Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2008 15:33 - ХЕРБАРИЙ БЕЗ БИЛЕТ 2
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 6476 Коментари: 27 Гласове:
0

Последна промяна: 17.06.2008 16:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

              Projector, Protector, Rejector, Infector

              Projector, Rejector, Infector

              Injector, Defector, Rejector, Detector

              I"m judge and I"m jury and I"m executioner too

              I"m judge and I"m jury and I"m executioner too...

 

            И-и-и-и-и ето ни отново след рекламите-е-е-е-а-а-а-а... Не бе, пак се качвам в атобус, ама този път е 604. Пак е нов, но явно не е успял да спечели награда за автобус на годината. Или на месеца. Дори си няма награда за автобус на деня. Горкото автобусче. Милото...

            Отново съм последен на вратата, отново съм хербарий. Започвам да си представям различни варианти. Цветенце, животно, дъвка. Виждали ли сте хербаризирана дъвка? И аз не съм. Ама ако си представя, че съм дъвка и тутакси се превръщам в хербаризирана такава. “Нда”, както би казала Силвия.

            Пътувам си, хората си приказват, аз си слушам музика. На една спирка се освобождава място, представяте ли си? Цяло свободно място. Не половин място, не място за едно дупе от по-малките, а цяло. И веднага сядам. Не ми дреме пенсионери ли има или други по-възрастни индивиди. Е, ако дойде бременна жена, ще стана, разбира се, ама коя бременна е луда да се качва по това време...

            Сядам. И тъкмо си оправям слушалките, които са се разместили и хоп, ето го и него. Имаме контрольор на борда на нещастния ненаграден автобус. Мъж. С маскировъчни дрехи. Любимият ми контрольор всъщност. Гледа тъпо, държи се нагло, ако не дай си Боже нямаш билет и окото му не мига. Изглежда махмурлия, на когото са отказали шкембе чорба в близката кръчма за възстановяване. Страшна работа. Около 50-тте, с прошарена коса и корем, с който разбутва тълпата. Явно жените не се справят с набирането на приходи за заплати на шофьорите, техниците в сервиза, онези негодници от Столична община и всички останали, та затова мъжете вземат нещата в свои ръце. Има си червена троха на бузата. Сигурно е закусвал лютеница. То не е лошо, ама що я носи на работа? Той си знае.

            Застава до мен и ме побутва с шкембето си отдясно в ребрата. Как дойде до мен, не знам. Не ме разбирайте погрешно, ама защо трябва да ме бута по този начин? Аз съм си спокоен, но такива ситуации могат да ме накарат да изляза от кожата си. Този тип, макар да ми е известен от приключенията ми в градския транспорт, винаги ми е приличал на нов биологичен вид, дето се разпространява в автобусите и пречи на спокойствието на пътниците...

            – Момче, дай си билета за проверка... – и пак ме ръчка. 

            Добре. Ей сега. Проверявам последователно джобовете си. От всеки изваждам празна ръка. Нямам билет.

            – Еми, нямам билет.

            – Аха – и ме гледа, както хиена се точи на някаква мърша. С един такъв влажен и гладен поглед. Дръвник с една дума! – Виж там... – наставлява ме той.

            – Нямам, нали проверих току-що – усещам вниманието на целия автобус върху себе си. Някои се опитва да ми помогнат с мисъл, други да ме порицаят. Нищо не става. То, ако владееха Силата, щяха да летят до работните си места, не да се ръгат тука. Не съм на кеф. Нещо не ми е добре. Не знам защо.

            – И сега какво правим? – пита ме контрольорът.

            – Ти катаджия ли си? – както споменах, не съм на кеф.

            – Моля? – или не ме е чул или не вярва на ушите си.

            – Нищо... – не ми се обяснява.

            – Дай си билета!

            – Нямам. Искате ли да го кажа ли по-бавно? – мисля, че говоря на български. Вие нали разбирате това, което пиша, то също е на български...

            – Тъй както си се излегнал и жена ще си поискаш още малко!

– Бих си поискал, ама ще е малко неудобно...

            – Какво поведение само... – явно преди да влезе в автотранспорта е бил учител. Или философ.

            – Разочарован ли си? – безгрижно се усмихвам. Дразнещо.

            – Я се изправи! – скръцва ми той.

            – Моля? Вие какъв сте бил в предишния си живот? Старшина на рота? – той се изпотява. Сигурен съм, че не е отжегата. От кръвното е. – Удари ме и ще те кажа на Бойко Борисов!

            – Плашиш ли ме? – надъхва се той и трохата с лютеницата пада.

            – Не.

            – Вероятно ме ебаваш?

            – Със сигурност... – казвам и пак се озъбвам в нещо като усмивка.

Очаквам да ме удари, но се надявам да имам все още някой друг рефлекс. Да не е прекалил с виаграта снощи?

– Много сте отворени нещо... – промърморва той и търси съчувствие в хората наоколо, които веднага си намират някаква работа. Слушат музика, блеят през прозореца или човъркат седалката с виновно впит в земята поглед.

– Отворени сме и нещо и нищо. И цигара бих си запалил, ама не сервирате кафе. Защо не сервирате кафе?

– Само на кафе ще ми станеш! – как се “става на кафе”? Ако някой знае, нека ми каже. – Демокрацията-а-а, демокрацията ви разхайти, диванета!

– По-спокойно, господине – остава само и да го потупам съчувстващо по рамото.

– Аз съм спокоен!

– А, добре. Просто не ви личи.

– Плащай си глобата!

– Казвам го бавно, па-ри ня-ма да ви дам! – и му намигвам.

– Това на нищо не прилича.

– Прилича на недаване на пари. Напишете ми акт.

– Виж, събери някакви пари и да свършваме.

– Откъде да ги събера? То това да не са гъби? Пишете ми акт... Трудно пишете? Това вече е проблем. Имаме проблем, имаме проблем... – пътниците ме поглеждат скришом. Вероятно някои ме мислят за луд, който някак е избягал от 4-ти километър. 

– Млъкни! – виква той.

– Окей – някои от присъстващите се радват, други искат да ме изядат, но не мога да определя с какво чувство биха го направили. Нищо. Чудя се той, ако ме изяде, дали ще си направи сувенир от костите и зъбите ми? Дано не се стига до там...

            Изважда някакви листа, почти ги слага на главата ми. Изважда и химикалка, но я изтърва. А, сега ходи я търси...

            – Срамота! – мърмори той.

            – Ако съм Дядо Мраз, бих ви подарил химикалка, но не съм..

            – Само на Дедо Мраз ще ми станеш!  

            Ще ме разплачеш...

– Какво?

– Казвам, че ще се просълзя от факта, че ще ставам Дядо Мраз.

– Неграмотник! – възмущава се той.

– Хайде да не се обиждаме така грубо, може ли? Пък и имам средно образование.

            – И аз имам средно образование... – аха, ще си мерим образованията сега. – Плащай си глобата!

            – Пишете ми акт. Нали се разбрахме.

            – Ама... – поглежда листата, които обещават яко писане, поглежда към пода, там някъде, където е избягала химикалката и ме гледа някак тъжно.

            – Някакво объркване ли има? Моите съболезнования – казвам, но ми е весело. А задръстването след “Плиска” е толкова голямо, че сигурно на Орлов мост ще стигнем към обед.

            – Писна ми от вас! Всеки се качва, не дупчи, после заплата няма...

            – Всички ще умрем! – отсичам аз.

            – Защо така? – учудва се той.    

            – Такъв е живота. На всеки се случва – опитвам се да го успокоя отново.

            – Тия, младите са много разхайтени в днешно време... – обажда се една дама, приличаща на жената зад щанда от едноименния филм.

            – Демокрацията ги направи тия неща – намира изведнъж сродна душа контрольорът. Да вземат да се оженят и да ме оставят на мира.

            – Правят каквото си искат, не слушат... – продължава тя.

            – Искате да съм цирково животно? Да лая? Да давам лапа? – закачам се, нищо особено.

            – Човек дума не може да ви каже! – сопва се филмовата героиня. Т.е. нейният двойник.

            – Дай си билета! Глобата... – обърква се моят човек.

            – Напишете ми акт – намигвам му аз.

            – Ех... – започва той и се спира. На бас се хващам, че щеше да довърши с “да беше жив бай Тишо...”

            – Да не сте закусвали лимони за закуска? Грешка. Много са кисели и развалят настроението поне до обед...

            – Само на лимони ще ми станеш, малък нахалник!

            – Толкова съжалявам. Да ви поръчам пица?

            Докато той обмисля предложението ми се появява нещо... смут виждали ли сте? Не ми казвайте, че не знаете какво е “смут”? Смутът е човек, който е смутен. Не просто смотан. То е по подразбиране. Нещо като смотан смутен. Сложна работа. От казармата ми е останало това определение и мине се не мине време и забележа някъде такъв екземпляр. И значи идва смутът и застава и той до мен. И той накичен със значка на контрольор. Леле мале.

            – Този гражданин е без билет – въвежда го в ситуацията началникът му. Вече съм гражданин. В началото бях просто “момче”. Смутът явно е новобранец. Изведнъж се пренасям десетки години назад във времето, когато бях в армията. – Принципно трябва да му поискаш билета...

            Извинявайте господине, дай си билета за проверка... – ужас. Ама, разбирам го момчето. И аз ги бъркам обръщенията, то в такава блъсканица...

            – Моля? – успявам да попитам, удържайки се да не избухна. Дишам дълбоко.

            – За проверка... – смутът поглежда в краката си. – Билетът...

            – Обясних вече, че нямам, билет. Принципно. Ако искате, мога да ви нарисувам един. Но не давам гаранция за качество...

            – Ама... трябва... – смут. Това е.

            – Не му се обяснявай! – отсича шефът. – Ще пишем акт.

– Пишете... – той пак започва да преглежда листата и да ги подменя с други от чантата си, дето я е преметнал през рамо. Минаваме покрай спирка с трима контрольори, запретнали ръкави като в месарски магазин. До тях младо момиче нещо се обяснява... Като чакали са. Няма спасение.

– А билетът? – пита смутът.

– Пич, ако бях Урумбурак, щях да ти направя рязко поне 50 билета, всичките продупчени и с водни знаци по тях, ама не съм. Даже и комикси щяха да си имат, да си ги колекционираш от продупчени и проверени от теб билети, ама не мога. Сори. – Казаното го връхлита със силата на ударна вълна след ядрен взрив. Толкова се смущава от словесния апокалипсис, в който го въвличам, че започва да заеква.

– Щ-щ-е тр-тр-трябва акт-акт-акт...

– Убий, глупака! – промърморвам аз.

– Моля? – изведнъж смутът се превръща в Супермен. Надува мускули. – К-к-кой е глупак?

Имам проблеми с говора. Глупак ли казах? Грешка. Извинявайте.

Ама това на нищо не прилича. Какво е това повдение? – обажда се жената зад щанда.

Ще ми го намалявате ли?

– Млъкнете! – тихо, но властно казва шефът. Пък и с тази маскировъчна униформа, направо генерал може да стане. Генерал от градския транспорт. Ми то, Бойко Борисов как стана генерал за три дни?

Искате да ме целунете ли? – не знам защо го казвам. Заяждам се. Той поема дълбоко въздух и го изпраща към мен. Не е приятно.

Да не припаднете? Понеже въздишате нещо...

Фашист! – моля?! Това пък сега защо.

– Ядосахте се? Възмущение, гняв? Нарастват като нивото на река Дунав? Успокойте се, всичко е само игра, всичко е само спектакъл...

– Хайта! – казва той.

– Анархист! – обажда се и смутът. Бре, откъде такива думички. Явно и той е със средно образование. Браво, браво.

– Вие и и гей ще ме изкарате още малко... – прозявам се небрежно.

Така като те гледам... – казва шефът и се поглажда по корема.

– Селянин! Абсолютен гамен и простак! Един истински продукт на западната пропаганда! – просъсква жената зад, знаете кое. Брях! “Един истински продукт”, колко изящно казано. Ето къде бил ключът от бараката. Хм...

– Само аз ли съм негър в тоя автобус, бе? – питам аз.

– Само тоягата за вас! – предупреждава ме босът на автотранспортните контрольори-новобранци. Смутът мига на парцали, кирливи ризи, оглозгани кокали и други такива.

Набий ме, за да се увериш, че съм човек – предлагам аз.

– Моля?

– Нищо. Не ми се обяснява. Трябва да слизам – ставам. Стигнали сме до Орлов мост. Явно автобусът макар и без награди си има своите предимства.

– Само бой за такива! – нарежда щената. Нямам какво да кажа.

Придвижвам се към вратата. Двамата тръгват след мен. Хората вече слизат, аз изваждам билет от джоб, за който не съм споменал. Дънките имат много джобове, ако сте забравили. Не ви ли казах, че всъщност имам истински продупчен билет? Пропуснал съм.

Подавам го. Контрольорът го гледа и не вярва на очите си. И на ушите си не вярва. Маскировъчната му униформа сменя цвета си няколко пъти. Или поне така ми се струва. Гледа го от двете страни. Сравнява го с билета на жената зад щанда, която услужливо му го подава. Остава само да го провери и на ултравиолетов детектор, само че няма такъв. Смутът се чеше по темето.

Истински е намигвам им и ги оставям в размисъл. Слизам и вратите се затварят след мен.

Слънцето ми се усмихва. Пускам си Есил Дюран и всичко е перфектно. Не бе, не. Пускам си We"re Not Gonna Take It и се чувствам като цар...

            Всъщност, истинското заглавие на тази история е “Хербарий с билет”, ама ви го казвам сега, за да съм първият в света, който е написал разказ, чието име четящите го научават накрая. Аз съм номер едно, аз съм номер едно. Иначе казано: I"m judge and I"m jury and I"m executioner too...

Шегувам се. Приятен ден.


Хербарий без билет.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. soho - Тамън реших да ти се карам,
02.06.2008 15:53
че не носиш билет!!!!!!
цитирай
2. анонимен - хубава история,
02.06.2008 17:09
но надали ти стиска да разиграеш целия цирк наистина.
цитирай
3. ianchefff - soh,
02.06.2008 17:13
еми...

Е-е-е-е-х как обичам анонимници, бе-е-е-е-е...
цитирай
4. mallvina - янч,
02.06.2008 17:14
е оти така с лошо бе?!
цитирай
5. ianchefff - малвина,
02.06.2008 17:16
не аз, той, л.г.
И не ме питай какво е л.г...
;-)
цитирай
6. анонимен - дам,
02.06.2008 17:26
не обичаш анонимни или не обичаш да чуваш истината?
цитирай
7. mallvina - янч,
02.06.2008 17:32
а щой тук л.г.?
мен ми звучи малко като абревиатура на лигльо :)))
цитирай
8. ianchefff - an,
02.06.2008 17:47
обичам да чувам истината, разбира се.
Обаче какво общо има в случая с този разказ?
Повтарям разказ.
Знаеш ли какво е разказ?

малвина,
лирически герой...
нда.
цитирай
9. gothic - Замая ми главата, Янч!!! ;)
02.06.2008 17:54
Замая ми главата, Янч!!! ;)
цитирай
10. анонимен - Ха,
02.06.2008 17:59
даже Силвия разбра какво е разказ. Много си оригинален, няма що. А това измъкване с л.г. вече е адски тъпо.
цитирай
11. ianchefff - анонимчо,
02.06.2008 18:04
разни хора, разни идеали, нал тай;-)
Концентрирай се над себе си, пък дано имаш успех...


гот,
нищо лично, брат...
:))))
цитирай
12. sisi89 - ха казаха ли ти го
02.06.2008 18:10
не съм само аз
използвач такъв
цитирай
13. анонимен - една бургазлийка
02.06.2008 19:24
Много много се смях.
Благодаря ти.Искам и аз такава случка с контрольор
Обаче в Бургас това няма как да се случи. Тук се качваш и си купуваш билетчето от кондуктора, във всеки автобус е така и е много удобно.
Трябва като дойда в София да спретна едно номерче на вашите контроли, ама ме е страх - биели съм чувала.
цитирай
14. анонимен - Янч,
02.06.2008 19:29
и на мене ми се замая главата,ама се осеферих вече:)
цитирай
15. nakom - Янчеффф Янчефффф ;-)
02.06.2008 20:57
ако владееше силата, и ти щеше да летиш до работа.Впрочем добре си го измислил, реално е .Нахалник в автобуса, нямащ пари, обаче се прави на културен, мисли се за интелигентен итн.Отива ти ;-)
цитирай
16. ianchefff - nakom,
02.06.2008 23:09
ей сега, ще ида да изпия ена водка по този случай...
;-)
цитирай
17. анонимен - Дейза
03.06.2008 10:27
Браво, разсмя ма доста!
цитирай
18. libertybell - Хахах:)))
03.06.2008 12:01
Янч, препоръчвам ти водка Зеленая марка, традиционна рецепта:))
Продава се в Билла.
Разказът си го бива!
цитирай
19. gantree - :))
03.06.2008 12:33
Защо се бъзикаш с навалицата, а? А?
Честно да си призная, не съм си причинявал екстремни контрольорски преживявания от този вид може би вече няколко години, със сигурност повече от пет. Като ученици най-любимото на компанията ни беше да се бъзикаме с хората, не с контролите. Качвахме се, и с качването поздравявахме най-близкостоящия. "Добро утро", когато отивахме на училище, и "добър ден", като се прибирахме. 99% от тях стоят и те гледат като телета - имам предвид 1985-1986 година. Ако имаше бабичка с гаден поглед, един от нас - обикновено бяхме трима много близки приятели - един от нас припадаше, ние го прихващахме и я карахме да стане, за да го сложим да седне. С контролите не сме се бъзикали, или поне изключително рядко, но виж - с хората - нонстоп, когато сме били заедно. Хората са по-гадни, по мое мнение. Дори и днес е така.

Поздрави.
цитирай
20. viovioi - Разказа е натурален !
03.06.2008 13:30
Все по силно става убеждението ми, че градския транспорт освен всичко друго е И интелектуално срдище!!!
цитирай
21. deseo - хехехехехе
03.06.2008 13:58
ееей направо ми развесели деня честно:). Благодаря:)
цитирай
22. bebo5 - Готин си!!!
03.06.2008 19:49
Готин си!!!
цитирай
23. gothic - Янч, хвърли един поглед http://...
04.06.2008 12:54
Янч, хвърли един поглед http://silvia.start.bg/
Това ли е твоя човек? :)))
цитирай
24. анонимен - Евала момко !
15.06.2008 09:34
Направиха ни на луди... Направо ти завиждам, че не съм присъствала да те подкрепя изцяло :))))) Успех с контрольорите !
цитирай
25. doaiva - :)
11.07.2008 11:07
"То, ако владееха Силата, щяха да летят до работните си места, не да се ръгат тука. "
"Какво е това повдение? – обажда се жената зад щанда.

– Ще ми го намалявате ли? "

:)))

цитирай
26. анонимен - Евала
07.09.2008 21:00
Браво. тази сутрин направих същия номер, но във влака. Беше закъснял с 25 мин. и реших никакъв билет да не давам. Заплашиха ме, че влака няма да тръгне докато не слезна. И пак се намери някаква "жена зад щанда" да каже, че бързала и щял да си изпусне връзката след това
цитирай
27. анонимен - Аааа
28.06.2011 21:57
Браво Янчо направо се счупих от смях ! Уби ги, сега мисля да го прочета още 1, 2 пъти и да науча тия лудите реплики и утре да си спретна един цирк в рейса :D :D Аз съм Иво от МСАТ монтажиста където бях преди време :)))) много ми хареса !!! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4627344
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031