Заредили се страхотни години. Майка му, баба Милева, умира, когато Псалтир е бил на 8 години. Много от домашните задължения падат върху него. Батко му, Симеон, със своя своенравен характер го тиранизира. Другият негов брат, Яким, умира без да остави поколение /бил е женен, после жена му се омъжва за друг/.
- Ех, колко беше добър! - ще въздъхва после баща ми.
Баща ми, Псалтир, е имал скрити въможности - чудесен глас. Бил е влюбен в песните на някои певци, които пееха по селските сборове. Купувал си е техните сборници и е изпълнявал песните им. Притежавал и ръчна хармоника, но бил принуден да я продаде, за да "може да си гледа работата". Работеше отлично с дърво - построи двуколка и конска каруца. А после, като видя, че се измъчваме ние с брат ми Никола, построи ни велосипед, най-напред без кормило, а след това и с кормило. Бързината на втория велосипед беше равна на спринта на седемгодишно момче. При надбягванията участвах аз и брат ми, Никола. Баща ни ни обеща да ни построи истински след като закупи някои части, но ние порастнахме и поехме по своите житейски пътеки и работата отпадна.
Продължава тук.
Есе на Иван Псалтиров за конкурс "Обич многолика".
Зверски пребитият от циганин Алекс от гр...
Човешката злоба не познава граници