спокойно могат да си изградят накяква система за постигането му… Някои си вярват, че ще съберат пари и ще се върнат в България, но по принцип се разколебават много бързо. 
           Имам един познат, който се върна преди години от Америка и слезе разплакан от самолета. Не издържал на “панелната гледка” на квартал “Дружба”.

Мисленето ни трябва да се промени. Никой няма да ни помогне в това начинание. Трябва сами да го направим. Или да чакаме да минат 40-те “Мойсееви” години…

Не искам в България, където от едно време символ за успех е секция на цялата стена, персийски килим в хола, апартамент и лека кола. Някои може да възразят, че специално това вече се е променило, но нека се разходят из апартаментите в техния блок…

Където телевизорите са на “Биг Брадър”, “Всяка неделя” = “Искрено и лично” + анти Костов, Слави Трифонов, телевизия “Планета” или сапунка.

Не искам в България.

 

Не искам в тази България, чиито граждани са безсилни, по-точно, явно не желаят да се справят с проблемите си, с буксуващата си икономика и двуличен морал, с корупция    и т.н. Една страна чиито народ все още има за национални герои Хитър Петър, Бай Ганьо и Андрешко. И не смята да ги развенчава. Не съм далече от мисълта, че 9-ти септември ще се повтори. То някой и без това беше казал, че след монархията идвал 9-ти септември… Тъжно.

 

Не искам в България, чиито лидери са хора, които до преди десетина години не са знаели откъде им мирише. От задника или от чорапите. Но сами сме си ги избирали. Не са ни виновни нито турците, нито циганите, нито евреите, нито американците, нито марсианците.

Сами сме си виновни.

А 40-те “Мойсееви” години са още в началото.

 

Не знам. Объркам съм.

Не искам в България. Просто не искам. И не мога повече така.

На 37 съм. Мисля си, стар съм вече да избягам. Трябваше да го направя преди време.

Ще си купя пистолет. Ще го лапна и ще се свърши. В момента това сякаш е единственият ми шанс за оцеляване. Да си тегля куршума. Е, вярно е, че един куп хора “няма да ме разберат.” Но тогава това, вече мен лично, изобщо няма да ме интересува.

Така поне ще направя едно добро дело. 
            Ще спася детето, което все още нямам.

 

 



Тагове:   България,


Гласувай:
0



1. kassandra - А МОЖЕ БИ ТАКА Е ПО -ДОБРЕ ЗА ТОВА Д...
29.09.2006 12:13
А МОЖЕ БИ ТАКА Е ПО -ДОБРЕ ЗА ТОВА ДЕТЕ.ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ ПРЕДАДЕШ ОТКОЛКОТО ДА СЕ БОРИШ,А ПЪК НИКОЙ НЕ БИ ИСКАЛ ЗА РОДИТЕЛ ЕДИН НЕУДАЧНИК,КОЙТО НЕ СЕ Е ОПИТАЛ ДА СЕ ПРЕБОРИ .НАЛИ?ИЛИ ДА СЕ СПАСИ....
цитирай
2. sunflower - Айде стига, де ...
29.09.2006 12:19
... а ако ти дам една машина на времето и те върна в средновековието, в някое забравено от Бога място дето ще принадлежиш на някой феодал?
И аз, след като вече имам дете, ако седна да мсиля като теб и си тегля куршума, какво ще стане с мойто дете?
Я, горе главата!!! И действай - кой каквото може, трябва да го направи, пък да става каквото ще. :)
цитирай
3. sara - страхувам се, че си прав, за куч и...
29.09.2006 12:40
страхувам се, че си прав, за куч изпражнения, за детските градини, за простотията, за бабите, които учат на такива неща, да така е тук отдавна, аз съм сигурна, че в другите европейски държави също имат много лоши неща, да не казвам наскоро белгия и Холандия какви неща искаха да узаконят, даже гей-браковете са нищо пред това, което искаха да узаконят, става въпрос за сношение със животни и тн. Е, значи, техните деца също са застрашени и то не малко. да свикнат с мисълта, че това е нещо нормално например!!!
не съм била там и не мога да кажа със сигурност, знам, че там се живее по-добре, даже много по-добре.
Разбирам те и за детето, което искаш да спасиш, от този ад. Е, да обаче аз, например, вече имам дете, така че това вече е свършен факт, не че не съжалявам, именно по изброените от теб причини. Не знам, дано има по-добро за него, както Давид се моли на своя Господ: Недей ме оставя съвсем!!! Дори и да сме в пустинята, може би големият ни грях като българи е именно, че много лесно спираме да вярваме, много лесно, посягаме към цигарите, към простотията, към Слави Трифонов...А цар Давид не спираше да се надява на своя Бог. не на хората, не на ЕС, а на своя Бог. Ако една нация не повярва, че Бог има план за нея, че я обича и иска тя да благоденства, тогава идва пустинята.
цитирай
4. ianchefff - Радвам се
29.09.2006 12:53
Радвам се, че разсъждавате така. Целта на това, което написах бе именно тази - да накара хората да помислят. За съжаление, вие не сте тези, към които е насочен този текст. Както и да е. Животът е прекрасен.
цитирай
5. анонимен - Ne iskam v Bulgaria
07.10.2006 03:44
Макар и да е много черногледо,повечето неща са вярни,което обаче не епричина са самоубийство.Явно сте много самотен и второ на 37 години изобщо не е късно да напуснете Българиж
цитирай
6. анонимен - колко шибано драматично
09.10.2006 17:35
колко шибано драматично
цитирай
7. анонимен - hmm
24.10.2006 17:15
хубаво написано, с чувство, малко хора пишат с чувство вече, а и няма смисъл, защото още по-малко чувстват докато четат и това е най-лошото.
Проблема разбира се е че не представяш алтернатива, освен пистолета, де, но това не се брои, много лесно е, най-малкото от художественна гледна точка,
а аз все си мисля че като пишеш за неща толкова сериозни, за да покажеш че наистина ги разбираш, трябва да предложиш и път нанякъде....или поне така си мисля аз.

Б. Т.
цитирай
8. zari - Точен сте!
30.05.2007 14:25
както в почти всичките си материали! Браво!
цитирай
9. roccada - Вцепених се...
18.08.2007 17:08
... от тая картинка с чалагата и детските градини.Не ща аз да раждам бъдещи певици.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4627471
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031