Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2008 11:25 - re: ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ (записките на един опълченец) 1 част
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 5530 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 29.11.2008 11:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На Волен Сидеров

Началото.

           Казвам се Стамат. Селянин съм и съм прост. Горд съм със себе си. Миналата седмица ние, най-умните и най-силни български мъже на честта, честни маркови патриоти, националисти и антиглобалисти по душа и призвание от нашето малко китно селце Ново Кичково, решихме най-после да поемем по трудния път на мъченичеството и да освободим България от западно американското и влияние и да я запазим за нашите бъдни поколения, чиста и свята, както бил казвал едно време Левски Спартак. Ще я освобождаваме и от един пич, дето се казва Интернет, но все още не знам каква е вината му.

              Тръгваме с каруци, влачим кози, овце и друг добитък за изхранване на героите.

               Скоро спираме едни градски копелета с някакъв микробус. Завързваме ги за дървета в гората и вече си имаме и още един вид превозно средство. Имаме и една каруца, пълна с клетки с пощенски гълъби за комуникация с останалите чети пръснати из славната ни Родина.

Аз съм на най-ниското стъпало в революционната йерархия, обикновен опълченец, но командващия операция “Освобождение”, Волен Сидеров твърди, че скоро може да се издигна до пълководец на група или пълководец на чета, в зависимост от това, колко от нас ще оцелеят. Надявам се да оцелея. Решен съм да стана мъченик на българската национална кауза.

Имаме си агенти навсякъде. Наши момчета, калени от селския труд, които ни донясят всякаква информация. Как става, не знам, не казват, важното е, че я има. Вървим към София. Тук там ни спират полицаи, но Командващия е известна фигура от телевизора.

Aко възникне проблем, плащаме на продажните ченгета. Тъжно е, когато виждаш толкова тъпи твои братя българи, раждани от героическа майка юнашка, но радостното е, че се надявам не всички да са такива. Командващия вика, че до София, дето според някои не било България оставало още малко и ние му вярваме безпрекословно. Е, скоро София ще е България. Толкова българска ще е, че на софиянци ще им се дореве от революционна радост.

Минаваме покрай някакви малки селца, по-малки и от нашето, но Волен вика, че не си заслужава усилието. Вика, че трябвало столицата да ударим, щото там бил мозъкът на това, което трябва да изчистим от Татковината. Националната сигурност преди всичко.

 
1 ден от въстанието.

            Пътуваме към столицата, за да помогнем на закъсалия народец да се освободи от чуждото иго и да запази своето национално самосъзнание. Вече сме съвсем близо до София, съответно и до близката народна победа. София не е България, но от нея зависи бъдещето на Родината. Ще смачкаме демократическите задници на мръсните гражданя, дето се правят на европейци. Спомням си от часовете по география, че София беше в западна България. Волен ми вика да не се притеснявам, движим се в правилна посока и аз го слушам. Той има висше образование. А и живее в София, това е достатъчно. С мъка трябва да призная, че софиянци са малко по-начетени от нас, селяните, но само това. А и то само по себе си не е повод за гордост, така че, мамка им.

Диктувам на Киро Бакалина писмо до мойта Пенка, жена ми, понеже ми е трудно да пиша. Не ми е трябвало, не съм го усвоил добре. Но Волен вика, че ще ме направи началник на образованието или на науката и че съм щял да се науча. Ако не съм се научел, софиянци щели да се избият да се бутат да ми превеждат и да ми пишат каквото трябва. Щото иначе сме щели ние да ги избием. Много е готин тоя Волен. Затова го и направихме Командир. Та и пиша на Пенка, че ще и занеса подарък ташаци на софиянец, както съм и обещал. Много иска да ги види. Е, ще ги види.

 

2 ден от въстанието.

            Лагеруваме. Били сме близо. Наоколо е пущинак, но аз не се притеснявам. Като паса говедата на село съм свикнал. Има някакви лагерници. Били на пикник. Да им пикам у пикника. Донесли си кебапчета и кюфтета и ги пекат на открито. Така се борели с нещо, дето му викат стрес. Не разбрах кво точно е. Толкова са тъпи, че се просълзявам от смях. Но не го показвам. Един опълченец трябва да се държи мъжки и да не се лигави. Така ни учи Волен, Командира. Тия копеленца са толкова нагли, че един ме пита що не съм се избръснал. Лигльо. Сигурно е педерас.

 

3 ден от въстанието.

            Идва Волен. Казва, че България и нейният славен и велик хиляда и триста годишен народ щели да се гордеят с нас и как ние, като представители на най-свободния народ на клетата майчица Земя, сме най-свободния и най-умния народ и трябва да спасим българското племе от западните варвари и техните потомци, американците. Евреите също били потомци на варварите и на американците. Не разбрах каква точно е роднинската връзка между евреи, американци и варвари, но не ме интересува. Важното е, че Волен е доволен от мен и момчетата и ни хвали постоянно колко големи патриоти сме и как сме най-добрите. Това ми стига.

Надойдоха едни журналя. Педерасти и проститутки. Позираме с оръжията – цепеници, тояги, сопи. И с чифтета, де. Показваме и умения от българското бойно изкуство, забравих му името. Волен го знае. И с боен трофей – главата на Джордж Буш. Той бил американският президент и бил виновен за всичко. Редовно се напивал с нефт и се хранел със земя на малки беззащитни държавици като нашата. 

Главата я намерихме в един вестник (мой и с това съм горд), в който бях си завил резен хляб и глави лук. Пак показваме бойното ни изкуство. Без да искам се ритнах по ташаците. Но съм упорит и търпя. Националната сигурност преди всичко.

 

4 ден от въстанието.

            Волен Сидеров вика, че след като пресата ни била надушила, вече сме станали световно известни и сме си били свършили работата наполовина. Не го разбрах, но му вярвам. Вярвам и че като стана началник на образованието ще науча много неща. Не че ще ми трябват.

Командирът казва, че трябва да си напълним торбичките с подаръци за благодарните софийски копелета. Напълнихме ги с киселици и див чесън. Бай Стефчо селския фелдшер на четата казва, че трябва да им подаряваме всичко от далече, защото е много опасно да влизаме в близост със софиянците. Може да се разболеем от СПИН, сифилис, Макдоналдс и още някакви други много страшни болести, от които спасение няма, и националното ни самосъзнание ще отиде на кино. Трябва да си пазим ръцете от допир и особено от целуване и охапване. При попадение на тяхна слюнка в кръвта е възможно да се разболеем от демокрация, глобализъм или хомосексуализъм. Едно от двете. Било страшно.

Над нас прелетяха първите революционни гюллета от черешовите топчета, с които като начало ще изпращаме бюлетини, в които обясняваме кои сме и какво искаме на заблудените демократични софиянци.


5 ден от въстанието.

Обираме си крушите от лагера. Един от взводните четници, Асен Циганина, не знам с кой акъл, реши да се пошегува и хвърли няколко фишека в палатките. Голям нещастник.

Първо, не пести боеприпасите за чифтетата, с които сме въоръжени. Волен казва, че софиянци били големи бъзливци и шубета и сме щели да се справим и с чифтета.

Второ, той е циганин, а според Волен, циганите са втора ръка българи. Понеже Асен се примоли много и обеща, че няма да краде и лъже след освобождението го взехме. Приближаваме София.

Авангардът на колоната донесе информация, че весели превъзбудени софиянци на тълпи се радват на идващите четници освободители и стрелят с водни пистолети във въздуха. Толкова са тъпи горките, че не умеят да боравят с истински оръжия. Аз от малък се научих да пълня чифте с барут и да стрелям с прашка. Прашката е страшно оръжие. И като пушка и като гащи. Ебало си е майката.

Наши другари от съседното село Горни Бърдарци се уплашили от стрелбата с водни пистолети и без да искат очистили трима от другарите. Тъпите Горнобърдарчани са толкова смотани, че помислили, че вече освободените софиянци стрелят по тях и обърквайки се, са открили огън по нашите четнически непобедими части. Ужас. Така загинаха тримата ми братя Кирил, Методий и брат му. Така и не му научих името. 

Междувременно се забавляваме, като слушаме на вефа български народни песни от Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя.


6 ден от въстанието.

Скърбя за братята. Бяха честно мислещи маркови патриоти.

В тарапаната някои от нашите, които са в предните ни части са избили част от празнуващото население в покраините на столицата по погрешка.

Жени и мъже на по четиринайсет петнайсет годишна възраст се били скрили в някаква голяма зала, наречена от тях диско клуб. Нашите решили, че се крият там да четат секретни документи, да пеят песни против нас, техните освободители, да организират отпор и да разговарят с Интернет. Тоя пич май ще се окаже шеф на вражеските разузнавания, но ще му намерим цаката.

Сега ще ни трябва много време да изкарваме копеленцата изпод масите в диското, щото не искали да излизат. Решил съм да стана герой. Ще им хвърля фишек и така ще ги изкарам. Искам Волен да ме харесва.

 

7 ден от въстанието.

03:10
           
Видяхме първия софиянец на живо. Прилича на нас, но и не е като нас. Измекяр и лигльо. Сигурно е педал. Облечен е странно. Не беше много щастлив от факта, че ни среща, нито дойде да ни изкаже лично благодарности за освобождението от американците, евреите и европейските варвари. Идиот, сигурно е луд или е наркоман. Според Волен, повечето софиянци са наркомани или луди. Той го знае това, лично го е виждал. Но не се сърдим. Дошли сме да помагаме с каквото и както можем.

Пред нас се чуват някакви експлозии. Волен вика да си преговорим някои от най-специалните техники на непобедимото българско бойно изкуство. Пак се ритам по ташаците. Още не съм го усвоил. Волен казва, че напредвам, а той е майстор. Вика, че японското карате за нищо не ставало, защото японският народ не бил толкова умен, колкото българския. Японците нямали държава от хиляда и триста години. И това било достатъчно да се твърди, че ние, българите сме най-великата нация на Земята. Вярвам му.


03:40
           
Група тъпи смотани софиянци започват да стрелят по нашата героична българска освободителна чета. Сигурно са друсани. Лошото е, че стрелят не само с водни пистолети, ами и с истински. Сигурно американски агенти са ги снабдили с оръжията. Всички ние сме много объркани.

Бай Митю Революционера се задавя с един свински кокал. За малко да го изтървем.

Над свинския кокал, дето го изваждаме от устата му, се кълнем като хъшове, че ще дадем всичко от себе си за освобождението на Родината. Естетсвено, над нас се вее конската опашка, символ на великата ни хилядолетна държава.

Преследвайки целта си, заловихме един софийски лигльо и му предлагаме хляб с чесън и пръжки, ястие за разбирачи. Отказа и се наложи да набием храната революционно в гейската му уста. Мислим, че е друсан. Като друсан кебап. Волен вика да не се плашим.

Нашите славни разузнавачи се натресли на някакви лъскави автомобили. В тях имало софиянци, които стреляли по нашите герои. Имало жертви. Но вече сме снабдени с лъскави автомобили, които признавам, се движат много бързо. И не са нито съветски, нито български. Волен вика, че по време на революция е позволено да се използват вражески средства, ако се налага. След революцията ние сами ще почнем да си изработваме наши български, родни патриотични автомобили. По-добри и по-качествени от американските империалистически такива.

 

05:27

Тия копеленца, от които се снабдяваме с мръсните еврейски превозни средства, стреляли по каруцата с чесъна, доматите и козето сирене. Пробили две баки с козе сирене и то изтекло. Налага се жените от селото да ни настигат, та да не ни оставят гладни. Волен, понеже е най-умният от нас, инструктира три пощенски гълъба със задачата да предадат секретна информация в селото. Заради сиренето и заради ебането очакваме жените. Готови са да дават всичко от себе си за българската национална кауза в борбата с американските терористи, еврейските измекяри и европейските нещастници. Иначе, ще трябва да търсим нещо наоколо. Може някоя софиянка да изгърми по този случай, но аз знам какво ще и кажа. Ще и кажа, че по време на революция всяка путка е важна, всичко се прави за народа, за държавата, за Родината, за Татковината и за Отечеството. Така казва Волен, а той е най-умен от нас и ние се учим от него. И идеологически правилно възприемаме всичко за света.

 

06:03

Развиделява се и виждаме някакви светлини в далечината. Май това вече е София. Утре сутринта като се намахаме с пръжки и си направим по една бърза, ще се отправим към заветната цел. Освобождението на Родината.

Пускаме вефа да се разсъним и да се подготвим. Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя, ми действат добре.

Припомняме си някои техники от родното и мило непобедимо българско бойно изкуство. Замалко пак да се ритна в ташаците. Явно ставам добър.

Усеща се революционен дух и българщина в тяхната музика. Така трябва. Националната сигурност преди всичко.


8 ден от въстанието.

7:00
           
Едва се развиделява, но се чуват първите изстрели към нас. Софиянци май са навили армията, дето според Волен никаква я няма, да работи за тях. Нашата родна армия да застане срещу нас!? Е това вече е нахално.

Вкопали сме се в земята и чакаме каруци със слама за прикритие. Но специалните каруцопреносими части от Горно Бърдарово се бавят. А времето тече.

Волен е гений. Вика да изпеем една патриотична песен за повдигане на бойния дух. Чудя се дали да не скоча на помощник артилериста, дето носи гюллетата за черешовото топче, щото много женствен ми изглежда. Питам Волен дали тоя тип не е софийски съгледвач и агент. Волен ми казва, че го е проверил и че е наше момче. Разминава му се клатенето.

Волен държи патриотична прочувствена реч за непобедимостта и заветния край на нашата славна революционна борба. Обяснява подробно, как и защо евреите, американците, Иван Костов и цялата нещастна евроатлантическа и евросъюзническа паплач са виновни за това, което е сполетяло Татковината. Ние мълчим и тихо бършем сълзи.

 

11:30
            Софиянци не обръщат внимание на нашите славни скандирания: “Да се преборим с американците, евреите и европейските варвари” и упорито продължават да стрелят по нас. Ебават се. Тъпи копелета. Гейове.

Някои от нас се опитват да им мятат чесън, пръжки и шкембе чорба в ламаринени кутии, но ония не поемат.

Понася се слух, че софиянци си имали някакви хранителни запаси. Волен беше казал, че наши другари, братя по оръжие, щели да взривят всички хранителни складове на столицата и така по-бързо софиянци да решат, че трябва да поемат по нашия славен революционен път и да се освободят от американското подтисничество, еврейската напаст и европейското колонизиране. Развели сме конска опашка над една от обозните каруци. Някакъв напушен може би тринайсет годишен софийски келеш идва и хвърля пиратка по знамето. Ицо Вагабонтина го сваля с един камък, въпреки че е с едно око, откакто лани магарето му изби другото с ритник. Много е добър. В село, като се готвехме за революцията, на тренировъчната стрелба с камъни даде отлични резултати и свали най-много сини сливи от дървото-цел.

Някаква журналистка снима вечно намръщения Геро Мастиката от горната махала, на който все нещо му е криво. Отнякъде долита варварски артилерийски снаряд и му отнася половината ляв крак. Той започва да крещи и да се търкаля по земята от болка като разсмива всички ни. Според Волен ние сме патриоти и не трябва да показваме болката си.

Е, идват жените, идва и моята. Превързват го, а аз съм удостоен с честта да бъда с жена. Усамотяваме се в един ъгъл на шатрата. Свръшвам веднага, щото съм превъзбуден от мириса на барут, от предстоящата победа, от мириса на чесън в устата на моята, чудния аромат от мишниците й и от крясъците на Ицо. Той винаги си е бил тъпо парче. Не мога да го мисля.


17:20

            Софиянци и армейски части продължават подло да обстрелват нашите героически позици. Става опасно. Шрапнел уцелва в задника Марко Изрода и Кичо Бурията, които се опитват да покажат удоволствието от чесъна и пръжките, като пожелават да ядат пред позициите на предателите на Родината, които сме тръгнали да революционизираме.

Някакви гражданя със забрадки на главите (били последователи на некви рапери, рапъри или трипери, не разбрах точно) открили огън по предните ни непобедими позиции. Нашите смели герои едвам оцелели.

Волен се свърза с наши секретни подкрепления, маскирани като овчи тор някъде в Родината, да побързат. Обещават да дойдат бързо и някакви зелени барети от Долно Овчарово. Били спецове. Били тренирали на полето. Ще видим.


ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ (записките на един опълченец) 2 част

 





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - е, може и без "опълченец" в заглавието
29.11.2008 13:04
малко думи останаха неупотребени за какви ли не цели.
цитирай
2. anothercat - много революционно
29.11.2008 13:55
някак... а пък е събота все пак, ден за почивка и мързел :-)
цитирай
3. libertybell - :))))
29.11.2008 16:00
Янч, евала!!! Ще те черпя:))))
цитирай
4. flyco - ...
29.11.2008 16:58
3-та част ще има ли? Питам преди да съм прочел втората.
цитирай
5. ianchefff - lib,
29.11.2008 18:39
ще те подсетя.;))

флъцо,
няма 3та част. Колкото толкова.

cat,
едното не пречи на другото, ако прочетеш, ще разбереш..;)))))
цитирай
6. анонимен - Я , какви интересни Обърки тук !
30.11.2008 15:53
Ти къде ме метна в 2006- та ?!
Много оригинално , мерси ;)
Непосилно е освобождението от Интернет , ужас...
цитирай
7. анонимен - Тъпотия на квадрат. Човече кой и ...
01.12.2008 08:03
Тъпотия на квадрат. Човече кой и защо ти плаща да снасяш и мърсиш с тези биери. На час ли jr плащата или на парче?
цитирай
8. ianchefff - анонимен 7,
01.12.2008 08:13
доскоро ми плащаха Джордж Буш и Иван Костов.
След нова година ще ми плащат Обама и...
пак Иван Костов, позна.
Пара да пада, пишем всичко...
цитирай
9. анонимен - Опълченците на Шипка
19.12.2008 21:01
кода е : Одеон
Сергей Безумни сочи върха пак и Вика : Вървете тамо са раите и Таборите от социалисти тръгват с викове сърдити.
Аллах от Джамията в Центъра на София гръмовно въздуха разпра.Връх 100летов отговори с рдуги вик : Ура.
Парола: името на селото в което се произвеждат маслени филтри за лек автомобил Лада ,,Гарант" - В района на Добрич е - до село Стършел.
цитирай
10. анонимен - re:.......
08.01.2009 21:59
Поредното "произведение", което е болно от интелигентщина, самовнушено високо самочувствие, необосновано от реално познание и накрая: непознаване на национализма. Непознаване на хората, които го разбират. Непознаване на причините, които го пораждат.
Защо 30 % от австрийците и 28 % от швейцарците - най-културните и независими държави в Европа са националисти?

Дяволската полуусмивка от началото на блога не води до прозрения, а до повърхностно профанизиране.

Полунещата са най-лошото нещо в света, казва го кой? А да видим, знаете ли?
цитирай
11. анонимен - Простотия
16.01.2009 20:05
БАХТИ И ФУШНЯТА,ТОЗИ КОЙТО ГО Е ПИСАЛ ИМА ИЗВЕСТЕН ТАЛАНТ НА ПИСАТЕЛ,НО ТОВА ПРОИЗВЕДЕНИЕ НЕ Е СМИСЛЕНО!(ТОВА СА БЕЗМОЗЪЧНИ ГЛУПОСТИ)
цитирай
12. анонимен - Пак сам я,барто! стъна ми адет
24.05.2010 23:29
Аби , барто ти си напрао ти каем като оня по възтанията бе, Джендо ли беше,кък беше, абе ти си напръво Възов ,бе барто , мнооо яко, барто, ти барто от куя групировка си, напрао сам при тебе, че те друсам по пет пати на ден против уроки, да знайш
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3071457
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930