Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2008 12:19 - СИЛВИЯ VII: Мечтите не са това, което са… (Part 2)
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 2890 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 21.04.2008 10:42


СИЛВИЯ VII: Мечтите не са това, което са… (Part 1)


Три

            Вечерта вече съм във форма. След десет часа сън, стабилна храна и разходка с тъмни очила из пазара, съм добре. Дори си тананикам.

            “Силвия, Силвия, една негаснеща любов...”

            Георги Станчев, копеле. Яко. Налял съм си питие и се размазавам пред телевизора с някаква диващина. Силвия ми звъни. Не я очаквам толкова бързо. Пийнал съм си. Но щом има желание, няма да я връщам. Такава жена връща ли се? Трябва да съм идиот... Вкарвам я в хола, обяснявам й положението. А положението е такова: аз съм си пийнал и продължавам да пия. След това искам близки срещи от четвърти вид.

            – Секс ли искаш, копеле? – директно между очите ме прострелва.

            – Нали бях “миличък мой”?

            – Каквото кажеш, копеле. Но ще си носиш последствията... – тя разглежда разни неща по шкафовете.

            – Добре Силвия. Споменах ли, че си много готина?

            – Наричай ме, както искаш, бейби.  

            – Да ти налея?

            – Не пия! – номера. Женски. Добре бе, нека така да бъде. Нямам нищо против.  

            – Цигара? Или не пушиш вече?

            – Моля? Пуша, разбира се... – нещо ми се губят моменти. Дано да е от алкохола. Надявам се да не е Алцхаймер. Или тоя, другия, ъ-ъ-ъ... Шопенхауер. Не, той беше философ. Бе, не знам.

            – Отдавна ли спортуваш? – нали трябва да се говори. И ние четем Коз-змоу.

            – Да, защо?

            – Питам просто. Личи си по физиката ти.

            – Сваляш ли ме?

            – Опитвам се, Силвия...

            – Престани с тази “Силвия”! Не ми харесва това име.

            – Как да те наричам тогава?

            – Наричай ме, както искаш, бейби...

            Решавам да не говоря, а да действам. Най-много да отнеса шамарите. Обаче не ги отнасям. Тя отвръща на целувката ми и правим най-хубавия секс в последно време.

            Правя кафе, да изтрезнея малко, пушим и мълчим. Понякога е толкова приятно да имаш с кого да си помълчиш...

              Предишното ми гадже беше олигофрен и половина. Свалял се с онази, дето я цепих на спирката, помниш ли? Спуках го от бой и го изритах. Накрая взе да ми се моли, да му простя. Щял да се промени. Викам му “можеш да правиш каквото искаш, бейби... Но ще си носиш последствията.”  

            Изважда цели два шоколада от чантата си. Чупи и ми бута парченца в устата. И себе си тъпче.

            – Така се зареждам с енергия...

            – Аха. Ама аз така ще хвана диабет от толкова сладко! – ми така е к’во.

            – Няма, копеле, няма. Аз ще ти я изгоря захарта... – и пак ме целува.

            И пак всичко останало. Кеф. Лайф ис лайф.

            На сутринта си тръгвам.

            Не, не се събуждам на стълбите, спокойно.

 

Четири

            След два дни Силвия ми звъни. И пристига. Облечена в черен панталон, черно сако и червена риза. Полудявам. И пак се започва. На екс удря две водки. Браво, ма. Браво. Ще се изпреварваме, така ли? Опитвам се да я догоня.

            – Налей ми-и-и!

            – Ти нали не пиеш, бе?

            – Кой? Аз? Шегуваш ли се? – милинката, тя. Явно не знам какво е ставало... Ама то така е по-добре в някои случаи. Например като този.

            И Силвия откача.

            – Ще те схрускам миличък мой, дребничък...

            – Добре бе, прави каквото искаш... – ама точно в този момент не ми се занимава със секс. Пие ми се. Има такива мигове, какво ми се пулите?! А тя си иска да се напъхаме под топлото юрганче и да се отдадем на онези смешни движения, както ги наричат разни безчувствени типове. Обаче аз я размазвам с отказа си. Щото ми се пие, не ми се клати, както вече споменах. Демек, фитка. Греда. Но тя знае как да ме действа. Започва с рев, сълзи, сополи и други екскременти. Рязко.

            Е, щом се налага. Капитулирам и се превръщам в секс играчка. Майтап.

            Започва да ме целува и съблича, обаче заспива върху мен. Ало-о-о, ще правиш ли нещо или ще ми се лигавиш?!

            – Ще мръднеш ли малко? – иде ми да я опердаша.

            Остава само да каже “що бе, преча ли ти” и съвсем ще влезем във вица. Ама нищо не казва, де. Продължава... Всичко е леко скучно. Няма нищо общо с последния път.

            Запалвам цигара, тя не иска. Не пушела. Бе, я майната ти, бе!

            Напива се безобразно и ляга на земята. Всмисъл, строполява се. Не си правя труда да я вдигам. Промърморва само “Аз на Соня...” Не знам коя е Соня, но предполагам, че ще е нещо за майка й и другите там от серията... И заспива. И се завива с килима.

            И аз се напивам. Не зверски, ами вулгарно. Вулгарно напиване е следното – то е, когато толкова си се напил, че когато легнеш на земята, имаш чувството, че стоиш прав. И всеки опит да идеш в тоалетната и да се освежиш е съпроводен с падане и търкаляне по пода. Аз обаче успявам. Смятам, че съм истински герой. Облекчавам се, даже събирам сили да си изплакна устата с тоалетна вода.

            Звъни ми телефона. Бе, кой, мамка му, ми звъни сега, бе-е-е?

            Силвия?!

            Как може да ми звъни, след като спи пред мен на земята?!

            Вдигам. Наистина е тя

            – Отвори ми! – моля?! И изведнъж разбирам всичко. И различните характери, и различния секс. Ужас. Изтрезнявам.

            Отварям, тя е пред вратата. Влиза.

            Силвия лежи на земята в хола, завита с килима. Мърмори си нещо.

            – Добре, как се казваш в крайна сметка? – лошо ми е. Повтарям го, понеже е факт.

            – Соня, копеле.

            Соня влиза в стаята, вижда Силвия през открехнатата врата и започва да се смее.

            Силвия се събужда.

            – Сестра ми?          

            – Вие сте близначки... – само това успявам да кажа.

            – При това едноклетъчни... – казва Силвия. Е, не може да е толкова зле.

            – Ти съвсем си затъпяла бе, сестра ми – Соня не се сдържа.      

            – Стига бе-е! – и повръща на пода. На моя под! Ще я пребия! – Аз ви видях двамата онзи ден... как си говорихте толкова миличко, а пък аз съм влюбена в него... – започва да плаче.

            – Къде си ни видяла?  

            – На пазара...

            – Ти не си ходила на пазара от миналия век, бе! – Соня не си поплюва особено.

            – Ми не помня... може да съм се объркала... – и започва да пищи.

            – Стига рева, ма, лигло! – Соня тръгва към Силвия. Да не се сбият само, че едната е боксьор, а другата пияна кратуна.

            – Не се карайте... – опитвам се да успокоя нещата. А ми се вие свят, иде ми да легна и да умра. Но само се свличам до стената и се отпускам.

            – Бе ти ли ще ми кажеш, бе, цървулчо-о-о!

            – Нали си влюбена?

            – Вече не съм! Не го харесвам!

            – Добре.

              Ела да ти сипя нещо за пиене – поглеждам към Соня.

            – Тя не пие – обажда се Силвия, подсмърчайки.

            – Цигара? – продължавам да настоявам. И да пия, разбира се.

            – Копеле, кефиш, ме. Понеже си непукист – засмива се Силвия. Т.е. Соня.

            – Такъв съм си...

            – И какво ще правим сега, Соня? – пита Силвия.

            – Събираш си парцалките и се разкарваш. Аз имам работа.

            – Ще те ударя-а-а... – егати триизмерната тъпачка. 3D простотия, цветна, руса, със сини очи. Мечтата на киноманиака. В случая, секс маниака. Е, не съм секс маниак, шегувам се. Тук ви намигвам пиянски.

            – Можеш да правиш каквото искаш, бейби... Но ще си носиш последствията – озъбва й се Соня.

            Силвия се протяга, взема си панталона и опитва да стане. Подхлъзва се на това, което е свършила и се размазва в него. Ставам рязко, но няма какво да направя.

            Със Соня избухваме в смях. Силвия започва бавно да се облича. Изправя се, пробва да вкара крак в крачола на панталона и пада назад. Търкаля се по земята в напразни опити да се обуе. Пак смях.

            – Сестра ми, с тоя, омазания панталон, как ще се покажеш на улицата?

            – Не искам да говоря с вас! – изплаква Силвия.

            – Искаш ли да опитаме тройка? – пробвам, какво толкова...

            – А ти искаш ли една серия? – изръмжава Соня и прави два, три удара във въздуха срещу мен. Вдига бавно крак и го спира до главата ми. Изтръпвам и се възбуждам. Две в едно. След това залитам и сядам. Добре, че не си разливам чашата. Няма да е честно.

            – От опит глава не боли, де... – усмихвам й се възможно най-чаровно. С трапчинки.

            – Ако продължиш, може и да те заболи.

            – Остави го този... не става за нищо – заключава Силвия.

            – Става той, ама тебе какво да те правим...

            – Благодаря ти, Соня.

            – Готин си. С теб ще се разберем – целува ме. Разбира се, че й отвръщам. Пред погледа на Силвия, която събира нечовешка воля и става.

            – Простаци! – казва Силвия. – Не искам да ви виждам! – клатушкайки се като патка се помъква към вратата. Отваря я. После излиза. 

            Соня пак ме целува. И тъкмо се размечтавам, че отново ми се отваря парашута с нея, тя ме застрелва направо в сърцето.

            – Аре копеле, чао. Виждам, че си зле. Трябва да си починеш – и изхвърчава след сестра си.

            Външната врата остава отворена. Докато се опитвам да стигна до нея, за да я затворя, чувам писъци. Не разбирам коя какво крещи. Но се досещам.

            – Винаги си ми ебала гаджетата! Ще те спукам, дрисло!

            – Не... Соня... Винаги те ме ебяха, щото ни бъркат... а аз просто не им обяснявам...

              Нали винаги ми носиш дрехите без да питаш, затова! И тоя панталон е мой!

            – Ми, нямам дрехи...

            – В такива моменти съжалявам, че съм блондинка!

            – Заради теб станах такава!

            – Заради мен? Лигло, не ми говори така! Всичките двойки в училище ти ми ги изкара! Глупачка тъпа! Ще те счупя!

            – Ми...

– Ще си носиш последствията, мърло!

– Ми...

– Тъпа си като шадравана в Борисовата градина!

– Ми...

– Не ми микай! Кучко! Нашите знаят ли че си ми сестра?

            – Кои вашите?      

            – Леле, колко си проста! Леле, леле...

            Чува се нещо, да се удря в друго нещо. Май се сбиват. Зле ми е. Яд ме e, че не мога да гледам, но по-добре да кротувам. Не знам какво се случва. Но съм толкова пиян, че си ги представям като два руси женски футболни отбора. Печеля не тройка, не групов секс, не оргия, ами... не мога да опиша какво.  Вълшебно. Макар и виртуално.

            Утре съседите ще разказват подробности. Сигурен съм.

            А какво стана с мечтите ли? Нищо. Това стана. Както винаги.


 


 





Тагове:   мечтите,


Гласувай:
1



1. sowhat - хвала хвала бро )))
18.04.2008 13:09
хвала хвала бро )))
цитирай
2. sisi89 - т'ва
22.04.2008 20:57
ли е втората част?

ха - ха
Браво ха ха
цитирай
3. анонимен - Ей Буковски, кога ще стигнеш до я...
24.04.2008 15:02
Ей Буковски, кога ще стигнеш до яхтите, бирата с уиски и други. Или всъщност прав си, тук говорим за БГ, трябва да е нещо достатъчно евтино и силно в БГ вариант - например облци, или ракия с лимонада :)
Кефиш. Всъщност с какво се занимаваше героя на Буковски - не мога да си спомня?
Ники
цитирай
4. ianchefff - героят на
24.04.2008 15:12
Буковски се занимаваше с к'во ли не...
Товарене, разтоварване, писане, чистене, миене, пощенски услуги, писане и най-вече пиене.
И други.
:))
цитирай
5. анонимен - Честно казано не си спомням чак т...
24.04.2008 17:43
Честно казано не си спомням чак толкова много от книгите му. Чел съм със сигурност поне 3 книги, но в един момент започнаха да ми се виждат прекалено еднакви. То май със всичко което играе на ръба на простотията и се опитва едновременно с това да разсиква някакви важни, възвишени теми е така - изхабява се. Всеки иска да е се отпусне , да прави тези антисоциални неща, но и да знае дълбоко в себе си, че той е нещо повече, че каузата му е сериозна. Не знам.
Хващам се, че пиша все едно коментирам този Иван от айдълите. Не че приликата с Буковски е голяма.
Ники
цитирай
6. анонимен - Поправка. Сега прегледах инфор...
24.04.2008 17:59
Поправка. Сега прегледах информация за него. Всъяност съм чел 2 книги - Фактотум и Жени. Дори не знех, че пише поезия. Ето, че има какво да търся да чета :)
Ники
цитирай
7. ianchefff - има.
24.04.2008 18:08
прочети "Холивуд", страхотна.
Поезията му няма какво да я коментираме, супер е.
прав си, че става еднообразен в прозата, така е.
Но никой не е идеален.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 4627726
Постинги: 597
Коментари: 12004
Гласове: 32649
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031