2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2143 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2008 13:04
Срещата с Путин мина като преглед при зъболекар. От мига, в който се заговори за него, всички изпаднаха в паника. Когато отмина, стана ясно, че не е толко страшно. Някои останаха щастливи, че е минало, други запазиха неприятния вкус в устата. Всички обаче са облекчени. Защо? Защото все още не знаем къде сме.
Посещението на Путин беше и като да пренощуваш под един покрив с бившия си съпруг, с когото след години тормоз, мизерия и унижения най-сетне си успяла да се разведеш. Сега, омъжена за нов, сресан, заможен и дисциплиниран нов съпруг, на България й се наложи да подслони за ден-два бившия, с когото все още има някои неуредени сметки, роднини и общи стари приятели. И да си спомни, както се случва понякога след дълга раздяла с примитивен любовник, за онези редки моменти на първична наслада, която е изпитала с него.
И като след всяка подобна среща с въздишката на облекчението идва и поривът за равносметка. Щастлива ли съм? Толкова ли е лош? Той се е замогнал, дали не се е и променил? Още ли ме е страх, че току-виж ми зашил един шамар за няма нищо, ей така, да си спомним старите времена и буйните страсти? Нещо друго отвътре тормози добре омъжената България и тя се чуди как въобще някога е могла да легне на една кушетка с такъв. Друг глас пък й шушне, че той не е само бивш съпруг, но и братовчед по славянска линия. Каква славянска линия? - говорят пети и шести глас. Ти си славянка колкото и добре охранените ти южни съседки. А православието? (Това е друг глас.) Имаш предвид агенцията за недвижими имоти, наречена Българска православна църква? А буквите? (Седми или осми глас.) Тези, които ни свързват с братския монголски народ? Всички, които пишат на латиница, братя ли са? И що за абсурд е цялата тази шумотевица около кирилицата?
Колко много въпроси. И колко много гласове бучат в главата на объркана България.
Работата е там, че отношенията на България и Русия са почти психиатрично сложни. Една страна, в чиято политическа история има само една стабилна партийна опозиция - русофили и русофоби - трудно може да се замисли спокойно за себе си. И въпросът не е само в това дали Русия ни е освободила веднъж или два пъти, дали се е опитала два пъти да ни пороби, единия път е успяла, а другия, без да иска, ни е освободила, или пък въобще не ни е освобождавала. Въпросът е и в обречената периферност и дезориентация на България.
Вчера попаднах на реклама, май в Economist, която призовава всички да инвестират в Македония. Призивът показваше карта на Македония, която, разбира се, се намираше в центъра на Европа. Навремето един телекомуникационен почти министър беше заявил, че България има изключително ценна стратегическа позиция в телекомуникациите, защото се намира на пътя между Западна Европа и Далечния изток. На пазара вече бяха излезли първите мобилни телефони. Увереността, че се намираш в географския център на важни исторически и икономически случки, е най-сигурният признак, че дълбоко страдаш от комплекс за непреодолима периферност. Тогава започваш да се оглеждаш за източник на гравитация, защото сателит, който не обикаля около нещо, се превръща в един безкрайно депресиран сателит.
Истината е, че България е една дълбоко самотна страна. Страна, която няма достатъчно собствено самочувствие, затова си търси придружител, родител, който да я глези или бие, но който да си е неин. Ние обичаме да говорим за национално самочувствие. Това е, защото го нямаме. Всеки психиатър ще ви каже, че липсата на самочувствие не зависи от основанията за него. Ако го нямаш, нямаш го. Колкото и да си силен, умен и красив, ти си смазан от притеснението, че си никой. Именно това притеснение те кара да се присламчваш към други подтиснати, но по-силни от тебе. Към други обидени, които обаче успяват по-добре да се справят с обидата си. Русия е именно такава страна. Разбита империя с много петрол и тайга. И множество благоговеещи пред външния свят натъжени таланти, чиято тъга се превръща в гениална музика или литература. Империя, с която нищо не ни свързва освен чувството ни за маргиналност. И напоследък корупционни схеми, от които българската икономика и демокрация печели толкова, колкото Нигерия печели от петролните си залежи. Губи.
Дали България трябваше да се съгласи с проекта "Южен поток" и как трябва да се строи "Белене" са изключително важни въпроси. По-важен е обаче въпросът дали България може да стои на краката си. България успя да демонстрира карикатурна твърдост, озъби се и извоюва 50% участие в българската част на "Южен поток" вместо на предложените от Русия 49%. Как да не сме горди с единицата си! За другия признак на нечувана дързост президентът и правителството би трябвало да благодарят на фондацията на Дими Паница, която инициира петицията за връщането на задигнатите от Москва български архиви.
Петицията предизвика силен интерес, научни и политически хора застанаха зад нея и въпросът се превърна в един от централните на пресконференцията на руския президент в София. Българският президент също се включи в отговорите, а българският зрител видя как с неподозирано мъжество - пред хората и в присъствието на самия Путин (!) - Първанов обели дума по чувствителния въпрос. Излезе, че не било никак трудно. Разбира се, оказа се, че май не сме си ги искали тия архиви, затова май не сме ги и получили. Как така обаче да си искаме архиви! Отде накъде, кои сме ние! Или каквото и да било друго. Народът е казал "Да би мирно седяло, не би чудо видяло." Или архиви.
И това е другата странност на нашата свитост - ние не си искаме архивите. Не се интересуваме от тях. За какво са ни. Миналото си е минало. (Пак народът го е казал.) Да не ровим. Квот било, било. Не щем да си отворим и нашите си архиви и досиета. Ако пък ги отворим, не щем да знаем какво има в тях. Ако пък научим, гледаме да го забравим.
Ние например не говорим за спасяването на евреите през Втората световна война, нещо, с което бихме могли да натрием носа на почти всяка европейска държава. Не учим и не щем да учим за Народния съд. Батак беше чудесен пример за това как не искаме и да чуем каквото и да било за собствената си история - добро или лошо. Предпочитаме да си живеем в митологията. В народната си песен, която сами сме си сътворили. И както каза президентът, няма да разрешим на никой да я пренаписва. Той каза "историята", но имаше предвид именно тази тъжна народна песен, с която сме си свикнали и която не искаме да променяме. Тя включва Батак, Освобождението, славянската (и монголската) писменост, възстановяването на руските пазари, траките и други неща, които не подлежат на преразглеждане или дори на дискусия.
Тази липса на ориентация и усещането, че можем да бъдем единствено в периферията, не ни позволява дори и да се замислим за собственото си място - в историята и в настоящето. Затова не можем да си защитим интересите. Или да си дадем ясна сметка за тях. Затова стотици хиляди напускат България. Затова не смеем да преосмислим и отношенията си с Русия. Или с когото и да било друг. И историческите ни ориентири са нетрайни. Като на Хензел и Гретел - следата към мястото, от което сме дошли, трае един следобед, докато не я изкълват гаргите. Тревогата ни обаче никога не се изчерпва.
Юлиан ПОПОВ
в-к Дневник
Други коментари от автора
може да прочетете на блога му www.julianpopov.com
"Епизод" - две песни по стихов...
ТУРСКО РОБСТВО НЕ Е ИМАЛО?
мда ...
:-)
кажи му "Юлиан Попов", и не го обиждай повече;
Аз,Игнат кан,не съм ние.
Но този ми хареса, за това го качих.
Забавен е, най-малкото...
:-)
Никой в света не уважава такъв народ, който като проститутка отива там къде му плащат повече Такъв може да те предаде, няма вяра в нищо, само за стомаха си Ако може някой друг да рискува и се прави на смел, да му вземат главата а той българина ще остане, ще оцелей - робско поведение
с обич ДЖУЛИ
22.01.2008 18:05
Искаме да сме нещастни, да сме много бити, много е...и, да сме страдали. За да можем да се оправдаваме, за разните ни неудачи, да викаме с хленчещ глас "Ма вие знаете ли колко сме нещастни, нас са ни били, ебали, щипали, рязали и обрязвали и затуй вие сте отпред, а ние - не сме". И ето идва някой/я си и се опитва да постави по съмнение битостта ни и това, другото.
Веднаг вадим калъчката - "Мръсници, гадове, велзевули, ние ли не сме бити и ебани, ние сме най-мног бити и ебани от всички бити и ебани народи по света. Мамицата ще ви разплачем, защото унижавате достойнството ни, като казвате че не сме бити и ебани..."
Искаме да страдаме, дълго. И всички да са ни виновни...
2. Повече няма да правя секс!
3. Съвестен гражданин
4. ЦЕНАТА НА ПРЪДНЯТА
5. СКЪПИ, БОЙКО...
6. ianchefff's BEST OF
7. The Best of MUSIC
8. АГИТ. ПРОП.
9. СИЛВИЯ:Gold Collection
10. Моята книга.
11. so fucking what?
12. Just Яна
13. Новата тя!
14. Мария Николова
15. ОСТРИЛКА!!!
16. еxtremecentrepoint
17. 1968
18. нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
19. Една от най-великите фантастични истории, разказвани някога...
20. Фолклорна формация "НАШЕНЦИ"
21. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
22. “ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА
23. Йорданка Фандъкова преборва законите на физиката
24. Писмо до бате Слави Трифонов - Ракетата
25. ИСТОРИЯ ЗА ФЛИРТ, КАФЕ И ОЩЕ НЕЩО...
26. Лесни пари за Вероника
27. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
28. ПРОШКО