... бърках в островърхия ти сутиен – и ме пареха двата ти 8-хилядника,
стръмното винаги ме е ужасявало с непостижимата си красота,
пазех равновесие по загадъчните ти – и, невидими с просто око, улеи
към процепите с Марианските падини, в които нощем надзърта Бог,
бях сигурен, че ще се докопам до бисерните плантации
в разлистените ти венчелистчета – красивите състояния на Женствеността,
можеш ли да дишаш, когато покривам със сламената си шапка Везувий,
Одите на радостта сигурно са създадени да ги свирят самотници,
предпочитам да те пея с изначалните дъхове – Ооооо! –
и да потъвам в неосъзнатите релефи и в загадъчните географии
на твоето закротено тяло, защото утре то няма да бъде същото...
13 май 2019 г.
гр. Варна, 21, 55 ч.
предпочитам да те пея с изначалните дъхове – Ооооо! –
и да потъвам в неосъзнатите релефи и в загадъчните географии
предпочитам да те пея с изначалните дъхове – Ооооо! –
и да потъвам в неосъзнатите релефи и в загадъчните географии
Благодаря.
Чу
Който може, си го може и на смъртното си ложе!
Чу
Това е Тя - Началото на всички Начала!
Чу
Проблемът си е техен.
Да си пият хапчетата!
Чу
И Братя Стругацки! :-)))
Чу