започва утрото с повече захар 

за да си подслади денят който я очаква

бавно пие кафето си наслаждава му се
както винаги облича се бавно

гримира се дълго

внимателно оправя прическата си

ефирна закачлива

(на улицата в трамвая в офиса в кръчмата в бара в ресторанта навсякъде)

стъпва сякаш не ходи а лети сред облак от пеперуди

поклаща бедра

всички се обръщат след нея

в очите й денят изглежда прекрасен
(не напомня за баналната й история за нещастна любов)

подлудява мъжете край себе си
сребърното колие на големите й съблазнителни гърди

премигва 
в ритъм с пулса на сърцето й което никой

не знае в каква посока бие в момента

често се лигави обеззоръжаващо

непредсказуема е

 

вечер обича да гледа анимационни филми немско кино

чете любовни романи или работи до късно

почти няма време за забавление

небрежно хапва кисели краставички

(обожава ги)

води делови разговори отпива вино говори с фикуса в ъгъла

пише в skype че й липсва

и плаче но праща усмивки

(не е достатъчно импулсивна да го повика при себе си)

тъжна на пръв поглед но

така

се чувства добре

заяжда се с онези които се въртят около

него макар той да не им обръща внимание

малко мълчание после

виртуални целувки

и заспива прегърнала плюшената играчка от едно време

 

и пак сутрин с кафе повече захар дълъг грим автобус трафик работа

мисли за него и това е всичко

това е всичко за нея

и точно толкова нищо за нея

защото никой не може да я опише изцяло

 

това може да е и непознатата жена

от съседния вход която често срещаш на улицата

твоето sweet child o’mine
което ти никога не би се осмелил да поканиш на вечеря

 

 

започва утрото без захар


денят и е достатчъно сладък
бавно пие кафето си наслаждава му се
както винаги облича се бавно

гримира се дълго

внимателно изсушава косата

ефирна закачлива

(на улицата в трамвая в офиса в кръчмата в бара в ресторанта навсякъде)

стъпва сякаш не ходи а лети сред облак от пеперуди

поклаща бедра

никой обаче не се обръща след нея

в очите й денят е тъжен, просто пореден
(все още живее със страната си история за далечна любов)

понякога подлудява мъжете край себе си
нарочно
предизвикателно
просто доказвайки си, че още го може

енекиеното колие на големите й съблазнителни гърди

премигва
в ритъм с пулса на сърцето й което никой

не знае в каква посока бие в момента

често се лигави обеззоръжаващо

непредсказуема е



вечер обича да гледа мистерии или немско кино

чете езотерика, приказки или работи до късно

почти не намира време за забавление, има го иначе

небрежно хапва кисели краставички

(обожава ги)

води делови разговори отпива вино говори с палмата в ъгъла

пише в skype че й липсва

и плаче но праща усмивки

(понякога е достатъчно импулсивна да го повика при себе си)

тъжна

на някои им изглежда, че на пръв поглед така

се чувства добре

а всъщност умира от самота

заяжда се с онези които се въртят около

него макар той привидно да не им обръща внимание (само привидно)

малко мълчание после

виртуални целувки

и заспива прегърнала плюшената играчка от едно време



и пак сутрин с кафе без захар дълъг грим автобус трафик работа

мисли за онзи и това е всичко

това е всичко за нея

и точно толкова нищо за нея

защото никой не може да я опише изцяло



това може да е и непознатата жена

от съседния вход която често срещаш на улицата

твоето sweet child o’mine
което ти никога не би се осмелил да поканиш на вечеря

просто Spice Girls ин диз момънт...
Когато издам някога книжка с текстове, стихове или к'вото там се води, този текст, ще бъде компилация от моята версия и тази анонимна такава.

заеби текстовете ,важно е какво те раздира отвътре

липсваш...
:)