Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2008 13:24 - СИЛВИЯ IV: Back off Bitch!
Автор: ianchefff Категория: Изкуство   
Прочетен: 3778 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 01.03.2008 14:01


    – Чакай малко! – Силвия спира колата насред пътя. Няколко коли едва не ни удрят, псуват, но успяват да ни заобиколят. Тя повръща. Вдига глава.
    – Какво бе, малоумници! – явно приключението ми продължава.
    – Болна ли си?
    – Не. Пила съм доста. И още ми се пие. Да отидем в някоя кръчма, а?
    – Ами... мокър съм... – едва измънквам.
    – Ще се преоблечеш, аз черпя...
    Нямам какво да правя. Гаджето ми е извън града. Отиваме вкъщи. Изчаква ме в колата. Връщам се и виждам, че отново повръща.
    По време на пътуването цари мълчание. Кара в платното за насрещно движение, за щастие няма никакви коли. Спираме пред някакъв бар.
    – Защо си в такова състояние? – пита ме, след като ни донасят птиетата.
    – Така се получи.
    – Не ти се говори?
    – Просто съм много изморен. Пил съм... бях мокър...
    – Ясно. Имам после работа в районното в Дружба, брат ми е там. Дежурен. Ченге е. После ще ми благодариш.
    – Както кажеш.
    – Нда…
    – Моля?
    – Обичам да казвам “нда”, вместо “да”, зацепваш ли?
    –  Да – вътрешно въздъхвам и то не от студ.
    – Защо беше мокър?
    – Бях на гости при един приятел. Напи се и взе да стреля по мен.
    – Да стреля по тебе!? – поглежда ме. Лицето й е красиво. 
    – Това казвам.
    – И как така ще стреля по тебе? Обади ли се в полицията?  
    – Няма смисъл...
    – Аз ще ставам полицай. Брат ми ще ми даде едни лекции за един изпит. В Симеоново уча. Хайде да тръгваме. – Изпива на екс почти пълната си чаша. Ставаме, залитайки и двамата. Тя се спира.
    – Ъ-ъ-ъ, Ванка, къде е дръжката на тази шибана врата?
    – Това е прозорец, миличка. Ела тук... – прекарвам я през вратата и я подкрепям до колата. Едва отключва... Не знам как може да кара, но се справя. Почти. Едно куче без малко не става невинна жертва...
    Отиваме до районното. Брат й е мустакат чичко, който постоянно се повдига като петле на пръсти. Много смешен. Иначе е началник. Местният шериф. Опитвам да не се хиля, като го гледам. Не е толкова трудно, понеже съм изморен и пиян. Не чувам какво говори. Само тънкото му гласче достига откъслечно до мен. Седят пред входа на сградата. Чудя се как така тя е висока, руса и със сини очи, а той е дребен, дебел и с мустаци. Явно са от различни бащи. Или майки. Не ми пука. Влиза в колата, хвърля лекциите отзад и тръгва рязко. Харесвам такива жени. След сто метра Силвия се забива в една кофа за боклук. 
    – Кой е оставил тази кофа тук бе-е? – оглежда се, няма никой. Пак рязко тръгване. Сякаш се намирам в космически кораб. Всичко леко се размазва отвън, сякаш достигаме светлинна скорост...
    Влизаме в тях. Не питам защо ме води в къщата си. Продължаваме да пием.
    – Обичаш ли “Междузвездни войни”? Наздраве. Имам блог. Пиша за войните там – засипва ме с информация.
    – За кои войни?
    – За Междузвездни войни. Ще дойдеш ли в блога ми?
    – Ще дойда където кажеш.
    – Сваляш ли ме? Много си смел бе, още малко ще поискаш да дойдеш и на море с мен?
    – Що да не дойда? – брат й се прибира.
    – К-к-какъв е този, бе С-с-с-силве? – казва той с тънкото си гласче. Мустаците му танцуват по лицето. И заеква на всичко отгоре... Значи участва в серия от Том и Джери, които са в комбина и го спукват от бой. Мислят го за лош, щото заеква и не му разбират... Няма такава серия, измислям си. Ама би било яко да има, нали?
    – Намерих го на улицата – казва Силвия. – Не го ли видя в колата?
    – Той д-д-да не е 5 ст-ст-стотинки?
    – Не съм.
    – Млъкни б-б-бе. Ща еб-еба в азербай-байджанеца, ща та еб-еба...
    – Що?
    – Щото си с д-д-дефект в мозъка. Е з-з-за това.
    – Аз?
    – Д-да. Я сип-п-пете... – Силвия му налива.
    – Ти чувал ли си се някога как говориш? – казвам аз. Допускам груба грешка.
    – М-м-моля?
    – Наздраве – отпивам.
    – М-м-моля?
    – Нищо. Проба дали чуваш... – Удря ме. Падам. Силвия се опитва да ме вдигне. Падаме двамата на земята. Ставаме. Тече ми кръв от носа.
    –  Не го удряй. Стреляли по него – защитава ме. Макар и пияна се грижи за хората. Ще стане полицай от нея. Браво. Подава ми памук.
    – По т-т-този? Що? Той си е заст-заст-застрелян по начало – опитвам се да кажа нещо. – Не г-г-говори! Tи знаеш ли къде е же-же-же-же точката на лебеда? – спор няма. Намирам се в анимационен филм. За же точки.
    – Какъв лебед, бе, господин капитан?
    – К-к-к-капитан?
    – Да. От Джейми и вълшебното фенерче... Сещаш ли се?
    – Иск-искаш ли пак да те уд-уд-ударя?
    – Аз ще си тръгвам – опитвам се да стана, ама залитам.
    – Не бе с-с-стой си. Аз минах с-с-само да взема н-н-нещо за х-х-хапване.
    – Между другото, к-к-казвам се Т-т-тодор, пияницо! – аха-а, възпитание. Излиза, тряскайки вратата.
    – Той си е такъв, не му обръщай внимание.
    – Окей. Пък и не ми се удря полицай... – правя се на мъж. Отново вдигаме чаши.
    Какво се случи след това, няма да ви разказвам. Започвахме няколко пъти, заспивахме няколко пъти, свършвахме няколко пъти. Нещо такова.
    На сутринта брат й пак се прибира. Ние пием кафе в кухнята.
    – Т-т-ти още ли си т-т-тук, б-б-бе?
    – Да, не виждаш ли?
    – А бе, отв-отв-отворко, ще т-т-те арестувам на мига! – Представяте ли си го този катаджия на улицата: “Серж-серж-сержант-ант-ант П-п-петров, д-д-документи-ти-тите за п-п-пров-в-верка, м-м-моля?” Може да умреш от смях. Или да те осъдят за обида на полицай...
    – Б-р-р-р, уплаших се – казвам аз.
    – Стига бе, брат ми – прозява се Силвия.
    – Пародистан държава – продължавам.
    – М-м-моля?
    – С такива полицаи...
    Тодор замахва, но и ние имаме рефлекси. Дърпам се и той се удря в стената зад мен.
    – Стига бе, Тошо! – Силвия застава между мен и него. 
    – Д-д-друг път ще с-се разправ-вяме!
    – Тя се дразни, не виждаш ли?
    – А б-б-бе ей, ш-ш-та еба в жен-жен-женталмена, ш-ш-шта еба!
    – Пробв-в-вай... – казвам аз.
    – М-м-оля?
    – Н-н-нищо.
    Скача върху мен, Силвия и тя се включва и известно време се търкаляме тримата по земята. Накрая успява да ни раздели. Тодор излиза.
    След малко и аз изчезвам. Вървя по улицата, пече ме слънце, боли ме главата и ми се повръща. Много ми се повръща...
    Изведнъж, като в приказка, Силвия цъфва пред мен.
    – Настигнах те. Забрави да ми дадеш телефон... –     Давам й телефон. А може би не трябва...
    Цял ден и цяла нощ спя. Не сънувам.
    На следващата вечер тя пристига вкъщи. Ей така. Хоп и звъни на вратата. Окей. Къпя се. Правя вечеря, докато тя гледа полицейски сериали. И пием. Пием. Пием.
    – Знаеш ли къде расте това?
    – Кое, миличка?
    – Това. Сиренето...
    – Носят го от една далечна планета.
    – Наистина ли?
    – Да, разбира се.
    – И къде е тази планета?
    – Много много надалеч... близо до планетата на Люк Скайуокър...
    – Иха-а-а. Ебаваш се, нали?
    – Да. Ама каква умна полицайка ще ми станеш, леле-е-е-е – и всичко се повтаря.  
    На сутринта пътуваме пак към брат й. Кога й остава време да чете от пиене и глупости не знам. Закашлям се.
    – Много кашляш. Смени цигарите или намери някой да те завива!
    – Ти ще ме завиваш. П-п-п-пак, н-н-нали? – правя се на маймуна.
    – Престани! – спира колата. Брат й се търкулва до вратата. Подава й някакъв плик. Поглежда ме.
    – Ей, чш-ш, зв-зв-звездата... ще п-п-п-паднеш! – намига ми. Не му отговарям. Шизофреник. Веднъж ме удря, веднъж ми се лигави. Идиот! Цепи ме главата! Тръгваме рязко.
    Влизаме в къщи. Опитвам се да направя кафе, докато Силвия ми виси на врата и се опитва да ме изнасили. Не че имам нещо против, но може да изтърва кафеварката върху краката й. Не си струва. Звънва й телефона.
    – Да... добре – хвърля телефона на масата. – Брат ми забравил да ми даде нещо. Долу е. – Слизаме до полицейската кола.
    – Тези п-п-пищови са изкарали ш-ш-естица – казва, докато й подава плик.
    – Мерси – казва тя.
    – Т-т-ти тук ли ж-живееш? – поглежда ме той.
    – Не. Отсреща.
    Той трудно излиза от колата, оправя си мустаците и се оглежда. Сигурно очаква Том или Джери да го нападнат... Тръгва към мене.
    – Хайде да не правим циркове пред съседите – опитвам се да го успокоя.
    – Ти, т-т-твоите със-с-седи ги прати на м-м-майната им.
    – Не мога.
    – Щото си н-н-н-неможач!
    – Ти пък си Ум белия делфин... – ми що да му оставам длъжен. Ебах го в катаджията заекващ.
    – Аз кат-кат-като ти плесна един ш-ш-шамар...
    – Стига бе, батко – казва Силвия, – не виждаш ли, че се шегува?
    – Ш-ш-ш-егува се той...
    – Ще ми го плеснеш когато катаджиите станат джедаи. К’во ме гледаш, за тройка ли си дошъл?
    – М-м-моля?
    – Така като те гледам, си дошъл за тройка кебапчета, ама скарата не работи... – нямам спирка. Често в най-неправилни моменти.
    – И т-т’ва ли е шега бе, Силве? – поглежда я и тръгва към мен с голямото си шкембе.
    – Спри се, брат ми, стига сте се разправяли!
    – Ти си катаджийски вариант на Клинт Истууд, бе... – що пък да не му го кажа – той бавно поглежда към нея.
    – Шегува се, какво толкова? – и тя вече не знае шегувам ли се или не се шегувам. И аз не знам.
    – А бе, с-с-сестра ми, т-т-ти истинска ли си, б-б-бе? С-с-сигурно си и девст-девст-девствена?
    – Не е девствена – уверявам го аз. – Проверих.
    Той ме удря. Пред блока. Да направим панаир за комшиите. До полицейската кола. В колата седят две ченгета и ни гледат. Добре, че е Силвия да ни разтърве. Тръгват си. Тодор ме гледа лошо. 
    Качваме се със Силвия вкъщи. Сяда до мен и свежда глава към скута ми. Харесва ми. Обаче ме прерязва болка.
    – Дърпай, дърпай! – тя ме поглежда – По-леко, де, аз да не съм татко Барба?! По-дълъг няма да стане!
    – Извинявай.
    – Не ми се извинявай...
    – О-о-о, я моля те! – спира. И започва изразително да мълчи. Е, сега виновен ли трябва да се чувствам? А бе, какво им става на тези жени?
    Звъни брат й. Тя вдига. Крещи толкова силно, че го чувам без проблем..
    – “Кажи му да дойде да се бием на улицата с камъни като мъже” –  пиян е. Чувам виковете му в слушалката.
    – Глупости. Кога успя да се напиеш? – кара му се тя.
    – Тръгваме ли? – ставам.
    – Я, стига! – срязва ме тя. Затваря му. Никъде не отиваме. Виждам как Тодор се опитва да хвърли камък по прозорците ми! По моите прозорци! Колегите му го вкарват в колата и изчезват.
Тя се тръшва в хола и се заглежда в някаква полицейска драматична сага с трилър моменти. И елементи на екшън. И се оказва, че просто си спим. Ама спим, не нещо друго. Събуждаме се. Вече е тъмно. Кога свърши този ден, не разбрах. И се напиваме. Като мотики. И като лопати. И като други строителни инструменти... Силвия седи в кухнята с гумени ръкавици и се чуди как да измие чиниите, с които е пълна мивката. Пуши цигара. Ръкавиците й пречат. Почти се е разревала от чудене. Лигла! Залита. Само да не падне и да си тресне главата в плочките, че ще ме осъдят за убийство на полицай. Ходи се оправдавай. Ненормална работа.
    – Знаеш ли какво прави жената след секс? – питам я.
    – Какво, зайче?
    – Пречи, ха-ха-ха-а-а...
    – Глупак!
    – Шегувам се, де-е-е – прегръщам я. – Като станеш полицай няма да ме арестуваш, нали? Освен ако... нали се сещаш?
    – Нда. Сещам се аз... – изтърва фаса в мивката. – Какво да правя сега-а-а? Ще се гръмна-а-а!
    – Нищо не се е случило, не се ядосвай. Както би казал лорд Вейдър, скептицизмът ти е крайно обезпокоителен...
    – Ти знаеш за Дарт Вейдър, ти знаеш за Дарт Вейдър...
    – Да, знам. Млъкни, че ще използвам силата и ще те съблека.
    – Каква сила бе, разбира ти главата от сила! Я се погледни!
    – Ми готин съм, к’во? – е, не съм ли? Какво ми се чудите сега? Сякаш не знаете.
    – Сигурен ли си? – ирония, сарказъм, истина? Не мога да я разбера.
    – Най-добре, вземи се гръмни, ако обичаш! – ми така де. Лигла, с лигла. Искам, не искам. Ебати ченгето ще излезе от нея.
    – Ще се гръмна. И няма да правя секс дори пет дена – казва тя.
    – Дори?
    – Това идва от сърцето ми! – заявява тя. – Изобщо не знам какво правя с теб!
    – Свирки...
    – Натъжаваш ме!
    – Е и? Да се обадя в “Море от любов” ли следва?
    – Нда.
    – Нда я. Вода.
    – Каква вода?
    – Е, такава. Шарена.
    – Бъзикаш ли ме?
    – Нда.
    – Махай се. Дивак!
    – Аз съм си в къщи, душко...
    – Гониш ме, така ли? Я се погледни ти на какво приличаш? Спомни си къде те намерих... – започва да плаче. То все така става. Секс, сълзи, алкохол, обвинения. Ако някой ми обясни, защо все така се получава, ще го предложа за Нобелова награда по психология. – Щеше да пукнеш от студ там! Там трябваше да те оставя! На улицата!
    – Ама какво ти стана изведнъж?
    – Е, такова! Шарено! – типичен отговор на дете. Ама тя е на... а бе, на колко години е тая бе? Наздраве.
    – Извинявай, ти на колко годинки си?
    – Не ме занимавай повече със себе си!
    – Ако не ми отговориш, ще кажа, че Люк Скайуокър е педал! – вдигам отново чаша. Тя също.
    – Само се пробвай – отпива бавно, оставя внимателно чашата на кухненския плот и изважда пистолет от чантата си?! Зарежда го! Ебати ченгетата са се навъдили. С програма за ненормалност. – Сбогом!
    Тръгва. Залита, но не пада. Аз тръгвам след нея, да й дам нещо да облече, че е полугола. Грабвам бутилката да не ми е скучно. Опитвам се да я настигна. Излизам на студа по една тънка бяла фланелка. Подсъзнателно искам да се самоубия. Тя влиза в колата си, но не може да я запали. Излиза, оставя вратата отворена и тръгва пеша. Влача се след нея, отпивам. Веселба.
    – Махай се! – вдига пистолета. – Ще те застрелям! – замръзвам на място. Тя продължава. Пресичаме някакво поле, до езерото в Дружба. Докато я гоня, получавам смс от гаджето ми: “имам проблеми, които трябва да реша сама. Разделяме се.”  С една дума – да го духам! Бе, я майната ти и на тебе! Ох, леле-е-е...
    Опитвам се да настигна Силвия, но тя има впечатляващ разкрач. В друга ситуация му се радвам, но в тази ме изнервя. От време на време се обръща и стреля по мен. Но аз нали съм пиян, упорит съм като катаджия искащ рушвет. Спъвам се, падам. Ми то в тая тъмница, на тая поляна... Бутилката за щастие е цяла. Надигам глава да отпия, както съм се проснал на земята и виждам една крава бавно да дъвче трева пред лицето ми. За момент се стъписвам. Какви са тия крави, дето са ги пуснали по нощите? Иде ми да перифразирам поетите класици:
        “Студ е сковал Родината, майно льо,
        ебало си е майката...” Наздраве.
    Опитвам се да стана, но Силвия се е върнала. Рита ме, падам.
    – Защо ме риташ сега?
    – Така. – Изстрелите на Силвия са събудили заспалите ченгета в районното. Виждам светлините на полицейски коли да приближават. – Какво е това? – чуди се тя.
    – Това е Тhe Millennium Falcon…  корабът на Хан Соло. Ей сега ще кацне...
    – Знам какво е Тhe Millennium Falcon! Къде е Чубака? 
    – На майка ти в путката е! Ха-ха-ха-ха-ха...
    Тя стреля към мен, но не улучва. От един метър! Благодаря ти, Господи! Пак ме ритва. Залитам и се блъсвам в кравата. Тя измучава, докато падам в краката й. Краката на кравата имам предвид. Силвия взема бутилката от ръцете ми и отпива голяма глътка. Чудно. Бавно ставам, но вместо да видя очите на познатата ми вече крава, чувам глас, който не искам да чувам.
    – Ти с-с-с-си само за ц-ц-цирка бе, м-м-майна... – казва Тодор. Ченгето. Братът на Силвия. Заекващият лош от Том и Джери. 
    Силвия вдига пистолет и стреля. Няма изстрел.
    – Шегувам се, спокойно. Свършиха ми патроните. Аз си ги броя – не ми е смешно.
    Внезапно, близо до нас, на улицата спират две коли и започват да се гърмят през прозорците. Един стреля с конфети, които изважда от найлонова торба. Друг хвърля стотинки. Трети мята обувки. Другите явно са с газови пистолети, защото всички плачат. И аз се разплаквам. Ченгетата ги арестуват. Явно са местни пияници, защото им е трудно да стоят изправени. Трупат ги като чували с ориз един до друг. Арестуват и мене. За нарушаване на обществения ред. И ме тръшват до един. По-точно върху един, който е ранен. Или мъртъв, не знам. Опитвам се да се изместя, да не съм с лице върху него.
    – Радвам се, че те разочаровах... – провиквам се към брат й.
    – С-с-следващия път ще ти еб-еб-еба м-м-майката... – казва той, плачейки. Тодор е без пистолет е, понеже е много зле. Сяда в колата и ме наблюдава. И бърше сълзи. Бутилката, моята бутилка е наблизо, протягам се и я вземам.
    – Нали знаеш, мечтите са безплатни... – казвам му, а той се опитва да ме ритне в главата. Не успява. Само рита няколко пъти полуотворената врата. Ядосан е. Ченгета обикалят край нас. Суматохата е пълна. Сякаш сме на погребение на мафиотски бос в сапунен сериал. Всички ревем без да знаем защо.
    – К-к-кво м-ме г-г-ледаш? Ел-ел-ела ме р-р-ритни... – казва ми той.
    – А бе ти как се казваше?
    – Т-т-тодор.
    – Само това ли е името ти? Като на Принс?
    – М-м-м-майната ти. Колата с Тодор тръгва и полуотворената й врата ме удря в челото. Завива ми се свят. Не са в час тия ченгета, мамка му.
    Силвия седи на земята до една от полицейските коли и не мърда. Е, когато повръща мърда. И мълчи. Аз лежа на земята и едва мърдам. Отделят ме от бандитите.  
    – Всичко свърши между нас – промърморва Силвия. 
    – Ама то започвало ли е?
    – Идиот! Трябваше да те застрелям.
    – Да беше ме застреляла! И да не ме арестуваш, ако ме срещнеш след време...
    – И в затвора ще те вкарам, ако трябва... – залита.
    –B-b-back off B-b-bitch!
    – Дивак! – Силвия насочва пистолета си към мен, докато я вкарват в колата. И гръмва! И уцелва бутилката! Моята бутилка! Курва мръсна! Нали си броеше патроните, ма, кучко!? Оглеждам се, цялата ми фланелка е в кръв! Умирам!
    – Аз съм полицай, бе, идиот! – крещи тя на полицая, който се опитва да й вземе пистолета, но тя го ухапва по ръката. Зашлевява я. Изчезват.
    Вкарват ме в линейката, която току-що пристига. Повръщам. Студено ми е. По-точно, вдървил съм се от студ. Припадам...
    Свестявам се на операционна маса.
    – Ето този е за смяна на пола... – какво? За смяна на какво?! Изтръпвам!
    – Не бе, не е този. Онзи там в ъгъла е... На този нищо му няма... – сякаш чувам гласове от отдвъдното.
    Имам чувството, че се раждам отново. Отварям очи в момента, в който влиза една ослепително руса докторка. В първия момент я бъркам с Парис Хилтън... Не, не е тя... Има сини очи. Ще подхождат на левскарското ми сърце. Н-н-нда-а. Познайте как се казва.
    А пък кръвта не била моя. Била на онзи, върху когото лежах.
    А бе, щом Слави прогледна, значи всичко е окей.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - бро
29.02.2008 13:35
това е най успешното силве .
хайде действай по следващата , че си чакам обещаното :)
цитирай
2. ianchefff - бро,
29.02.2008 13:38
ъъъ...
ще има да почакаш...
хахаххааааааааааааа:)))))))))))))
поздрави, добро утро и мей дъ форс би уид ю :)))))
цитирай
3. divini - :) :) :) в-в-в-в-вре-м-м-ме
29.02.2008 13:41
беше да се появи... точно пичнах да се притеснявам, че се е загубила някъде....:))

Поздрави
цитирай
4. ianchefff - div.,
29.02.2008 13:43
тц.
Не успя да се загуби.
:)))))
цитирай
5. buboleche - не ти върви
29.02.2008 14:44
с тез силвета и тва е :)))) готино е , янч.почти пуснах корени докато излезе новата версия . :))
цитирай
6. анонимен - Хм,
29.02.2008 15:01
другия път да пиеш пиеш АЛ-АЛ-АЛ-АЛТАЙ ,че предизвикваш съдбата от предния постинг, и шъ земеш да се простиш с тая твоя мъжественост.Не че няма да е смешно да хълцаш с тънко гласче.Но на тази симпатична физиономия върви по-така : дрезгаво и мЕтълно.
Бравос за смешката !
цитирай
7. анонимен - Гръмки
29.02.2008 15:33
ръкоплесъци:))))
Ама к-к-к-курав-в-ву коп-коп-копеуе ейййййй
цитирай
8. benra - хехе,
29.02.2008 15:34
манияк!:-)))
цитирай
9. bamby13 - бат'каааа
29.02.2008 18:50
те т'ва ако го прочете чичА ни Куентин, че се пръсне от завист и злоба, толкУ е добро!
цитирай
10. ianchefff - bam,
29.02.2008 19:05
по-уеко, че се изчирвих малко.
Ама м-м-м-мерси де.
;-))
цитирай
11. marty - За тарантино-не знам
29.02.2008 20:35
но на мен ми хареса- много.
Пиши, човече.
Но това май ти го писах вече.
Очаквам с нетърпение следващото силве...
цитирай
12. libertybell - Чакането си струваше :)
01.03.2008 02:24
Чакането си струваше :)
цитирай
13. sis - ми...
01.03.2008 11:13
ще повторя горните коментари, ама...кво да прайш..., нали съм Силве - Много готин разказ :):):)

Честитит ти Първи Март.

:):):):):):)

цитирай
14. ianchefff - тенкю
01.03.2008 16:22
ви.
Честита баба Марта и на вас.
:)))))
цитирай
15. eien - Прочетено мимоходом в блога на denis...
04.03.2008 12:41
СилваС привкус от светлина и настроение
И чаши със кристално вдъхновение
Л юбовни питиета от доверие
В прелюдии за сливане в без свян
А х, по-добре е да я имаш сам...
цитирай
16. ianchefff - ei,
04.03.2008 12:50
много забавно.
:)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianchefff
Категория: Изкуство
Прочетен: 3036576
Постинги: 589
Коментари: 12007
Гласове: 32597
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930