Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2011 12:11 - Нищо
Автор: pakito Категория: Тя и той   
Прочетен: 1764 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 07.02.2011 10:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Следващите месеци бяха кошмарни. Станахме като семейство. Седяхме и слушахме музика мълчаливо. Може би има и щастливи семейства, от които любовта не си тръгва. Обикновени семейства, които не търсят в нещата скрит смисъл. Тя беше напрегната винаги. Усещах как всеки миг очаква най- лошото, опасност някаква. Не беше щастлива, а аз не знаех как да и помогна. Прегръщах я, но отново и причинявах остра болка, защото под пламъка, който я пареше тя търсеше напразно любовта и намираше само нейното подобие. Нямах идея как се обърка всичко. И на какво основание реши, че точно аз съм този, който ще е центъра за нея. Никога не бях и давал обещания, нито я бях заблуждавал относно намеренията си, напротив- показвах и непрогледната тъмнина в душата си и липсата на всякакъв вид емоция у мен. Питах я за това и тя ми отговаряше, че в живота има вечни корени. „Виждаш някой и си казваш: този човек винаги съм го харесвала, няма значение, че за пръв път го виждам. Винаги съм го чакала. Винаги съм знаела, че съществува. За него съм ходила по улиците, за него съм се оглеждала. Търсила съм и сега изведнъж знам кого съм търсила.” Така ми отговаряше. Мислех си, че е свикнала с моите мълчаливи неразположения, но бе отчаяна от твърдостта ми. Искаше да направи всички усилия, за да ме принуди да я обичам. Беше готова да понесе и тоя срам. Каквото и да стане, аз трябваше да я обичам. Познаваше моят непреклонен характер, волята ми, беше се удряла в тях твърде често и не можеше да не знае твърдостта ми и въпреки това…Как ли не се опитвах да и обясня, че не съществува такова нещо, дума, способ, което задължително да отключва пълното отдаване и приемане. Не искаше да разбере, че вътрешността на човек е черна и гнила понякога, дори на пръв поглед това да не личи. Поведението й да живее в измислен филм го смятах за една от най- хищните форми на егоизъм. Като завършен егоист го казвам това. Отдавах го на естествения и стремеж да следва модели, включително измислени, включително нереални. Манипулация отвсякъде. Нямам обяснение защо така се беше закопала с мен. Наоколо беше пълно с мъже, това разбираше ли го, осъзнаваше ли го, забелязваше ли го? Какво от това, че не съм откликнал, или не достатъчно, или съм напълно безучастен, хората постоянно се разминават. Аз бях егоист и се бях обосновал и защо и от какво, и мислех че е достатъчно. Бях искрен извън превземките, лицемерието и обществените догми и правила. А сега трябваше да нося последствията от това, че се бях оказал несмилаем. И от това, че се търсеше дълбок смисъл в безсмислени неща. Тя ме превърна в мисия. Направи олтар и поби тотем. Вече се чувствах достатъчно отговорен за нея, за да мога просто да я изритам. Но ме притесняваше това изключително опасно състояние да си хванеш съществото като цялост и да го тръснеш като купчина в краката на някой. Никаква любов не го оправдава. Един ден Предишната дойде да ме потърси. Тя, котката, дойде да понагледа ограничената мишка, като предполагаше, че мишката никога не е излизала от капана на нейната власт. Гледах я и не можех да проумея как е възможно да се държи толкова интимно в присъствието на друга жена, без дори да си мръдне пръста. Само с държание, лице и глас. Познавах израза й и знаех какво означава, мамка му, с всяка клетка усещах болка само като я гледах. Смятах, че съм я преживял. Познавах промяната, която настъпваше в гласа й. Винаги ставаше така: сякаш светът оживява. Не можех да й устоя и бях щастлив, най- накрая, след дълги месеци самозалъгване. Знаех, че всичко отдавна отиде по дяволите между нас, знаех, че тя е неспособна на вярност, на любов, на всичко. И въпреки всичко за един кратък отрязък от време се оставих на произвола на чувствата, които избухваха в мен както винаги.  
                                                                                                   
Нещо привличаше мислите ми въпреки волята ми към моята съжителка, която беше свидетел на всичко това. Към нея, която сам бях избрал и изпълваше живота ми напоследък и ми носеше покой. Беше станала просто едно обикновено момиче, което не предизвиква никакъв особен интерес.




                                                                                                 



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ledzeppelin - дам..
22.01.2011 12:33
и при мен нещата са така горе-долу.
цитирай
2. анонимен - Тъжно
22.01.2011 14:35
"Искаше да направи всички усилия, за да ме принуди да я обичам. Беше готова да понесе и тоя срам. Каквото и да стане, аз трябваше да я обичам."

Съжителството е нещо тъжно. Той ще пръдне ненадейно, тя ще се оригне. Любов!
цитирай
3. lisichka - междувременно продължи ли да пиеш
22.01.2011 16:08
междувременно продължи ли да пиеш
изядох половин пакет семки с твоята история
цитирай
4. анонимен - никаква любов
22.01.2011 16:16
не оправдава да си хванеш съществото като цялост и да го тръснеш като купчина в краката на някой
само неуверените обичат някой да им се тръсне в краката до припадък, но и на тях им втръсва някой ден
цитирай
5. rani - живота е прекалено кратък за да го ...
24.01.2011 10:58
живота е прекалено кратък за да го пилеем...трябва да се живее вълнуващо...лесно е да се каже ..нали...но колко от нас в същото положение...много ..уви...
цитирай
6. wine - искам още от това.
25.01.2011 08:26
искам още от това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakito
Категория: Тя и той
Прочетен: 21361
Постинги: 7
Коментари: 30
Гласове: 504
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031