Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2008 12:42 - СИЛВИЯ VIII: аз ли съм или не съм?
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 4279 Коментари: 36 Гласове:
0

Последна промяна: 21.05.2008 09:45


            От няколко дни се опитвам да звънна на Соня. Никой не вдига. Пак пробвам.
            – Да-а... – мъжки глас едва не праща ухото ми в болницата.
            – Търся Соня...

            – Няма я! Влезе в банята! Отиде на Луната... – изрежда гласът.

            – Моля? – учудвам се искрено.

            – Този номер вече не е нейният номер. Сменила си го е явно. Разбиха се да я търсят. Бегай, не ме занимавай повече – затваря.

            Е, добре. “Бегам”. Не знам каква е причината, но има ли значение? Прилагам си ускорената програма за възстановяване след биене на шут и не след дълго, бързо влизам в ритъм…

            Вечерта се звъни. Тъкмо си пийвам, почивам си от тежкия ден и се забавлявам сам, както си знам. Отварям. И какво има пред мен? Дежа вю, това има. Бухнала дълга руса коса, висока, слаба, с големи гърди, дълги крака, изключително чаровна. Къса прилепнала пола, тъмно-червено кожено яке. Тъмни обувки на висок ток. Перфектна. Надявам се, че не говори. Но проговаря. Е, никой не е идеален...

               – Добър вечер. Търся Иван – брях, какво стана бе, вече направо вкъщи ли ще идват?

            – Аз съм, какво има? – предполагам, че е грешка, сбъркала е етажа, входа, блока. Или града. Че иначе приключението ми е връзано, знам си съдбата.

            – Не ме позна, нали? – ами не съм, да не съм някой телевизионен ясновидец, дееба. Аз ако бях, щях да съм по телевизията, мамка му. 

– Блог беге – тя упорито си приказва нещо, което не искам да чуя.

            – Вход “Б”... – натъртвам аз и очаквам Силвия, Памела Андеръсън, Джесика Алба, Кейт Хъдсън, Парис Хилтън или там която е тя, да разбере грешката си.

            – Блог беге, именно – не чува и тя.

            – А... Ъ? Казвам, че това е вход “Б”... – повтарям пак, тактично пропускайки покрай ушите си съчетанието “блог беге”, защото усещам как започва да ми се къдри късата коса.

            – Да де, точно. Вход “Б”, блог беге. – заявява тя и ме наблюдава отгоре победоносно, сякаш току-що е отговорила на въпрос за 200 000 лева. Ти да видиш... Всичко съвпада. Продължавам да съм подозрителен. Объркала ме е с някого, но щом идва на крака, няма да я връщам.

            – За какво става въпрос? – питам и не свалям очи от нея.

            – Шегуваш се, нали? Сиси89 с малки букви. Не се прави...

            – Моля? – казва се Сиси89. С малки букви. Сигурно Малки се е казвал баща й най-вероятно, а “букви” е фамилното  име, символизиращо традиции в литературното изкуство. Дядо й е бил един от първите селски писатели краеведи и са му викали Стефчо Литературата. Нещо такова... А “с” е за благозвучност... Какво ли не си измисля човек само за да се измъкне. Веднъж така измислих цяла история с отвличане от извънземни, за да ми се прости една изневяра. В интерес на истината, почти ми повярваха...

            – Така се казвам – усмихва се Сиси89. Пардон, сиси89. И усмивката й е страхотна.

            – Това ти е името? – питам аз.

            – Не, това ми е ника, де-е-е... – леко се нацупва, но го прави толкова... ъъъ... еротично.

            – А, ти ли си? – влизам в играта много рязко. Никой не очаква да ти се изтръси някой от блога посред нощ. Някой непознат. Но защо пък да не приема приключението? Защо? Пийнал съм си, зареден съм с гориво, всичко е въпрос на организация. И творчески потенциал.

            – Аз съм. Да... – намигва ми тя. Е, щом пък и намигва...

            – Влизай тогава... ние какво се бяхме разбрали? – объркването винаги го изигравам за Оскар. Просто нямам равен. Ех, защо не ме вземат в Холивуд, бе-е-е...

            – Нищо. Реших да те изненадам – обяснява тя. Добре де, как по дяволите се казва сиси89? Ще се разбере по-късно, може би...

            Влизаме в хола. Сядаме. Разливам пиене. Надявам се, че пие, иначе не ми трябва. Традицията задължава, копеле. Или традицията задлъжнява. Това е от Пратчет, да знаете. Цитатът е: “благородството задлъжнява”, но си позволявам да го перифразирам, както ми е удобно. Обаче до ден днешен се бъркам с Пратчет, жена или мъж е. Еми откъде да знам, до го еба в писателя, в скоби писателката, зачеркнете вярното...

            – Наздраве – казвам аз, че се отплесвам в разсъждения, а това не е хубаво за пиенето, настроението и всичко останало.

            – Наздраве – казва тя и очите й светват. Браво.

            – Как ме намери... ъ-ъ... Силвия? – пробвам, да видя дали това е името й.

            – Да-а-а – казва тя, лицето й грейва от щастие, че отново съм я познал и ме прегръща. Не знае горката, че се е натресла точно, където не трябва. Е, съдба. Не че се учудих, но имаше бледа надежда да се окаже Сесилия примерно. Или Софи Маринова, евентуално.

            – Ами например, изпратиха ми адреса ти на мейла ми анонимно – от доброжелатели никой не може да се оплаче в днешно време. – Не ме ли искаш? – казва тя и ме поглежда с очакване нетърпящо отказ. Нещо като конската глава в “Кръстника 2” Или “1”.

            – Искам те, разбира се – заявявам аз и я целувам по бузата. Кой отказва такава оферта?

            – Нали ти писах, как станах привърженик на червената идея? – леле, тя била комунистка. Нищо, какво толкова? Можеше и по-лошо да е. Да е от ЦСКА! Ще се справя, вярвам в себе си.

            – Не си спомням, Силвия.

            – Баща ми винаги е бил от ЦСКА – аха! Ужас! – Червеното ми стана любим цвят и един ден, минавах покрай някакъв митинг и имаше толкова много червени балони... Наздраве.

            Чукваме се, пийваме. Но ужасът е налице. Червен ужас с балони. Ама й нейните балони... Но ще се държа. Все пак, това, което предлага не е за изпускане. Прилагам си програмата за самоконтрол.

            – Влюбих се в теб още като прочетох първия ти стих. Онзи за изоставената любов и слънцето, обагрено в червено... – никога не съм писал такова нещо. Честно. Такава глупост и моята глава не може да роди даже – И оттогава си пиша с тебе на лични. Кога ще ми дадеш скайп?

            – Когато пожелаеш – има жени, на които давам всичко, което пожелаят. Тя е една от тях.

            – Разказвах ли ти как се провали кариерата ми на манекен?

            – Не...

            Ами например бях във “Визаж”. Обещаха ми кариера, но ме водеха само по някакви ревюта, дето ми налитаха типове като Митьо Пищова, че и по-зле.

            Има ли по-зле?

            Има, не питай. Пищова беше в началото. Калканджиева взе да ни води по разни светски събития, разни шефове на трибуквени фирми, депутати, отврат ти казвам... – горкото всичко си казва. – Леко се оттървах. Партията ми помогна – брех, да му се не види.

            – Снощи ми пратиха адреса ти... – кой бе, кой? Ама добро е направил човекът, трябва да го издиря и да му благодаря. Да се беше сетил, да й каже, че съм глухоням, та да не си губим времето...

            – И понеже съм параноичка, реших, че трябва веднага да дойда при теб, за да не те изтърва... То, с тази твоя известност, сигурна съм, че постоянно ти налитат разни куцли...

            – “Куцли”? – нова дума. Ще си я запиша, нали знаете, че измислям нови думи... въртя я малко из главата си... “ще те скуцля...” не звучи лошо.

            – Да. Куцли. Идиотки! Виждал ли си там... в блога онзи, дето пише за Силвии само – пита ме тя с ококорени, искрени очи. Не, не съм го виждал, даже и да го видя, няма да го позная. Така се е напил... Така съм се напил, де. Тиква зелена, т.е. червена.

            – Гадни са, нали? – ако разбере, че аз съм ги писал, ще ме изпрати в Белене. То вече няма Белене, но знае ли човек? – Янчефф май му беше никът – казва ми тя, “фъкайки” два пъти.

            – С три “ф” и с малки букви – доуточнявам и отпивам, а тя сбръчква носле.

            – Ако ми падне ще му издера лицето! – хайде по-спокойно. За прекрасния червен маникюр ще намерим друго занимание.

            – Ужасен е, да – искрен съм аз. Не бе, не съм ужасен, шегувам се. Аз се обичам. Значи не съм искрен.

            – Например ти познаваш ли го? – пита ме и ме прегръща. Тия, червените нямат спирка. Да взема и аз да се запиша в Бесепето. От алкохола е, ще ме прощавате. След малко ще реша че и във фен клуба на ЦСКА искам да отида...

              Например аз не го познавам – пак съм искрен. В момента даже не знам кой съм, а к’во остава и да се познавам. Аз ли съм, някакъв поет ли съм, не знам? – Даже не искам и да го виждам! – отсичам аз. То, свинска работа, какво да се гледам.

            – И аз не искам да го виждам... – казва Сиси89 с малки букви, а аз едва се удържам да не избухна в смях.

            – Аз ако го срещна някъде, ще му еба майката... извинявай за грубия израз, но не му разбирам логиката да плюе по... – трябва да си изкривя езика – да плюе по БСП.

            – Не, няма нищо. Благодаря ти – оставя чашата и ми се нахвърля. Сигурно заради стиховете, които съм писал е влюбена в мен. Засега. Целуваме се, харесва ми. Не мисля за партията, за червените балони и други подобни, защото от тях може да получа временна импотентност, а това не е добре в този случай... Червено бельо. Червен цвят. Хм... не обичам червения цвят, но това е изключение. Докато я събличам си мисля, че съм девствен. Ами да, какво се пулите, никога не съм бил със социалистка. Но приемам предизвикателството... Повече няма да ви разказвам, та да се спукате от яд. Ще кажа само, че е много добра. Мали-и-и-и...

            Разливам по чашите, пийваме. И цигара запалвам, блаженство. А това е само началото. Супер-р-р.

            – Тия дето пишат срещу БСП, са ужасни. Всички са толкова корумпирани вдясно – иде ми да й плясна един шамар. Когато съм пиян, рязко си сменям настроенията.

            Разстройство, ако те хване, пак корупция ли ще има? – не се удържам.

            – Моля?

            – Шегувам се.

            – В типичния ти стил... – целува ме. – В блога има големи идиоти!

            – Мислиш ли, че ми пука?

            – Не мога да знам...

            – Е, вече знаеш... – целувам я по нослето.

            – Иде ми да ти пратя изплезено човече... – казва тя и ми се изплезва.

            – Чакам...

            Целува ме. Леле, такава жена мога да клатя като сонда за нефтодобив в Тексас, нали сте ги виждали по филмите... И всичко се повтаря. Без историята с червеното бельо, защото то си остана на земята след първа серия.

            Лошото е, че след като привършваме отново идва призракът на разговорите по политически теми. Явно мотото на сиси89 е “секс и политика”, колкото и странно да ви звучи. Ще направя този компромис. Засега.

            – На този Янчефф хуморът му прилича на правешкия му съименник, прилича си с неговото партизанско име, Бог да се смили над душата му. 

            – С малки букви... Ти вярваща ли си? – бъзикам се.

            – Да, разбира се. Това, че съм от БСП нищо не значи. Пълен простак е!
            – Кой? Аз?

            – Янчефф бе – през зъби казва Сиса. Ще получа инфаркт от задържане на смях. Така поне тренирам коремните си мускули.

            – Аха – добре бе, добре. Свирките да вървят, другото не ме интересува. Точка. – Да те питам, к’во ми надуваш главата с този Янчефф ? Янчефф, та Янчефф! Да не си ф-ф-ф-флюбена ф тоя Янчефф? – разигравам първата ни сцена на ревност.

– Бе, ти луд ли си? Ти си моят човек! Но съм много ядосана, щото само те обижда – я, светлина в тунела. Но аз нали само ходя да се заяждам, та не мога да се сетя кого има предвид. Не че е важно.

            – Давай смело, пиленце... – млясвам я по бузата. И по лявата гърда, за да съм в тон с лявата й политическа ориентация.

            – Аз без да съм чак кой знае какъв фен на Тодор Живков си мисля, че при него в младежките му години е имало някакво подобие на ред и култура. Ако ме чуе сега Янчефф, ще ме залее с плюнки за Белене и Ловеч, но тези простотии съм ги чувала много пъти. Да ти кажа, който е бил свестен в затвор не е лежал.

            – Щом казваш... – нямам думи. Случва се.

              Онзи... – продължава тя.

            – Кой “онзи”? – ще падна... Но колкото повече се напивам, толкова по-лесно се владея.

            – Янчефф, бе – обяснява ми тя като на малоумник, – вика че Живков бил диктатор и тъпкал "интилигенцията". Но виж какви са ни интелигентите. Боже, опази от такива. Всички се писаха репресирани.

            – Щом казваш... – може и да е права. То, да ви кажа, след толкова пиене всичко е възможно.

            – Например, ти не мислиш ли така? – поглежда ме тя и усещам, че отново я искам.

            – О, разбира се, че така мисля. Само това “например” ми идва малко вповече, но си трайкам.

            – Онзи и той ще се изкара репресиран още малко... – тая говори за мен, дееба. Покъртително гадно.

            – Бастун. Бих го пратил да работи в текезесето на село, не да пише простотии, които са откровени лъжи... – не бих си причинил такова нещо, шегувам се.

            – И аз така мисля – мислела била. Я да го… – А бай Тошо, историята го е запомнила навеки. Аз съм малка, но знам. А него с какво ще го запомнят, въшкара му с въшкар!? Със словоблудствата му!?

            – Кой? – трябва да се поддържа темпото.

            – Янчефф... не ме слушаш! – намусва се леко. Толкова е секси. Както казах, перфектна.

            – То е , защото те гледам и ти се радвам. И ме възбуждаш като говориш за политика.

            – Това не е политика, такива са реалностите... Просто много е зле този... не ме питай кой... – намигва ми.

            – Разбирам те. Наистина. – явно сиси89 с малки букви е поредната природна грешка. Но природна грешка, която прави свирки. И други работи. Екстра. А аз съм животно от вид, застрашен от изчезване. Щото я търпя все още. Повечето мъже отдавна биха й показали червения картон, без да се съобразяват с факта, че е в тон с бельото й.

            – Егати мотиката дива е този Янчефф – продължава. Не стига, че вече е толкова пияна, че ми се клати неориентирано по леглото, ами и сили има да приказва. И ме обижда. Не е човешко това. И какво толкова й преча? Преди им пречеше Шести американски флот, сега аз.

            – Използва името ми! – е, к’во? Остана и разрешение да ти искам, леле, леле. То, когато човек е с лакиран мозък, спасение няма.

            – Утре ще си купувам нови очила от мола, готинки, модернички. Ще дойдеш ли? – ти, чакай да стигнем до утре.

            – Е, как? Разбира се, че ще дойда – умирам да се мотая из молове да търся поредната модна простотия.

            Целува ме. Забравям за БСП, модата, очилата и мола. И за Янчефф забравям. Т.е. забравям се. Жена, която има цици като топки за боулинг, може да ме накара да се да забравя, мигновено! Не ме гледайте като отровени!

            След края на третия рунд правя кафе. Не знам колко е часът, но май утре ще ходя на работа, ама друг път.

            – Например един път Янчефф ме напсува на лични... – заявява сиси89 и окото й не трепва. Заклевам се, никога не съм я псувал!

            – Ще го отнеса като Стависки лека кола на завой, ще го отнеса... – казвам небрежно и я целувам по русата главица.

            – А, моля те, аз го уважавам Масим и го защитавам – плясва ме с думи, Сиска. Браво. С тия цици може да защитава всеки. Между другото “сиси” е близко до “цици”. Просто се хваля, че ми е хрумнало.

            – И аз го уважавам – казвам със сериозен глас. – Пошегувах се само... –Ще се срутя от смях вътрешно. Ще получа имплозия и ще се превърна в двуизмерно извънземно...

            Постепенно изпадам в някаква нирвана. Например не искам всичко това да свършва. Вече не знам колко сме изпили. Важното е, че Силвия все още не е паднала. Чакам я да падне, защото ми се спи. Тия, младите социалистки много пият, да му се не види. То, заради това им е такава и работата в политически аспект. Иначе в сексуален са си окей. Нямам оплаквания.

            – Познавам един дето бие жена си. Този Янчефф и той ги бие, поне така пише! – кажете ми, какво да направя, за да млъкне това природно чудо?!

            – Аз съм кавалер! Не бих си позволил такова нещо – иде ми да разбия бутилката в главата й, но ако се строши ще остана без пиене. Не си струва рискът. Пък и още тра-ла-ла няма да откажа... Моля се единствено да не почне да говори за Иван Костов.

            – Например Иван Костов дето разграби държавата трябваше да е в затвора отдавна... – явно и на ум трябва да си мълча, защото някой ме чува и ми прави сечено. Как ли е да си мълчиш на ум? Не знам.

            – Да, така е. Но хайде да не говорим за Костов. Моля те, миличко...

            – Да не си му фен? – пита Сиска. Не съм бе, ти луда ли си? Аз съм единствено и само твой верен фен до гроб, мила моя... Да ви кажа, не прекалявайте с алкохола. От личен опит ви съветвам най-искрено и нежно.

            – Кой аз? Не... – споменах, че съм за Холивуд, нали? Факт! – Предпочитам да говорим за друго...

            – Аха – вика Силвия и продължава – и му викам на един познат, спорихме за синята идея и му обяснявам, че е балон с налягане, а той ми разправя, че не съм била права – “балон с налягане” няма да го коментирам.

            – За село му е мъчно... – леле, колко пръчки без мозък са се навъдили напоследък, леле-е-е, ще се побъркам.

            – Не те разбрах – поглежда ме с “онзи” поглед тя. И аз не се разбирам от време на време. А “онзи” поглед не върши работа. Временно съм “not available”.

            – Искам да кажа, че е селянин – обяснявам аз.

            – А, добре. 

            – Сега разбра ли ме най-накрая? – започвам да не я издържам.

            – Лош си! – заявява тя. Бе, цупи се, прави каквото искаш, само не ме занимавай със себе си.

            Нали знаеш, че те обичам, как ще съм лош? – Холивуд, сещате се...

            Обичаш ме!? – подскача тя.

            Е, поне в сексуален смисъл...

            – Пак е нещо, например аз не си лягам с всеки. Даже рядко се случва. Трябва да ходи на русата коса, годинките и интелекта ми!

            – Кой да ходи?

            – Този, с когото съм.

            – Къде да ходи?

            – Пиян си. Да ходим заедно бе, мило.  

            – А, добре – егати прозрачната лейка, не е истина, копеле!

            – Искам да изпушя една цигара...

            – “Изпушя” звучи много секси... – целувам я.

            – Така ли? – усмихва се. Много е готина, въпреки всичко.

            – Да. Но ще ида да се изкъпя. За да се освежа. Ти ще дойдеш ли?         

            – Не. Може би после. Хайде, отивай да се къпеш, после ще измислим нещо по въпроса – и ме поглежда с поглед, който отново ме кара да изтръпна...

            Къпя се, пея си, мотая се. Идеално се чувствам. Пиршество за тялото. За духа друг път ще говоря. Мисля си за свирки и други такива, не мога да се занимавам с духове...

            Чувам, че ми звъни телефона, а все още си пея под душа. И с кой акъл се провиквам да вдигне.

            “Имате грешка” – чувам я да казва. След малко пак се звъни.

            “Имате грешка, нали ви казвам. Тук няма Янчефф...” – повтаря Сиска, а аз зацепвам какво се случва. Осъзнаването ме блъска толкова силно, че леко приклякам от натоварването. Спирам водата веднага. Изхвърчам гол от банята.

            – Имате грешка – казва тя, затваряйки след третото обаждане. Трябва да видя кой е и да го поздравя любезно, дебила му с дебил. Знаете че, ако нещо не може да се обърка, то се обърква.

            – Търсиха Иван – казва глухо тя – Значи така, а?

            – Какво? – да знаете, че колкото и да сте добри в лъжите, в един момент си намирате майстора. В моя случай майсторът е ослепителна блондинка, гола и прекрасна. Фен на ЦСКА и привърженик на БСП.

            – Ами ти не си… – загрява тя. А, добър ден. – После търсиха Янчефф! Простак! Ще се лъжем, а?

            – Не съм…

            – Мръсник, ти си Янчефф! – ако не спре да фъфка в лицето ми, ще стане течение, ще настина.

            – Аз съм Иван, стига си се шашкала. Не съм онзи Янчефф...

            – Ти си ианцхеффф –  срича тя, – което значи Иван Анчев, глупак такъв! Знам те аз, разказват ми постоянно за теб! Познах ти и грозната физиономия!

            – Добре де, извинявай – какво да й кажа. – Виждам как се сменят емоции по лицето й от овча тъпота до козя агресия. Положението е ебала си е кучка проскубаната опашка.

            – Например с едно “извинявай” няма да минеш! Син глупак! Това сте вие измамните сини боклуци! Свирка може да получите само с лъжа! Докато чавдарчето честно и почтено...

            – Например ти не си била чавдарче...

            – Не била съм аз... не съм била аз – обърква се тя, – да, но знам какво е било! Идиот!

            – Казах “извинявай”...

            – Не ми се извинявай, син нещастник, такъв. Помислих си аз, че нещо не е наред, ама...

            – Например как си го помисли?

            – Ти знаеш ли аз коя съм?

            – Например не знам аз ли съм или не съм аз. Може би е от алкохола. И теб не те знам коя си...

            – Махам се! – облича се светкавично. Сякаш немците са пред Сталинград и тя бърза да се включи в боя. Разбира се, хваща една чаша и я разбива в телевизора ми. Ужас. Ще изпратя сметката на Позитано 20. Чудя се, дали ще ми изплатят щетите...

            – Сбогом, син боклук.

            – Чао, красавице. И благодаря за представлението.

            – Например красавица е баба ти, боклуко! 

            Сиси89 тряска вратата след себе си. Крещи нещо по стълбите. Сигурно зове съседите на революция, знае ли човек. Или призовава духът на Тодор Живков, все ми е тая.

            Оставам гол по средата на хола. Наливам си пиене. Свобода. Ще трябва да си пусна програмата за живот след тъпи червени путки. Нещо като живот след смъртта. Но това ще стане след като се наспя, защото сега все още не знам кой съм. А, наздраве.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sisi89 - поростак!!!мръсник !!
20.05.2008 12:43
Изобщо не беше така! и тук лъжеш то осеен да лъжеш кво можеш ти бе! Изобщо не пуша и не съм никога разказвала за манкентството

Син боклук
прасе боклук гаден левскат мръсен капиталист отровен продукт на мнимата демокрация
простка и мошеник твоа си ти ян1еввв

и тва ми пише на лични

като ти пиша за важни неща си тук.като искам да те изчукам-бягаш.
Браво!!!!!:)))))))))))))))))

прасе

ти ме употреби!!!!!
мръсник мошеник
цитирай
2. ianchefff - сиси89,
20.05.2008 12:45
такъв е живота, пиленце.
цитирай
3. caruso - хахаха :)
20.05.2008 12:52
Янч, ти ся и вдигна рейтинга на сиси-тУ.
Аре напиши и за мен един разказ, обещавам да черпа водка ;)!
цитирай
4. viki11 - О, злобарче го даваш.
20.05.2008 13:22
Що живота ти е виновен, бе, и.анчев? От главата идва всичкото. И даваш свобода на ... да му видиш сеира. А времето, то си показва дали въобще си срещал Силвия или не си. Който е цапнат в устата, са му прецакани други моменти. Ако си грубиянчето с многото блогове.........излишни са коментарите. Да не си близо до мен, пък се въшкай където си искаш.
Ама ти не си, нали!?
цитирай
5. viki11 - ...
20.05.2008 13:24
А за синята ти идея, те все са некви сгромолясани там. Не си изключение, като ти слушам умопомрачителното себевлюбване.
няма нужда от лудница, имаме си няколко СДС-та, по милиционерски образец.
А за Иван Къстов.......... да де дъ..
цитирай
6. gantree - :))
20.05.2008 13:24
Олеле, олеле !!!
Янчев, сложи си СОТ. Идват бързо, и бият, ако не си знаеш кода наизуст.
цитирай
7. ianchefff - ган,
20.05.2008 13:26
сложил съм, ама ме притеснява, че днес другаря министър Димитров заяви, че инфлацията растяла по-бавно отколкото доходите.
Мисълта ми е, че срещу такива хора бронебойни патрони нема открити, нема открити.
хахаххааааааааааааааа:))))))))
цитирай
8. divini - мъка :))
20.05.2008 13:38
колко мъка има по този свят :)) лелеле чак не ми се вярва... янчеффф, янчеффф, ех! какво да каже повече, освен че добре се посмях и продължавам :))

поздрави
цитирай
9. gothic - Янч, ситуациАта верно е била пре...
20.05.2008 14:01
Янч, ситуациАта верно е била предреволюционна. Поне тутурутките как беха?
цитирай
10. ianchefff - гот,
20.05.2008 14:12
еми майна, добре беха, кво да ти кажа...
с леко червен уклон...
хахахахааааааааааааа:)))))
цитирай
11. viovioi - Янчев ти си превъзбуден!
20.05.2008 14:23
Мисля че някой ще пострада:))))))
цитирай
12. ianchefff - vio,
20.05.2008 14:26
не мисля, че някой ще пострада. Доколкото зависи от мен.
Освен това, не се отклонявай от темата;-))
цитирай
13. sowhat - оууууууууу бро много фенки насъ...
20.05.2008 15:26
оууууууууу бро много фенки насъбра .
моля дай ми рецептата и на мен да си завъдя собствен отбор поклонници


хахахахахаха

тва ми е любимия разказ нали знаеш )))))
цитирай
14. ianchefff - Например искаш да кажеш,
20.05.2008 15:43
"тва ти е любимата поредица",
предполагам, нали, бро?
Рецепта нема.
Например дай ми ти рецепта за твоите яки тутракански неща?
Нема начин:))
Например седаш и драскаш.
;-)
цитирай
15. sowhat - така си е ма малко да покуртоаз...
20.05.2008 16:24
така си е
ма малко да покуртоазнича пък ти сгъцльо такъв )))
цитирай
16. ady - :)
20.05.2008 16:34
Поздравления:))
цитирай
17. gothic - Я, такава не съм пробвал. Тя, сисито ...
20.05.2008 16:48
Я, такава не съм пробвал. Тя, сисито 89 малко ме пообилази, ама аз нали малко трудно вдявам, я сиктирдосах. И сега ме е яд, тц, тц, тц....
цитирай
18. ianchefff - бро,
20.05.2008 16:50
тук можеш да куртоазничиш на воля.
Аз съм леберален.

ади, тенкск.:))

гот, не ти требва. Казвам ти го от личен опит..:)))))
цитирай
19. marcusjunius - Янч -
20.05.2008 17:17
Схемата е изисквала завидно планиране и постоянство :-) Congrats!
цитирай
20. ianchefff - marc,
20.05.2008 17:20
така си е.
Конгратс...
:))
цитирай
21. gothic - Брат, вЕрвам ти, ама нали знаеш. . . ...
20.05.2008 17:39
Брат, вЕрвам ти, ама нали знаеш...око да види, ръка(ръка ли?) да пипне....
цитирай
22. ianchefff - гот,
20.05.2008 17:50
аз ти казвам, пък ти както искаш.
Например после да не дойдеш да ривеш тука?:))
цитирай
23. gothic - Абе не знам. . . . само да не прифана ...
20.05.2008 18:16
Абе не знам....само да не прифана нещо ме е страх. Че то теа неща, дето я тресат сисито са опасни....;)
цитирай
24. krotalka - Изкефи ме Янч!
20.05.2008 19:41
Който не те хареса го сиктирдосай!
цитирай
25. libertybell - Янч, Силвия VІІІ
20.05.2008 23:00
е върха:))) Още се кикотя...
Поздравления!!!
цитирай
26. anothercat - доколкото виждам,
20.05.2008 23:00
и тази премиера е успешна :-)
браво!
цитирай
27. ianchefff - либ,
20.05.2008 23:48
радвам се.

кет, щом казваш... ше почерпя...;-)

крот, т'ва и правя.
Винаги.
цитирай
28. anabel4o - Например вече всякакви Силвии ти ...
22.05.2008 16:03
Например вече всякакви Силвии ти тропат на вратата. :)))
цитирай
29. usandthem - и все пак
22.05.2008 20:40
с кого ли те е объркала червеното Силве? На мене ми се струва,че е търсила Thomas!!:)))
цитирай
30. анонимен - Ха!
27.05.2008 14:38
Янчефф, какви си ги надробил!)) Хахахах
цитирай
31. ianchefff - missia,
27.05.2008 14:52
какви съм ги надробил?
цитирай
32. анонимен - амиии
27.05.2008 21:14
Приписал си повече качества и недостатъци на едно име, отколкото то би могло да има.))
Всъщност говориш за силвиизъм.
Дали в Янчо биха се побрали толкова? Ммм?))
цитирай
33. ianchefff - ааамиииии
27.05.2008 21:44
то е едно име, но на различни хора.
Освен това, защо пък не?
:))
цитирай
34. анонимен - Хм
27.05.2008 22:12
Трябва да го подхване някой значи, че да видим.))
Ама все пак Силвия си е с едни гърди напред. Дори и русата.....мда
цитирай
35. ianchefff - хм,
27.05.2008 22:25
трябва, да.
Трябва си.
:))
цитирай
36. анонимен - убеди ме
27.05.2008 22:48
Ще продуцирам поръчка обаче. Кална поръчка? Мокра поръчка? Избери си някаква, може и Контрольорска поръчка)).
Щото иначе ще илезе че е лично.
Пък то може и да е.
Ама знае ли се......))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3034876
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930