Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2008 13:03 - ХЕНЗЕЛ, ГРЕТЕЛ, ПУТИН И БАТАК
Автор: ianchefff Категория: Политика   
Прочетен: 1269 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 21.01.2008 13:04


            Срещата с Путин мина като преглед при зъболекар. От мига, в който се заговори за него, всички изпаднаха в паника. Когато отмина, стана ясно, че не е толко страшно. Някои останаха щастливи, че е минало, други запазиха неприятния вкус в устата. Всички обаче са облекчени. Защо? Защото все още не знаем къде сме.

         Посещението на Путин беше и като да пренощуваш под един покрив с бившия си съпруг, с когото след години тормоз, мизерия и унижения най-сетне си успяла да се разведеш. Сега, омъжена за нов, сресан, заможен и дисциплиниран нов съпруг, на България й се наложи да подслони за ден-два бившия, с когото все още има някои неуредени сметки, роднини и общи стари приятели. И да си спомни, както се случва понякога след дълга раздяла с примитивен любовник, за онези редки моменти на първична наслада, която е изпитала с него.

            И като след всяка подобна среща с въздишката на облекчението идва и поривът за равносметка. Щастлива ли съм? Толкова ли е лош? Той се е замогнал, дали не се е и променил? Още ли ме е страх, че току-виж ми зашил един шамар за няма нищо, ей така, да си спомним старите времена и буйните страсти? Нещо друго отвътре тормози добре омъжената България и тя се чуди как въобще някога е могла да легне на една кушетка с такъв. Друг глас пък й шушне, че той не е само бивш съпруг, но и братовчед по славянска линия. Каква славянска линия? - говорят пети и шести глас. Ти си славянка колкото и добре охранените ти южни съседки. А православието? (Това е друг глас.) Имаш предвид агенцията за недвижими имоти, наречена Българска православна църква? А буквите? (Седми или осми глас.) Тези, които ни свързват с братския монголски народ? Всички, които пишат на латиница, братя ли са? И що за абсурд е цялата тази шумотевица около кирилицата?

 

Колко много въпроси. И колко много гласове бучат в главата на объркана България.

            Работата е там, че отношенията на България и Русия са почти психиатрично сложни. Една страна, в чиято политическа история има само една стабилна партийна опозиция - русофили и русофоби - трудно може да се замисли спокойно за себе си. И въпросът не е само в това дали Русия ни е освободила веднъж или два пъти, дали се е опитала два пъти да ни пороби, единия път е успяла, а другия, без да иска, ни е освободила, или пък въобще не ни е освобождавала. Въпросът е и в обречената периферност и дезориентация на България.

            Вчера попаднах на реклама, май в Economist, която призовава всички да инвестират в Македония. Призивът показваше карта на Македония, която, разбира се, се намираше в центъра на Европа. Навремето един телекомуникационен почти министър беше заявил, че България има изключително ценна стратегическа позиция в телекомуникациите, защото се намира на пътя между Западна Европа и Далечния изток. На пазара вече бяха излезли първите мобилни телефони. Увереността, че се намираш в географския център на важни исторически и икономически случки, е най-сигурният признак, че дълбоко страдаш от комплекс за непреодолима периферност. Тогава започваш да се оглеждаш за източник на гравитация, защото сателит, който не обикаля около нещо, се превръща в един безкрайно депресиран сателит.

            Истината е, че България е една дълбоко самотна страна. Страна, която няма достатъчно собствено самочувствие, затова си търси придружител, родител, който да я глези или бие, но който да си е неин. Ние обичаме да говорим за национално самочувствие. Това е, защото го нямаме. Всеки психиатър ще ви каже, че липсата на самочувствие не зависи от основанията за него. Ако го нямаш, нямаш го. Колкото и да си силен, умен и красив, ти си смазан от притеснението, че си никой. Именно това притеснение те кара да се присламчваш към други подтиснати, но по-силни от тебе. Към други обидени, които обаче успяват по-добре да се справят с обидата си. Русия е именно такава страна. Разбита империя с много петрол и тайга. И множество благоговеещи пред външния свят натъжени таланти, чиято тъга се превръща в гениална музика или литература. Империя, с която нищо не ни свързва освен чувството ни за маргиналност. И напоследък корупционни схеми, от които българската икономика и демокрация печели толкова, колкото Нигерия печели от петролните си залежи. Губи.

            Дали България трябваше да се съгласи с проекта "Южен поток" и как трябва да се строи "Белене" са изключително важни въпроси. По-важен е обаче въпросът дали България може да стои на краката си. България успя да демонстрира карикатурна твърдост, озъби се и извоюва 50% участие в българската част на "Южен поток" вместо на предложените от Русия 49%. Как да не сме горди с единицата си! За другия признак на нечувана дързост президентът и правителството би трябвало да благодарят на фондацията на Дими Паница, която инициира петицията за връщането на задигнатите от Москва български архиви.

            Петицията предизвика силен интерес, научни и политически хора застанаха зад нея и въпросът се превърна в един от централните на пресконференцията на руския президент в София. Българският президент също се включи в отговорите, а българският зрител видя как с неподозирано мъжество - пред хората и в присъствието на самия Путин (!) - Първанов обели дума по чувствителния въпрос. Излезе, че не било никак трудно. Разбира се, оказа се, че май не сме си ги искали тия архиви, затова май не сме ги и получили. Как така обаче да си искаме архиви! Отде накъде, кои сме ние! Или каквото и да било друго. Народът е казал "Да би мирно седяло, не би чудо видяло." Или архиви.

            И това е другата странност на нашата свитост - ние не си искаме архивите. Не се интересуваме от тях. За какво са ни. Миналото си е минало. (Пак народът го е казал.) Да не ровим. Квот било, било. Не щем да си отворим и нашите си архиви и досиета. Ако пък ги отворим, не щем да знаем какво има в тях. Ако пък научим, гледаме да го забравим.


            Ние например не говорим за спасяването на евреите през Втората световна война, нещо, с което бихме могли да натрием носа на почти всяка европейска държава. Не учим и не щем да учим за Народния съд. Батак беше чудесен пример за това как не искаме и да чуем каквото и да било за собствената си история - добро или лошо. Предпочитаме да си живеем в митологията. В народната си песен, която сами сме си сътворили. И както каза президентът, няма да разрешим на никой да я пренаписва. Той каза "историята", но имаше предвид именно тази тъжна народна песен, с която сме си свикнали и която не искаме да променяме. Тя включва Батак, Освобождението, славянската (и монголската) писменост, възстановяването на руските пазари, траките и други неща, които не подлежат на преразглеждане или дори на дискусия.

            Тази липса на ориентация и усещането, че можем да бъдем единствено в периферията, не ни позволява дори и да се замислим за собственото си място - в историята и в настоящето. Затова не можем да си защитим интересите. Или да си дадем ясна сметка за тях. Затова стотици хиляди напускат България. Затова не смеем да преосмислим и отношенията си с Русия. Или с когото и да било друг. И историческите ни ориентири са нетрайни. Като на Хензел и Гретел - следата към мястото, от което сме дошли, трае един следобед, докато не я изкълват гаргите. Тревогата ни обаче никога не се изчерпва.



Юлиан ПОПОВ
в-к Дневник

Други коментари от автора 
може да прочетете на блога му www.julianpopov.com





 

 

 

 

           


Тагове:   Батак,


Гласувай:
0
0



1. sowhat - хвала баце
21.01.2008 16:54
че си го качил.
мда ...
цитирай
2. ianchefff - нда,
21.01.2008 17:01
както би казала Силвия...

:-)
цитирай
3. gantree - тц
21.01.2008 20:34
тц, не ме кефи тойзи либерал; той владее винаги изумяващата ме способност да се пише дълго и протяжно по някоя тема, без да се казва нищо съществено;
кажи му "Юлиан Попов", и не го обиждай повече;
цитирай
4. ignatkan - Иначе,добре казано,
21.01.2008 20:58
предложение към автора - да замени в текста първо лице множествено число с първо лице единствено число.Какво ли ще се получи?
Аз,Игнат кан,не съм ние.
цитирай
5. ianchefff - gan,
21.01.2008 21:00
да, той има доста досадни текстове.
Но този ми хареса, за това го качих.
Забавен е, най-малкото...
:-)
цитирай
6. yuliya2006 - Не можех да повярвам че е публику...
21.01.2008 22:10
Не можех да повярвам че е публикувано, страхотно е като психология на българина и неговото високо самочувствие, което говори че му липсва достойство на правилно поведение
Никой в света не уважава такъв народ, който като проститутка отива там къде му плащат повече Такъв може да те предаде, няма вяра в нищо, само за стомаха си Ако може някой друг да рискува и се прави на смел, да му вземат главата а той българина ще остане, ще оцелей - робско поведение
с обич ДЖУЛИ
цитирай
7. анонимен - Баш така си е,
22.01.2008 18:05
това с Батак. А и не само с него.
Искаме да сме нещастни, да сме много бити, много е...и, да сме страдали. За да можем да се оправдаваме, за разните ни неудачи, да викаме с хленчещ глас "Ма вие знаете ли колко сме нещастни, нас са ни били, ебали, щипали, рязали и обрязвали и затуй вие сте отпред, а ние - не сме". И ето идва някой/я си и се опитва да постави по съмнение битостта ни и това, другото.
Веднаг вадим калъчката - "Мръсници, гадове, велзевули, ние ли не сме бити и ебани, ние сме най-мног бити и ебани от всички бити и ебани народи по света. Мамицата ще ви разплачем, защото унижавате достойнството ни, като казвате че не сме бити и ебани..."
Искаме да страдаме, дълго. И всички да са ни виновни...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3035654
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930