Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2008 14:48 - ЛУДА РАБОТА
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 2574 Коментари: 17 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2008 15:56


            Ставам и тръгвам след нея. Влизаме в някаква стая. Събличаме се за отрицателно време и започваме. Любим се като луди... Всъщност сме луди. Луди сме, че се харесваме, но и затова, че аз съм убил майка си, а тя е застреляла приятелката си, която отвлякла гаджето и. 

     Наистина много се харесваме. Жалкото е, че се виждаме много рядко. Защото не ни разрешават... Свършвам. Тя усеща и ме обгръща и стиска силно с крака и ръце. Харесва ме. Зная го. Не я пазя от забременяване, защото е стерилна. Каза ми го веднъж. А зная, че стерилните не могат да забременяват. Четох го в някаква книжка. Тук има много книги. Може би е странно, но аз съм единствения тук, който чете. Другите ми се смеят, но не ми пука, защото ми е интересно. Много...

     Както и да е...

     Влизат двама санитари. Дърпат я, а мен ме ритат силно между краката. Падам на земята и вия от болка, свит като куче в ъгъла. Оглеждам се за нея, но вече са я извели от стаята. Сигурно ще я изнасилват... Всъщност, точно така е, защото се чуват писъците и. А докторите явно са вече пияни някъде... Много я боли, зная го, та те са абсолютни мутанти. Аз може да съм луд, но усещам и чуждата болка. Всеки неин писък е като удар с чук по главата ми. И бият хиляди камбани, и виждам звезди, и полудявам все повече и повече. И душата ми се гърчи. Чувствам, че ще припадна, но все още се държа... Ние просто си доставяхме удоволствие, а те? Не ни разбират или аз не ги разбирам... Не зная. Боли ме...

     Както и да е...

     Рядко се случва да съберат мъже и жени заедно. И винаги го правят уж случайно, а всъщност за да се забавляват после. Лошото е, че е за наша сметка. И разбира се, после пак ние сме виновни. Това никъде го няма. В нито една книга не съм чел за подобно нещо. Обаче като им го кажа, ме бият...

     Както и да е...

     Всъщност тук е лудница и може би така трябва. Сигурно е така. Все пак ние се възползваме от възможността, когато я има, макар, че знаем последствията. Аз поне ги зная. Повечето от другите забравят веднага, но аз помня. Може да казват, че съм луд, но помня. После им разправям, а те ми се смеят. Глупаци. Или по-точно луди. Не зная. То, нали и аз съм уж луд...

     Както и да е...

     А го правя с нея, защото я харесвам. И тя ме харесва, доколкото осъзнава какво значи това. Хубава е. И винаги после много ме боли, че я изнасилват. Гадни са. Може би и затова го правят. А може би и хората навън всички са такива. Не зная. Казвал съм затова на някои от докторите, но те само са ми отвръщали, че ще се погрижат. Да, те винаги се "грижат много за нас", но нищо не става после. Всичко си продължава по-старому...

     Както и да е...

     Но има и добри сред тях. Като лекарката например. Тя наистина ни обръща внимание. Стои доста често в стаята ми и ми говори разни неща. И ме гледа странно... Но санитарите са си тъпи. Обаче обичат да се правят на умни. А аз и няколко други като мен трябва да се правим на по-глупави, отколкото сме. Аз не обичам да се правя на по-глупав, отколкото съм много често и затова ме боли сега. Много ме боли. Поглеждам се. Члена ми се е свил, посинял целия...

     Както и да е...

     Ставам бавно и се обличам. Отнякъде идва един бял гъз, извинявайте, но аз от известно време говоря мръсотии, зная, че е лошо, но така е, знаете, че с каквито се събереш, такъв ставаш. Санитарите ръсят глупости наляво и надясно. Идва значи един бял гъз, изпитвам огромно удоволствие от това определение, прощавайте, но аз сам го измислих и обявих пред другите... Лошото е, че го чуха санитарите и ме нарочиха за боксова круша, но нищо. Идва значи и ме дърпа. Ставам и тръгвам, но едва ходя. След такъв ритник иди ходи. Ще го еба в гъза... Разбирам за пореден път, че съм луд когато питам на майтап разбира се, дали може да го еба в гъза. Казва невъзмутим (чудно е, би трябвало вече да ме бие), че вече нищо няма да може, защото те, санитарите щели да ме скопяват. Ясно защо е спокоен. Не знам, по-точно не си спомням значението на думичката "скопявам". Усещам, че ще е гадно, защото мръсната санитарна мутра се кефи. Изрод. Може да съм луд, но не съм изрод. Всъщност изрод съм. Нали съм убиец. Убих майка си. Когато бях на 8 годинки. Веднъж, спомням си всичко много ясно, много, много пъти, цял 1 ден настоявах да излезем на разходка. Тя имаше много работа, но се съгласи накрая. Излязохме и веднага я блъсна камион. Мина през нея и главата и се сплеска, и размаза на асфалта. Просто тръгна да пресича улицата, а аз пък тъкмо се бях загледал в едни играчки, в едни колички на една витрина и като се обърнах, видях всичко. И кръвта, и мозъка. Видях и, че беше червено на светофара, но това вече май, че нямаше значение. А аз нали настоявах да излезем, реших, че съм виновен. После докато всички големи се суетяха около майка ми, аз търсех друг камион да скоча като мама, но нямаше. Защото исках да стане, а тя не ставаше и си помислих, че така ще стана като нея и ще бъдем някъде там, където е в момента заедно. Всички коли бяха спрели. Мислех да платя на шофьора, макар че нямах пари, да подкара камиона още веднъж, но не можах да го намеря. Оказа се, че той пък бил страшно пиян. И зелено да светело за мама, той нямало да спре. Един човек пък ме заведе при татко, който току що беше дошъл и... оттогава съм тук. Татко идваше известно време, но от няколко години не е идвал. Може и него да го е блъснал камион. Не зная. Надявам се да не е така обаче. Е, аз вече не търся камиони. Всичко беше много отдавна. А и прочетох много хубави книги. Промених се, искам да кажа...

     Както и да е...

     Лошото е, че тук санитарите понеже съм им разказвал, ме ядосват от време навреме. Викат ми:"Ей, ей, хайде на разходка" или "ей, ей, аз съм шофьор на камион, ела да скочиш...", еба ти простаците. И после иди, че не псувай. Извинявайте пак, но разбирате защо от известно време псувам. Може би, защото полудявам все повече и повече, може би, защото очаквам да ме застрелят заради убийството, а може да е и заради тези говеда – санитарите. Не зная, но все си мисля, че съм виновен и очаквам да дойдат за разстрела. А те все не идват. Вече съм на двайсет и три години. Учат ме тук на разни неща, гледаме филми, от време на време се срещам с моята приятелка, е, да, после ме пребиват, но вече съм им свикнал на номерата. Така е. Не е лесно да се скриеш тук. Не е лесно. Все ни броят и ни наблюдават. Преди малко успяхме да се съберем, но... ето сега ме боли. Влизаме с белия гъз в някаква стая. Хващат ме няколко говеда (от известно време не се чудя, защо санитарите са абсолютни говеда) и ме държат. Един от тях пристъпва с някакви големи клещи към слабините ми. Всички са отворили едни гадни уста и се хилят. Перфектни изроди... Мечтая си някога, някъде, да съм шеф на лудница. Всички такива ще ги тикна там. Е, няма да ги скопявам, не съм като тях... Сещам се обаче, какво означава скопяването и изтръпвам. Ужас. В този момент за щастие влиза лекарката и вижда гадните копелета с клещите, сияещи край мен. Пускат ме и излитат от стаята. Тя стои и ме гледа. Разбира се, всичко знае. Тя винаги всичко знае. Другите луди са и разказали вече за случката с мен и моята приятелка. Сигурен съм, че знае и се чудя, дали и тя няма да иска да ме скопи. Понеже е много красива, си мисля, че ще се оставя да бъда скопен от нея. Като ще е скопяване, поне да бъде от хубава жена. Веднъж гледахме по телевизията един филм, който много ми хареса. А на онези въобще не хареса. Казаха, че бил прост. Те са прости. Е, не беше по телевизията, а по видеото, но няма значение. То и без това по телевизията рядко има нещо хубаво. А и рядко ни разрешават да гледаме. “Хубава жена” се казваше филма. И лекарката ни е хубава. Шефка. А не просто говедо като санитарите. И знае, предполагам как точно да го направи. А ония са пълни малоумници. И все още не ми е ясно, защо искат да го направят. Може би просто за да ме боли. Не зная. Но зная повече неща от тях за всичко. Защото все чета. По цял ден. А те по цял ден говорят тъпотии. Или чукат жените. Говеда са. Мръсни говеда. Може да съм луд, но те са си говеда. Ние с моята приятелка се харесваме, а те нарочно не ни събират. Долни гадняри... Тя взема клещите от земята и ми посочва да седна. Сядам. Идва и смъква гащите на пижамата ми. Гол съм отдолу и малко ме е срам. Може да съм луд, но изпитвам срам. А тя ме гледа странно. Не зная все още какво иска. Докосва ме с клещите по члена и тестисите. Започва се... Клещите са студени и първо члена ми се свива, но после усещам, че започвам да се възбуждам. Срамувам се и поглеждам надолу. Тя обаче вдига главата ми с клещите под брадичката. Гледам я право в хубавите зелени очи. Усмихва се. Може би вече ще ме скопява. Но усмивката и не е гадна като на говедата. Май че ме желае... Да. Хвърля клещите, вдига престилка и сяда върху ми. Няма даже и бикини. Поема ме целия. Движи се бързо и само пъшка. Затворила очи, притиска гърди в лицето ми. Всичко продължава доста дълго. Казвам и, че ще свършвам... Бях чел някъде, че може да се правят деца, ако свършвам в жената и затова я предупреждавам... Става, кляка, в този момент бликвам и тя ме изпива до дупка, масажирайки тестисите ми с ръце... Сещам се, че едно от говедата, не си спомням точно кое сега, все разправя, че щяло да я "ебе до дупка, ако му паднела." Ето, че сега аз го правя. Ще му го кажа, ако ще да се пукне от яд и после да ме спука от бой. Ето, че сега аз я "ебах до дупка..." Простак. Извинявайте...

     Както и да е...

     И да ме спука от бой, все ми е тая. Нали няма да живея още дълго. Питам я, още колко ще живея и кога ще идват да ме застрелят. Тя тъкмо се успокоява, става и ми се пули на въпроса. Казва да не и говоря глупости. Винаги така казва, когато я питам. Казва, че не иска да говоря за това. Нали сме се били разбрали. Така е. Но съм си любопитен... Излиза от стаята, но ми намигва и казва, че пак щяла да дойде. Щяла да ме намери. Държи се като звезда от роман. Вдигам си гащите и гледам тъпо. Тъпо ми е, защото исках моята приятелка, която харесвам, а не лекарката–звезда. Не, че е лоша, напротив, нали ви казвам, хубава е, но все пак аз си имам приятелка. Може да съм луд, но искам само с нея. Някой каза, че заради това всъщност, съм бил луд. Глупак. Може да съм луд, но имам някакви чувства. Не съм ходеща кукла. Лошото е, че тук никой не го интересува това. Говорят ми за възпитание и какво ли не друго, но не ме питат какво ми е в сърцето. А в сърцето ми боли. Още когато разбрах, че татко ми няма да се обади повече. Много отдавна беше. Ей така, изведнъж разбрах, че повече няма да ми се обади. Може би, защото получих тогава писмо от него, в което ми пишеше, че щял да заминава много надалеч. Сигурно като се върне, ще ми се обади. Предполагам, че ще го направи. Надявам се да дойде, преди да ме убият, за да се видим за последно. Ако не дойде, значи е бил претрупан с работа... Тихичко в сърцето ми боли. Дори повече от боя и ритниците в слабините. Тях ги понасям. Минават. Но другото не минава. Обаче белогъзчовците нищо не ги интересува. Може да съм убил майка си, но чувствам. Е и без това ще ме застрелват наскоро, дали имам чувства или не, няма значение. Труповете със сигурност нямат чувства. Бях го чел някъде. Само ще ми е мъчно за баща ми, ако не го видя и за приятелката ми. А и тя ще тъгува. Нищо. Ще и мине. Ще си намери друг. Ще ме забрави...

     Както и да е...

     Стоя си и мълча. Внезапно започвам да пея (мога да пея), нали съм луд, всичко става внезапно и разбира се, говедата пристигат веднага. Оглеждат се и душат наоколо. Гледам ги, смешно ми е и им разказвам всичко... Познах. Пребиват ме. Даже май, че ми хвръква и един зъб. Нищо. Бият ме, защото съм говорел глупости за лекарката. Говорят, викат, обаче виждам, че не си вярват. Ритат ме, но не си вярват на това, което казват... Боли...

     Както и да е...

     Може да съм луд, но зная, че съм по-умен от тях. Не зная къде и какво са учили, но аз тук си чета постоянно. Иска им се да бъдат лекари, но са само едни тъпи санитари, белогъзчовци. Иска им се да са крале, но са само част от тълпата навън... Мисля си, че е добре (понякога), дето съм тук, ако е истина всичко онова, което го пише в книгите за свободния живот. Ако е така – мерси! Предпочитам да си стоя тук. Само дето онези с пушките, нали ги знаете, всеки миг ще дойдат. Така е. Нали съм виновен. Убил съм.  Лекарката все разправя, че не съм убил майка си, че това са мои измислици, че просто съм си втълпил всичко това, че един ден ще разбера колко права е била. Засега разбирам само, че иска да ме чука. Разправя, че никой няма да идва, защото тук "не било място за разстрели, а болница", но не и вярвам. Защото майка ми умря заради мен. Бях чел, че така както прави лекарката, някъде успокоявали осъдените. Е, вярно е, че не съм осъден, но не е късно. Ако и стрелците са гадняри като санитарите, може да ме застрелят и без да съм осъден. Да, за мен това, тогава няма да има значение...

     Както и да е...

     А говедата като ги питам затова, казват, че те самите щели да ме застрелят, но и на тях не им вярвам. Нямат вид на убийци. Много са тъпи. Убийците имат по-умен вид. Поне така си го пише. Не съм виждал истински убийци, като изключвам себе си, когато се гледам в огледалото, разбира се, но дори и само аз като пример съм достатъчен. Може да съм луд, но не съм прост. Да... Подритват ме още малко, поблъскват ме, припомнят за майка ми, и че щели да ме смачкат както си искат, и излизат от стаята. Е, щом няма да ме скопяват, ще се оправя. Лежа на земята, боли, но съм свикнал. Научих се да свиквам с всичко, включително и с болката. А и не ми е за първи път такъв бой. Просто по някой път ми става много гадно. Но преживявам. Чел съм, че страданията били Божии изпитания. А аз съм вярващ. Смеят ми се, бият ме гъзовете, но им прощавам. По някой път ми скриват книгите и ги драскат, но пак им прощавам. Веднъж скриха библията ми. Но понеже са много тъпи, объркаха я с една друга книга и цяла седмица си мислеха, че съм без библия. Кефеха се изродите, а аз си я четях... Биха ме после...

     Както и да е...

     Простих им. Все прощавам. Защото съм си такъв. Все прощавам. Може пък и за добро да е. Поне така пише. По някой път си задавам въпроса "кой е лудия тука" и трудно намирам отговор. Може би аз, защото съм убил. Но лекарката казва, че не съм. Тогава защо съм тук? Не зная... Боли ме. А може би пък, защото съм по-умен от тях и съм тук да ги уча. Но като им кажа нещо, каквото и да е,  ме бият и обиждат…

     Не зная вече какво да мисля.

     Зная само, че много, много ме боли.

     Както и да е!

 




Гласувай:
0
0



1. roksolana - ...
20.03.2008 15:03
Евала!!!
цитирай
2. estrella - Не
20.03.2008 15:26
можах да го прочета цялото. Стисна ме за гърлото.
цитирай
3. soho - Сви ми се стомаха - напрежение и б...
20.03.2008 15:51
Сви ми се стомаха - напрежение и болка...
цитирай
4. marcusjunius - Естрелла, аз пък го прочетох абс...
20.03.2008 16:39
Естрелла, аз пък го прочетох абсолютно цялото, по същата причина... Янч, какви ги вършиш ти, бе? Много е добро.
цитирай
5. gothic - Гений!!!
20.03.2008 17:03
Гений!!!
цитирай
6. benra - ...
20.03.2008 17:07
просто е...разбиващо..тотално
цитирай
7. scintilla - Тежко им
20.03.2008 17:56
на различните! Каквото и да направят, все ще боли.
Както и да е...

Добър си!
цитирай
8. anothercat - мдааа,
20.03.2008 19:40
пак ме изненада...
приятно
:-)
цитирай
9. divini - леле
20.03.2008 21:44
може да си луд...

но и аз полудях докато го чета...

както и да е
поздрави
цитирай
10. hristam - И аз те поздравявам!
20.03.2008 21:58
Успяваш!;)
:)))
цитирай
11. ianchefff - благодаря
20.03.2008 22:04
на всички.
Не съм луд, той, такова, лирическият герой...
Спокойно.
:)
цитирай
12. malkotokuche - Разплакваш ме
21.03.2008 07:57
Разплакваш ме
цитирай
13. анонимен - Янчеффф,
21.03.2008 09:00
също като Кен Киси, печелиш отличен ++++++.

цитирай
14. zari - Готов сценарий---
21.03.2008 14:21
действайте! На лудите и Господ помага!Нямам предвид теб, а героят ти, който би спечелил овации и сълзи с едно силно екранно присъствие1
цитирай
15. krotalka - Разби ме!!!
21.03.2008 17:32
Фантастично е. Нямам думи.....
цитирай
16. libertybell - Янч,
23.03.2008 20:28
пишеш много въздействащо. След "Злоба" три дни бях като болна. Този разказ ме подтисна не по-малко, което разбира се си е мой проблем :)
Живеем в "общество", в което няма морална "санкция" за силните, които издевателстват над по-слабите от тях (луди, изоставени деца и старци,..). Следователно не е чудно, че същото това "общество" остава абсолютно безразлично и към мъченията и убийствата на бездомни животни...
Както и да е ...
Искам да кажа, че разказите ти са много, много добре написани. Поздравления!
цитирай
17. ianchefff - ще се повторя,
23.03.2008 20:36
но благодаря за добрите думи, отзиви, мнения и т.н.
Ще гледам да не хвръкна много нависоко.
Поздрави на всички.
:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3034901
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930