Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2008 17:55 - СИЛВИЯ VI: секс с дезодорант!
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 3034 Коментари: 15 Гласове:
0



Поредният удар с чадър е толкова силен и точно в главата ми, че ме сваля на земята. Бабата продължава да ме налага, докато лежа на земята и се опитвам да избегна ударите й. От една страна ми е смешно, от друга ме боли. Лошо ми е, повръща ми се, но от ударите бързо изтрезнявам.

– Чакайте, бе госпожо, какво правите? – едва успявам да кажа. – Може ли на български да ми говорите?

– Ще ти кажа аз на тебе един български! Мръсник! Тя Силвия всичко ми каза! – и пат пат с чадъра. Идват двама полицаи, едва я спират. Слагат я да седне на един стол, да си почине. Правилно, ще вземе да я забие някой инсулт, ще ми тежи на съвестта. А и не знам за какво става въпрос.

– Коя Силвия? – питам, че те толкова се събраха, че вече не знам как да ги различавам.

– Знаеш много добре коя Силвия, мръсник с мръсниците! – бабата пак се разпенва. Едното ченге слага ръка на рамото й да я успокои.

– Как си? – пита ме другият полицай.

– Как да съм? Леко пребит с чадър от една баба – озъбвам се кисело. В нещо като усмивка. То си е смешно. – Ама не знам защо.

– Не знаеш ти? Искала да й купиш вафли, ти картофи си щял да й пържиш. Искала да я гушкаш, ти си искал да я... – бабата млъква. Ми сигурно съм искал да я чукам, какво друго. И заради това изядох чадърения бой. – Аз от Испания си идвам сега. Правих си зъби при един испански специалист. Бях при внуците там. И тя ми е внучка. Ама от дъщеря ми. Тя всичко ми разказа. Избягало детето чак в Испания да се възстановява от крокодил като тебе! И снимки ми показа, и веднага те познах! Какво правиш тук? – “да се възстановява”?! Да не съм й счупил главата случайно? От чукане...

Изпращам Силвия за Съветския съюз. Т.е. за Русия.

– Коя Силвия? – бабата се замисля.

– Не я познавате... – какво да й обяснявам.

            – Говедо! Пожелавам ти нищо да не се получи!

– Ами то, не се получи – мънкам и се държа за ударените места. Боли ме, испанска баба такава!

– Радвам се – тя се озъбва. Виждат се испанските й протези. Какво очаква сега, да си застрелям семейството ли?

– Благодаря ви... – казвам на полицаите и тръгвам към изхода. Залитам...

 

Няколко дни спокойствие. Без Силвета, без жени. Тишина. Възстановявам се успешно...

Помните ли как се запознах със Силвия докторката? Не помните? Бях в болницата, тъкмо се бях разделил със Силвия полицайката, чийто брат беше един дебел и заекващ катаджия. “М-м-може ли д-д-документите з-з-за п-п-проверка...” Всъщност Силвия докторката ме спаси от операция за смяна на пола. Оцелях на операционната маса. От благодарност поисках да я почерпя, пък тя взе, че се съгласи. Обаче после отиде на специализация в Испания. Такива работи...

И вечерта тя, докторката, ми звънка. Отивам на уговореното място, кипящ от енергия и безгрижие. Споменът от първия миг, в който я видях в болницата, се връща със скоростта на светлината. Сини очи, дълга коса. Платинено руса. Дълги крака. Сигурно е била манекенка. Гримирана малко повече, влудяващо. Къса пола, черни чорапи, предполагам. Големи гърди. Изрязана блуза, която “прикрива”, точно колкото трябва. Усещам физическа болка от толкова много красота на куп.

– Тия испанците са големи мърлячи. Мръсно, мръсно, заболя ме главата от мръсотия в болницата, където бях. Писна ми – върти чашата в ръката си. Маха на сервитьорката, нахакано миньонче, което се сърди на целия свят. И на нас. Бавно се довлачва до нашата маса. Лъхва ме алкохол! Пияна сервитьорка?

– Тази чаша е мръсна. Донесете ми друга – миньончето се нацупва и хлъцва. Прехапва устни, но не казва нищо. След малко носи нова чаша. Докато идва към нас, се блъска в съседни маси. Падат чаши, но хората си трайкат. Явно не са скандалджии. Силвия я оглежда – и тази е мръсна. Вие не ги ли миете тези чаши?

– Мием ги – усешам как момичето иска да я удуши. И пак хълца. Симпатично някак. Разбира се, аз ще спася Силвия, ако се стигне до бой. Най-после пристига чаша, която минава теста за чистота на моята красавица. Наливам й. Пийваме.

– Аз съм твоето пияно кученце... – прошепва ми тя.

– Знам, миличка.

– Харесвам те, без да знам защо...

– Може би, защото предполагаш, че ще играя добре ролята на мъжкото куче? – тя се усмихва. Целува ме.

– Отивам до тоалетната. Да си напудря носа... – намигва ми и става. Цялото заведение се обръща след нея да я зяпа. Гордея се със себе си. Усещам завистливи мъжки погледи. Пийвам си. Най-много да се напия, ама каквото такова. Силвия се връща. Леко залита и се удря в една маса, на която са седнали четири пича. Две от чашите им се обръщат.

– Извинявайте – казва Силвия.

– Няма нищо – единият от тях става да я подкрепи, да не се бухне отново в масата им. Силвия го гледа отгоре, понеже е с една глава по-нисък от нея. Момчето някак се смазва от респекта й. Сяда при мен. Дълго си чисти ръцете със салфетки.

– Мръсно, мръсно, мръсно-о-о! – възмущава се тя. После ме целува дълго и демонстративно. Вдигаме наздравица. И още една. Тя отпива и махва на момичето. То идва, клатушкайки се. Спира се в масата. Хващам чашите, да не се разлеят.

– С кого трябва да преспя, за да ми донесете чиста чаша, по дяволите?! – заплашително й виква Силвия, а пияната сервитьорка не вярва на ушите си.

– С мен, примерно... – от алкохола е. Сега Силвия не вярва какво чува.

– А шамари нужни ли са? – става и извисява ръст над миньончето. То обаче я хваща за косата и я дръпва. Силвия това чака и я подпуква с шамари. Женски бой. От време на време, докато пияното сервитьорче се опитва да си поеме дъх, да се окопити, както се казва, Силвия взема поредна салфетка и си избърсва ръцете. Мръщи се на мръсотията. Медицински служител, какво да я правиш? Разбирам я. Боят продължава с променлив успех. Хората снимат с телефоните си. Между другото, тази битка я има в интернет... Работата загрубява. Силвия я тръшка на земята и сяда отгоре й. Почва да се бърше със салфетки, понеже е мръсно и после да ги набутва в устата на сервитьорката. Едва ги откопчваме една от друга. Най-после носят чаша на моята победителка, която явно е минала тест за радиационна чистота в Станфордския университет. Толкова е чиста, че чак е нереална. Миньончето седи на един стол зад бара, хълца и ни хвърля злобни погледи.

– Аз съм твоето кученце, което отива в тоалетната – казва Силвия.

– Е, преди малко ходи.

– Трябва да сменя нещо... сещаш ли се? Всеки месец се случва...

– Сещам се. С шишарки не става ли? Тука в тази саксия има някакви…

– Много смешно. Оставям те за малко... хайде да не се караме? – да се скарам с такава жена, би означавало, че съм царя на глупаците. Толкова красота на едно място рядко се среща в природата. И толкова сила. Тук се усмихвам на собственото си чувство за хумор. Ей, гениален съм. Явно вече съм пиян.

– Нали няма да се сбиеш с някого? – намигвам й.

– Няма – тръгва към тоалетната. Докато я чакам, се постаравам да изпия още едно питие. Махвам на миньончето да ми донесе следващото. Носи ми го. Разминават се със Силвия пред масата. Силвия се бута в нея и след това я сваля с един шамар. Момичето става и мелето започва отначало. Докато реагирам, двете се тръшват върху масата. Тя се строшава и едва успявам да стана, преди да падне всичко върху мен. Идват сервитьори, управители, началници, клиенти. Опитваме се да ги разтървем. Силвия замахва, сервитьорката пада. Силвия си бърше ръцете от мръсотията, която е полепнала по време на боя. Всичко се нарежда като кадри от екшън филм. Сеирджии пак снимат. И това го има в нета... Разделяме ги. Прегръщам я през кръста, плащам на някаква друга сервитьорка и излизаме. Влизаме в такси, спряло пред кръчмата. Вътре се опитвам да я успокоя. Целувам я, милвам подутото й око. Пак е неземно красива, макар леко да прилича на Роки II.

Отиваме в нейното “вкъщи”. Веднага влиза в тоалетната. Излиза, започвам да я целувам. Тя нежно ме отблъсва.

– Трябва да се изкъпеш, мило... – сяда на дивана.

– Ти си моето кученце, което се грижи за чистотата – клякам пред нея, докато я целувам. – Къпах се, преди кръчмата.

– Без баня няма...  

– Добре...

– Да го измиеш поне три пъти със сапун.

– Добре. Ще го измия.

Измивам го. Четири пъти. Един от мен…

Страхотна е в това отношение. В кое отношение ли се чудите? В отношението на френската любов. Свирките. Не ми пука, как ви харесва да се нарича тази дейност от човешките отношения...

И пак се кани да иде в банята за смяна на маслото. Отваря един шкаф, пълен само с тампони и дамски превръзки. Леле-е-е.

– Няма смисъл... – опитвам се да я разубедя.

– Ти ще ми кажеш? Ти ли си докторът или аз?

– Ти си. Спокойно.

– Ако се изпотиш, пръскаш се с дезодорант против изпотяване. Трябва да имаш винаги дезодорант със себе си. Не сядаш на масата преди да си измиеш ръцете три пъти със сапун. Не ме целуваш преди да си измиеш зъбите. След секс – баня. Преди секс – баня. Такива са правилата на живота.

– Това ми звучи като десетте Божи заповеди, кученце.

– Не ставай смешен, моля те. Това са сериозни неща.

– Добре, миличко...

Докато я чакам, наливам пиене. Връща се и ме почва от вратата.

– Защо са такива стиховете, които си писал в... забравих му името!?

– Кога успя да ги прочетеш?

– Има ли значение? Защо са такива?

– Какви? – по дяволите, какви?

– Мръсни. Депресивни. Трябва да се почистят!

– Вдигаш ми кръвното, бейби! – ама наистина, сега да взема да ги измия ли, какво? Да се откажа от тях в Държавен вестник?

– Да ти направя още една свирка, че да се оправиш?

– Не виждам какво чакаш... – подавам й чаша, отпива бавно и продължително.

– Чакам да се изкъпеш, дивако! – потупва ме по бедрото. М-м-м, добре.

– Късно е, мързи ме да се къпя... сложи презерватив.

– Моля? Аз да не съм проститутка, бе? – започва да ме целува.

– А, тампонът? – питам.

– Махнах го. И без това вече две седмици го държа... – две седмици?! Ужас!

Започваме и е толкова хубаво, че животът е прекрасен. Или поне така ми се струва. Но тя вади отнякъде дезодорант. Пръска ме. Тъкмо реших, че ми се е разминала банята...

– Изпотен си. Отивай да се къпеш. А сбърках и дезодоранта. Този е мъжки...

– Да си беше взела унисекс...

– Не са достатъчно качествени.

– Е, какво толкова?

– Какво толкова ли? Да ти разказвам за женските и мъжките микроби ли искаш сега или искаш да правим любов? – лекичко започвам да си мисля неприятни неща за тази жена. Дано ми се размине. Ставам и влизам в банята. Връщам се. Чувствам се в рая. С такава като нея, къде да се чувствам? Довършваме започнатото. Има златно синджирче на глезена. Перфектна е. Търкаляме се по леглото. Милваме се, целуваме се. Пием. Чудно. Става и приготвя ядене...

            Изтръвам си вилицата, понеже си наливам пиене, докато се опитвам да набуча едно кюфте. Кюфте, да! Вие какво си помислихте? След секс да хапваме зарзали ли! Но тя отива да мие вилицата... Ох-х-х... Сядам на килима.

– Ела... – протягам ръка към нея, когато се връща. Потупвам по земята. Тя се дърпа.

– Не може на пода. Мръсно е – а подът е толкова чист, че може да си сервираш кюфтетата направо върху него. Върху едно шкафче има наредени купища дезодоранти. Хваща един и почва да пръска във въздуха с него.

– Ела де... – хващам я леко за крака. Тя ме заплашва дезодоранта, че ще ме пръсне с него.  

– Като ти казвам, че не може, значи не може! Ела ти при мен... – колебая се.

– Освен да ида да купя скафандри от денонощния... тогава ще дойдеш с мен тук долу, нали? – усмихвам се. – Можеш да вземеш и дезодоранта със себе си...

– Много смешно – нещо се нацупва. Пак ще го кажа: а бе, какво им става на тези жени, бе?

Ставам, залитам, сядам на дивана до нея. Вие ми се свят. Явно обича секса, защото отново ме иска...  И отново следва третиране с дезодорант. Е, много е! Без да иска ми пръсва в носа. Сякаш съм колорадски бръмбар! Или друго животно! Искам да я ударя! И в очите ми пръсва! Понеже й е хубаво и не се контролира много добре. Но на мен ми се отщява. Отпускам се. Тя става.

            – Идвай с мен...

            – Ще хвана ревматизъм от тебе!

            – Смешно ли ти е?

            – Просто ме мързи!

            – Моля?

– Мър-зи ме. Кое точно не разбираш? 

            – Остави ме на мира! – е, хайде стига глупости, мамка му.

            – Ти си мослювец! Т.е. мослювка. Женски мослювец – обяснявам й, докато се протягам към чашата. Крия я в ръцете си да не започне да я оглежда колко е чиста. И да ми вгорчи съвсем настроението.

            – Какво е това “мослювец”? –

            – Животно, което се мие постоянно. Но не е водно.

            – Няма такова животно.

            – Няма, ама ако имаше, така щеше да се казва.

– Искам да ти викам "мило", става ли?

– Необходимо ли е да се къпя, преди всяко твое обръщение?

– Ха-ха. Забавно. Не е необходимо.

            – Става тогава. Ако искаш, викай ми и бат’ Рамбо!

            – Лигльо. –  леко се цупи. Лекичко.

            Наливам й. Надявам се от алкохола да й мине желанието за къпане.  

            – Чакай! – тя взема чашата, отива в кухнята, връща се с нова. Поглеждам я, пак наливам...

            – Чакай! – всичко се повтаря. Пак взема чашата, отива в кухнята, връща се с нова. – Имаше й нещо...

            Пак се опитвам да налея, но бавно, защото пиенето ще свърши. Тя изхвърли цели две чаши, пълни с водка!

            – Чакай! –  опитва се да я вземе.

            – Моля те, престани! – не знам какво да правя.

            – Няма да ти позволя да пиеш от мръсна чаша. Е, ако искаш пий, но после няма да ти позволя да ме целуваш... – съкрушена е. Чудя се луда ли е или аз нещо не разбирам.

            – Добре миличко, отиди да ми я смениш. Хайде – решавам, че ще съм добър, тя се радва като малко дете. Явно е луда. Или пияна. Май и двете. Ама си я харесвам де. Засега.

            Връща се. Най-после ме оставя да си налея. Изпивам го на екс. Пак си наливам. Пак го изпивам на екс. Наливам и на двамата. Изпиваме си чашите на екс. Опитвам се да я прегърна.

– Нали съм ти казвала, мило, френска любов, стандартно, нестандартно, нищо няма преди да се изкъпеш.

            – Да, мило...

            – Аз съм коза – явно от алкохола нещо се обърква.

            – Нали беше кученце?

            – Не, коза съм, защото козите са по-чисти... – не е добре работата.

            – Ако искаш, отиди да се изкъпеш...

            – Да. Ще отида, чувствам се мръсна – нямала си бабa работа купила си козичка. Ох... Трагедия.

За щастие, излиза бързо. Сложил съм си черни очила с мустачки и розов нос.

            – Аз съм агент на ЦРУ!

            – Лигльо.

            – Аз съм Билбо Бегинс.

            – Лигльо.

            – Аз съм Властелинът на прахосмукачките. И на баните.

            Приближава бавно към мен. Маха очилата и носа. И мустаците. Целува ме. Безумно чувствено, бавно, размазващо, разтърсващо. Целувам я нежно. Наблюдавам реакциите й съвсем отблизо. Имам чувството, че съм в някакъв култов еротичен филм. Усещам, нещо шизофренично в себе си. Искам да съм с нея, а сякаш се плаша от това да не взема да се влюбя в нея. Защото май започвам да се влюбвам. Звучи тиха рокендрол музика. Великолепно. Времето е спряло. Лека приказна идилия се прокрадва в мен. Надявам се и тя така да се чувства. Задъхано ме целува, докато влизам бавно в нея. Ухае на някаква специфична ароматна подправка. Експериментираме всичко, за което се сещаме. Не си говорим. То само си идва... Депресирам се, виждайки я да посяга към дезодоранта. Хващам го и го изхвърлям я коридора. Тя се усмихва и ме плясва през лицето. Нещо, което обожавам. Но не спира. Някаква психеделичност има в случващото ни се. Привиждат ми се пейзажи на експресионисти. Свършваме заедно. Прекрасно... Взема друг дезодорант и ме пръска, докато блажено съм се отпуснал на леглото. Е, няма да стане нашата работа. Наливам си пиене. Обаче нещо се изхлузвам от дивана и падам на земята.

            – Хайде в банята...

            – Получих сътресение на мозъка! – ама така е, бе!

            – Нищо ти няма. Аз съм лекар.

            – Малко съчувствие?

            – След като се изкъпеш!

            – Пет пъти се къпах тази вечер!

            – О-о-о, я прави каквото искаш. Но да не си ме доближил! – отива сама. Аз ще си счупя главата от това падане, тя под душа ме вика. Ще се превърна в земноводно, ебаси! Ето как може да се развали настроението и на най-добронамерения човек. Бе, я майната ти!

            Поркам си. Размишлявам на нещата от живота. Разшириха ми се понятията за личната хигиена. Явно досега съм живял като скот. Явно съм мърляч! Явно трябва да си тръгвам вече. Явно е време да я пусна да си бута количката. Излиза от банята. Страхотна е. Спор няма. Отраз би спечелила няколко конкурса за Мис еди какво си без да обяснява, че ще се бори за световния мир, понеже за разлика от някои други, не е глупава.

            – Я виж кой е изплувал от Омагьосаното езеро... Наздраве! – изпивам си на екс чашата.

            – Много смешно – сяда до мен на дивана. Смела е тази жена. Понеже си мисля, че съм посипан с радиоактивни отпадъци. Опитвам да си налея, но тя посяга към чашата ми.

            – Чакай, има някакво петънце... – бе, знаеш ли какво петънце ще ти се случи, бе! Как не ми се падна една нормална Силвия, ох, леле-е-е. Не й давам чашата. Напада ме. По-точно, нахвърля ми се, започва да дърпа чашата от ръката ми и да крещи – Дай ми я, дай ми я, дай ми я! – веселба. Кога успя да се напие толкова? Разбира се, не изпускам чашата. Хващам бутилката и поливам главата й.

            – Идиот! – от ярост изпива чашата си на екс. Леле!

            – Не си първата, която ми го казва това славно определение.

            – Дай чашата! Иначе ще се разделим! – аха-а, ето къде било заровено кучето... Ми, сигурно не се е къпало горкото и е ритнало парфюма...

            Хваща дезодоранта, пръска ме. Иде ми такъв шамар да и зашия на тази ненормалница! То па и един мирис. Ставам... Залитам... Сядам... Ставам... Виждам я как бавно взема чашата.

– Къде отиваш?

            – Отивам да застрелям Джон Кенеди! Чувам, не се къпел нещо... – обличам се.

            – Не ми се сърди, мило. Остани... – само да измия чашката.

            – Не мога да си пръскам дезодорант в носа и да правя любов...

            – Добре няма...

            – Късно е, няма баня в този път назад... – запявам, перифразирайки класиците.

            – Нещастник!

            – Мръсен нещастник, бейби. Мръсен.

            – Нищо не става от теб!

            – Какво очакваш сега, да се разрева като Веселин Маринов на сцената ли?

            – О, я върви на майната си...

– На там съм тръгнал. Ще си купя билет от касата на Централна гара долу, дето са билетите за на юг!

            – Приятен път. Вземи си дезодорант... – обръщам се да я видя за последно. Хваща бутилката, пие направо от нея. Олива се по блузката. Ужас. Опитва се да дръпне кърпичка от една опаковка, но понеже ръцете й треперят, ги изтърва. И кърпичката, и опаковката. Рита ги. Свлича се на земята. Изважда друга опаковка с кърпички. Положението е неспасяемо. Като дузпа в горния десен ъгъл. Затварям вратата.

            Докато слизам по стълбите се чудя, дали все пак не бих могъл да остана при тази извънземна жена. Не, не бих могъл. Да, не е като предишните, но все пак...

            Пресичам улицата, но понеже съм адски много пиян, не виждам камиона, който ме удря толкова силно, че ме премята няколко пъти във въздуха... Опа, шегувам се. Нищо ми няма.

            Въздъхвам и махам на приближаващото такси. Влизам вътре. Тръгваме. От жегата ми прилошава и повръщам в краката си. Свинщина. Шофьорът набива спирачки. Удрям си главата в седалката. Виждам звезди, луни и месечини.

            – Излизай! – крещи ми. Добре бе, спокойно. Клатушкайки се, се измъквам от колата. Изправям се, поемам дълбоко дъх. Наблизо една висока и руса жена с небесно сини очи, с фигура ала Парис Хилтън, се бие с една чернокоса. Блондинката ме поглежда заплашително.

            – Скучно ли ти е, нещо?

            – Моля? – как да ми е скучно, като ме боли главата...

            – Мършо, остави го тоя скапаняк! – казва другата и забива юмрук в лицето на “Парис”. Потича кръв от устата й.

            – Наричай ме, както искаш, бейби! – казва “Парис”. – Не ми пука... – и подпуква с юмруци брюнетката с такава страст и сила, че според мен е най-малко европейска шампионка по бокс. Боят продължава.





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - ауч любимият ми /х/епизод
14.03.2008 17:57
:)
цитирай
2. koreandur - лелееееееее. . . . много доброооо
14.03.2008 18:08
лелееееееее....
много доброооо
цитирай
3. anothercat - какво ли да очакваме
14.03.2008 18:17
от следващата Силвия...? ;-D
цитирай
4. анонимен - Сексът мръсен ли е ?
14.03.2008 20:21
ДА , ако се прави добре /Уди А./

Боже, Боже , пияна гана ,срама няма.Добре, че не съм мъж.Бих се смалил двойно и бих си бил шута сам...
Ха ха ха
Поздравче , Янчеффф.
цитирай
5. ianchefff - vish,
14.03.2008 21:16
т'ва за секса е ясно.
Съгласен съм.
А т'ва да си бия шута, мне, мерси...:)
цитирай
6. anothercat - а пък според Мадона...
14.03.2008 21:27
"Сексът бил мръсен?! Само, ако не си се къпал..."
(цитат, по памет)
:-))))
;-)
цитирай
7. ianchefff - cat,
14.03.2008 21:36
сигурна ли си?
;;;;;;-------))))))))
цитирай
8. анонимен - Ми , начи
14.03.2008 21:43
сте си лика прилика.
Тя обича да млати, ти обичаш да те бъхтат.Битката да продължи до 'чист' туш.
Добре ,че Дедо Божи мъ е сътворил чиста като сълза, хахаха...Ма дали !
Тра ла ла, беж в банята да се поверя.
Ай, лека, и полека с тия крошета.
Беше ми приятно !
цитирай
9. anothercat - сигурна съм,
14.03.2008 21:56
че цитирам правилно ;-))
цитирай
10. ianchefff - сега аз ще те цитирам:
14.03.2008 22:05
(цитат, по памет)
...
Та, пак да попитам, сугурна ли си?
;-)
цитирай
11. anothercat - ако ще задълбаваме
14.03.2008 23:27
в тази посока, предлагам дуел извън ефира ;-)))
цитирай
12. ianchefff - цат,
14.03.2008 23:43
ОК.
Мястото ще се уточни допълнително.
;-))
цитирай
13. zari - С какъв широк диапазон си!
15.03.2008 10:28
При това добре оценен от аудиторията!
Поздравления!
цитирай
14. sis - ха ха
15.03.2008 10:46
:):):):)
цитирай
15. lolla - ... =)
15.03.2008 11:11
буахахаххаа.. Педантична работа.. лудоооост.. то верно перфекционзиъм, ама чак пък толкова..ай мерси..ще се откажа от тази опция..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3034876
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930