Сякаш

идвам при теб отново,

но не мога да отворя вратата.

И през прозореца не става.

Сутринта пробвах,

когато беше късно, разбира се.

Ти спеше, счупих прозореца с “Мускат”-а,

който бях купил. С едната бутилка.

Другата изпих през нощта,

докато чаках да съмне.

В кухнята мирише на кюфтета,

ти ги правиш много вкусни.

Не обичаш лук, мразиш чесъна.

Аз също.

Спеше гола. Обичам да те гледам гола.

Нямаше червило.

Това си ти.

Аз винаги закъснявах. Знам го.

Виновен съм си.

Времето не ми е най-добрата страна.

Когато се събуди ми се разсърди.

Всъщност ти беше сърдита.

и дори не затвори вратата.

Спомням си всичко това сега

когато се сетих за теб.

Търсех отвертка в шкафа и видях твоите снимки.

Красива си. Усмихваш се.

Сякаш си ми прегорила яйцата на очи

току-що.

Началото на любовта е нейният край.

Важно е времето по средата.

Така ми каза и

започна да лепиш

парченцата стъкло.