двама цигани ровят в обгорена кофа за боклук
нищо не намират и си тръгват 

цяла вечер ровя във себе си
и нищо не намирам 

но не си тръгвам
няма къде да отида
как да си тръгнеш от себе си

крайна сметка-ако успееш да си тръгнеш от себе си отиваш отново при себе си

не знам, може би да.
:)

Превърни се в огледало.

Скъсай синджира, Янч, ягодовите поля са само твои!
;)
А, между другото новото предаване в тв7 ми харесва. Много е ъндърграунд, особено ме кефят геговете с педалите...(нали си му сценарист?)
;)

мързи ме, пич.
:)

не съм.
Не знам за какво предаване говориш.
Напоследък не бях в България.
нъц, нъц, нъц...
:)))))))))))))))))

Ако на лирическия му падне сгоден случай, да пробва да порови с още някой (т.е. да поровят двама). И аз понякога наистина се чувствам малко като контейнер за смет, знам че вътре има бисери, ключове или изгубени документи, но сам ми е трудно да се навеждам и да стигам до дъното.

ами ако го оберe маскиран (клошар), то и без това нищо не му е останало на лирическия, сал една душа ... предполагам, щом е писала за това ... все ще намери сили да открие изход, такъв винаги има!:)

добре казано, майна.
Благодаря.

мда. Дупката на тоалетната чиния и тя е изход, образно казано.
;)

Vish, ами така е, има риск като се хванеш да ровиш в себе си с нечия помощ, да бъдеш обран, докато си наврял глава в боклука... К'во да се прави, любов.

колкото и да ровиш, няма да е там ... изходът е поглед напред, и нагоре! А нищото ще, не ще, ще се завлачи и то, подир себе си... Кураж!:)))

ми кво да се прай?
Все нещо трябва да се измисли.
:)

мерси.
;)

Мързелът е най-безполезният приятел на човека.

Все по-често се срещат хора, които вече са си тръгнали от себе си...:)))

нито си циганин, нито си кофа!:))

От себе си си тръгваш, когато спиш - опитай, може да помогне!:)))

мъдрите казват, че мързелът е двигател на прогреса ... така че, не е лошо да му се отдаваме понякога. Вижда се, че и на Янч му въздейства добре, разписал се е вкратце, но на мен ми харесва, защото е достатъчно силно като емоция и послание! Весел уикенд на всички!:)))

Те затова ровят в кофите, защото ние мислещите - не намираме нищо в себе си. Нали затова сме мислещи - за да предложим решения - и то безотказни. И това е най-страшното че не намираме нищо в себе си. Информационният поток минава през нас но не остава нищо ценно, нищо потребно. - Нищо съществено! Информационният поток се създава от некомпетентни източници, източниците са иззети от некомпетентни. Компетентните са на стен-бай! -никой не ги брой за съществени, защото некомпетентният шеф, издател, или медия, не знае кое е компетентно. -за да го използва.

не можеш да избягаш от себе си като отидеш на друго място, нито да се изчистиш от душевния боклук, ако се разровиш в себе си...
Не дай Боже и друг да поканиш да рови : (...

Въпросът е дали не виждаш нешлифованите диаманти в себе си като боклук ; )...

по-тъп диалог за укоражаване на малоумник не бях чел скоро!
ако и сценариите ти са толкова тъпи не се чуди, че си в дупката( на тоалетната чиния)

И си задавам въпроса, защо всички, които според моя вкус пишат много, много добре, никога не наричат циганите - роми.

...

Литературните миниатюри, понякога намират провокативен израз на поетиката си. Както в този случай. И се превръщат в тест за читателя. За неговата способността да вниква във външно невидимата част на самоироничността. Защото и в най-безпосочният външен образ на самоироничното, истинският читател може да види богатството на твореца. Творецът, който в своята вътрешна “пустота” и "безизходност", е безкрайно богат със силата на образите, защото

“двама цигани ровят в обгорена кофа за боклук
нищо не намират и си тръгват”

е един цял свят. Безпределен в богатството си.

Обгорената и не съдържаща нищо важно външно кофа за боклук,
всъщност вмества цялото безкрайно богатство на истинския свят, в неговата жива и бесмъртна образност, съдържаща нещо абсолютно непреходно и истинско – отсъствието на безразличие.

_____________________________
Поздрави за стихотворението, Янчо!

благодаря за краткия анализ.
винаги съм се възхищавал на хората, дето го умеят.
Имам една приятелка, отдавна не съм я чувал и виждал, Петя Колева се казва, мисля, че в момента е преподавател в СУ, тя го може това, като теб.
Поздрави.