Кое стана причина днес България едва-едва да поддържа връзки с Русия? И ако задълбочено направим равносметка, ще отговорим: безбожието. Защо безбожието? А затова, защото атеизмът – разделя, неверието в Бога – противопоставя. Противопоставя една братска страна на друга. Имаме общи корени - славянски, имаме общо минало – историческо, политическо, икономическо, и най-важното – духовно, т.е. православно християнско минало.

Фьодор Михайлович Достоевски, с право наричан „пророчествуващият“ православно ориентиран руски писател, пише в своето си време, че малките страни, освободени от нечий гнет с помощта на Русия, първи ще се обърнат срещу нея в определен момент. И има право. Нашият български народ след 45 години безбожие на комунистическия режим и продължаващо вече 27 години неверие след него е загубил оная любов към „Дядо Иван“, както любвеобвилно е наричал Русия векове наред. Загубил е онази неподправена, чиста, искрена любов към братята-освободители, към братята-славяни, към братята православни християни. Неблагодарността стана наша традиционна българска черта и то в резултат на безбожието на народа ни като цяло! Защото любов има само в Православието, в него всички хора са братя помежду си. Вярата в Бога – събира, Православието – обединява.

Ето защо днес искаме да ви призовем: Братя и сестри, български православни християни, молете се за целия православен свят – за братята руснаци, за сръбските християни – също славяни, за хората от нашата родна Македония и така нататък. Намерете в душите си същата топлина, която изпитвате към най-близките си, и всеки ден я отправяйте молитвено към Бога за другите православни народи. Но особено обичайте Русия, руските хора, които наистина се отличават сред другите народи със своята милостивост, преданост и щедрост, с неподражаема доброта, обичайте ги, защото както е казал стареца Лаврентий Черниговски: „Русия е жребий на Божията Царица“, а руснаците са избраници Божии за обръщането на целия свят към Православната вяра и за спасението му, а щом сме християни, как да не обичаме Божието, как да не уважаваме Божия Промисъл?!

Днес почти всички българи със съжаление признават едно, но и, за съжаление, само едно – че сме изгубили традиционните си икономически пазари в Русия. Почти никой не съжалява за това, че са оредели човешките ни контакти на братя-славяни помежду ни. Нещо повече, дори малко православни християни осъзнават, че сме обеднели, защото не поддържаме тесни духовни, т.е. православно-християнски връзки с руските хора. Всички плачат за материалното и се оплакват от мизерията и бедността, т.е. повечето българи милеят за светското и не мислят за духовното. А това е признак за духовно оскъдяване и за извращаването на Божественото в човешката природа. Защото богатият с дух народ не роптае и не се оплаква, той носи доброволно кръста си, духовният народ не се стреми отчаяно към материални блага, не се подсигурява за години, за десетилетия, дори за столетия – той знае, че всичко на тази земя е временно, затова подсигурява само най-необходимото за живота си. Българите обаче, уви, живеят с желание за престиж – над съседите си, над роднините си, над колегите, над съгражданите, над сънародниците – показват го чрез материалното натрупване в излишък, чрез, да го наречем, „многознаенето“ (т.е. „моите критерии и преценки са по-верни от тези на останалите, аз знам повече от другите, защото съм най-умният и най-способният“), показват престиж чрез постоянното осъждане на останалите.

Братя и сестри, нека се молим и в нашата духовно обедняла страна, нашата скъпа България, да се възроди Православната вяра, подобно на Русия, за да може целият ни народ да се спаси! Не само да издигаме нови православни храмове и да ремонтираме старите, а преди всичко да издигаме неръкотворни храмове в душите си, а който е призван – и в душите на другите! Амин.

pravednik.wordpress.com