Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988501
Постинги: 7845
Коментари: 3423
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
17.12.2012 05:47 - ПАЙПЕР-ПИСМАТА-ГЕРОИЗЪМ - СИНОВЕТЕ НА ГЕРМАНИЯ 7
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 2204 Коментари: 0 Гласове:
1



Автор: germantiger

МОЛЯ, ВИЖТЕ ПИСМАТА НАЗАД В ПОСТИНГА!

НАПИСАНИ ПРЕДИ 60 ГОДИНИ – ИСТИНИ СЯКАШ ДНЕС!

ЛИЧНО ЗА МЕН ТОЗИ НЯМАШЕ РАВЕН - RUHE IN FRIEDEN!

 image

За Пайпер е писано много и различно!

На български, като книга е преведено – нищо!

Този ми постинг ще е различен от поредицата ми за германски героизъм!

Той  – агресивен, знаещ, можещ, с опит, жесток, хитър и дори коварен, високомерен, безумен – всъщност храбър до отказ, с шанс, но и с тежка съдба!  Любящ с жената, мил с децата. Почти перфектен (нека не отказваме съвършенството Богу, приписвайки го человечески ;) Въобще един от мъжете, които вече средата не прави и от мъжете, които жените вече не раждат! Ако друг народ имаше герои като този - би направил филми за тях, паметници, учебници и книги - но германците не! Такива всъщност няма - аз мелеза, братовчедка по кръв 100 гер но в южна Африка, българските ми познати - дами (особено две) и мъже, със сигурност полуавстриеца от Варна - сме повече германци от днешните безродници! Няма по-велик народ в миналото ипо-жалък днес от "германския"! С такива титани като Пайпер и добавяйки Левски, балканджи Йово (без значение фантазен) може да играеш "на шамари" с Господ (простете безвкусната шега)! И да гледаш света от високо!

 

ПАЙПЕР – РАНЯВАН/ТРАВМИРАН 9 ПЪТИ!

1. Фрагмент тук му казват осколка от граната  заседнала в тилната област 1940

2. Фрагмент от граната в лявото бедро 1944

3. Фрагмент от граната в дясното коляно 1941

4. Фрагмент от граната заседнал в лявото бедро 1944

5. Разкъсни рани 1941

6. Куршумен пробив в лявата предмищница 1944

7. Сътресение на мозъка 1941

8. Сътресение на мозъка 1945

9. Холерно заболяване с последваща повреда на паренхимите 1944

 

Пайпер НЕ Е член на нсдап и НИКОГА не става нацист, войник – да!

Пайпер се отказва от ФРГ след войната – това е МЕНТЕ „германия”!

Пайпер обича и спасява болната си от РАК на кръвта съпруга!

image

Юношата "бледен" вече възмъжава и свирепее

image

Пайпер с двама братя самоубийци.

 Пайпер с баща Валдемар воювал ПСВ като диверсант в Африка при Летоу-Форбек (за малцина военни на ниво по света това име казва много).

Пайпер, който отказал топлата и удобна служба на химмлеров (!) адютант и пожелал да се бие на фронта.

ПОГЛЕДА ... !!!

image

image

image

 

- Пайпер лично „спира” съветски танк като разстрелва водача му със смъртоносен изстрел в амбразурата пред подчинени споменавайки, че с това биха си гарантирали железен кръст.

- Пайпер, който лично повежда бойна група и измъква 320-а пехотна дивизия от руско обкръжение, избивайки по пътя си съветски заслони, превземайки два моста, спасявайки 1 500 германски ранени, губейки само 1 бтр и нито един войник, но не само това – за да евакуира тежката техника и танкове (след като спасените преминават) провежда „на своя глава” 8-километров „марш” в съветския тил намирайки мост за преминаване (без това да се изисква в заповедта му – достатъчно е било спасението на ранените и преминали от 320 пд).

- Пайпер, този път в екип с други двама култови Курт „Панцер” Майер и Макс Вюнше изтребва няколко съветски колони край Ефремово в харковската зима 1943г., после отразява няколко еднотипни и малоумни руски атаки полегнали и окървили снега.

- Пайпер, когото винят за избиване на италиански войници (в бой!), до 34 мирни жители в Бове, на - спори се - от 88 до 120 американски военнопленници край Малмеди (сред тях сенаторски син и друг на индустриалец).

- Пайпер, който в Ардените е блестящ (със само един пропуск при мост за няколко часа решаващи), а е блестящ защото при Хонсфелд ликвидира или овладява 15 амер. пто, 50 бронемашини и 80 камиона, край Бюллинген и на полосата до Моршнек унищожава 12 амер. самолета на земята, придобива 200 тона гсм... при Боние разпръсква няколко американски колона и пленяват 1 650 американци! Когато след няколко дни горивото свършва, германците не подкрепят групата на Пайпер забила се дълбоко сред съюзниците, той е принуден да унищожи обездвиженета си техника и да си пробие път назад – боя за илизане през Ла Глез е също блестящо проведен – от 800 германци към 770 достигат германските позиции, съюзническите загуби отново са повече!

- После пак срещу руснаците при Балатон – пробива си път напред със своята бойна група изминавайки 72 км повече и пред  всички други сс-части!

 

 ... НО ПОСТИНГА ЩЕ Е ЗА ДРУГО – ПАЙПЕР КАТО МЪЖ И ЧОВЕК...

image

image
 
МЪЖ – Пайпер след войната

 За престъпните разпити на които е подложен, процеса-фарс, който го осъжда и писмата, които пише и са поместени в КНИГАТА НА ХАУССЕР, но ги НЯМА в бгизданието (неизвестно защо – питал съм издателството с мейл – отговор не получих).

След войната Пайпер е съден:

Бой и глад и жажда, по определени части от тялото, с разл. „пособия” - той не се пречупва

Без сън, с осветление и сирени в различни часове от денонощието – той не се пречупва

Заплахи за неговия живот и семейството му – той не се пречупва

Шантаж, че съратниците му са предали него спасявайки себе си – той не се пречупва

Отнемане купоните на семейството и близките му – той не се пречупва

Затваряне в камерата на смъртниците, нито дума месеци с човек – той не се пречупва

ИМИТАЦИЯ НА ПРОИЗНЕСЕНА ПРИСЪДА – той не се пречупва

ИМИТАЦИЯ НА ОБЕСВАНЕТО МУ – ДО БЕЗСЪЗНАНИЕ И ПРИМКА – той не се пречупва

Вкарване на фалшив приятел, дори на „свещенник” при Пайпер – той не се пречупва

Вкарване в камера нагрята до 80 градуса – Пайпер успява да разбие касата на прозореца и да се спаси дишайки през него забил лице – той не се пречупва

Когато го заплашват, че за пореден път ще бъде изтезаван лично от разследващия Пърл – Пайпер му казва – „Мислех Ви за по-кадърен психолог, нима мислите, че съм податлив материал за подобни заплахи?” – усмихвайки се на американеца.

И ВСИЧКО ТОВА ЗА ДА ПРИЗНАЕ И ПОДПИШЕ „СОБСТВЕНО ПРИЗНАНИЕ” ПРОДИКТУВАНО, А СЛЕД ТОВА И НАПИСАНО ОТ СЪДЕЩИТЕ ГО! „Пречупва” се, когато заплашват да ликвидират живота на няколко от подчинениете мутогава 16-годишни германски войничета – заради тях той е готов да поеме вина каквато никога не е имал, за деяния неизвършени от него край Малмеди!

 ..........

След войната Пайпер е съден за избиването на амер. POW като желаят да препишат това на негова заповед. Такава той не е издавал, а подобни заповеди е имало бол в армиите на съюзниците (примерно тази в 328 амер пп – „СС и диверсанти в плен да не се вземат. Разстрел на място!”).

Следствието се води от полковник Розенфелд и 1-и лейтенант Пърл – двамата евреи, като последния преди войната работи като адвокат във Виена пряко свързан с ционисткото движение в Австрия.

На пътя им застава подполковник Уилям Евъретт младши, който успява да опровергае първия процес, той да бъде обявен за нищожен, а самия Евъретт води разследванията си с лични средства. В помощ му идва америаканския полковник Хел Мак-Каун, през войната заловен от Пайпер – пощаден, заедно с група амер. пленници и дори оставен да напусне плен и ако има доблест да докара лекарства за американците останали в плен по уговорка със самия Пайпер – американеца спазва думата, а Пайпер го освобождава с 300 пленници по-късно! КАК Е ОПРАВДАН ПАЙПЕР, КАК ПЪРВИЯ ПРОЦЕС Е ПРИЗНАТ ЗА ПОЗОРЕН ОТ И ЗА АМЕРИКАНСКОТО ПРАВОСЪДИЕ Е КАКТО СЕ КАЗВА – ДРУГА И ДЪЛГА ИСТОРИЯ, описана подробно в няколко книги!

След 10 години затвор в Ландсберг на Лех Пайпер, 1956г. постъпва на работа в Порше – първо мие автомобили, после дилър-продавач, а след това е включен в управленския екип, накрая става началник отдел! На 26 януари 1958г. Отпада задължението два пъти в месеца да се „отчита” в полицията. 1961г. Порше разтрогва договора си с него, след кампанията на „германските вестници” против Пайпер... Намира си работа при Макс Моритц дилър към Фолксваген, Пайпер скоро става рекламен агент и успешен продавач – уволнен и оттам след втора офанзива по вестниците. 1968г. Италия изисква предаването на Пайпер на съд за случая в Бове – съд в Щуттгарт не намира основателни доказателства и не го предава на италианците (да не повярваш – имало германски съд за миг). Оказал се в „ОБЩЕСТВО ОТ МОШЕНИЦИ” както сам нарича ФРГ, Пайпер напуска страната и се установява във Франция за което МУ ПОМАГА ФРАНЦУЗИНА ГОТИЕ – спасен през войната от самия Пайпер френски пленник, сега му връща добрината! Пайпер живее 16 години спокоен живот в селцето Траве край Весул департамент Горна Сена до момента в който на 22 юни 1976г. левашкия вестник Хуйманите (Л’Юманите) излиза със заглавие „Какво прави този нацист във Франция”. Започва раздаване на листовки в Траве, прииждат комунисти от цяла Франция, а Пайпер се погрижва болната му от рак жена, двете му дъщери (Елке и Зилке) и сина му (Хинрих) да се евакуират въпреки трудностите и протестите им. Отказва и не замесва в ставащото съседа си – също бивш сс Ервин Кетелхут притежател на мелница да го скрие през ноща в своя имот – Пайпер решава да защитава дома който е построил със свои средства във Франция. През ноща към 23.00 се чуват изстрели като първия е на Пайпер във въздуха... след това „всичко е мистерия”... Къщата е изгорена, Пайпер намерен с отрязани ръце и крака, избодени очи – френската полиция не води разследване, което е скандално, за убийството се появяват версии: убит от комунисти, убит от евреи в „ескадроните на смъртта” и дори, че Пайпер подхвърля чужд труп и преминава нелегално границите. След случая сина му Хинрих прекъсва образованието си в Германия и емигрира в САЩ, както баща му години преди това декларативно се отказва от германското си „гражданство”!

Години преди смъртта си Пайпер казва пред Чарлз Уитинг на интервю във Франция: „Аз седя на буре с барут, Еллис, Кемпнер и Визентал – всички те се опитваха да ме осъдят. Един ден все някой от тях ще ми измисли още едно „престъпление” и тогава бурето ще експлоадира. И всичко ще бъде свършено.”

image

ЧОВЕК – писмата на Пайпер от затвора – превеждам пасажи: 

„В монашеска килия на своето свито легло седи военнопрестъпник. На вратата пише „До живот”, а в календара е октомври 1952г. Печката къкри, паяк търси места за зимуване в дупките, а есенен вятър блъска по решетката и прозореца нависоко.

Тринайсет години съпружество отдалеко, пета година на осъдения на смърт очаквайки може би изпълнение на присъдата празнува своя рожден ден, осма година в каторжен затвор...”

„Нашата родина ни научи да владеем оръжие. Да умеем предателство никой не ни учеше. Ние довчерашните елитни войници, сега стояхме сами, презирани от всички, заобикалняи от всеки, като хлапета за бой обкръжени от кръвожадна тълпа.”

„Недоверие, съмнение и духовен нихилизъм замениха камерадшафта. Всеки сочеше кривиците на другия, но не виждаше своите недостойнства. Хомо вулгарикус откъсна веригата на воля. Примитивни инстинкти тържестваха, тъпчеха всичко с чудна радост от саморазрушение и себеотричане. Глада гонеше всеки и човешкото достойнство се сгъна, преви и падна под него. Благородна традиция, гордост и устойчивост падаха под фаса на земята. „ 

„Какво е това свободата, разбираш когато се лишиш от нея.”

„23 кубически сантиметра въздух позволени за всеки за дишане. В тях концентрираш всичкото „АЗ” от главата до края на пръстите ти.”

„Юмруците постепенно се разтвориха и отпуснаха слаби, съпротивата стихна, остана само болката за любимите и гнева към провидението лишило ни от честен куршум и край. Учехме се да живеем в полусенки и ъгли....”

„Но бяхме млади и все още енергични. Крещяхме „Германия!” дори да не чувахме ехо. Играехме шах през стените, говорихме с потъпващи палци и дори писахме собствените си некролози с ирония и цинизъм. После и от това се уморихме, овесихме на бесилото и надеждата, станахме несправедливи един към друг и озлобени.” 

„Когато живота тече зад решетки е сложно да останеш справедлив и човек. В безсилна ярост тресяхме веригите си, чувствахме как силите ни напускат, а смелостта ни старее. Постепенно всичко утихна.”

„Започнахме да измерваме времето по... бръснене, хранене...” 

„Узнахме, че сме служили в престъпна организация, поток кал се изля върху нас от безброй мемуарна и разобличаваща „ни” литература от военачалници и дипломати, които сякаш са работили против нашето отечество. Да се почувстваш като тримата Деций Мус.” (Трима римски консули – дядо, баща и син, доброволно приели смъртта, но с цената на нея извоювали победа на римските легиони.)

„ЕДИНСТВЕНАТА КОНСТАНТА В ТОЗИ ХАОС БЕШЕ МЪЛЧАЛИВИЯ ГЕРОИЗЪМ НА НАШИТЕ ЖЕНИ И МАЙКИ.”

„И всичко сякаш се промени.

Най-верните синове на Германия явно живееха в най-малките къщи и хижи.

Сляп от войната радист живеещ в мазе събираше дрехи за своя осъден командир. Войник с ампутиран крак протягаше ръка и даваше помощ покрай затовра. Безсмислените времена отново почнах да придобиват смисъл!”

„Камеради – нека заровим цялата злоба събрана по пътя.

Историята ще съди по-справедливо вместо нашите заслепени от злоба съвременници.”
(Тук е сгрешил – днес отново няма и няма да има за вас държавно признание и поклон)

„Хванете лъжата за гърлото, разбийте лицето на клеветата, помагайте на своите съседи и на вдовиците на войниците.” 

„През войната нашите велики дивизии бяха непоклатими в най-кризисни ситуации. Надзирателите от всички страни знаят нашия стоицизъм. Нека нашите деца кажат един ден, че в нещастие ние достойно срещнахме съдбата си и дори в затвора внасяхме своята лепта. Аз приветствам всеки, който дори в тъмницата не загуби своята свобода!”

Ландсберг, 15 октомври 1952г. Йохен Пайпер
 

 ... и години след това:

„Аз излязох във вътрешна емиграция. Правителството да прави каквото ще. Германия ли? Не ме разсмивайте!”


image

И ТОЗИ ВЕЛИК НИКОГА НЕ Е НАПИСАЛ КНИГА - ЯД МЕ Е БИЛО И ВИНАГИ ЩЕ МЕ Е!

С ТАКИВА ЩУРМУВАШ КОСМОСА, НЕ ЗЕМЯТА! - шега или не...
С ТАКЪВ ДА СЛУЖИШ, НА ТЕБ ДА СЛУЖИ И ДА СЕ ПРОБВАШ ДОРИ СРЕЩУ!


Препоръчвам част от книгите, в сайта Amazon:

1. Patrick Agte - Jochen Peiper: Kommandeur Panzerregiment Leibstandarte – обемиста, детайлна, автор – германец, същия писал в два тома биография и на Михаел Виттманн

2. Michael ReynoldsThe Devils Adjutant – също сериозна книга, в края със „завещанието” на Пайпер или по-скоро с посланието му преди и предполагайки смъртта си – насилствена във Франция 1976г.

3. Чарлс Уайтинг на английски и руски Massacre at Malmedy/Битва в Арденнах

 






Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене