Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2009 11:04 - Ньорд от Ноатюн. Коледна имитация на сага за древни времена
Автор: mglishev Категория: Забавление   
Прочетен: 7427 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 26.12.2012 01:30


                Един човек се казвал Ньорд. Той бил от рода на асите и умеел да върши всякакви магии и измами. Живеел на мястото, наречено Ноатюн, където имал дворец. За него разказват, че когато асите решили да се помирят със снежната магьосница Скади, тя трябвало да се омъжи за един от тях, избирайки го само по краката. Като видяла красивите прасци, чистите стъпала и здравите бедра на Ньорд, тя сметнала, че това са краката на Балдур Прекрасния и направила избора си. Ньорд не бил недоволен от грешката й, а с времето започнало да изглежда, че и Скади не съжалява особено.


image


                Ньорд бил щедър и обичал да раздава подаръци. През зимата, когато много от норвежците страдали от недостиг на дърва за огрев и храна, той обикалял страната с огромната си шейна и раздавал от всичко необходимо на онези, които имали нужда. Крал или селянин, всеки посрещал Ньорд приятелски, а той гостувал по няколко дни в дома, особено около празника Йол и си тръгвал. Разказват обаче, че винаги прекарвал поне една нощ с жената на стопанина, така че много норвежки и и от благороден, и от нисък произход се сдобивали със здрави и хубави синове, които, като възмъжеели, се гордеели, че са потомци на толкова могъщ човек.

                За шейната на Ньорд се разказва, че я теглел един-единствен грамаден елен с неимоверна сила. Стари хора твърдят, че еленът всъщност бил датският крал Хролф или Хродулф Върлината, син на Хелги и сам потомък на Скьолд, сина на Один, краля на асите. Хролф също бил магьосник и голям приятел на Ньорд и затова всяка зима се превръщал в елен, за да тегли шейната. Казват, че понеже пиел много, Хролф имал червен нос, който запазвал и когато приемал еленовия образ. А можел да прави тази магия, защото бил любимец на асите и наследил от чичо си, стария крал Хроар или Хродгар един вълшебен дворец, украсен с еленови глави, рога и кожи. Някои мъдреци обаче казват, че дворецът изгорял още докато Хролф Върлината бил млад. 

                След време на Скади й омръзнало да слуша за връзките на мъжа си с норвежките жени и напуснала дома му в Ноатюн. Върнала се обратно в далечния Север, в Йотунхейм, откъдето бил родът на баща й Тязи.



image

 

Там се захванала с лов в горите и с други мъжки забавления, а Ньорд останал без жена. От това загубил смеха си, косите и дългата му брада побелели, започнал да говори малко и мрачно. И друга беда се случила: Хролф Върлината загинал на война и вече нямало кой да тегли шейната на Ньорд. Той обаче взел седем обикновени елена, които заедно имали силата на Хролф и продължил да носи храна на страдащите от недоимък в Норвегия. Само вече не му било до веселие и затова не оставал да гостува при стопаните, камо ли пък да ляга с жените им, а оставял даровете си пред вратите им или пък ги спускал през покрива.

                Така изминало много време, когато в северните страни започнало да се чува, че не някой от асите, а Белият Христос е истинският небесен крал. Повечето аси били безсилни да оспорят тези думи, започнала война, в която мнозина загинали – както християни, така и езичници – и накрая жертвоприношенията били спрени. Один и Тор на няколко пъти се появявали, за да предупреждават кралете да не следват Христос, но силите им не стигали и те избягали в други страни, където все още имало езичници.

                Ньорд пък сметнал, че не е видял кой знае колко добро от асите, та станал християнин и продължил, както досега, да разнася дарове из норвежките земи. Работите му потръгнали, защото, както смятал, Христос бил на негова страна и след време Скади, жената от снеговете, се върнала при него. Чула, че той е спрял да навестява чужди легла и че късметът на християните е по-добър, така че решила пак да му стане съпруга. Ньорд много се зарадвал от този обрат на събитията. Освен това норвежците започнали да копаят сребро и желязо в планините и преследвали джуджетата, които живеели в рудниците от незапомнени времена. Смятали ги за демони и езичници. Джуджетата пък се разбягали към разни далечни предели и някои от тях достигнали Ноатюн, където живеел Ньорд. Той ги приел под своя закрила и понеже били изкусни във всякакви занаяти, искал от тях да му изработват различни ценни и красиви неща. Други джуджета чули за това и станало така, че много от тях се стекли в двореца на Ньорд, а той станал особено богат и прочут.

                По онова време реколтите от ръж и уловът на херинга станали наистина добри и повечето хора в страната отдавали това на помощта на Христос. Норвежците вече рядко страдали от глад, така че Ньорд започнал да разнася като подаръци не толкова храна, а по-често хубавите предмети, които джуджетата изработвали за него. Особено драго му било да разнася играчки за децата, защото му било леко на сърцето и си върнал мощния смях, макар и брадата му да си останала бяла. Пак тогава започнал да се нарича крал на Ноатюн и да носи червени дрехи, подплатени с бял хермелин като истински владетел. Не позволявал обаче на никого от норвежците да приближава владенията му, за да не безпокои жена му Скади, докато тя ловувала из горите или джуджетата му, докато работели. Надалеч около двореца му се простирали гъсти лесове от смърч и ела, където бродели мечки, вълци и други създания, така че никой чужд и не смеел да ходи нататък.

                Норвежците едновременно почитали Ньорд и се бояли от него, та някои започнали да му оставят храна пред домовете си или до украсеното дърво на зимния празник Йол, когато се отбелязва и раждането на Христос. Ньорд обаче не искал да му оставят дарове – имал си всичко, пък и смятал за лошо да го почитат като божество, както някога старите аси. Нали сам бил ас, била му противна мисълта заради него хората да забравят Христос, Комуто самият той смятал, че дължи много. Затова решил да си смени името, та хората да забравят кой е и какъв е произходът му. Започнал да се нарича Клаус или Николаус по името на отдавна умрял християнски епископ, който също бил щедър с подаръци и храна, много помагал на сънародниците си, обичал моряците като Ньорд и също като него вършел странни и чудни неща.

                Накрая новият Клаус решил, че не бива да раздава подаръци само на норвежците, а понеже бил богат, трябвало да проявява щедрост към всички християни, така че да не загуби добрия си късмет. Разказват, че шейната със седемте елена започнала да обикаля около Йол по целия християнски свят в чест на раждането на Христос и с Христовата помощ да стига навреме до всички къщи, за да остави там подаръци, най-вече играчки за децата. Клаус-Ньорд пък през цялото време се смее радостно, защото за него Йол е най-доброто време от годината.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. niker - Чудно!
26.12.2009 13:51
Знаех съвсем малки откъси от тази история, но вече я прочетох цялата. Хареса ми!
цитирай
2. mglishev - :)
26.12.2009 14:31
niker написа:
Знаех съвсем малки откъси от тази история, но вече я прочетох цялата. Хареса ми!


Това тук са поне пет смесени легенди, при това с множество мои добавки и в стила на християнските текстове от ХІІІ в. Но благодаря.
цитирай
3. nicodima - Честито Рождество!
26.12.2009 15:31
Хубава приказка! Това е норвежкото обяснение - сигурна съм, че всяка християнска страна си има свое : )...
цитирай
4. tit - Мнооого интересно!:)))
27.12.2009 00:58
Благодаря ти!:)
цитирай
5. mglishev - Стараем се :)
27.12.2009 02:26
Стараем се :)
цитирай
6. анонимен - Четивно.
09.03.2010 09:11
Четивно.
цитирай
7. анонимен - мнение отстрани
11.03.2010 14:19
Si non e veroq e ben trovato!
цитирай
8. анонимен - Last Roman
28.12.2011 12:42
Браво, Глишев, с кеф прочетох повествованието:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8628032
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата