КОЙ И ЗАЩО АРЕСТУВА ПУБЛИКАТА В ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ” ?

 

 Иван Върбанов

Що за маниер е това, да арестуваш публиката си? Да, това буквално е подходът на персонала на концертната зала „България” към посетителите на концертите, закупили билети. Съвсем наскоро /по повод концерта на Анна Томова – Синтова/, сам се уверих в истинността на тази информация, за която преди само бях чувал.


Не са един и двама „ожилените” меломани, които стават неволни жертви на безцеремонните действия на служителите, ръководени от Милена Йорданова – инспектор салон, а през деня реклама и организация на зала „България”.


И така, дори и да дойдете навреме за концерта, попадате във фоайето в което трябва да ЧАКАТЕ, благосклонността да Ви допуснат към кулоарите. А щастливците, да имат покани биват изтласкани /така бе на последното музикално събитие/ в подстъпите на преддверието, като че наказани за това, че са се сдобили с привилегията да притежават по неведоми пътища покани.

 

Ако имате шанса да се проврете, за да влезете, то вътре Ви очаква ново изпитание! За да оставите връхните си дрехи на гардероба, трябва да също да почакате. Учудих се на мудността, разсеяността и липсата на каквато и да е любезност на наетите млади хора да извършват трудното действие – закачане на палта и даване на номер. Пред очите ми няколко двойки не получиха такъв. Следвайки вътрешния си глас „Не се ядосвай, не се изнервяй”, чинно и почтително чаках цели 8 минути. След което все пак нервно попитах дали някога ще ми вземат балтона…? След като и това намерение се увенчава с успех, не бързайте да влизате. Ако носите дипломатическо куфарче, чанта или друг средно- голям товар с Вас, ще трябва да излезете от пространството в което вече сте допуснати, за да се отправите към друг етаж, където е заветното „Багажно” – квадратна банка, в която девойка Ви взима чантата срещу второ номерче. Там, също чакате!

Накрая, изпълнени с чувството на задоволство от изпълнението на всички разпореждания и вътрешния ред, тръгвате отново към кулоларите, за да се отправите към заветните места в залата.  

 
Ако размените реплики с познати, майсторски със слалом заобиколите ятата възрастни хора - пенсионери, които се лутат в изпълнение на всички  строги предписания  и не се блъснете в тичащите деца на разсеяни родители, със сигурност ще загубите ФАТАЛНИ минути, които ще се окажат пагубни за начинанието, да посетите концерта, за който сте си платили.

 

Това се случи и с мен и съпругата ми на 29 март. Вместо да влезем в средната пътека, и да вдигнем целия ред за да достигнем до местата си /най-в ляво/, предпочетох да излезем и да влезем през страничната врата.

 

Е, ТОЧНО ТАЗИ МИ СТЪПКА И НАМЕРЕНИЕ, НИ БУТНА В ПРОПАСТТА НА КАПАНА !

Излизайки от залата, за да влезем от друг страничен вход, бяхме изпреварени от тичащ служител, който блъсна всички магични врати и с усмивка ни обяви : „Е, това е! Ще чакате! Концертът започна!”

„Но как, дори още не  е започнало настройването на музикантите! Диригентът не се е появил! Защо не подканите хората, които още са в коридорите да влязат учтиво! Това е публика, която си е платила билетите!”

Задавах логични за мен въпроси, които предизвикваха само все по-голямото чувство на превъзходство и властност у служителя – младо момче, на не повече от 20 години, но явно желязно инструктирано как да действа с „нарушители” като нас.

 

Потърсих инспекторката на салона, с наивността за съдействие и решение на въпроса. Пристигна Нейно Величество Инспекторката. „Кой сте Вие, какво си мислите, ние колко такива като Вас сме дисциплинирали. Като не Ви харесва, айде към изхода! И какъв си ти, че да ти се оправдавам. Оплачи се на когото искаш, нищо няма да постигнеш!”

На снимката: документален кадър от вечерта, с участието на Милена Йорданова – „Посещения и реклама” на Зала България, Инспектор салон.


Ха, сега де! От една страна бях посетител с билет, който иска да влезе на концерта за който си е платил, изпълнявайки стриктно всички изисквания на домакините. /Добре, че нямаше указания за престоя в санитарните помещения/. На всичкото отгоре, в задълженията ми влиза да пазя интереса на институцията за която работя, чието бе събитието…, провеждано в зала „България”.

Огледах се, до мен имаше поне още 15 – тина човека, чужденци – неразбиращи какво точно се случва….

Вгледах се в лицата на персонала, за да получа някакво разбиране, диалог, решение на ситуацията, настаняване на балкона или на алтернативни места някъде в залата… Всички гледаха уплашено, надолу, встрани, избягвайки погледа ми. Усетих, че целият се треса от гняв, обзет от чувството на обида и подигравка, безсилие….Взехме си по най-бързия начин дрехите /отказвайки да вземе други, които ни предложиха като по погрешка/, и се отправихме към изхода.

На излизане ме догони момче и почти тайно, оглеждайки ми прошепна: „Това не е първия случай, тази жена се саморазправя с всички, ние не смеем да направим каквото и да е, защото на другия ден тя ще ни уволни. Съжалявам за случилото се!”

 

Попитах на излизане жената на касата: „Това не може да се случва, има ли възможност да се чуя с някой от ръководството, не може така да се държите с публиката, с хората дошли на концерт. Това  е безобразие!” Тя се усмихна, погледна ме учудено и отсече : „Не може госпожа Йорданова да  е виновна! Явно Вие сте в грешка!”

 

Да, осъзнах, че грешката бе моя. Първата – да дойда в зала България на концерт, който организира институцията в която работя. Втората – да си купя билет и да си платя. Третата – да доведа приятели. Четвъртата – да мълча, да си затрая, да отмина всичко с мотива да не правя скандал, да махна с ръка.

 

НО, КОЙ РАЗРЕШАВА ТАКОВА ПОВЕДЕНИЕ И ПРАВИЛА, КОИТО ДИСКРИМИНИРАТ ПУБЛИКАТА, АРЕСТУВАЙКИ Я ?!

КАКВИ СА ТЕЗИ НЕДОСЕГАЕМИ РАЗПОРЕДИТЕЛИ, КОИТО В МОИТЕ ОЧИ СА ПО-СКОРО НАДЗИРАТЕЛИ?

САМО АЗ ЛИ УСЕЩАМ, ЧЕ ТОВА НЕ Е НОРМАЛНА СИТУАЦИЯ? ЗАЩО НИКОЙ НЕ РЕАГИРА, И НЕ Е РЕАГИРАЛ ДО СЕГА?

И накрая – няколко предложения:

Нека разпоредители в зала „България” бъдат облечени в подходящите респектиращи униформи, да бъдат въоръжени с палки / а защо не и с камшици/, и нека залата вместо инспектор, да има КОМЕНДАНТ.

И задължително да се пребърква публиката, а по-подозрителните да бъдат събличани в стаичка, преди да бъдат допускани до залата. Фейсконтрол може пък да преценява на място кой е подходящо до влиза, и кой – не. Може да се направи и томбола, кой от притежателите на билети да бъде допускан на самият концерт, а притежателите на покани да не си въобразяват въобще, че ще могат да влизат с тях.

 

Ама, че нахалство – да дръзват да идват въобще в зала „България”.
Аман, от тази нахална публика!

Нали?

 

  ###

 

Абсолютна чалгаджийница става в Зала България. Вчера бях там на концерт и служителите от гардероба се държат наистина като служители в ТКЗС-то, върхът на всичко, обаче, беше някаква разпоредителка вътре в залата на партера, която не спря да ходи напред назад по време на изпълнението, вдигайки неприятен шум от паркета, за да се кара на отделни посетители да си сядат на мястото(!), понеже били дръзнали да се изправят. Освен това, след края на концерта, по време на аплаузите се скара на един човек, понеже правел снимки..."Провинилият се" обясни, че той не снима концерта, а покланящите се артисти, което се случва навсякъде в цивилизования свят