Прочетен: 2500 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2017 11:13
Под стъпките ми ражда се роса.
Блестящи малки капки, окъпани във светлина
чрез болката.
Нуждая се от няколко неща,
които нося
винаги във себе си.
Тръба и няколко фунийки, намазани със тарантулена отрова.
Поддържам бели зъбите си за целта.
Едни износени юзди, без кон, за спомен, завързани за пояса.
Мачете. Наострено и от двете страни.
За посичане. На Невъзможното.
Около вратът ми имам висока, стегната яка. Вместо ласо.
Държа я да ми убива и напомня
за неспособността ми за обръщане назад.
Джобове липсват. Не нося също торба.
Предпочитам необузданата свобода.
Към вътрешната страна на бедрото ми е прикрепена
древна легенда,
калиграфски изрисувана на парче кожа,
с малки, детински знаци. Като завет.
Ръцете ми са заети с мотика и лопата.
Имам склонност, където мина или се задържа поне за кратко,
да сътворявам градина.
В левия ми ботуш са скрити лупа и няколко хартиени листа.
За огъня, когато притъмнее напълно.
Не пуша, затова не нося запалка.
Не притежавам одеала. Само трева.
От жега и дъжд ме предпазва стара шапка със козирка.
че разполагам с две очи, привикнали да виждат в непрогледно тъмното.
И слух, долавящ скрити акорди,
извлечени дори от пълната тишина.
Останалото е вяра.
Поне когато не преобладава мъглата.